 д-р Гергана Жулева, председател на УС на ПДИ |
Годишният доклад на Министерския съвет „Състоянието на администрацията 2025 г.“[1] беше публикуван през май 2026 г.[2] Четвърта част от този доклад е посветен на прилагането на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). В основата на доклада са самоотчетите на 581 административни структури в системата на изпълнителната власт, които те подават към Министерския съвет. От 2001 година насам тези доклади ни очертават картина[3] на прилагането на ЗДОИ в системата на изпълнителната власт. Докладът за достъпа до обществена информация се състои от 4 части: организация на достъпа до обществена информация, административния капацитет за осигуряване на достъпа до информация, процедури за разглеждане на исканията за достъп да обществена информация и съдебна практика.
В частта „Организация на достъпа“ се докладват и анализират данни за приемането на „Вътрешни правила за работа по ЗДОИ“ (ВП), вида информация, която активно се публикува, формите и видовете разяснителната информация, предпочитана форма за получаване на информация от заявителите.
През последните години се забелязва напредък по отношение на „ВП по ЗДОИ“. Според доклада 568 администрации имат приети такива правила и само 13 – нямат.
Съгласно ЗДОИ тези ВП би трябвало не само да са приети, но да са публикувани в „Секция достъп до информация“ на интернет страниците на администрациите. Ежегодното проучване на ПДИ за задължителните за публикуване категории информация показва, че тези публикации са достигнали 90%, от които 95% са актуализирани, според последните съществени промени в ЗДОИ.
Източник: ПДИ https://www.aip-bg.org/surveys/
Друго важно условие за добра организация е разяснителната информация за упражняване на достъп до информация. Тук данните от доклада на МС и от проучването на ПДИ трудно могат да бъдат сравнявани, тъй като ние изследваме дали тази информация е публикувана в секция „Достъп до информация“ на интернет страниците на институциите, а докладът обобщава данните от самооценката на администрациите. В доклада се разглеждат много форми на разяснителна информация – кампании, вътрешните правила, табла, брошури, месечни бюлетини. Според обобщените самоотчети 83%[4] от администрациите правят това с публикуване в интернет.
Източник: Доклади Състоянието на администрацията 2017-2025
Що се отнася до формите на предоставяне на информация, тук данните не са много ясни. Докладва се, че 943 администрации са предоставили информация по електронен път, а 1038 са го направили на хартия или технически носител. Трябва да се има предвид, че от години преобладават заявленията, подадени по електронен път или чрез Платформата за достъп до обществена информация. Защо тогава се предоставя информация на хартия след като преобладават електронните заявления?
Източник: Доклади Състоянието на администрацията 2019-2025
Определяне на специално помещение за преглед на получена информация е също задължение на администрациите по закон. Данни за такива читални се появиха в последните два доклада за 2024 г и 2025 г.
Сред организационните въпроси са и данните за съществуващи електронни регистри на заявленията по ЗДОИ и приемането на електронни заявления, публикуването на задължителните категории информация и организация на заплащането.[5]
Що се отнася до поддържането на електронни регистри на заявленията и приемане на електронни заявления по ЗДОИ, трудно можем да си представим, че има администрации, дори малко или малки, без електронна поща или компютри.
В частта от доклада за достъпа следва отчитането на административния капацитет: наличието на звено/служител по достъпа, контрол – наказателни постановления за неизпълнение на задълженията по ЗДОИ, обучения.[6]
Такива звена/служители са определени в повечето администрации и обикновено това са „Правните отдели“ на институциите или дирекциите административно обслужване и деловодство.
В „Процедурите за разглеждане на исканията за достъп до обществена информация“ могат да се намерят данни за броя на заявленията, от кого са подават заявления, видовете търсена информация според класификацията на ЗДОИ (официална обществена и служебна обществена), темите, по които се търси информация, систематизация на решенията за предоставяне и отказ за предоставяне на информацията, също така сроковете за отговор на заявленията. Тук трябва да се отбележи, че преобладават заявленията, с които се търси информация за осъществяване на граждански контрол: за контролната дейност на институциите, с отчетността на институциите, за изразходване на публични средства, за предотвратяване или разкриване на корупция и нередности, на второ място е търсена информация за упражняване на други права и на трето място е информация, свързана с процеса на вземане на решения от страна на администрацията, т.е гражданското участие.
Тенденциите по всички тези въпроси се запазват от години насам. Увеличават се заявленията, имаме данни за решенията по заявленията. Отказите за предоставяне на информация от години се движат между 4% и 5%. Голяма част от решенията са за предоставяне на пълен достъп.[7]
Що се отнася до основанията за отказ на първо място отново е основанието, че са засегнати интересите на трето лице и няма неговото съгласие за предоставяне на информацията. И тук ни се иска да отбележим, че все пак закона предполага да се осъществи преценка спрямо надделяващия обществен интерес, прилагане на ограничението и обосноваването на решението при направена преценка. Тези данни липсват.
Последната част от доклада за достъпа до информация е свързана със съдебната практика.
Тази година преобладават жалбите срещу отказите за предоставяне на информация.
Решенията на съда през 2025 г. са в полза на заявителите.
В 67,9% съдът изцяло отменя решението на органа по заявлението, в 23,5% частично отменя решението и в 8,6% изменя това решение.
В заключение можем да отбележим, че докладът за прилагането на ЗДОИ в системата на изпълнителната власт е изключително ценен източник на информация за прилагането на ЗДОИ.
Добре би било да се правят препоръки към администрациите на основата на очертаващите се проблеми и тенденции. Това се случвало няколко пъти в историята на тези доклади. Докладите за 2024, 2005, 2007 съдържаха изводи и препоръки. За последен път препоръки се появиха в доклада за 2022 г. В него се обръщаше внимание на необходимостта от приемане на Вътрешни правила по ЗДОИ, на необходимостта за изпълнение на задълженията за активно публикуване и подготовка на разяснителна информация за гражданите.
Нашите впечатления са, че ефектът бе значим.
[1] На основание чл. 62, ал. 2 от Закона за администрацията с решение N 331 на Министерския съвет на Република България беше приет докладът за състоянието на администрацията през 2025 г. Виж: https://iisda.government.bg/annual_reports
[2] ПДИ поддържа текст за статистиката, извлечена от докладите „Състоянието на администрацията“ в рубрика „Прилагането на ЗДОИ“ на своята интернет страница. Виж: https://www.aip-bg.org/legislation/%D0%94%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8/201753/
[3] За пълната картина допринася проучването на ПДИ за активното публикуване на обществена информация от страна на публичните институции. Виж: https://data.aip-bg.org/surveys/UMG441/
[4] Данните са от доклада “Състоянието на администрацията 2025 г.“, стр. 59.
[5] Виж доклада „Състоянието на администрацията 2025 г.“, стр.60-61.
[6] Виж по-подробно: https://www.aip-bg.org/legislation/%D0%94%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8_%D0%BE%D1%82_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8/201753/.
[7] Пак там.