Коя е най-отчетната европейска държава?
В средата на месец май базата данни EUROPAM (European Public Accountability Mechanisms) публикува актуализирани данни относно нормативната уредба в областта на публичната отчетност в 40 европейски държави.
EUROPAM изготвя оценки на законодателните и практическите мерки за повишаване на прозрачността в публичната администрация и отчетността на държавните служители.
За първи път са включени и разпоредби относно изпирането на пари и възстановяването на активи, наред с класическите области на публичната отчетност: свобода на информацията, конфликт на интереси, обществени поръчки и финансиране на политическите партии. Това отразява подхода на Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу корупцията, която поставя превенцията пред наказателното преследване.
Базата данни обхваща държавите-членки на ЕС, страните кандидатки за присъединяване към ЕС и страните от Европейското икономическо пространство.
EUROPAM оценява законодателните мерки за административна отчетност и прозрачност в седем области: финансова отчетност, конфликт на интереси, финансиране на политическите партии, свобода на информация, обществени поръчки, пране на пари и възстановяване на активи. Показателите се основават на международно признати правни стандарти, установени от организации като Световната банка, Article 19, Access Info Europe, Global Integrity и Международния институт за демокрация и подпомагане на изборите.
Едно от основните заключения на EUROPAM продължава да бъде поразително: най-строго регулираните държави не са непременно и най-малко корумпираните, а често е точно обратното.
Оценките за всяка държава се обобщават в категории, като се изчислява обща оценка за държавата по скала от 0 до 100. По-високата оценка означава повече регулация.
Какви са резултатите на България?
- Финансиране на политическите партии – 91 при средна оценка за Европа 72
- Финансова отчетност – 88 при средна оценка за Европа 57
- Конфликт на интереси – 75 при средна оценка за Европа 49
- Свобода на информация – 75 при средна оценка за Европа 59
- Обществени поръчки – 77 при средна оценка за Европа 53
Източник: EuroPam (European Public Procurement Mechanism)
***
Европейският омбудсман изразява съжаление относно начина, по който Европейската комисия е разгледала искането за достъп до оценката на платформата X за спазването от нейна страна на цифровите правила на ЕС
Европейският омбудсман Тереза Анжиньо изразява съжаление, че Европейската комисия не е последвала препоръката ѝ да разгледа с цел публикуване доклада на платформата X относно спазването от нейна страна на правилата на ЕС в областта на цифровите технологии. В препоръката си омбудсманът посочва, че Комисията следва да разгледа доклада с цел осигуряване на възможно най-широк обществен достъп.
В решението си, с което приключва разследването, Тереза Анжиньо изразява несъгласие с аргумента на Комисията, че към докладите за оценка на риска, изготвени съгласно Акта за цифровите услуги, може да се прилага обща презумпция за неразкриване. Тя подчертава, че тъй като правилата на Акта предвиждат, че докладът за оценка на риска в крайна сметка трябва да бъде публикуван, от обществеността може да бъде скрита само информация, която разумно може да се счита за чувствителна.
Омбудсманът изразява несъгласие и с два нови аргумента, изтъкнати от Комисията в отговор на нейната препоръка, а именно, че:
- Комисията не може сама да прецени дали докладът съдържа търговски чувствителна информация
- Жалбоподателят преследва частен, а не обществен интерес, като иска разкриването на доклада.
Омбудсманът подчертава, че оценката на търговски чувствителна информация е част от задълженията на Европейската комисия съгласно законодателството на ЕС за достъп до документи (Регламент № 1049/2001). Освен това, тъй като услугите, предлагани от много големите онлайн платформи, могат да доведат до сериозни нарушения на основните права като кражба на самоличност и сексуално насилие, проверката на спазването на Акт за цифровите услуги от страна на платформите не може да се разглежда като чисто частен интерес.
В резултат на това Тереза Анжиньо потвърждава по-ранното си заключение за лошо управление.
Актът за цифровите услуги изисква доставчиците на много големи онлайн платформи да оценяват определени рискове, свързани с техните услуги, като например разпространението на незаконно съдържание, отрицателното въздействие върху основните права или върху защитата на непълнолетните. Годишните доклади за тези оценки на риска се предоставят на Европейската комисия, която следи дали платформите спазват задълженията си съгласно Акта за цифровите услуги.
Източник: European Ombudsman
***
Нови епизоди на подкаста "Дела и демокрация"
Представяме ви епизод 39 на подкаста "Дела и демокрация": "В защита на безгласните" – разговор на адв. Александър Кашъмов, ПДИ, с Марта Георгиева, активист за защита на животните, и адв. Стефан Ангелов, ПДИ.
Марта Георгиева е сред дългогодишните активисти за защита на животните и е един от инициаторите за приемането на Закона за защита на животните през 2008 г., както и за криминализиране на жестокостта към животни през 2011 г. Тя активно работи по теми като бездомните кучета, общинските приюти и сигналите за лоши условия в обекти за животни, включително случая с приюта в Горни Богров.
С правната помощ и представителство на Програма достъп до информация, Марта Георгиева успешно води редица дела по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), за да освети скрити данни, свързани с екологията, градската среда и хуманното отношение към животните. С адв. Стефан Ангелов нямат загубено дело за достъп до информация.
През 2021 г., поради своята упоритост и резултатност при използването на ЗДОИ като инструмент за граждански контрол и борба с корупцията, Марта Георгиева е номинирана от ПДИ за годишните награди по повод Международния ден на правото да знам (28 септември) в категорията „Гражданин, най-активно използвал ЗДОИ“.
Представяме ви епизод 38 на подкаста "Дела и демокрация": "Чуждестранни агенти или лобисти? Как Путинската пропаганда повлия и в България?" – разговор на адв. Александър Кашъмов, ПДИ, с адв. Гиорги Бурджанадзе, бивш заместник-омбудсман на Грузия, адв. Мария Йораднова, Център за изследване на демокрацията, и д-р Теодор Славев, Български институт за правни инициативи.
През март българският парламент окончателно прие т.нар. Закон за лобизма (официално Закон за прозрачност при представителство на интереси). Граждански организации алармират, че новите правила удрят по неправителствените организации, вместо да осигуряват прозрачност и да контролират политиците.
- Къде е проблемът? Има ли паралели между процесите в Грузия и България?
- Какво се случи със Закона за чуждестранните агенти в Грузия и какви са последиците от неговото приемане? Застрашено ли е гражданското общество?
"Дела и демокрация" e видеоподкаст, посветен на съдебните дела, които съпътстват демократичните процеси в България. Епизодите са резултат от партньорство между „Програма достъп до информация“ и КАЯ ПРО ООД.
***
Представяне на Граждански одит на активната прозрачност 2026
На 29 май 2026 г. ПДИ представи онлайн резултатите от Граждански одит на активната прозрачност 2026. В събитието се включиха над 60 представители на изпълнителната власт. В отзивите участниците подчертаха колко важно за тяхната работа е да има обучения по Закона за достъп до обществена информация.
В периода 30 март до 30 април 2026 г. екип на фондация „Програма достъп до информация“ прегледа и оцени интернет страниците на 293 институции на изпълнителната власт и техните регионални структури, публичноправни субекти и независими органи на власт.
Целта на проучването е да се оцени как органите на власт изпълняват задълженията си по Закона за достъп до обществена информация за активно публикуване на информация в интернет и как отговарят на заявления за достъп по електронен път.
* Проучването през 2026 г. се провежда в рамките на проект "Достъпът до информация като гаранция за демокрацията“ с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на фондация „Програма достъп до информация“ и не отразяват непременно вижданията на Фондация Америка за България или нейните партньори.
***
17-та сесия на работната група "Превенция на корупцията" 20-22 май 2026 г., Виена, Австрия
Темата, свързана с достъпа до информация от държавните институции, бе един от основните акценти на Конференцията на Междуправителствената работна група за превенция на корупцията към Конвенцията на ООН срещу корупцията, която се проведе във Виена, Австрия, между 20 и 22 май 2026 г. В панела „Достъп до информация, добри практики и предизвикателства“ участваха говорители от четири държави – България, Нигерия, Филипините и Южна Африка. Опитът на България в областта на достъпа до обществена информация бе представен от директора на Програма достъп до информация Александър Кашъмов.
Делегациите на 192-те държави, ратифицирали Конвенцията срещу корупцията, изслушаха с интерес развитията, свързани с достъпа до информация в България през последните 26 години. От приемането на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) през 2000 г., когато едва 25 държави имаха подобен закон, броят на законите се увеличи в пъти и достигна 142 през 2026 г. Това означава, че още 50 държави, подписали Конвенцията, все още нямат такъв закон и трябва да положат усилия за запълване на тази законодателна празнота.
Над 18 000 заявления по ЗДОИ са били подадени в България през изминалата 2025 г., според официалния доклад за състоянието на администрацията, което е увеличение с около 30% в сравнение с предходната 2024 г. Тази промяна показва доверието към закона на българските граждани, журналисти, неправителствени организации и бизнес, още повече че броят на подадените жалби срещу откази и решения по ЗДОИ за 2024 г. и 2025 г. остава почти еднакъв – съответно 356 и 346. Достъпът до административните съдилища в тези случаи остава лесен и евтин, с държавна такса от 5,11€ и бързо решение в рамките на средно 2-6 месеца, което влиза ведната в сила.
Бяха представени и знакови казуси на получилите награди през последните няколко години заявители – съдия Цариградска, журналиста Десислава Николова от „Капитал“ и гражданина Неделчев. Ролята на ПДИ за активното използване и прилагане на ЗДОИ бе също подчертана.
В последвалата интензивна дискусия, на конкретен въпрос относно баланса между достъпа до информация и защитата на националната сигурност, адв. Кашъмов даде пример с решение на Върховния административен съд (ВАС) по известния казус от миналото „Петролгейт“, в който фирми от цял свят бяха уличени в заобикаляне на наложеното на Ирак ембарго чрез злоупотребяване с програмата „Петрол срещу храни“. Въпреки изминалите оттогава две десетилетия, стриктно ограничителното тълкуването на държавната тайна от съда е още актуално. Според него изготвени от службите за сигурност доклади относно участието на български фирми в аферата не попада в категориите информация, подлежаща на класифициране като държавна тайна.
Българският опит с препоръки бяха приети с интерес от широката аудитория.