![]() |
Решенията на администрацията, с които се създава само привидност за предоставяне на пълен достъп до информация, но на практика това не е направено, са незаконосъобразни.
До този извод стигна състав на Административен съд София-град (АССГ) по второ дело на Десислава Николова (в. „Капитал“) срещу отговор на гл. секретар на Министерство на труда и социалната политика (МТСП).
Развоят на първото дело и решението на АССГ, с което е отменен първият отговор на гл. секретар на МТСП са отразени в рубриката „От съдебната зала“ на бюлетина на ПДИ за м. декември 2025.
При ново си произнасяне по заявлението, с решение от 16.12.2026, гл. секретар на МТСП предоставя част от исканата информация, по не и тази по т. 2 и 3 от заявлението:
2. Списък с най-големите като брой членове 20 синдикални организации на КНСБ и КТ “Подкрепа” с посочени предприятия и брой членове по предприятия за всяка от синдикалните организации.
3. Списък с най-големите като брой членове 10 отраслови организации на КНСБ и КТ “Подкрепа” с най-големите синдикални организации като бройка и отрасъл за всяка от синдикалните организации.
В решението на гл. секретар липсват мотиви, защо не е предоставена информация по т. 2 и 3 от заявлението.
С подкрепата на ПДИ отговорът е обжалван пред АССГ.
С Решение № 38148/02.10.2026 г. на АССГ, Второ отделение, 23 състав по а.д. № 219/2026 г., съдия Антоанета Аргирова отменя решението на гл. секретар на МТСП и му връща преписката за ново произнасяне по заявлението в съответствие с влязлото в сила съдебно решение по първото дело, с което органът е задължен да предостави копия от документите по т. 2 и 3 от заявлението.
Съдията посочва, че в приложената към оспореното решение справка е посочен броят членове на КНСБ и на КТ “Подкрепа", установени в производството по издаване на Решение № 46 от 29 януари 2025 година на Министерския съвет за признаване на КТ „Подкрепа“ за представителна организация на работниците и служителите на национално равнище и Решение № 47 от 29 януари 2025 година на Министерския съвет за признаване на КНСБ за представителна организация на работниците и служителите на национално равнище - 263 385 за КНСБ и 78 906 за КТ „Подкрепа“. Що се отнася обаче до постановеното с влязлото в сила съдебно решение предоставяне на копия от документите, въз основа на които двете решения са издадени, решението е само привидно благоприятен за жалбоподателя акт, както се твърди и в жалбата. В решението е посочено как се е развила процедурата, нормативните изисквания, които е следвало да бъдат спазени, назначената за целта комисия, която е следвало да провери спазването им, но няма разпоредително волеизявление нито за предоставяне, нито за непредоставяне на “копия от документите, въз основа на които двете решения са издадени“, което административният орган е бил задължен да направи с влязлото в сила съдебно решение.
В случая с влязлото в сила съдебно решение със сила на присъдено нещо се установява, че органът дължи по реда на ЗДОИ поисканата информация, изразяваща се в предоставянето на копия от документите, въз основа на които са издадени двете решения, посочени в диспозитива на същото съдебно решение. Този спор не може да бъде пререшаван по настоящото дело, след като ответникът не се позовава на нови факти, възникнали след формирането на силата на присъдено нещо. По делото безспорно се установи, че посочената по-горе информация не е предоставена. В този смисъл обективираната разпоредителна воля на органа в оспореното административно решение за предоставяне на „пълен достъп“ е само привидна и поради това – незаконосъобразна. Външно, формално се предоставя цялата информация, но съдържателно част от информацията не е предоставена, без да са изложени мотиви за това, а още по-малко настъпили нови факти след формиране на силата не присъдено нещо.
Решението е окончателно.
***
Информацията за броя подадени сигнали до РИОСВ - Хасково относно дейността на ТЕЦ Марица 3 е обществена и подлежи на предоставяне по реда на ЗДОИ.
До този извод стигна състав на Административен съд - Хасково по дело на Христо Христозов (Димитровград) срещу частичен отказ на Регионална инспекция по околна среда и води – Хасково (РИОСВ – Хасково).
На 29 май 2026 Христо Христозов подава заявление до РИОСВ - Хасково, с което иска информация за контролната дейност на РИОСВ – Хасково по отношение на ТЕЦ „Марица 3“ АД - гр. Димитровград, описана в 7 точки.
С решение от 12 юни 2026 директорът на РИОСВ - Хасково отказва информация по т. 6 от заявлението (брой на подадените сигнали до РИОСВ, касаещи дейността на ТЕЦ Марица 3 – дата на постъпване, предмет, подател и резултата) с мотив, че не е обществена, а за предоставяне на останалата информация определя заплащане на 500 евро за нарочно обработена информация.
С подкрепата на ПДИ решението е обжалвано пред АС - Хасково.
С Решение № 4802/26.10.2026 г. на Административен съд - Хасково, VI състав по а.д. № 887/2026 г., съдия Павлина Господинова отменя решението в частта, в която е постановен отказ по т. 6 от заявлението и в частта, в която са определени 500 евро разходи за предоставяне на нарочно обработена информация.
Съдията посочва, че за да постанови оспорвания отказ в т.6 от решението си, административният орган е посочил мотиви, че информацията не се определяла като обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Съгласно чл. 4 от ЗДОИ всеки гражданин има право на достъп до обществена информация при ограниченията на закона. Информацията по ЗДОИ се предоставя, когато е обществена и когато в друг закон не е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. В настоящия случай следва да бъде отчетено, че исканата информация по т. 6 касае дейността на органа, защото съдържанието ѝ ще посочи какъв контрол се осъществява от органа при сезиране от граждански лица. Редът по ЗДОИ се прилага за достъп до обществена информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България. Безспорно в РИОСВ има регистър, в който са описани сигналите за нарушения – конкретно между тях и тези сигнали, касаещи дейността на ТЕЦ Марица 3, като от този регистър може да се установи дата на постъпване, предмета на сигнала, както и да се проследят последващите контролни действия, както е поискал заявителят. Исканата информация по т .6 е информация за дейността на самия орган, а не за подателите на сигналите, в каквато връзка заявителят изрично сочи, че не търси посочване на лични данни, а само обобщено посочване на източника на сигнала – дали постъпва от „граждани, институции, организации, анонимни сигнали“, т.е. не се търси информация за личния живот на конкретни лица. Исканата информация е относно дейността на органа по приемане на сигналите и органът е длъжен да съобщава тази информация, тъй като исканата информация по т. 6 представлява обществен интерес.
По отношение на оспорването, касаещо определената сума за заплащане по чл. 20, ал. 2 от ЗДОИ, в тази си част жалбата също е основателна. В решението и представения проект на договора има изрично посочване, че сумата от 500 евро е определена за нарочно обработена информация при спазване на Вътрешни правила и е остойностена чрез докладите на експерти, които е следвало да извършат изпълнението по възложената задача да бъде предоставена информацията, като включва и „технически разходи“. Въпреки това в случая не е ясен действителния способ при определяне на размера на разходите. На първо място следва да се отчете, че съгласно чл. 20, ал. 1-2 от ЗДОИ достъпът до обществена информация е безплатен, а разходите по предоставяне на обществена информация се заплащат по нормативи, определени от министъра на финансите, които не могат да превишават материалните разходи по предоставянето. В случая няма конкретни стойности относно евентуалните извършени от органа технически разходи. Към момента на издаването на оспорения акт е действаща Наредба № Н-1 от 07.03.2022 г. за определяне на нормативи за заплащане на разходите по предоставяне на обществена информация, с която се определят различните материални носители, върху които се предоставя информацията, количествената им стойност, както и за всеки от тях се сочи норматив за разход. Но нито от оспорения акт, нито от договора, може да бъде установена нужда от предоставянето на информацията на материални носители. Още повече и че заявителят иска предоставянето чрез електронна поща, като е посочил ел. адрес, както и няма изявление по реда на чл. 27, ал. 2 от ЗДОИ от органа за предоставяне във форма, определена от органа, при установените предпоставки, изрично посочени в чл. 27, ал. 1 от ЗДОИ. Страните нямат спор, че исканата информация по т. 1-5 и т. 7 представлява „нарочно обработена информация“ по смисъла на пар. 1, т. 9 от ДР на Закона за опазване на околната среда (ЗООС) – информацията е събирана, обработвана, обобщавана и анализирана по искане на заинтересувано лице, както и че с оглед заявения период е сравнително обемна. Действително съгласно специалната разпоредба на чл. 29 от ЗООС за предоставяне на нарочно обработена информация заплащането се договаря за всеки конкретен случай, като това е изключение от общото правило на чл. 20 от ЗДОИ – относно безплатно предоставяне на информацията. Тази разпоредба обаче отразява големият брой хипотези, които могат да възникнат при заявен достъп до обществена информация, и е създадена с цел да не се възпрепятства достъпа при установени големи разходи относно необходими технически /материални средства за предоставянето. В посочената наредба няма разходи, които да касаят труд и ангажираност на служителите в съответния орган, от който се търси достъп до обществена информация, и ответната страна няма правно основание да включва разходи, касаещи остойностяване на дейност на служителите, назначени в съответната администрация и изпълняващи своите служебни/ трудови задължения по съответно им служебно/ трудово отношение срещу заплащането му. Калкулирането на дейността на служителите, изготвящи исканите справки по заявлението за достъп, при условие, че те получават възнаграждение за положения от тях труд в съответната администрация, представлява повторно, неоснователно и незаконосъобразно заплащане на дейността им във връзка с искания достъп.
Решението е окончателно.
***
Заповедта на кмета на Столична община за определяне на режим на достъп до сградата на общината е обществена и подлежи на предоставяне по реда на ЗДОИ.
До този извод стигна състав на АССГ по дело на Иван Петров (София) срещу отказ на секретаря на Столична община (СО).
Със заявление от 20 февруари 2026 Иван Петров иска от СО копие от заповед на кмета за определяне на режим на достъп до сградата на общината.
С решение от 26 март 2026 секретарят на СО отказва с мотив, че информацията не била обществена, тъй като същата регламентирала техническия достъп до административните сгради на СО, правното й действие било отпаднало, и не можела да формира мнение за дейността на СО.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.
С Решение № 40747/20.10.2026 г. на АССГ, Второ отделение, 23 състав по а.д. № 5726/2026 г., съдия Антоанета Аргирова отменя отказа и връща преписката на СО за ново произнасяне по заявлението с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдията посочва, че за съда е необяснимо изложеното съображение, че поисканата заповед не разкрива белезите на обществена информация съгласно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като регламентирала техническия достъп до административните сгради на СО. Именно упражняването на правомощията на кмета на СО за достъп до административните сгради на гражданите пряко рефлектира върху процесите на добро управление, прозрачност и отчетност на местното управление. Противоречи на закона и второто изложено съображение за упражненото правомощие да се откаже предоставянето на информацията, а именно, че към момента на подаването на заявлението заповедта не е действаща. Такова изискване в ЗДОИ няма поставено. Със заповедта е упражнено властническо правомощие и по своята същност тя представлява официална обществена информация по смисъла на чл. 10 от ЗДОИ. Нейното предоставяне ще позволи на заявителя да формира мнение налице ли е промяна в регламентацията на отношенията, свързани с достъпа до административните сгради, а ако е налице- позитивна ли е тя при сегашното управление на общината. Неоснователно е най-сетне и последното изложено съображение за постановения отказ, а именно, че се искало не сведение, а документ. Законът е поставил знак на равенство между информацията, съдържаща се в даден документ и самия документ като неин материален носител. В случая не се иска просто документ, а акт, с който е било упражнено властническо правомощие и който е засягал неограничен отнапред брой правни субекти.
Решението е окончателно.
***
Информацията за изграждането на производствен обект е обществена и подлежи на предоставяне по реда на ЗДОИ, тъй като изграждането на такива обекти е свързано с риск от замърсяване на околната среда, а замърсяването касае живота и здравето на хората.
До този извод стигна състав на АССГ по второ дело на Петя Точарова (София) срещу отказ на кмета на район „Панчарево“.
Със заявление от 21 януари 2026 Петя Точарова иска от кмета на район „Панчарево“ информация, свързана с издадено разрешение за стоеж на бетонов възел.
С решение от 5 февруари кметът на район „Панчарево“ отказва с мотив, че тази информация е идентична с информация, поискана със заявлението от 28.08.2025, предоставянето, на която е било отказано с решение от 11.09.2025, който отказ е бил потвърден от АССГ с решение по а.д. № 10410/2025 г.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.
С Решение № 40945/21.10.2026 г. на АССГ, Второ отделение, 58 състав по а.д. № 2882/2026 г., съдия Снежанка Кьосева отменя отказа по т. 1, 2 и 3 от заявлението и връща преписката на СО за ново произнасяне с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдията посочва, че в конкретния случай с т. 1, т. 2 и т. 3 от подаденото заявление е поискана информация, която е обществена, тъй като е свързана с обществения живот в страната. Изграждането на производствен обект е свързано с риск от замърсяване на околната среда, а замърсяването касае живота и здравето на хората. Чрез получаването й заявителят може да си създаде собствено мнение относно дейността на задължения субект, защото касае правомощията и дейността на органа. С решението по а.д. № 10410/202 5г. по описа на АССГ, съдът е приел, че тази информация следва да се предостави от главния архитект на СО като специализиран административен орган съгласно правилата на Закона за устройство на територията (ЗУТ), а не от кмета на район Панчарево.
По тази причина решението от 11.09.2025 на кмета на район Панчарево в частта, с която е отказан достъп до информация по т. 1, т. 2 и т. 3 от заявлението не е отменено, но е указано, че информацията следва да се предостави от главния архитект на СО. Административният орган, постановил оспореното решение от 05.02.2026 неправилно е тълкувал цитирания съдебен акт и неправилно е отказал предоставяне на информацията по т. 1, т. 2 и т. 3 от заявлението след като е разполагал с цитираното по-горе писмо на НАГ, с което вр. и.д. главен архитект на СО е посочил, че направлението не разполага с исканата информация, защото не я създава и не я съхранява.
Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която се отказва достъп до обществена информация по т. 1, т. 2 и т. 3 от заявлението. Органът следва да предостави тази информация, тъй като е обществена по смисъла на ЗДОИ.
Решението е окончателно.
