ISSN 1313-6496

Съдебни дела за достъп до информация през 2025 г.

Статистика

През 2025 г. правният екип на ПДИ продължи да оказва правна помощ на граждани, неправителствени организации и журналисти, подкрепяйки обжалването в съда на случаите на отказ на достъп до информация.

През 2025 г. правният екип на ПДИ е подготвил общо 77 жалби и писмени защити в помощ на търсещите информация (33 – по случаи на граждани, 17 – на НПО, 26 – на журналисти и 1 – бизнес).

През 2025 г. правният екип на ПДИ е изготвил общо 60 жалби. Първоинстанционни жалби – 51 (Административен съд София-град – 38, Административен съд София-област – 5 и Административни съдилища в страната – 19) и частни жалби – 9.

От изготвените 51 първоинстанционни жалби – 44 са срещу изричен отказ да се предостави достъп до информация и 7 срещу мълчалив отказ.

През 2025 г. в 45 случая от страна на ПДИ е осигурено процесуално представителство по съдебни дела срещу откази да се предостави информация. По 6 дела е предоставена правна помощ дистанционно. В този период правният екип на ПДИ е изготвил 17 писмени защити по дела, водени с подкрепата на организацията.

През годината са постановени 46 съдебни акта (35 решения и 11 определения) по дела, водени с подкрепата на ПДИ (Върховен административен съд[1] – 3, Административен съд София-град – 32, Административен съд София-област – 1, и административни съдилища в страната – 10).

В 29 случая съдът се е произнесъл в полза на търсещите информация, в 13 случая в полза на администрацията и в 4 случая частично в полза на заявителя и частично в полза на администрацията.

Сред по-значимите дела през годината са спечеленото дело на Светослав Иванов (гр. София) срещу отказ на директора на СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД да предостави информация за сключените от болницата договори за външни услуги. Спечеленото дело Светослав Иванов (гр. София) срещу отказ на директора на СБАЛАГ „Майчин дом” ЕАД да предостави информация за това в колко клинични пътеки, амбулаторни процедури, прегледи, консултации или друг вид медицинска дейност, платена от Националната здравно-осигурителна каса, са участвали всеки един от членовете на Съвета на Директорите на СБАЛАГ „Майчин дом” ЕАД, изпълнителният директор и заместник изпълнителните директори през 2023 и през първите шест месеца на 2024 година. Спечеленото дело на Марта Георгиева (СОС) срещу отказ на заместник-кмет на Столична община да предостави информация за две заловени безстопанствени кучета в София през февруари и март 2025 г. Спечеленото дело на Магдалена Славова (Гражданско обединение „Вода за Омуртаг“) срещу отказ на директора на Дирекция „Правна“ в Министерство на регионалното развитие и благоустройството да предостави достъп до информация за Регионално пред инвестиционно проучване на МРРБ за обособената територия, обслужвана от ВиК -Търговище ООД, в частта, която засяга населените места в общините Омуртаг и Антоново. Спечеленото дело на сдружение „Гражданска инициатива за премахване на паметника на съветската армия“ срещу отказ на главния секретар на Министерство на културата да предостави информация за съгласувателната процедура по одобряване на проекта за премахване на Паметника на съветската армия. Спечеленото дело на Асен Йорданов („Биволь“) срещу отказ на Агенция „Митници“ да предостави информация за общото количество суров петрол от Казахстан, което е обмитено като внос в България от началото на 2024 г. през пристанище „Росенец“, както и информация за количествата и произхода на внос на втечнен газ през Митница Бургас. Спечеленото дело на Мила Чернева („Капитал“) срещу отказ на главния секретар на ДНСК да предоставен достъп до 11 броя наказателни постановления, издадени за незаконно строителство в участъци 4 и 5 от Автомагистрала „Хемус“. Спечеленото дело на Хрисимира Милкова (ShumenOnline.bg) срещу отказ на директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ – Варна да предостави информация за използваната от ВЕЦ „Тича“ и ВЕЦ „Моста“ количество вода, както и произведена енергия за няколко месеца през 2025 г. Спечеленото дело на Десислава Николова („Капитал“) срещу отказ на Министерство на труда и социалната политика да представи информация за това какъв брой членове на синдикалните организации е установен, за да се приеме, че са изпълнени изискванията на Наредбата за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите и копие от документите, на база на които е установена представителността на КНСБ и КТ „Подкрепа“. Спечеленото дело на Доротея Дачкова („Сега“) срещу отказ на заместник-главен прокурор при Върховна касационна прокуратура да предостави копие от доклад от проверка на делата по Закона за отговорността на държаната и общините за вреди срещу Прокуратурата, включително и за тенденциозно образуване и провеждане на досъдебни производства[2].

Прегледът на постановените съдебни актове показва, че по редица спорни въпроси е налице трайна и последователна съдебната практика в полза на правото на информация и прозрачността:

1. Отказите с мотив засягане интересите на трето лице са незаконосъобразни, когато задълженият субект не е провел процедура за търсене на съгласие от третото лице по реда на чл. 31 от ЗДОИ.
2. Отказите на третите лица не са достатъчно основание, за да се постанови отказ за предоставяне на обществена информация, тъй като следва да се извърши преценка за наличието на надделяващ обществен интерес. 
3. Когато е поискан достъп до статистическа информация, фактът, че задълженият субект може да установи кои трети лица засяга информацията сам по себе си не е предпоставка да се приеме, че искането за достъп до обществена информация засяга интересите на тези лица, което да налага искане на съгласие от тях за предоставяне на информацията.
4. Информацията за размера на възнагражденията, получени от лица, заемащи публични длъжности, не може да бъде скрита за обществото. 
5. Информацията за публичната дейност на едно лице, в качеството му на народен представител, не е свързана с неприкосновеността на личността и личния живот.
6. Информацията за възнаграждения на държавни служители е обществена, не представлява защитени лични данни и подлежи на предоставяне по реда на ЗДОИ. 
7. Отказите да бъде предоставена информация с мотив, че същата е подготвителна и няма самостоятелно значение, са незаконосъобразни, когато административният орган не е извършил преценка за наличие или липса на надделяващ обществен интерес.
8. Информацията за издадени разрешения и извършени проверки по Закона за устройство на територията е обществена и подлежи на предоставяне на реда по ЗДОИ в случаите, когато заявителят не е заинтересовано лице по ЗУТ.   
9. Липсата на ясни и конкретни мотиви относно наличието на надделяващ обществен интерес в решения за отказ да бъде предоставена информация, представлява самостоятелно основание за отмяна на отказа.
10. Достъпът до обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес. 
11. Наказателното постановление е правораздавателен акт, издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му със закон правомощия, поради което не е приложимо ограничението за достъп до информация, свързано с подготвителните документи, които нямат самостоятелно значение.
12. Постановлението за прекратяване на наказателно производство е акт на прокурора, а не материал по разследването и съответно по отношение на него е неприложимо ограничението за следствената тайна. 
13. Ограничаването на достъп до информация, която е получена от заявителя през последните 6 месеца е приложимо само когато е налице пълна идентичност между вече предоставената информация и търсената с ново заявление.
14. Когато с влязъл в сила съдебен акт е отменен отказ за предоставяне на информация и съдът е задължил административния орган да предостави достъп, то последният не може отново да откаже като излага нови мотиви и съображения за отказ. Налице е единствено задължение за безусловно изпълнение на постановения съдебен акт и предоставяне на цялата информация. 
15. Отговор по ЗДОИ, с който институцията въвежда заявителя в заблуждение, че информацията му се предоставя, представлява опит да се заобиколят разпоредбите на ЗДОИ и е в пряко нарушение на законоустановените задължения, свързани с предоставянето на обществена информация.

Следва представяне на по-важните съдебните актове, постановени по дела, спечелени с подкрепата на ПДИ през 2025 г. Делата са систематизирани според основанието за отказ, респективно тълкувания от съда спорен въпрос, и са подредени хронологично.

Понятието „обществена информация“

С решение[3] от 26 юни 2025 г. АССГ отмени отказ на заместник-главен прокурор при ВКП да предостави информация за дейността на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от заместник на главния прокурор. Конкретно е отказана информация колко преписки и досъдебни производства се наблюдават и колко са били наблюдавани от встъпването му в длъжност до момента на подаване на заявлението, като се посочат номерата и датите на образуването на всяка преписка и досъдебно производство и по кой текст от Наказателния кодекс се водят. Отказано е и предоставянето на крайния акт по всяка преписка и досъдебно производство, които са приключили. Мотивът за отказ е, че в приложното поле на ЗДОИ попадат единствено актовете на органите на съдебната власт, издадени в изпълнение на административните им функции, поради което търсената информация е извън приложното поле на ЗДОИ. Съдът намира, че исканата информация има характер на служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 във връзка с чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като е свързана с осъществяваната от страна на органа дейност, очертана в чл. 127 от Конституцията на Република България и Закона за съдебната власт и от нея могат да се направят изводи относно изпълнението на вменените му от закона правомощия. В този смисъл, информацията, която се търси е обществена, и органът е бил длъжен да я предостави. Исканата информация касае данни, свързани с работата на прокурора по разследване срещу Главния прокурор, а дейността на съдебната власт като цяло е обект на повишено обществено внимание. Конкретните проявления от тази дейност на прокурорите не следва да бъдат скрити за обществото. Принципите за публичност и прозрачност изрично са залегнали в чл. 5 от ЗСВ и в процесуалните закони.

С решение[4] от 4 юли 2025 г. АССГ отмени отказ на кмета на район „Приморски“, Община Варна, да предостави информация за издадени разрешения за преместваеми обекти на територията на Варна и констативни протоколи от проверки на тези обекти. Отказът е с мотиви, че исканата информация не попада в обхвата на ЗДОИ, тъй като е свързана с административното обслужване и представлява лична информация, която е част от административната преписката на трети лица. Съдът приема, че исканата информация има характера на обществена такава по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, свързана е с обществения живот и ще даде възможност на заявителя да си състави собствено мнение за дейността на задължения субект. Това, че се искат копия от конкретни документи, не е проблем, тъй като съгласно константната съдебна практика искането за предоставяне на копие от документ е равносилно на искане за достъп до съдържащата се в документа информация, като в този смисъл дали се иска конкретният материален носител на информацията или се иска описателно самата информация е ирелевантно за дължимостта й, ако са налице останалите предвидени в закона предпоставки за нейното предоставяне. Съдът намира за незаконосъобразен извода на задължения субект за наличието на изключение от приложното поле на закона по смисъла на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ. Само на тези лица, на които законът е признал качеството на заинтересовани страни по смисъла на чл. 131 от Закона за устройство на територията, компетентните органи имат задължението да предоставят съответната информация. Това е така, понеже те са участници в съответното административно производство и задължението за предоставяне на информация е проява на установения в чл. 12, ал. 2 от АПК общ принцип на достъпност, публичност и прозрачност. В настоящата хипотеза несъмнено жалбоподателят няма качеството на заинтересована страна по смисъла на посочената разпоредба в проведено между третото лице и компетентния общински орган административно производство, свързано с издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект, поради което за него не е налице друг ред за достъп до исканата информация.

С решение[5] от 14 юли 2025 г. АССГ отмени отказ на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество да представи информация за извършени проверки и наложени санкции по отношение на няколко прокурори, привлечени като обвиняеми. Отказът е с мотив, че информацията не е обществена. Съдията приема, че исканата информация безспорно попада в обхвата на чл. 2, чл. 9-11 от ЗДОИ, тъй като е свързана с обществения живот и ще даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Действително в закона липсва легално определение на понятието обществен живот, но с оглед целта на закона следва да се възприеме, че това е всяка информация, която е свързана с живота на обществото като група хора. За да е налице обществена информация е необходимо не само информацията да е свързана с живота на група хора, но и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Т.е. информацията да е обвързана с правомощията и дейността на органа, защото само тогава тя би могла да притежава сочената от закона специална цел. Доколкото поисканата със заявлението информация се събира, създава и съхранява по повод дейността на КОНПИ, тъй като информацията касае дейността на комисията по извършване на проверки и установяване на незаконно придобито имущество, то същата представлява служебна обществена информация и подлежи на предоставяне по реда на ЗДОИ.

С решение[6] от 4 декември 2025 г. АССГ отмени отказ на МТСП да представи информация за това какъв брой членове на синдикалните организации е установен, за да се приеме, че са изпълнени изискванията на Наредбата за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите и копие от документите, на база на които е установена представителността на КНСБ и КТ „Подкрепа“. Отказът е с мотив, че исканата информация не е обществена. Съдията приема, че доколкото с така постановеното решение, предмет на настоящето производство, не е предоставена търсената информация, следва да се приеме, че то обективира отказ. Цитираната в писмото нормативна уредба на първо място е общодостъпна с публикуването й в „Държавен вестник“; на второ място, с нея не е даден отговор на поставените със заявлението въпроси. Не се установява съществуване на основание за този отказ. Съдържанието на заявлението без противоречие обективира търсената информация – а именно конкретният брой членове на двете национално представени синдикални организации и как е формиран изводът за представителността им. Търсената със заявлението информация следва да е известна с оглед постановяването на посочените в оспорения акт решения на Министерския съвет № 46 и № 47 от 29.01.2025 г. След като в отговора е заявено, че двете синдикални организации отговарят кумулативно на изискванията, между които е и брой членове, надвишаващ 50 хиляди, това обстоятелство и останалите релевантни следва да са били проверени, а съответно – в МТСП да е налична информация. Дали тази проверка е извършена и дали установеният брой на членовете отговаря на нормативно изискуемия такъв, съответно налице ли са останалите условия, е именно информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Ето защо тя е обществена по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ и предоставянето й е дължимо от субекта по чл. 3 от ЗДОИ.

Задължени субекти

С решение[7] от 30 юни 2025 г. АССГ обяви за нищожен отказ на прокурор от Софийска градска прокуратура да предостави достъп до материалите по дело № 57/1991 г., касаещо атентата срещу папа Йоан Павел II. Мотивите за отказ са ирелевантни, тъй като съдът приема, че прокурорът от СГП не е бил компетентен да се произнесе по заявлението. Съдът отбелязва, че съгласно чл. 3, ал.1 от ЗДОИ този закон се прилага за достъп до обществена информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България. Разпоредбата на чл.117, ал. 2 от КРБ и чл.136, ал.1 от ЗСВ предвиждат, че прокуратурата и следствените органи са в системата на съдебната власт; като прокуратурата на Република България се състои от главен прокурор, Върховна касационна прокуратура, Национална следствена служба, апелативни прокуратури, военно-апелативна прокуратура, окръжни прокуратури, военно-окръжни прокуратури и районни прокуратури. Съгласно ал. 4 на чл. 136 от ЗСВ прокурорите и следователите се ръководят от административните ръководители на съответната прокуратура. Т.е. задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ в случая е административният ръководител на СГП – градският прокурор. Предвид изложеното съдът намира, че компетентен да се произнесе по искания за предоставяне на достъп до обществена информация по реда на ЗДОИ е градският прокурор, и като по искането се е произнесъл прокурор от СГП, без да е упълномощен за това съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, е постановил нищожен акт.

Защита на интересите на трето лице

С решение[8] от 15 април 2025 г. Административен съд - Бургас отмени отказ на Агенция „Митници“ да предостави информация за общото количество суров петрол от Казахстан, което е обмитено като внос в България от началото на 2024 г. през пристанище „Росенец“, както и информация за количествата и произхода на внос на втечнен газ през Митница Бургас за същия период. Отказът е с мотив, че трети засегнати лица са изразили изрично несъгласие. Съдът приема, че когато е поискан достъп до статистическа информация, фактът, че задълженият субект може да установи кои трети лица засяга информацията, сам по себе си не е предпоставка да се приеме, че искането за достъп до обществена информация засяга интересите на тези лица, което да налага искане на съгласие от тях за предоставянето й. Данните за общите количества суров петрол и втечнен газ и произхода на последните не могат да бъдат свързани с конкретната стопанска дейност на определен търговски субект, така че да е възможно извършване на преценка за наличие на производствена или търговска тайна. Възможността за засягане на интересите на трето лице не следва да е предполагаема, тя следва да е реална. Като е приел обратното и е изискал съгласие от различни търговски дружества, административният орган неправилно е приложил материалния закон.

С решение[9] от 27 ноември 2025 г. Административен съд - Плевен отмени отказ на Регионално управление на образованието - Плевен да предостави информация за проведен на 7 август 2025 г. втори етап от конкурс за заемане на длъжността директор на Професионална гимназия по хранително-вкусови технологии „Луи Пастьор“ - град Плевен. Конкретно е поискано копие от протокола с резултатите от проведеното събеседване, включително индивидуалните оценки на комисията. Отказът е с мотив, че протоколът с резултатите от събеседването и индивидуалните оценки на комисията съдържат лични данни на кандидатите и членовете на комисията. Съдът счита, че в разглеждания случай надделяващият обществен интерес се презумира, тъй като с исканата информация обективно се допринася за повишаване на прозрачността и отчетността в дейността на РУО пред обществото, във връзка с провеждане на конкурси от вида на процесния. Тъй като ответникът твърди, че във въпросния протокол се съдържат лични данни, но не е представил същия по делото, поради което съдът не може да направи преценка на горното, за пълнота на изложението следва да се посочи, че ако това действително е така, то ответникът е следвало да съобрази разпоредбите на чл. 31, ал. 1-4 от ЗДОИ и да предостави исканата информация в обем, съобразен с наличието или липсата на съгласие на засегнатите лица, респективно със заличени лични данни, а не да постановява отказ за предоставяне на същата.

С решение[10] от 3 декември 2025 г. АССГ отмени отказ на административния секретар на Държавна агенция „Национална сигурност“ да предостави информация за броя и целта на посещенията на депутат от ПП ДПС в централата на ДАНС. Отказът е с мотив лични данни. Съдията приема, че в случая исканата от заявителя информация не е свързана с неприкосновеността на личността и личния живот на третото лице, а касае публичната му дейност в качеството му на народен представител, както и дейността на органи и длъжностни лица в ДАНС в това им качество. Информацията не касае лични данни отнасящи се до третото лице по смисъла на ЗДОИ и на Закона за защита на личните данни. Ето защо самото качество „народен представител“ предпоставя по-широка публичност на неговите действия, съответно разширен достъп до информацията за последните. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 Закона за противодействие на корупцията, която предвижда повишена отговорност на лицата, заемащи публични длъжности. Съгласно чл. 2 от същия закон, той има за цел да се защитят интересите на обществото чрез ефективно противодействие на корупцията и чрез създаване на гаранции, че лицата, заемащи публични длъжности, изпълняват правомощията или задълженията си честно и почтено при спазване на Конституцията и законите на страната.

Надделяващ обществен интерес и защита на интересите на трето лице

С решение[11] от 13 януари 2025 г. АССГ отмени отказ на директора на СБАЛАГ „Майчин дом” ЕАД да предостави информация за сключените договори за външни услуги от болницата. Отказът е с мотив, че исканата информация съдържа лични данни на трети лица. Съдът посочва, че процедурата в случаите, в които исканата от заявителя информация засяга интересите на трето лица, изисква запитване на лицето, чиито интереси биха били засегнати, като основание за отказа за предоставянето й би било изричното несъгласие на третото лице. В случая в представената по делото административна преписка липсват данни въобще третите лица, с които са сключени договори за услуги с болничното заведение, да са запитвани по реда на ЗДОИ. Липсата на такова запитване и посочването като правно основание на отказа наличието на лични данни опорочава акта, доколкото не е спазен предвидения в закона процесуален ред. Още повече, че достъпът до исканата информация не може да бъде отказан на основание наличие на лични данни в нея, тъй като същата следва да бъде предоставена със заличени лични данни. От друга страна, в несъответствие с изискването на закона, задълженият по ЗДОИ субект не е изложил аргументи относно наличието или липсата на надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ.

С решение[12] от 11 февруари 2025 г. АССГ отмени отказ на директора на СБАЛАГ „Майчин дом” ЕАД да предостави информация за това в колко клинични пътеки, амбулаторни процедури, прегледи, консултации или друг вид медицинска дейност, платена от НЗОК, са участвали всеки един от членовете на Съвета на директорите на СБАЛАГ „Майчин дом” ЕАД, изпълнителният директор и заместник-изпълнителните директори през 2023 г. и през първите шест месеца на 2024 г. Отказът е с мотив, че информацията представлява лични данни. Съдът посочва, че за да постанови отказ по т. 1 от заявлението, задълженият субект по ЗДОИ е посочил, че поради наличието на лични данни информацията не може да се предостави. Видно от т. 1 на заявлението, изисква се информация за клиничните пътеки, амбулаторните процедури, прегледите, консултациите или друг вид медицинска дейност, в които са участвали членовете на Съвета на директорите на СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД, вкл. изпълнителният й директор и заместник-изпълнителните директори, и дейност, която е платена от НЗОК. Така формулирано искането по т. 1 от заявлението не изисква посочването на конкретните имена или други лични данни, а само посочване на длъжностите от ръководния състав на СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД. Дори и да се приеме, че с исканата информация се засягат интересите на трети лица, следва да се има предвид, че съгласно чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ достъпът до исканата информация се предоставя дори и да се засягат интересите на третото лице и то изрично да е отказало предоставянето на обществената информация, когато е налице надделяващ обществен интерес. В случая в административната преписка се съдържат откази за предоставяне на исканата информация единствено от изпълнителния директор на СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД и д-р В. Дяволов, като за другите членове на Съвета на директорите липсват доказателства в тази насока. Отказите на третите лица обаче не са достатъчно основание за да се постанови отказ за предоставяне на обществена информация, тъй като следва да се извърши преценка за наличието на надделяващ обществен интерес, който автоматично изключва правилото на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. С други думи, с разпоредбата чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ е предвидена възможността за отказ от представяне на обществена информация при наличие на засягане на интересите на третото лице и негов изричен отказ, освен в случаите на надделяващ обществен интерес. В подкрепа на горното е и разпоредбата на чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ, съгласно която не е необходимо съгласието на третото лице, ако е налице надделяващ обществен интерес от разкриване на обществената информация. Съгласно § 1 т. 6 от ДР на ЗДОИ „надделяващ обществен интерес“ е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от ЗДОИ. Анализът на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ налага извода, че в този случай задълженият субект следва да изложи съображения налице ли е законовото изключение, съобразно принципите на чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ за надделяващ обществен интерес, по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, в изпълнение на която разпоредба задълженият субект по чл. 3 от ЗДОИ е длъжен да изложи съображения за оборване на тази презумпция. Това е така, тъй като преценката налице ли е или не надделяващ обществен интерес е елемент от фактическия състав на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. До доказване на противното, обществен интерес от разкриването е налице, когато информацията улеснява прозрачността и отчетността на субектите относно вземаните от тях решения; гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите им задължения; разкрива лошо управление на държавно или общинско имущество или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица. В случая в оспорената т. 1 от решението липсва анализ относно наличието на надделяващ обществен интерес, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до неправилно приложение на материалния закон.

С решение[13] от 6 февруари 2025 г. АССГ отмени отказ на заместник-кмета на СО да предостави информация за две заловени безстопанствени кучета в София през февруари и март 2025 г. Заместник-кметът на СО отказва достъп до исканата информация с мотиви, изложени в становище на ОП „Екоравновесие“, според което исканата информация за лицата, участвали в залавянето на кучетата, представлява лични данни, а информацията за третирането на заловените кучета представлява ветеринарномедицинска информация, която не е обществена по смисъла на ЗДОИ. Съдът приема, че мотивите на административния орган, доразвити и в съдебно заседание, относно наличието на лични данни по отношение на част от информацията, следва да се споделят единствено по отношение на т. 4 от заявлението, в което се иска предоставяне на имената на служителите, извършили конкретното залавяне на бездомни кучета. За тази информация следва да се спази разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, според която: „Основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато: достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес“. Т.е., за да се постанови отказ от достъп до обществена информация в тази хипотеза, следва достъпът да засяга интересите на третото лице, да е налице изричен негов отказ за предоставяне на исканата обществена информация и да липсва надделяващ обществен интерес. Първите два юридически факта следва да са налице кумулативно, за да се постанови отказа, като тяхното действие се проявява само когато не е налице третият юридически факт – да не е налице надделяващ обществен интерес. Административният орган по тази точка следва да изложи съображения в посока, че информацията засяга интересите на трето лице, като прецени дали е налице надделяващ обществен интерес от предоставянето й. Достъпът до исканата информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес.

С решение[14] от 4 юли 2025 г. Административен съд - Шумен отмени отказ на директора на БДЧР - Варна да предостави информация за използваната от ВЕЦ „Тича“ и ВЕЦ „Моста“ количество вода, както и произведена енергия за няколко месеца пред 2025 г. Отказът да бъде предоставена информация за използваната вода и произведената енергия е с мотив, че достъпът засяга интересите на трети лица (дружествата – титуляри на конкретните разрешителни за водовземане) и те изрично са отказали предоставяне на исканата обществена информация (основание за отказ по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ). Според съда фактът, че двете дружества са отказали предоставянето на процесната обществена информация, която ги засяга, не е достатъчен, за да е приложимо основанието за отказ по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, а трябва да бъде установено налице ли е или не е налице надделяващ обществен интерес, каквито мотиви липсват в процесното решение. Налице е без противоречива съдебна практика, според която, за да е оборена презумпцията на надделяващ обществен интерес, е необходимо органът да е доказал, че общественият интерес от разкриването не е убедителен и не превишава явно интереса на третата страна от запазване на търговската тайна. Органът трябва да докаже, че неразкриването на информацията балансира обществения интерес от прозрачност и желанието на третата страна да опази търговската тайна.

Подготвителна информация без самостоятелно значение

С решение[15] от 19 март 2025 г. Административен съд -ф Търговище отмени отказ на директора на Дирекция „Правна“ в МРРБ да предостави достъп до информация за РПИП на МРРБ за обособената територия, обслужвана от „ВиК“ - Търговище ООД, в частта, която засяга населените места в общините Омуртаг и Антоново. Отказът е с мотив, че исканата информация представлявала подготвителни документи – чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. Съдът намира за неприложима в случая хипотезата на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ за ограничаване на достъпа до служебна обществена информация, на каквото правно основание е постановен оспореният отказ. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ може да бъде отказан достъп до обществена служебна информация, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение и представлява мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации. Смисълът на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ е, че той ограничава достъпа до служебна обществена информация, когато тя е свързана с подготовката на актове на органите и няма самостоятелно значение, защото обществото може да си я набави от издадения акт от органа. В случая обаче обществената информация, достъп до която е заявен от жалбоподателката, не може да бъде набавена от издаден въз основа на нея акт, тъй като такъв липсва. Посоченото ограничение на достъпа не е абсолютно, тъй като същото се преодолява при наличие на визираното в чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ условие, според което достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес.

С решение[16] от 5 юни 2025 г. АССГ отмени отказ на заместник-главен прокурор при ВКП да предостави достъп до пълната административна преписка, свързана с отправеното от и.ф. главен прокурор искане до ВАС за постановяване на Тълкувателно решение по въпроси, свързани с достъпа до информация за дейността на прокуратурата. Отказът е с мотив, че пълната административна преписка представлява служебна обществена информация, която има подготвителен характер и няма самостоятелно значение – основание за отказ по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. Съдът намира, че отказът е незаконосъобразен, тъй като, от една страна (съгласно твърдата съдебна практика) – не заявителят доказва наличието на надделяващ обществен интерес (т.е. не следва да се търсят от органа представени към заявлението доказателства за наличието на надделяващ обществен интерес), а наличието на такъв интерес се презумира от законодателя. От друга страна, съгласно дефиницията на „надделяващ обществен интерес“ от § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ – такъв е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на задължените субекти. В самото заявление изрично е посочено, че заявената информация ще послужи на заявителя да си състави собствено мнение за административната дейност в ПРБ. Следователно е налице надделяващ обществен интерес и следва да се приложи чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ, съгласно който достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес.

С решение[17] от 11 юни 2025 г. АССГ отмени отказ на главния секретар на ДНСК да предостави информация за 11 броя наказателни постановления, издадени за незаконно строителство в участъци 4 и 5 от Автомагистрала „Хемус“ (АМ „Хемус“). Като правно основание за отказа е посочена разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, според която може да бъде ограничен достъпът до информация, когато тя е свързана с оперативна подготовка на актове на органа и няма самостоятелно значение. Съдът посочва, че видно от оспореното решението административният орган е приел, че е налице хипотезата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, при която достъпът се ограничава, когато информацията е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации). Този извод на административния орган е неправилен и не кореспондира с установените по делото факти и обстоятелства. По същество наказателното постановление е правораздавателен акт, издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му със закон правомощия, поради което не е приложима разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, която се отнася до мнения, препоръки, становища и или консултации, които са свързани с изготвянето на крайния акт, и които нямат самостоятелно значение.

С решение[18] от 7 август 2025 г. Административен съд - Видин отмени отказ на директора на Дирекция „Правно-нормативна дейност“ в МВР да предостави копия от ревизии или одити на финансите и дейността на Академията на МВР. Мотивите за отказ са, че докладите от проверките и одитните доклади съдържат вътрешнослужебна кореспонденция и подготвителни материали, търговска тайна, лични данни и данни, засягащи трети лица, нямат самостоятелно значение и са предназначени за ръководството на МВР, с оглед на което на основание чл. 13, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДОИ достъпът до тази служебна информация следва да бъде ограничен, а наличието на лични данни в тях също представлява пречка за предоставянето ѝ. Съдът посочва, че съобразно чл. 13, ал. 3 от ЗДОИ, ограничението по ал. 2 не може да се прилага след изтичане на 2 години от създаването на информацията. В случая органът е посочил броя на извършваните проверки и одити в периода 2020-2025 г., без да е индивидуализирал същите, включително без да е конкретизирал времето на извършването им, за предоставяне на която информация също е отправено искане и такава е следвало да бъде предоставена. Съобразно посочената разпоредба ограничението не може да бъде приложено от органа след изтичане на 2 години от извършването на проверката – създаване на информацията, поради което за извършени проверки, за които е изтекъл посочения срок, предоставянето на информация не може да бъде ограничена на посоченото основание. Изложените съображения за търговска тайна, лични данни и данни, засягащи трети лица, са общи и необосновани. На последно място, съдът намира за неоснователен и доводът на ответника, че по реда на ЗДОИ не могат да се искат копия на документи. Със заявлението е поискана информация относно извършени ревизии и одити на дейността на Академията на МВР, кога са извършени и копия на тези одити или ревизии – материалният носител на информацията за извършените проверки, като възможността да бъде получено копие на материалния носител на информацията е изрично разписана в закона – чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ.

С решение[19] от 9 юли 2025 г. АССГ отмени отказ на зам.-главен прокурор при ВКП да предостави копие от доклад от проверка на делата по ЗОДОВ срещу прокуратурата, включително и за тенденциозно образуване и провеждане на досъдебни производства. Информацията е отказана с мотив, че представлява подготвителен документ, който няма самостоятелно значение – основание за отказ по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. Съдът посочва, че в оспореното решение липсват мотиви за наличието или липсата на надделяващ обществен интерес, съгласно установената в чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ забрана за ограничаване на правото на достъп до служебна обществена информация при наличието на надделяващ обществен интерес. Липсата на изложени мотиви в изтъкнатата насока възпрепятства упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на оспореното решение по отношение на забрана по чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ. Това нарушение по същността си представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорения отказ, тъй като, от една страна, ограничава правото на защита на неговия адресат, а, от друга, възпрепятства осъществяването на съдебния контрол за законосъобразност. В представената административна преписка липсват данни от страна на административния орган да е извършена преценка за наличието или липсата на надделяващ обществен интерес. Разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ постановява, че достъпът до служебна обществена информация не може да бъде ограничаван при наличие на надделяващ обществен интерес. Наличието на надделяващият обществен интерес е дефинирано в § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ – когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от ЗДОИ. В настоящия казус следва да се приеме, че, тъй като чрез исканата информация заявителят може да си състави мнение относно дейността на ПРБ, в случая е налице надделяващ обществен интерес, който дерогира ограничението на достъпа.

Следствена тайна

С решение[20] от 14 февруари 2025 г. АССГ отмени отказ на заместник-главен прокурор при ВКП да представи информация за сигналите, които са изпратени от временните парламентарни комисии до прокуратурата относно извършени престъпления от общ характер в периода, както и съответните номера на прокурорски преписки (по описа на СГП или други прокуратури) по образуваните там производства по така подадените сигнали и съответните прокурорски актове, които са изпратени в НС във връзка със сигналите. Отказът е с мотив, че номерата на образуваните досъдебни производства и прокурорски преписки не представляват обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ, а актовете на прокуратурата попадат в обхвата на следствената тайна и достъп до тях се осъществява по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Относно номерата на досъдебни производства и прокурорски преписки, съдът посочва, че видно е от интернет страницата на ПРБ в раздел „Провери преписка“ е предоставена на гражданите възможност да извършват справки по номера на преписката или по регистрационния номер на жалбата/сигнала. Следователно, след като ответникът е преценил, че с оглед по-голяма публичност и отчетност, всеки гражданин, чрез номера на преписката или входящия номер на сигнала, може да проследи движението им, не е налице пречка тази информация да бъде предоставена. Жалбоподателят е поискал информация, която се отнася до номера на преписките, които са били образувани вследствие на препратените сигнали от НС в периода 01.01.2021-18.07.2024 г. Деловодната система изисква прокурорската преписка да има и съответен регистрационен номер, като посочването на този номер несъмнено е административна дейност на задължения субект, а не дейност по разследване на престъпление по реда на НПК. Съдът приема за незаконосъобразен и противоречащ на смисъла и на целта на закона изводът на ответника, че достъпът до исканата информация, съдържаща се в постановленията, които са издадени по образуваните преписки, е ограничен от закона – чл. 198, ал. 1 от НПК. Съгласно тази разпоредба материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора. В следващото изречение на нормата е наложена изрична забрана за разгласяване на информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство. Тези ограничения и забрани обаче не се отнасят до актовете на органите на досъдебното производство, сред които е прокурорът, който се произнася с постановленията. Постановлението, с което се прекратява наказателното производство, съгласно чл. 243 от НПК, е акт на прокурора, а не материали по разследването и съответно по отношение на него е неприложимо ограничението за разгласяване, установено в чл. 198, ал. 1 от НПК.

Предоставяне на информация под формата на справка

С решение[21] от 10 февруари 2025 г. АССГ отмени отказ на управителите на Медицински център „Майчин дом“ ЕООД да предоставят информация за изплатените възнаграждения по граждански договори и приходи от платени медицински дейности през 2023 и първата половина на 2024 година. Отказът е с мотив, че информацията не съществува във вида, в който е поискана, а институцията няма задължение да изготвя справки. Съдът посочва, че задължението на ответника да създаде и съхранява информация, свързана с направени от него разходи за възлагане на консултантски услуги, произтича от задължението му за водене на финансови книжа за нуждите на данъчното облагане. Нормата на чл. 38 от  Данъчно-осигурителния процесуалния кодекс вменява задължение на субектите да съхраняват документите за разплащане на разходи за осъществен труд, в това число – ведомости, счетоводни регистри и финансови отчети. В случая се касае за лечебно заведение с капитал – собственост на държавата, поради което безспорно е налице задължение за всякаква финансова отчетност, включително исканите данни. Съдът намира, че за да се води законосъобразно счетоводство, Медицински център „Майчин дом“ ЕООД в качеството му на работодател следва да разполага с информация дали практикуващите при него лекари полагат труд по основен или допълнителен трудов договор, или по граждански такъв. Следователно данни за разплащания към лицата по сключени граждански договори са налични. Съдът не споделя становището на ответника, че исканата информация не е създавана и не се съхранява при него. Видно от съдържанието на отказаните точки по заявлението на лицето, тази информация касае извършвани от медицинския център възмездни медицински услуги. По посочените точки от заявлението жалбоподателката е поискала конкретна справка за конкретен период. Не е необходимо поисканата информация да се изследва и анализира. Необходимо е единствено да се предостави, а за спазване на изискванията на данъчното, трудовото и осигурителното законодателство подобна информация задължително се създава. Така поисканата информация следва да се изготвя и съхранява при ответника за нуждите на отчетността както на медицинските услуги, така и на приходите и разходите на лечебното заведение.

Информацията е била предоставена през предходните 6 месеца

С решение[22] от 27 март 2025 г. АССГ отмени отказ на главния секретар на МК да предостави информация за съгласувателната процедура по одобряване на проекта за премахване на Паметника на съветската армия. Отказът е с мотив, че идентична информация е предоставена вече на заявителя по предходно заявление – основание за отказ по чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ. Съдът посочва, че разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ ограничава достъпа до информация, когато тя е получена през последните 6 месеца от заявителя. За приложението е необходимо наличие на идентичност на вече предоставената информация и търсената такава. В случая такава идентичност липсва, тъй като с решение от 18.08.2024 г. е предоставена информация, че проектът следва да се разгледа от Специализирания експертен съвет по изобразителни изкуства (СЕСИИ), чиито членове се определят със заповед на министъра на културата, и същият ще бъде разгледан след постъпване на всички становища от засегнатите страни. Това означава, че към онзи момент съответният проект не е бил разгледан, тъй като се е изчаквало получаването на становище от заинтересовани лица, които не са посочени в акта. Със заявлението, предмет на произнасяне с оспореното решение, се иска информация за заинтересованите лица и дали са постъпили становища от тях, както и за това дали е сезиран и кога СЕСИИ за разглеждане на проекта. Подобна информация не е искана с предходното заявление. Органът е дал информация за необходимостта от постъпване на становища от заинтересованите лица, за да се разгледа проекта от СЕСИИ и не уточнява кога е внесен този проект. В тази връзка за жалбоподателя са възникнали допълнителни въпроси, свързани със заинтересованите лица, постъпването на становища, датата на внасяне на проекта в СЕСИИ и други действия на МК по разглеждане и съгласуване на проекта до момента. Всички тези обстоятелства не са били предмет на предходното заявление и решение. Допълнително следва да се отбележи, че за 6 месеца е напълно възможно подаването на становища от тези лица и да се пристъпи към внасяне на проекта и разглеждането му от СЕСИИ, т. е. касае се за актуалното състояние по движението на преписката за разглеждане на съответния проект, а това са все обстоятелства, които във всеки момент могат да се променят и жалбоподателят няма как да знае за това, при което не намира приложение чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ.

Немотивирани откази

С решение[23] от 18 февруари 2025 г. АССГ отмени отказ на председателя на Комисията за противодействие на корупцията да предостави информация за размера на възнагражденията на председателя и членовете на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, преди и след разделянето на комисията на КПК и КОНПИ. Отказът е немотивиран.  Съдът посочва, че исканата в случая обществена информация е свързана с размера на получаваните брутни възнаграждения от председателя на КПКОНПИ, сега КПК и КОНПИ, и от техните членове. Тя разкрива белезите на служебна обществена информация. Настоящият съдебен състав споделя категоричното убеждение, че възнаграждението на лицата, заемащи публични длъжности, не може да е скрито от обществото. Това е стандарт, освен всичко друго, свързан с прозрачността при изразходването на публични средства, от една страна, а от друга, исканата информация позволява да се прецени ефикасността и ефективността при функционирането на публичните органи и повишава отчетността им пред обществото. Следователно административният орган дължи предоставянето на поисканата информация на заявителката.

С решение[24] от 17 април 2025 г. АССГ отмени решение на секретаря на районна администрация „Витоша“ на СО, с което отказва да предостави информация за ремонти и разходи на конкретна улица в столицата за последните 20 години. Съдът прие, че поисканите данни – свързани с ремонти, проведени обществени поръчки, използвани материали, разходи и санкции за некачествено изпълнение за малка разбита улица извън регулация  – представляват служебна обществена информация, чийто достъп не може да бъде ограничаван без ясно законово основание. Съдията отбелязва, че районната администрация е отказала достъп с мотиви, че исканата информация е твърде обемна, архивирана и формулирана неясно. В оспорвания акт обаче липсва каквато и да било яснота по отношение на кои въпроси е прието, че са формулирани много общо и по отношение на кои въпроси е даден отговор с твърдението за липса на извършено проектиране и изграждане на пътното платно, тротоари и улично осветление. Тази неяснота е резултат от липсата на мотиви, вследствие на което е препятствана възможността да се разбере съдържанието на акта и съответно – да бъде извършен контрол на неговата законосъобразност.

Неизпълнение на съдебно решение

С решение[25] от 29 април 2025 г. АССГ отмени повторен отказ (след съдебна отмяна на първия такъв) на вече разформированата КПКОНПИ да предостави информация за това дали Слави Трифонов е проверен от КПКОНПИ и не са открити несъответствия между доходи и разходи и дали има ли висящи процедури срещу Трифонов в КПКОНПИ. Съдията приема, че когато с влязъл в сила съдебен акт е отменен отказ за предоставяне на информация и съдът е задължил административния орган да предостави достъп, то последният не може отново да откаже, като излага нови мотиви и съображения за отказ. Налице е единствено задължение за безусловно изпълнение на постановения съдебен акт и предоставяне на цялата информация.

Мълчаливите откази

С решение[26] от 23 април 2025 г. АССГ отмени мълчалив отказ на Центъра за спешна медицинска помощ София да предостави информация за броя и вида линейки, с които разполага. Съдията посочва, че според чл. 34 и чл. 38 от ЗДОИ органът дължи произнасяне по искането за предоставяне на достъп до обществена информация с нарочен акт. Единствената призната от закона възможност за процедиране на задължения субект е да постанови решение за предоставяне или за отказ за предоставяне на достъп до исканата обществена информация. Изискването за писмено произнасяне представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, като излаганите от органа мотиви имат двояко значение – довеждат до знанието на страните съображенията на административния орган, което ги подпомага при избора и изграждането на защита, а от друга – гарантира упражняването на съдебния контрол за законосъобразност. С оглед характера на уредените обществени отношения, целта на приложимия материален закон и предвид императивните разпоредби на ЗДОИ, задължаващи субектите по чл. 3 от този закон да се произнасят с мотивирано решение и в случаите на отказ за предоставяне на поискана информация, сезираният с процесното заявление орган е бил длъжен да се произнесе с нарочен акт по подаденото от сдружението заявлени, в законоустановения срок. След като това не е сторено, обжалваният мълчалив отказ е незаконосъобразен и само на това основание следва да бъде отменен.

Разходи по предоставяне на информация

С решение[27] от 29 април 2025 г. АССГ отмени решение на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Хасково, с което е определено предоставянето на обществена информация да бъде извършено след заплащане на сума в размер на 100 лв. съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДОИ. Съдът намира, че неправилно е определена такса в размер на 100 лева за предоставянето на информацията по електронна поща. Цитиран е чл. 20 от ЗДОИ, съгласно който достъпът до обществена информация е по принцип безплатен. Изключение са случаите, когато трябва да бъдат покрити материални разходи, но те се заплащат по нормативи, определени от министъра на финансите – Наредба № Н-1 от 07.03.2022 г. за определяне на нормативи за заплащане на разходите по предоставяне на обществена информация (обнародвана в "Държавен вестник", бр. 22 от 18.03.2022 г.). Съдията ясно подчертава, че в случая не става ясно на какво основание и при какви нормативни изисквания са определени разходи за предоставяне на информацията на електронен адрес в размер на 100 лева. Такива разходи не се дължат от жалбоподателя, предвид липсата на доказани материални такива. В тази част решението подлежи на отмяна.

==============================================  

Публикацията е подготвена в рамките на проект "Достъпът до информация като гаранция за демокрацията", изпълняван от Програма достъп до информация, подкрепен с грант от Фондация "Америка за България". Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на фондация „Програма достъп до информация“ и не отразяват непременно вижданията на Фондация Америка за България или нейните партньори.