 Емилия Димитрова, координатор на ПДИ в Габрово |
Когато говорим за състоянието на достъпа до информация по региони, обикновено се съсредоточаваме върху броя подадени заявления, начина, по който институциите са отговорили, има ли заведени дела и дали администрациите изпълняват задълженията си за публичност. Тези показатели безспорно дават важна картина, но не показват напълно какво всъщност се случва.
Затова тази година подхождам по малко по-различен начин към годишната оценка на достъпа до информация в област Габрово – през публичните регистри на подадените заявления по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Именно те дават възможност да се види не само колко заявления има, а и какво искат да научат гражданите от институциите.
Оказа се обаче, че това не е лесна задача. Причината е проста – малко институции поддържат публични регистри, от които може да се извлече подобна информация.
От четирите общини в област Габрово само Габрово и Севлиево поддържат публични регистри по години, които позволяват да се проследи какви въпроси поставят гражданите и как администрацията е реагирала на тях.
В Дряново нищо не се променя
За съжаление, ситуацията в Община Дряново остава непроменена от години. Спокойно мога да повторя написаното в предишните два годишни доклада, защото то е напълно валидно и за 2025 г.
В секция „Достъп до информация“ на сайта на общината има почти всичко – с изключение на конкретни данни за изпълнението на задълженията по ЗДОИ. Разделът съдържа три подкатегории, но само една има отношение към закона. В нея са публикувани вътрешните правила за достъп до информация. В раздела „Годишни отчети“ няма нито един отчет по ЗДОИ, а само два доклада за удовлетвореността на гражданите от административното обслужване – и двата стари, от 2022 и 2023 г. В третия раздел – „Регистри“ – са публикувани различни административни регистри, но липсва регистър на заявленията по ЗДОИ.
Накратко – създава се впечатлението, че или в Община Дряново не работят по ЗДОИ, което очевидно не е вярно, защото лично съм подавала заявления и съм получавала отговори, или администрацията все още не е осъзнала, че дължи публична отчетност за тази дейност.
Това отново поставя въпроса за необходимостта от обучения на общинските служители. Практиката показва, че сред част от администрациите все още не е осъзната важността на прозрачността и на активното прилагане на закона.
Не е ясно дали липсата на санкции за неизпълнение на задълженията по ЗДОИ допринася за подобно неглижиране. Възможно е това да има връзка и с т.нар. „медийни пустини“ – общини, в които публичният дебат за случващото се се води основно в социалните мрежи.
Делото срещу Община Трявна
Пример за проблеми в прилагането на закона идва и от Община Трявна.
През 2025 г. срещу общината е заведено дело по жалба на граждани срещу мълчалив отказ на кмета да предостави информация за автоцентър, изграден в зона за жилищно застрояване според подробния устройствен план.
Съдът се произнася в полза на жалбоподателите. Този факт обаче не присъства в годишния отчет на общината по ЗДОИ, което означава, че администрацията не е отчела съдебното решение, с което е задължена да предостави информация.
В съдебното решение се открива и интересен детайл. От страна на общината се твърди, че търсената информация е била предоставена в деня на подаване на заявлението. Това обаче не е доказано в съдебния процес.
Съдът обръща внимание и на начина, по който са разпределени отговорностите по предоставяне на информация. Със заповед на кмета на Трявна на юрисконсулта е възложено единствено изготвянето на решения и протоколи, но не и вземането на решение за предоставяне на информация. Това означава, че не е налице реално делегиране на правомощия по ЗДОИ.
В своя защита общината използва и друг аргумент – че заявителите нямат правен интерес. Съдът отхвърля този довод, тъй като искането е направено по ЗДОИ, който не изисква наличие на правен интерес, за да бъде предоставена информация.
Добрите практики
Ако можем да говорим за общини – отличници по прилагане на ЗДОИ в региона, това без съмнение са Габрово и Севлиево. Двете администрации публикуват подробна информация за подадените заявления, включително публични регистри, които позволяват да се проследи какви въпроси поставят гражданите и как администрацията отговаря на тях.
Делата по ЗДОИ
През 2025 г. в Административен съд - Габрово са подадени четири жалби по ЗДОИ. Има само едно съдебно решение, тъй като една от жалбите впоследствие е оттеглена, а други две са препратени по подсъдност в други административни съдилища.
Общото между жалбите е, че са срещу мълчалив отказ. Оттеглената жалба е срещу изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата, като от предоставената от съда информация не стават ясни причините за оттеглянето ѝ.
По двете препратени дела към момента няма развитие. Препратени са в средата на октомври и средата на ноември миналата година и проверка в съдилищата показва, че до момента няма заседания по тях.
Липсващи отчети
Към изготвянето на този доклад няколко институции в региона все още не са публикували годишните си отчети по ЗДОИ.
Сред тях са Областната администрация в Габрово и Областната дирекция на Министерство на вътрешните работи. На сайта на МВР последният публикуван отчет е за 2022 г. Отчет за 2025 г. липсва и на сайта на Регионалната здравна инспекция.
В Регионалното управление на образованието в Габрово през 2025 г. са постъпили десет заявления, като няма откази за предоставяне на информация.
Непрозрачността на болниците
За поредна година остава и въпросът за липсата на секции „Достъп до информация“ на сайтовете на болниците в региона.
Безспорно е, че лечебните заведения разходват значителен обем публични средства чрез финансиране от Националната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването. Въпреки това на сайтовете им липсва информация за реда за достъп до обществена информация.
От личен опит мога да потвърдя, че част от тях са наясно със задълженията си по закона – например в Севлиево отговорите на подадени заявления се предоставят коректно. Това обаче не отменя необходимостта правилата за достъп до информация да бъдат ясно публикувани и публично достъпни.
С условието, че прегледът на достъпа до информация тази година ще бъде през публичните регистри, изводът е, че прозрачността в област Габрово зависи повече от нагласата на отделните администрации, отколкото от самото съществуване на ЗДОИ. Докато някои институции създават реални условия за публичност, други продължават да третират задълженията си по ЗДОИ като формалност или изобщо да ги игнорират. Това показва, че законът работи добре там, където администрацията приема прозрачността като част от управлението, а не като административно бреме.
==============================================
Публикацията е подготвена в рамките на проект "Достъпът до информация като гаранция за демокрацията", изпълняван от Програма достъп до информация, подкрепен с грант от Фондация "Америка за България".