Възможностите за достъп до обществена информация, защитата на правото да знаем и механизмите за участие на гражданите във вземането на решения на местно ниво бяха във фокуса на информационна и консултативна среща, проведена на 15 октомври в Смолян. Събитието беше организирано от фондация „Програма достъп до информация“ и сдружение „Ти Решаваш“ и събра представители на граждански организации, активни граждани и журналисти от областта.
Срещата премина в две основни тематични направления – практическото прилагане на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и възможностите за пряко гражданско участие в местното управление. Наред с представянето на законовите механизми бяха обсъдени конкретни казуси от страната и област Смолян.
Достъпът до информация – право и инструмент за граждански контрол
Адвокат Александър Кашъмов, изпълнителен директор на ПДИ, и адвокат Кирил Терзийски от правния екип на фондацията представиха основните възможности, които ЗДОИ предоставя на гражданите, журналистите и неправителствените организации.
Акцент беше поставен върху практическото прилагане на закона, задълженията на институциите да предоставят информация и възможностите за защита на правото на достъп при отказ.
Адвокат Кирил Терзийски разясни последователните стъпки при подготовката и подаването на заявление. Той обърна внимание, че първата и най-важна задача е заявителят да формулира ясно каква информация търси, да установи коя институция я създава или съхранява и да провери дали тя вече не е публикувана в интернет или в публичен регистър.
Бяха разгледани различните начини за подаване на заявления, включително писмено и устно, както и процедурите при отказ за предоставяне на информация. Участници в срещата поставиха въпроси, свързани със съдебния контрол и възможностите за обжалване на решенията на институциите.
В рамките на дискусията адвокат Кашъмов коментира и функционирането на Платформата за достъп до обществена информация. Според него тя не изпълнява пълноценно целите, за които е създадена, и не улеснява достатъчно гражданите и администрацията. Сред основните недостатъци той посочи задължителната регистрация, която затруднява част от заявителите, както и непубликуването на отговорите на институциите. По думите му публичността на тези отговори би позволила на гражданите, журналистите и изследователите да проследяват вече предоставена информация, а администрацията да не отделя ресурси за многократно отговаряне на едни и същи въпроси.
Кашъмов обърна внимание и на разминаванията в отчетите за броя на подадените заявления през платформата. В последните доклади на Министерския съвет се посочват приблизително между 1500 и 3000 заявления, като различните начини на отчитане водят до значителни несъответствия в данните. Според него това показва и технически проблеми в работата на платформата.
Изпълнителният директор на ПДИ подчерта, че платформата не бива да се превръща в единствен начин за подаване на заявления, а гражданите трябва да запазят свободата си да търсят информация и по електронна поща, и на хартиен носител.
Гражданските инициативи – от идеята до реалната промяна
Втората част на срещата беше посветена на формите за пряко гражданско участие в местното управление. Адвокатите Дарина Палова и Димитър Палов от сдружение „Ти Решаваш“ представиха възможностите за организиране на подписки, местни граждански инициативи, референдуми и общи събрания на населението.
Експертите разясниха основните стъпки при организирането на граждански инициативи, законовите изисквания и необходимостта от добра предварителна подготовка. Особено внимание беше отделено на стартирането на гражданска инициатива чрез подписка и правилното формулиране на въпросите при местните референдуми, което има съществено значение за допустимостта и резултатите от подобни инициативи.
Беше подчертано, че местният референдум е само един от възможните инструменти за постигане на промяна. Гражданското участие е процес, който изисква информираност, последователност, организираност и готовност за диалог с институциите.
Адвокат Дарина Палова обърна внимание и на психологическите бариери пред гражданската активност. „Основният враг сме самите ние и страховете в нас“, посочи тя, като насърчи участниците да преодоляват притесненията си и да бъдат по-активни в отстояването на обществени каузи.
Като ярки примери за местна гражданска активност експертите посочиха казусите в Павликени и Божурище. И как жителите на няколко общини се противопоставиха на инвестиционно намерение за изграждане на завод за каменна вата с голям инсинератор за изгаряне на отпадъци край село Върбовка. В Божурище гражданското недоволство беше насочено срещу инвестиционни намерения за проучване и открит добив на метални полезни изкопаеми, включително злато, пораждащи опасения за сериозни екологични последици. Проведеният референдум е пример за синхрон между местната власт и гражданите.
Местни проблеми и въпроси от област Смолян
Срещата предизвика активна дискусия, в която присъстващите поставиха конкретни въпроси, свързани с решения на местните власти и възможностите за гражданско въздействие върху тях.
Сред обсъдените казуси беше недоволството на жители на Девин срещу въвеждането на синя зона в града. Поставен беше и въпросът за подписка срещу решение на Общинския съвет в Смолян, свързано с предоставянето на електрически стълбове на футболен клуб „Родопа“ и последващото им използване от спонсора на клуба „Ефбет“.
Конкретните примери дадоха възможност да бъдат обсъдени различни форми за гражданска реакция при несъгласие с решения на местната власт, както и необходимостта гражданите да разполагат с достатъчно информация, преди да предприемат действия.
Особен интерес предизвика въпросът за изискването при подписки гражданите да посочват пълния си единен граждански номер. Участници споделиха, че притесненията относно предоставянето на лични данни често възпират хората да подкрепят граждански инициативи. В тази връзка беше поставен въпросът дали е възможна законодателна промяна, с която да отпадне необходимостта от изписване на пълния ЕГН при участие в подписки.
Дискусията открои необходимостта от по-добро познаване на законовите възможности за гражданско участие и от по-активно използване на механизмите за контрол върху решенията на институциите.
Информираното участие като основа за демократично управление
Срещата в Смолян показа колко тясно са свързани достъпът до обществена информация и гражданското участие. За да могат да защитават интересите си и да влияят върху решенията на местната власт, гражданите трябва да разполагат с информация, да познават правата си и да знаят как да използват законовите механизми.
Практическите съвети на експертите и обсъждането на конкретни случаи от страната и региона превърнаха срещата във възможност за обмен на опит, поставяне на въпроси и търсене на решения.
Информационната и консултативна среща „Достъп до информация и гражданско участие“ беше организирана от фондация „Програма достъп до информация“ и сдружение „Ти Решаваш“ в рамките на инициативата „Информираното участие – път за подобряване на демокрацията“, изпълнявана по проект „ПАКТ“ с финансиране от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“.
Срещата е проведена в рамките на инициатива Информираното участие – път за подобряване на демокрацията, съфинансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС). Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на ИООС. Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.“
