 Невен Вутев, координатор на ПДИ в Плевен |
През последните години прилагането на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) в институциите от област Плевен постепенно се стабилизира. Наблюденията сочат, че институционалните практики на отчетност, макар и плавно, се променят положително. Отчети се качват редовно в почти всички общини и органи на централната власт – понякога поради всеобщо осъзнаване на съответните администрации на важността на достъпа до обществена информация, друг път – поради спорадична самоинициатива на даден служител или екип. Така или иначе, тенденцията по отчетност не може да се нарече в никакъв случай регресивна.
Истинският тест за прозрачност обаче институциите биха издържали едва когато се изправят пред реално и измеримо нарастване на гражданската и медийна активност на ползване на правото на достъп до обществена информация. Макар в част от институциите: Община Плевен, Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Плевен (ОД на МВР – Плевен) и др., да се наблюдава статистически растеж на отчетените запитвания, за жалост в съдържателно и качествено отношение не може да се твърди, че правото на достъп до информация е станало по-популярно или ползвано сред гражданствеността. До голяма степен неправилната методика на отчитане на заявления води до изкривената представа за бум на питанията по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
В този смисъл базовата отчетност и публикуване на данни за подадените заявления не са достатъчни пред институциите, за да твърдят, че са дали своята лепта пред принципа на прозрачност. От тях се изисква по-сериозно ангажиране с гражданите по въпросите за достъпа до обществена информация и активно себепромотиране като прозрачни институции, вместо настоящото пасивно изчакване на запитвания. Разбира се, прозрачността е процес, който изисква участие и от двете страни – както от администрацията, така и от обществото. Ако една от тези страни остане пасивна, балансът неизбежно се нарушава.
Затова бъдещето на достъпа до обществена информация в региона, а и в страната, зависи не само от усилията на институциите, но и от готовността, познанията и най-вече решителността на гражданите да упражняват законовите се права си и да изискват отчетност за разпореждането със собствените им данъци и публичната собственост.
Община Плевен продължава особената си дългогодишна практика на отчитане на всевъзможни запитвания под формата на искания за обществена информация. По тази причина официалната статистика по постъпили заявления за обществена информация традиционно е изкривена. Забелязва се тенденцията по тяхното увеличаване в геометрична прогресия, като за изминалата 2025 г. са отчетени епохалните 585 (!) броя запитвания. За съпоставка, до подобни изводи и през други годишни отчети (2023 г. – 300 бр., 2024 г. – 409 бр.), но миналогодишните категорично надделяват по внушителност. За жалост, зад подобно надуване на цифрата не стои съответният увеличен граждански интерес, колкото очаквано повишилият се брой журналистически питания към представителите на местната власт. Това бихме отдали на водната криза през изминалото лято и необходимостта от почти ежедневна изява и отчетност на кмета и администрацията му. Така например, само за инак отпускарския период юли-септември са регистрирани внушителните 201 журналистически питания. Това съвпада и с пика на протестните действия и недостиг на питейна вода в общината. От общия брой 585 отправени заявления, 511 са журналистически такива. Те основно биват отчетени като въпроси и питания по време на пресконференции на кмета и екипа му и по-рядко на индивидуални запитвания до администрацията. Останалите около 12% от всички запитвания са основно от граждани и в още в по-незначителна степен фирми или неправителствени организации. Основна част от запитванията са касаели отчетността и контролната дейност на институцията, което засилва впечатлението за конюнктурна обусловеност на подобна “експлозия” на “граждански” интерес. Любопитно е още, че са направени едва 6 отказа за предоставяне на достъп до обществена информация, без нито една постъпила жалба.
ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ – ПЛЕВЕН
Областната администрация за поредна години търпи текучество в ръководството, като този път, за разлика от предходни години, причините са основно местни и породени от гражданско недоволство, а не както в преди поради смяна на централната власт в Министерския съвет. Въпреки кадровите размествания на ръководно ниво, административната работа по закона остава последователна. През 2025 г. в Областна администрация Плевен са постъпили 14 заявления за достъп до обществена информация, като са издадени 9 решения за предоставяне на пълен достъп, а 4 са изпратени на компетентен орган. Всички решения са издадени в законоустановения срок и не са обжалвани по съдебен ред.
РЕГИОНАЛНО УПРАВЛЕНИЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО (РУО) - ПЛЕВЕН
РУО - Плевен продължава да поддържа добра практика по отношение на отчетността. Архивът със заявления и решения остава леснодостъпен и структуриран. За изминалата година са подадени 12 заявления за достъп до информация, от тях само едно е отказано по вече наложилата се понякога йезуитска формулировка на “засягане интересите на трето лице (физическо лице) и без негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата информация”.
РЕГИОНАЛНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ОКОЛНА СРЕДА И ВОДИ (РИОСВ) - ПЛЕВЕН
РИОСВ - Плевен традиционно е сред институциите с най-голям брой постъпили заявления. Това се дължи на факта, че значителна част от информацията, с която тя разполага, е от пряк интерес за граждани, инвеститори и природозащитни организации. До голяма степен тук достъпът до обществена информация се ползва и под формата на безплатно проучване от част от гражданите. Постъпилите са рекордните за последните години 74 броя запитвания, като любопитното е, че мнозинството от питащи попадат в категория “други” (т.е. не са определени като граждани, медии или неправителствени организации). По презумпция може да допуснем, че това са представители на частния сектор. Очаквано именно този тип отправящи запитвания се интересуват основно от евентуалното попадане на даден поземлен имот в “Натура 2000”. Има и известен брой запитвания за взети мерки по отношение на нерегламентирани сметища, изискани отчети по дейността на управление на отпадъците на частни дружества и състоянието на някои пречиствателни станции, попадащи в териториалния обхват на РИОСВ - Плевен.
ОД на МВР - Плевен също публикува своя отчет в установения срок. Прави впечатление повишеният брой заявления за 2025 г. – 66 броя, както и фактът, че за 29 от тях е преценено, че не попадат в приложното поле на ЗДОИ, а реално представляват подадени сигнали по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В тези случаи заявителят е уведомен писмено, че заявлението е оставено без разглеждане по реда на ЗДОИ. Шест броя от подадените заявления са препратени по компетентност на други задължени по ЗДОИ субекти. По 31 броя заявления за достъп до обществена информация директорът на ОД на МВР - Плевен се е произнесъл с решения, с които е предоставен пълен достъп до исканата информация. За съпоставка, през цялата 2024 г. са постъпили едва 25 бр. заявления.
БАСЕЙНОВА ДИРЕКЦИЯ „ДУНАВСКИ РАЙОН“, РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНА ИНСПЕКЦИЯ (РЗИ) - ПЛЕВЕН, ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА ДЪРЖАВЕН ФОНД “ЗЕМЕДЕЛИЕ”, „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ (ВиК) ЕООД - ПЛЕВЕН
От основните институции и органи на централната власт, това са трите все още неподали своите годишни отчети към датата на финализиране на настоящия доклад – март 2026 г. Ако за Държавен фонд “Земеделие” това не представлява особена изненада, тъй като там очаквано такива не присъстват от години и отчетността на институцията по ЗДОИ остава мъглява, то за втора поредна година отчети не качват РЗИ - Плевен и Басейновата дирекция. РЗИ демонстрираха особена активност и прозрачност по време на пандемичната обстановка у нас преди няколко години. Причините бяха наличието на няколко големи регионално значими области в града и увеличения пациентопоток от лекуващи се, както и многото учащи от различни страни в плевенските висши учебни заведения. След края на пандемията очаквано намаля и интересът под формата на запитвания за дейността и контрола на РЗИ от страна на медии и граждани. Заявленията към РЗИ традиционно са в диапазона 15-20.
По-сериозно впечатление прави последователната липса на отчети по ЗДОИ от страна на Басейновата дирекция в града. Като структура със значим териториален обхват, дирекцията неминуемо продължава да привлича значителен интерес, още повече, и предвид предизвикателствата на водната криза, пред която Плевен и околните села бяха изправени през изминалата година. Макар дирекцията да не е пряко отговорна за стопанисването и управлението на тръбопроводите в областта, би могъл да се допусне засилен интерес към дейността й в общата среда на “експлозия” на питания, каквато наблюдаваме през 2025 г. в Плевенско. Това обаче няма как статистически да потвърдим поради липсата на годишен отчет за изминалата година. Такъв липсва и на страницата на ВиК - Плевен, макар дружеството да е дъщерно на „Български ВиК холдинг“ ЕАД, с принципал Министърът на регионалната развитие и благоустройството, и да подлежи на отчетност.
ОБЩИНИТЕ В ОБЛАСТТА
Работата на общините по прилагането на ЗДОИ остава разнородна. Част от администрациите демонстрират последователност и активност, докато други все още се затрудняват при поддържането на актуална информация.
Община Долна Митрополия продължава да се нарежда сред водещите институции в областта. През годината са постъпили 10 заявления, като всички са електронни и са обработени в законоустановения срок. Няма отказ за предоставяне на информация или последващи жалби. Традиционно добре в последните години се представят и общините Искър, Долни Дъбник и Пордим, с постъпили между 5 и 15 заявления. Особено видно е старанието на Община Пордим, чието ръководство традиционно винаги откликва на въпроси и семинари, свързани с прилагането на ЗДОИ. Това е видно и от прилежния им годишен отчет, съдържащ подробно разяснение за гражданите за възможностите и формите на упражняване на правото им на достъп до информация. Вътрешните правила за работа по ЗДОИ на Община Пордим също са сравнително актуални.
Отчита се и напредъкът в Община Левски, където след дългогодишно затишие, вече две поредни години отчетите се качват редовно и са достъпни за гражданите. ИТ екипът на общината поде инициатива от миналата година по подновяване сайта и подобряване на цялостния интерфейс. Резултатите се вече видими, като на страницата редовно се поддържа редовно актуализираща се информация. Постъпилите заявления за 2025 г. са 16 на брой, като прави впечатления по-високият брой отправени от неправителствени организации (9). На всички 16 е предоставен свободен достъп до обществена информация. В еднаква степен това важи и за Община Гулянци, където от 16 постъпили заявления, десет са изпратени от неправителствения сектор.
Големи общини като Червен бряг, Кнежа и Никопол преустановиха публикуването на редовни отчети от няколко години по различни причини и оправдания. Въпреки това, съществува прилежен и дългогодишен архив отпреди 2-3 години назад във времето. До голяма степен това важи и за Община Белене, където самоинициативно отчети не се публикуват, освен при изричното настояване или запитване за тях.
==============================================
Публикацията е подготвена в рамките на проект "Достъпът до информация като гаранция за демокрацията", изпълняван от Програма достъп до информация, подкрепен с грант от Фондация "Америка за България".