 адв. Стефан Ангелов, ПДИ |
Отново през 2026 г. в своето проучване Граждански одит на активната прозрачност фондация „Програма достъп до информация“ изследва публикуването на основните финансови документи, информацията, свързана с провежданите обществени поръчки, декларациите за имущество и интереси на служителите.
По-голямата част от критериите за бюджетна и финансова прозрачност рефлектират задължения за публикуване, наложени на институциите от Закона за публичните финанси. В допълнение проверяваме дали е публикуван бюджет за гражданите, т.е. документ описващ на „човешки“ език за неспециалисти как дадената администрация смята да разпредели приходите си като разходи за следващата година.
Законът за обществените поръчки (ЗОП) предвижда не малък списък от задължителни за публикуване документи по различните процедури. Освен това от началото на 2021 г. задължението за публикуване в „Профила на купувача“ се отнася само до централизираната електронна платформа по смисъла на чл. 39а, ал. 1 от ЗОП – Централизирана автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ (ЦАИС ЕОП). Както и в предходните години, екипът реши в нашето проучване да проверяваме за наличието само на няколко от най-често публикуваните категории документи, и то публикувани през 2021 г. или по-късно, и при условието, че в страницата на съответната администрация е публикувана самата информация или линк към ЦАИС ЕОП.
Публикуването на списъците на подалите декларации за имущество и интереси, както и на самите декларации за интереси, отразяват законово задължение от вече отменения Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ) и заменилия го Закон за противодействие на корупцията (ЗПК).
Основните изводи са, че наблюдаваме стабилизиране в публикуването по повечето критерии. Практически всички резултати са доста положителни, като при изричните законови задължения наблюдаваме често изпълнения от над 70%.
Трябва да направим уговорката, че проучването през 2026 г. включва интернет страниците на 293 институции на изпълнителната власт и техните регионални структури, публичноправни субекти и независими органи на власт. Общините отсъстват.
1. Бюджетна и финансова прозрачност
Едва 56 е броят на институциите, които бяха публикували своя бюджет за 2023 през 2023 г. Това вероятно се дължеше на забавянето на бюджетната процедура на държавния бюджет. В настоящото ни проучване отбелязваме като абсолютна стойност по-нисък брой на публикували – 36 или 12,2%. Това се дължи на по-малкия брой изследвани институции.
Подобно развитие наблюдаваме при публикуването на годишните финансови отчети. При предходното ни проучване бяхме намерили 143 или 25,4% публикувани годишни финансови отчета за 2023 г. Тази година открихме 97 или 29% отчети за 2025 г.
При първостепенни разпоредители с бюджети (ПРБ), които този път са 86% от общия брой изследвани институции, също практически не наблюдаваме изменение на публикуването на ежемесечни и тримесечни финансови отчети.
При публикуването на тримесечните отчети картината е подобна. Или открити са около 93% (общо 39) публикуване на тримесечни отчети.
В традиционните рамки влиза и броят на институции, публикували плащанията си по Системата за електронни бюджетни разплащания (СЕБРА). Тази година това са 67 институции или малко под 23% от всички изследвани. Отново реално изменение спрямо предходните периоди не се наблюдава.
ПДИ изследва и дали държавните органи публикуват разбираемо обяснение за събирането и разходването на поверените им средства. Става дума за т. нар. „бюджет за гражданите”. Засега единствено министърът на финансите е задължен да съставя и редовно да публикува такъв документ на човешки език за всеки държавен бюджет, който се нарича „Бюджет накратко”. Местните власти също могат да се обвързват с подобни задължения чрез своите нормативни актове. Такъв пример е Столична община, която в своята наредба за общинския бюджет има задължение да публикува като отделен документ обяснение на проекта на бюджета, достъпен на нетехнически език. Добре е тази практика да се разпространи и сред останалите администрации, за да приобщят и обикновените граждани към тяхната дейност чрез просто и ясно обяснение. Тъй като няма стриктни критерии как трябва да бъде съставен или да изглежда подобен документ, ние често сме приемали като такъв всеки спомагателен текст или онагледяване, които помагат да се обясни просто бюджета на съответната администрация. Много често това са били публикуваните презентации от обществени обсъждания на проектите за бюджет, или дори протоколи от самите обсъждания. За разлика от миналото проучване, наблюдаваме лек ръст в резултатите в процентно съотношение. Отбелязали сме с 96 обяснителни документи за гражданите през 2026 г.
С тази графика завършваме прегледа на публикуваните финансови документи и се насочваме към друга изключително важна област – тази на задължително публикуваните документи по обществени поръчки.
2. Активно публикуване на документи по обществените поръчки
В годишния Граждански одит на активната прозрачност ПДИ прави преглед от птичи поглед и отбелязва тенденции, които дават възможност за последващ задълбочен анализ. По традиция, от съображения за сбитост ограничихме наблюдението си до едни от най-често публикуваните документи по процедури за обществени поръчки: съществуването на самата секция „Профил на купувача“; обявленията; документацията; протоколите от комисиите и договорите. С измененията на ЗОП от началото на 2021 г. всички възложители на обществени поръчки трябва да поддържат своя „Профил на купувача“ в Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ (ЦАИС ЕОП). Екипът реши да изследваме и дали институциите са публикували на страниците си препратки към новия „Профил на купувача“ в ЦАИС ЕОП. Също така тази година изследвахме единствено публикуваните документи по ЗОП от 2021 г. нататък, намиращи се на официалните страници на институциите или в новия „Профил на купувача“ в ЦАИС ЕОП, ако към него има препратка (хипервръзка) от официалната страница на съответната институция.
Препратка (линк) към новата платформа за профилите на купувачите намерихме при около при над половината от всички институции – 51% (148).
Сред институциите, които изследвахме, се наблюдават традиционно високи нива на публикуване на документи, свързани с обществените поръчки. През 2026 г. открихме публикувани обявления при близо 94% или 139 от общо 148 институции, имащи линк към регистъра или публикуващи данни за обществените поръчки на собствените си страници.
Протоколите от комисиите и сключените договори са публикувани в над 90% от случаите. Нормално е сключените договори да са по-малко от започналите процедури, тъй като не всяка процедура завършва с договор.
След бързия преглед на публикуването на някои документи по обществените поръчки преминаваме към секцията, свързана с декларациите за конфликт на интереси.
3. Декларациите за конфликт на интереси
Част на проучването на ПДИ от 2012 г. насам е съсредоточена върху измерването на една от нормативните мерки за постигане на повече почтеност в администрацията чрез повече прозрачност спрямо потенциалните конфликти на интереси на държавните служители и техните ръководители. Тук изследваме, от една страна. дали са публикувани списъци с лицата, подали декларации, а от друга – дали са публикувани самите декларации. След скока на публикувани декларации по вече стария закон и в последната година от прилагането му – 2017 г. – наблюдавахме известен спад и после познатия постепенен растеж, за да достигнем сравними с върха нива през 2021 г. През октомври 2023 бе приет нов ЗПК и бе отменен стария ЗПКОНПИ, последваха още законодателни изменения. В проучването си сме приемали за публикувани данните както по единия, така и по другия закони. Резултатите са доста близки до тези от предходните години. С настоящото проучване отбелязваме традиционно, че над 3/4 – 221 – от институциите са публикували списък с лицата, подали декларации, а почти 2/3 (171) от институциите са публикували и самите декларации.
___________________________________________
Проучването през 2026 г. се провежда в рамките на проект "Достъпът до информация като гаранция за демокрацията“ с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на фондация „Програма достъп до информация“ и не отразяват непременно вижданията на Фондация Америка за България или нейните партньори.