След отказа на началника на Национална служба за охрана (НСО) да предостави информация колко струва охраната на Делян Пеевски, Стойчев и адвокат Александър Кашъмов, изпълнителен директор на Програма достъп до информация, оспориха отказа в Административния съд в Добрич. След две заседания Административният съд се произнесе и отмени решението на началника на НСО, с което е отказан достъп до исканата обществена информация.
А Стойчо Стойчев искаше:
- Разходите за заплати, бонуси, командировки и извънреден труд на служителите от НСО, охранявали народния представител Делян Пеевски през периода от 01.01.2025 г. до 31.10.2025 г.;
- Разходите за пътувания на народния представител с автомобили на НСО в посочения период;
- Изминатите километри при пътувания на народния представител с автомобили на НСО в посочения период;
- Разходите за дейности по охрана на народния представител по възлагане на външни изпълнители, ако има такива.
Основният мотив за отказ от страна на НСО беше, че исканата информация е класифицирана. Не така обаче мисли председателят на Административния съд в Добрич Любомир Генов, който след две съдебни заседания върна преписката в НСО за ново произнасяне и определи 24-дневен срок, считано от датата на получаването на преписката, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.
Според Административния съд в Добрич от търсената информация по никакъв начин не биха могли да се придобият сведения за организационната и щатната структура, за личния състав на НСО, както и за оперативната работа на нейните служители в цялост. Няма как да се получат сведения и за организацията, способите и средствата при изпълнението на специфични задачи, осъществявани чрез оперативно-издирвателната и оперативно-разузнавателната дейност на НСО, пише още в решението на съда.
„Като основна причина за неразкриването на търсената информация органът е посочил и обстоятелството, че народният представител Д. П. в нито един момент не е заемал позиция, която императивно би довела до необходимостта да бъде охранявано лице според Закона за НСО”, се посочва още в решението. И тук съдия Генов не приема довода на НСО, защото „този аргумент би имал някакъв смисъл, ако на обществото не беше публично известно, включително от изказвания на самото охранявано лице през целия процесен период, че същото се ползва от този вид охрана. Жалбоподателят е представил по делото медийни публикации от месеците ноември и декември 2025 година, от които категорично става ясно, че след изявления на самото охранявано лице и на пресцентъра на управляваната от него политическа партия, това обстоятелство е станало общоизвестно и законово достъпно за неограничен кръг лица, а защитата на класифицираната информация се прилага единствено тогава, когато ограничаването на достъпа до нея е жизненоважно за държавния интерес.”
С Решение №1246/27.05.2026 г. по административно дело № 820/2025 г. IV състав на Административен съд - Добрич ВЪРНА делото като преписка на началника на НСО за ново произнасяне и определи 24-дневен срок, считано от датата на получаването на преписката, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.
Според заявителя Стойчо Стойчев най-ценното в това решение не е конкретният казус, а принципът зад него. И допълва „Съдът ясно казва, че когато става дума за публични средства, институциите не могат автоматично да се крият зад думите „национална сигурност“ и „класифицирана информация“. Има разлика между това да се разкрият способите за охрана на едно лице и това да се каже колко струва тази охрана на обществото. Впечатляваща беше работата на адвокат Александър Кашъмов. Вместо спорът да бъде превърнат в политически дебат, той беше върнат там, където му е мястото – в правото на гражданите да знаят как се харчат публичните средства. Според мен именно това е силата на добрата правна защита – да преведе сложните принципи на езика на здравия разум.
Този случай е още едно доказателство колко важна е дейността на Програма достъп до информация. Често приемаме правото на информация за нещо дадено, но истината е, че то съществува само когато има хора и организации, които ежедневно го защитават. Без такива усилия много въпроси биха останали без отговор, а много институции биха предпочели удобното мълчание. Свикнал съм да работя с числа, факти и измерими резултати. Когато някой харчи обществени средства, най-нормалното нещо е обществото да знае колко струва това. Ако можем да изчислим всичко, което ние правим, не виждам защо да не можем да разберем и цената на една държавна услуга, платена от данъкоплатците.
В крайна сметка прозрачността не е заплаха за държавата. Обикновено е точно обратното – тя е най-добрата защита срещу недоверието.”
==============================================
Публикацията е подготвена в рамките на проект "Достъпът до информация като гаранция за демокрацията", изпълняван от Програма достъп до информация, подкрепен с грант от Фондация "Америка за България".