ISSN 1313-6496

Историите зад някои от случаите и делата на ПДИ

адв. Стефан Ангелов, ПДИ

Достъпът до информация не е самоцел. В тази част от доклада имаме за цел да се спрем над някои от по-малко отразените в медиите случаи на ПДИ от предходната година, като ги сложим в контекста на по-широките проблеми, които гражданите искат да решат.

            "Няма как да приемем на това китно място да ни сложат "циментов завод"

Все повече граждани надигат глас срещу незаконното строителство и искат прозрачност при разрешаването на строежа на различни сгради и съоръжения. Много съмнителен е и случаят в софийското село Герман. В незастроената част селото на метри от семейни къщи, парк и училище, главният архитект на район „Панчарево“ е издал разрешително за строеж на уж занаятчийски цех за бетонови изделия като кашпи и павета, който обаче може и да се окаже истински бетонов възел. Разликата между двете не е случайна. Занаятчийските услуги могат да се извършват в населено място, но по-големите производства като бетоновите възли са сериозен източник на замърсяване и запрашаване и затова Законът за устройство на територията им отрежда място извън селищата.

За проекта за строеж на цех научава Петя Точарова, която набързо става координатор на местните жители на Герман и организира петиция срещу възела, събрала над 800 подписа. Изпратени са сигнали и писма до различни институции. В началото има реакция единствено от омбудсмана, която потвърждава редица несъответствия и определя случая като "привидност на законност".

„Нашият път и ходене по мъките – дори да намерим документите и екооценки на проекта, нямахме никакво съдействие от район „Панчарево“. Трудно ни беше да получим някакви документи по начин, който не включва заявленията по ЗДОИ. След като не получихме абсолютно нищо, нито от РИОСВ - София, нито от район „Панчарево“, изпробвахме и ЗДОИ. Работи частично – получихме разрешение за строеж, но без другите елементи към него, които биха ни дали информация. В документа беше строеж за нещо друго – „цех за бетонови изделия“. И си зададохме въпроса – какви градински джуджета или кашпи ще се произвеждат – и искахме информация. Получихме отказ на второто искане и частично документи по ЗДОИ от РИОСВ - София, които ни посочиха, че става дума за пълномащабен бетонов възел, който ще съпътства производството на едни големи бетонови елементи – панели за сгради“ (https://bnrnews.bg/horizont/post/373686/peta-tucharova).

Писмата и сигналите обаче дават резултати. След сигнал от жителите на село Герман е спрян опитът на инвеститорите да засипят канал и така да изградят свой път към обекта. Фирмата, която притежава имота, била предприела насипване на канала и дерето, без да притежава разрешителни документи. Издаден е акт от Столичния инспекторат и насипът е премахнат (https://stolica.bg/raion-pancharevo/akt-za-firma-opitala-se-da-zasipe-nezakonno-kanal-v-pancharevo).

С помощта на ПДИ госпожа Точарова заведе дело срещу отказа на кмета на район „Панчарево“ на Столична община да предостави достъп до разрешения проект за строеж и конкретно до неговите части архитектурна, технологична, паркоустройство и озеленяване и др. Разбира се, това са документи, които разкриват идеята на истинския проект за строителство и инвеститорът, както и администрацията, имат желанието те да останат скрити. Тези документи обаче са и станали част от разрешителното, с което са се превърнали в служебна обществена информация. Първоинстанционният съд възприе тезата, че администрацията по начало дължи тяхното предоставяне, но допусна любопитната грешка да повярва без да проверява на неясното обяснение на кмета на „Панчарево“, че този вид информация обикновено бил съхраняван от „голямата община“.[1] Това не е краят на историята.

В последващо уведомление главният архитект на Столична община посочи, че тъй като разрешението е издадено от колегата му в „Панчарево“, там се съхранява исканата информация. Госпожа Точарова в момента води дело за отмяна на съдебното решение и едно ново дело срещу отказа на достъп срещу кмета на район „Панчарево“. Успоредно с това гражданите на Герман успяха да спечелят и дело срещу писмо на директора на РИОСВ - София, което потвърждава съществуването на нередности в издаването на спорното строително разрешително. Историята продължава, гражданите не се отказват.

Защо улицата ми изглежда като лунен пейзаж?

Проблемите с инфраструктурата са сред най-честите, за които се иска повече прозрачност. В един емблематичен пример гражданка потърси ПДИ за помощ с достъпа до информация за нейната улица, която се намира в район „Витоша“ на Столична община и никой не помни някога да е била асфалтирана. В същото време застрояването е изпреварило полагането на улична настилка и много новодомци са принудени да газят в кал, излизайки и прибирайки се вкъщи. Улицата граничи освен с многоетажни сгради и с училище.

Отначало районната администрация отказва да предостави информация за ремонтите и разходите за конкретната улица през последните 20 години. Ясно е, че такива липсват, но не беше ясно защо общината не ги предвижда. Делото, подкрепено от ПДИ, бе заведено срещу отказа. Административен съд София-град отмени решението. Съдът прие, че поисканите данни – свързани с ремонти, проведени обществени поръчки, използвани материали, разходи и санкции за некачествено изпълнение – представляват служебна информация от обществен интерес, чийто достъп не може да бъде ограничаван без ясно законово основание, тъй като касаят отчетността, прозрачността и разходването на публични средства. Решено бе преписката да бъде върната на районната администрация за ново произнасяне по всички въпроси.[2]

Това, което се разбра от документите по делото е, че все пак някаква настилка, наречена „фрезован асфалт“, която е отпадъчен продукт от други ремонти, е била насипвана по улицата във времето. По-ясни данни от това няма. Няма дати, няма поръчали, няма изпълнили, освен описания с общи думи. Формалните причини, посочени от администрацията са, че улицата е извън регулация и не е изцяло отчуждена. По-интересно е обаче, че случаят показа как районната администрация съзнава за проблем, полага някаква грижа, но все пак прави така, че да не остават следи от действията ѝ. Защо институцията не иска да пази паметта си е въпрос за бъдещо изследване.

„Какво се случва зад стените на фермата за кокошки?“

Въпросите, свързани с хуманното отношение към животните в индустриалните ферми и безопасността на храните, вълнуват все повече граждани. Когато обаче институциите, призвани да упражняват контрол, решат да скрият резултатите от своите проверки, гражданското общество е принудено да потърси правата си по съдебен ред.

Подобен пример е случаят от лятото на 2025 г., когато сдружение „Кампании и активизъм за животните в индустрията“ (КАЖИ) разпространи шокиращи кадри, заснети в птицеферма за 46 800 кокошки носачки, отглеждани в клетки, които предизвикаха намесата на държавните институции. Кадрите показаха птици с тежки рани, деформирани крайници, плъхове, трупове на умрели кокошки, оставени до живи, и случаи на канибализъм в клетките.[3] След сигнала от КАЖИ и проверка на място, Българската агенция по безопасност на храните издаде заповед за затваряне на обекта.

Искайки да разберат какви точно нарушения са открити, колко животни са засегнати, защо се налага депопулация, а не преместване на преживелите птици, и какъв е графикът за тяхната депопулация, от сдружението подават заявление по ЗДОИ. Те настояват за копия от заповедта, съставените актове (АУАН), наказателните постановления и предписанията – документи, които биха хвърлили светлина върху това как държавата контролира здравеопазването и хуманното отношение към животните.

Изпълнителният директор на БАБХ обаче отказва достъп с мотиви за защита на третото лице – собственикът на птицефермата. С подкрепата на ПДИ е заведено дело пред Административен съд София-град. В началото на 2026 г. съдът отменя отказа на БАБХ и подчертава, че когато става въпрос за отчетността и прозрачността на държавния контрол, съществува законова презумпция за надделяващ обществен интерес, която институцията изобщо не е си направила труда да обори с реални мотиви.[4]

Показателното в случая е, че КАЖИ използваха ЗДОИ, за да проследят колко адекватни са били действията на администрацията и дали отговарят наистина на сериозността на сигнала. Този случай вероятно няма да остане единствен особено предвид вече влезлите в ход планове за създаване на мегаферми с десетки пъти повече животни.