Реч на адв. Александър Кашъмов, директор на ПДИ, пред Конференцията на държавите, страни по Конвенцията на ООН срещу корупцията, 17-та среща на Междуправителствената работна група за превенция на корупцията.
За мен е удоволствие да бъда тук и да представя случая на България.
Правото на информация значително промени света през последните две десетилетия и половина.
Подобно на много от колегите ми, аз идвам от гражданското общество, а не от правителството. Въпреки това мога да кажа, че имаме отлично сътрудничество с българските правителства, независимо от тяхната политическа принадлежност, както и с публичната администрация. Извършили сме и обширна работа на международно ниво.
Тази година празнуваме 30-годишнината си. Програма достъп до информация (в България), втората по възраст НПО от този вид в Европа, беше основана през 1996 г. Ние извършваме правни анализи и застъпничество, публикуваме доклади и сме издали шест книги за съдебни дела, свързани с достъпа до информация. Освен това сме предоставяли правна помощ, подкрепяли съдебни дела и обучавали държавни служители. През последните 25 години сме обучили повече от 20 000 държавни служители.
През 2002 г. станахме съоснователи на Деня на правото да знам. По-късно той беше официално признат от ООН и ЮНЕСКО като Международен ден за всеобщ достъп до информация, след силна застъпническа дейност от страна на нашите приятели от африканското гражданско общество.
Същевременно ние сме съоснователи и продължаваме да сме част от управителния комитет на FOI Advocates Network, която обединява около 240 НПО и 800 експерти по достъп до информация.
Що се отнася до България, ние имаме Закон за достъп до обществена информация от 2000 г. По това време в света имаше само около 25 такива закона. Днес, според RTI Rating, който измерва и класифицира националните закони за достъп до информация, те са 142. Като се има предвид, че има 192 страни, подписали Конвенцията на ООН срещу корупцията, около 50 държави все още имат да извървят дълъг път.
В България, когато започнахме през 2000 г., публичните власти често се колебаеха да предоставят достъп дори до бюджети или основни финансови отчети. Днес това би било почти немислимо.
Постигнахме значителен напредък. Както вече беше казано няколко пъти, днес достъпът до информация не се отнася само до достъпа до документи. Той се отнася и до достъпа до цели набори от данни: търговски регистри, имотни регистри, информация за действителните собственици, декларации за имущество и др. В същото време не трябва да забравяме достъпа до документи, защото той остава от съществено значение.
За да ви дам представа, населението на България е около 6,4 милиона души, а миналата година бяха подадени над 18 000 заявления за достъп до информация. Това е с около 30% повече от предходната година, когато заявките бяха около 13 000. Това показва доверието на обществото в Закона за достъп до обществена информация. Хората разчитат на това право.
В същото време броят на съдебните жалби остана приблизително същият, въпреки увеличения брой на заявленията. Това подсказва, че до голяма степен хората са доволни от информацията, която получават. Според мен това е важен показател за напредък.
От много години гражданите в България наричат Закона за достъп до обществена информация „законът на гражданите“. Те го описват и като един от малкото закони, които наистина работят. Броят на отказите е под 4%, макар че, разбира се, отказите обикновено се отнасят до важна информация.
Проактивното публикуване става все по-важно. Като неправителствена организация ние провеждаме периодични проучвания. Администрацията на Министерския съвет следи цялостното прилагане на закона, докато в проучванията на ПДИ ние се фокусираме конкретно върху проактивното публикуване.
Нашето най-скорошно проучване се основаваше на 94 показателя за органите на изпълнителната власт. То показа видим напредък. В нашата оценка за 2024 г. някои органи имаха почти 100% спазване на законовите си задължения за проактивно публикуване на информация.
Постигаме напредък и в областта на отворените данни и машинно четимите данни, включително в рамките на Партньорството за отворено управление. Днес има около 10 100 набора от данни от почти всички органи на изпълнителната власт, с изключение на най-малките общини. Изготвяме и карта на България, като използваме цветове, за да покажем как се представят териториалните органи.
Сред антикорупционните органи Комисията за противодействие на корупцията отбеляза напредък в проактивното публикуване. За съжаление, тя беше закрита тази година. Сметната палата, която традиционно заема много високи позиции в нашето проучване, сега играе важна роля в борбата с корупцията. Министерството на вътрешните работи, което също разполага със значителни правомощия, също подобри представянето си.
Струва си да се обърне внимание и на това как функционират мониторингът и контролът на изпълнението на ЗДОИ в България. Ние нямаме независим комисар или комисия по информацията, както е в много други страни. Разполагаме обаче с много ефективни административни съдилища, което е изключителeн случай при достъпа до информация, поне доколкото ми е известно.
Всяка година Администрацията на Министерския съвет публикува доклад за състоянието на администрацията. Една от четирите му глави е посветена на достъпа до обществена информация и предоставя подробни статистически данни. Цифрите, които споменах, са взети от този официален доклад, което улеснява анализа на прилагането и даването на препоръки за подобрение.
Контролът се осъществява от 28 административни съдилища. Всеки, който е подал заявление за достъп до информация, може да се обърне към съда, ако му бъде отказан достъп. Съдебната такса е само 5,11 евро, така че достъпът до правосъдие е относително лесен. Процедурата също е бърза. Съдилищата обикновено се произнасят по делата в срок от два до шест месеца и няма възможност за по-нататъшно обжалване.
Липсата на обжалване пред втора инстанция може да се разглежда като проблем. Въпреки това, от гледна точка на заявителя, съдилищата като цяло работят добре. Около 74% от жалбите са изцяло или частично успешни. Така че България все още няма комисар по информацията, но не е ясно дали такъв е необходим. Омбудсманът също има определени правомощия и може да издава препоръки в случаи, които може би не оправдават обръщане към съда.
Има и някои важни характеристики на самия закон. Както вече беше казано, законите за достъп до информация трябва да бъдат прости. Откритостта и достъпът трябва да бъдат принцип, а ограниченията трябва да се прилагат само при лимитирани случаи.
Нашият закон съдържа и важен критерий за надделяващ обществен интерес. Това означава, че дори ако информацията попада в обхвата на ограничение, тя все пак трябва да бъде предоставена, когато има надделяващ обществен интерес — особено когато могат да бъдат отчетността и прозрачността. Публичните органи имат правомощие сами да прилагат този критерий, а ако откажат достъп, съдилищата могат да преразгледат решението им.
Няколко случая показват как законът се използва от граждани, журналисти и НПО и как подкрепя целите на членове 10 и 13 от Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу корупцията.
В един случай съдия действала като гражданин използва достъпа до информация[1], за да разкрие проблеми със системата за електронно гласуване пред Висшия съдебен съвет. В резултат на това публичните институции са предприели действия в определена степен. Висшият съдебен съвет започна процедура по промяна на системата за електронно гласуване, а парламентът измени закона.
Друг успешен пример се отнася до един активен гражданин[2], който използва закона, за да внесе по-голяма прозрачност в прокуратурата, особено по знакови дела. В резултат на неговите дела прокуратурата реши да не класифицира информацията за общия статус на разследванията по такива дела. Тази информация вече е достъпна на публичния портал на прокуратурата, където всеки може да провери статуса на тези дела.
Достъпът до информация е важен и по отношение на публичните средства от ЕС. Освен това законът ни частично обхваща и частния сектор. Например, болниците са обект на закона по отношение на публичните средства, които получават. Известен български журналист[3], разследващ здравния сектор, получи значителна информация за публичните разходи на големите болници. Това разкри, че мениджърските екипи използват значителна част от средствата, за да плащат на себе си, а не на обикновените лекари и медицинския персонал. Констатациите създадоха сериозен натиск за реформа в сектора.
Ще спра с примерите тук и ще премина към един последен проблем: SLAPP делата. Те се превръщат в сериозен проблем. Журналисти, медии и НПО, които използват Закона за достъп до обществена информация, понякога по-късно стават обект на злоупотреби със съдебни дела. Тези дела могат да бъдат заведени от политици, бизнесмени, големи компании или дори хора, свързани със сенчестия сектор, които не искат определена информация да стане публично достояние.
В момента сме в процес на приемане на законодателство за справяне с този проблем. Ето защо моите препоръки са следните.
Първо, подкрепете законите за достъп до информация. Те са от съществено значение за предотвратяване на корупцията и засилване на участието на обществеността. Участието на обществеността не е възможно без достъп до информация.
Второ, следете и насърчавайте проактивното публикуване на информация, като същевременно поддържате правилния баланс с други права, като защитата на личните данни.
Трето, приемете законодателство срещу SLAPP делата. Това е нещо, което правим в ЕС, но е важно и в по-широк план. Такива закони са необходими за защита на достъпа до информация, общественото участие и ефективната работа по борба с корупцията.
Накрая, трябва да внимаваме да не прехвърлим тежестта на прозрачността от публичните органи към гражданското общество. През последните години наблюдаваме тенденция за т.нар. „закони за чуждестранните агенти“, а понякога и закони за лобизма, които поставят в центъра на вниманието гражданското общество, а не публичните институции. Това е сериозен повод за загриженост. Не трябва да позволяваме стандартите да се променят по начин, който отслабва борбата срещу корупцията.
Някои от снимките, които показах, са от церемониите по повод Деня на правото да знам, на който отличаваме онези, които са използвали ефективно законите за достъп до информация. Връчваме и две „негативни“ награди: катинар и вързан ключ. Те се присъждат на най-непрозрачната институция и на най-смешния и/или абсурден отказ да се предостави информация.
