 Информацията за разходите за охрана на Делян Пеевски не попада в категорията на класифицираната информация и подлежи на предоставяне по реда на ЗДОИ. |
Пропускът да се проведе процедура за търсене на съгласие от трето засегнато лице, когато се отказва информация с мотив лични данни, е самостоятелно основание за отмяна на отказа.
До този извод стигна състав на Административен съд София-град (АССГ) по дело на Иван Петров (София) срещу отказ на директорът на Дирекция „Секретариат“ в Столичен общински съвет (СОС).
На 23 февруари 2026 Иван Петров подава заявление до СОС, с което иска следната информация:
„Поради системни грешки в приетите Ви решения в СОС, то как сте си организирали работата – така че актовете на СОС да са без пороци и различни грешки които са свързани с индивиди – публични личности и държавни служители и безспорно са грешка на ума? Имате ли длъжностни характеристики – представете ги.“
С Решение № СОА26-РИ09-98/10.03.2026 г. директорът на Дирекция „Секретариат на СОС“ предоставя частичен достъп чрез общи обяснения относно процедурата по окончателното оформяне на приетите актове на СОС, но отказва да предостави длъжностните характеристики на съответните служители с мотив лични данни и подготвителни документи по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ.
С подкрепата на ПДИ частичният отказ е обжалван пред АССГ.
С Решение № 24274/16.06.2026 г. на АССГ, Второ отделение, 30 състав, съдия Мая Сукнарова отменя отказа и връща преписката на СОС за ново произнасяне с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдът приема, че при издаването на обжалваното решение е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което съставлява самостоятелно основание за неговата отмяна. Като мотив на постановения отказ за предоставяне на длъжностните характеристики на служителите в Дирекция „Секретариат на СОС”, ангажирани с изготвянето на актовете на съвета, в решението е посочено, че същите съдържат лични данни, които попадат под защитата на Общия регламент относно защитата на личните данни на ЕС и приетия въз основа на него Закон за защита на личните данни. Този довод за постановения отказ обаче обвързва административния орган със законовото задължение да приложи процедурата по чл. 31, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) – да поиска изричното писмено съгласие на тези лица, чиито лични данни се съдържат в длъжностните характеристики в 7 дневен срок от регистриране на заявлението, като за целта следва да удължи и срока за произнасянето си. От представените с приетата по делото административна преписка не се установява такава процедура изобщо да е проведена. Органът самоволно е презюмирал несъгласието на лицата, с което е лишил същите от право на участие в производството, а заявителя – от възможността да получи достъп при евентуално дадено съгласие. Не провеждането на тази задължителна фаза съставлява съществено нарушение на процесуалните правилата, което само по себе си е основание за отмяна на акта и връщане на преписката на органа за провеждането й.
На следващо място следва да се отбележи, че изводът на органа, че длъжностните характеристики представляват информация по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, е в противоречие и с материалния закон. Посочената като правно основание за отказа норма изключва от обхвата на достъпа информация, която е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение. Длъжностната характеристика обаче не е подготвителен документ (доклад, становище, проект), изготвен с оглед приемането на последващ конкретен акт. Тя е утвърден официален документ с трайно и напълно самостоятелно значение, който определя правния статус, функциите, задълженията и отговорностите на съответния щат в съответната администрация. Обществеността има право на достъп до нея, за да си състави мнение как се организира работата в публичната институция и какви изисквания са поставени пред лицата, издържани с публични средства.
По отношение на изложеното от ответника становище за наличие на лични данни в длъжностните характеристики, до които е поискан достъп, следва да се посочи, че дори такива данни действително да се съдържат, същите не са основание за цялостен отказ. Органът е могъл да предостави частичен достъп по реда на чл. 26, ал. 2 от ЗДОИ като ги заличи и предостави текстовата част на характеристиките, описваща служебните задължения. Пълният отказ се явява непропорционален и незаконосъобразен.
Решението е окончателно.
***
Липсата на конкретни и ясни мотиви, оборващи презумпцията за надделяващ обществен интерес, представляват самостоятелно основание за отмяна на отказ по ЗДОИ.
До този извод стигна състав на Административен съд – Разград по дело на Радмила Ковачева (Исперих) срещу отказ на директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Кърджали (ОДБХ - Кърджали).
На 16.02.2026 Радмила Ковачева (Исперих) подава заявление до ОДБХ – Кърджали, с което поискала информация проверка на приют за кучета и котки на Фондация „Спасение” в гр. Кърджали по сигнал от 29.10.2025 г. Конкретно е поискана следната информация:
- Съставени ли са констативни протоколи? Какви са техните номера и от кои дати са? Бих искала копия на всички съставени констативни протоколи във връзка с проверката.
- Издадени ли са предписания в резултат от проверката? Какви са техните номера и от кои дати са? Бих искала копия на всички издадени предписания във връзка с проверката.
- Има ли изготвен доклад от проверката? Бих искала копие на доклад от проверката.
С решение от 24.02.2026 г. директорът на ОДБХ - Кърджали предоставя информация, че е съставен констативен протокол на 19.11.2025 г., че има издадено предписание от 09.01.2026 г. и , че има изготвени доклади от 4.12.2026 г. и 17.12.2026 г., но отказва копия от конкретните документи с мотив, че трето засегнато лице - Фондация „Спасение” - е изразило писмено несъгласие за предоставяне на достъп.
С подкрепата на ПДИ частичният отказ е обжалван пред Административен съд – Разград.
С Решение № 1334/17.06.2026 г. на Административен съд – Разград, IV състав по а.д. № 101/2026 г., съдия Юлияна Цонева отменя отказа и връща преписката на ОДБХ – Кърджали за предоставяне на достъп до исканата информация.
Съдията посочва, че в оспореното писмо не са изложени и никакви аргументи относно наличието или липсата на надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 ДР на ЗДОИ, касаещ и приложението на чл. 13, ал. 4 ЗДОИ, при съществуването на който се предоставя исканата обществена информация. Преценката налице ли е или не надделяващ обществен интерес е елемент от фактическия състав на хипотезата по чл. 13, ал. 4 ЗДОИ и без излагането на фактически и правни основания за този релевантен юридически факт, органът не е изпълнил задължението си по чл. 38 от ЗДОИ.
Съгласно § 1, т. 6 ДР ЗДОИ, "надделяващ обществен интерес" е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3. До доказване на противното обществен интерес от разкриването е налице, когато информацията улеснява прозрачността и отчетността на субектите относно вземаните от тях решения; гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите им задължения; разкрива лошо управление на държавно или общинско имущество или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица. Липсата на анализ и несъобразяване с посочените правни норми, респ. липсата на конкретни и ясни мотиви, оборващи презумпцията по § 1, т. 6 ДР ЗДОИ, представляват самостоятелно основание за отмяна на оспорения отказ.
Оспореният пред съда административен акт не съответства и на целта на закона, която може да се изведе по тълкувателен път от нормите на чл. 2, ал. 1, чл. 6, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 ЗДОИ - да се осигури възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти чрез гарантиране на правото им да получат навременна, ясна, достоверна и пълна информация. Съдът намира, че търсената информация ще даде възможност на заявителя да си състави мнение относно начина на работа на ОДБХ – Кърджали във връзка с изпълнението на контролните й задължения по закон и по-специално чрез отчитане на извършените действия по проверка на конкретния сигнал.
След като ответникът е задължен субект по ЗДОИ и исканата информация е обществена и не са налице предпоставки за ограничаване достъпа до последната, ответникът дължи предоставянето й. Административният орган следва да даде отговори в 3 пункта, които са ясни и конкретни и не подлежат на тълкуване и допълнителни разяснения. Търсената обществена информация ще даде възможност да се повиши прозрачността и отчетността на ответника по жалбата в една чувствителна за обществото дейност – хуманното отношение към животните и ефективния контрол по отношение на защитата им. Опровергаването на такъв тип съмнения може да бъде постигнато именно при спазване на принципите за откритост и достъпност, отговорност и отчетност, публичност и прозрачност при осъществяването на административната дейност, включително и контрола по конкретни сигнали за допуснати нарушения, нередности и злоупотреби. Т.е., налице е общо законово изискване, което гарантира прозрачността и публичността при контрола над обсъжданата дейност, а получаването на информация за процедурите във връзка с осъществения контрол безспорно е от значение за съставяне на мнение у гражданите за дейността на компетентните държавни органи в тази насока.
Решението е окончателно.
***
За да е законосъобразен отказ с мотив класифицирана информация не е достатъчно информацията да попада в приложното поле на Закона за защита на класифицираната информация, необходимо е и да е била проведена процедура за маркиране на информацията като класифицирана.
До този извод стигна състав на Административен съд - Варна по дело на Спас Спасов (в. „Дневник“) срещу отказ на Министерство на вътрешните работи (МВР).
Със заявление от 05.01.2026, допълнено на 08.01.2026, Спас Спасов иска от МВР информация за охраната на Пламенка Димитрова (обвинителката на кмета на Варна – Благомир Коцев). Конкретно е поискана следната информация:
- С какви мотиви е била поискана и назначена охраната на Пламенка Димитрова?
- Кое е звеното в структурата на МВР, което осигурява охраната?
- Колко души охраняват Пламенка Димитрова и колко часа в денонощието?
- Включва ли охраната автомобил, който Пламенка Димитрова ползва през времето, в което е под охрана?
- Колко струва охраната на Пламенка Димитрова?
С решение с рег. № 812104-45/ 19.01.2026 г. на ВПД директор на Дирекция „Правно-нормативна дейност“ в Министерството на вътрешните работи (МВР) отказва достъп. В отказа е посочено, че предоставянето на исканата информация би могло да застраши охраната на лица. Посочена е легалната дефиниция в Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) на понятието „служебна тайна“ без видима връзка със заявлението. Посочено е също основание за защита на държавната тайна /която е различна и несъвместима със служебната тайна/ - също без видима връзка със заявлението. Твърди се общо и без конкретизация, че информацията по заявлението засяга лични данни и информация, пряко свързана с личната сигурност, здравето и живота на конкретно индивидуализирани физически лица.
С подкрепата на ПДИ отказът по т. 2 и 5 от заявлението е обжалван пред Административен съд – Варна.
С Решение № 7599/11.06.2026 г. на Административен съд - Варна, XV състав по а.д. № 660/2026 г., съдия Виолета Кожухарова отменя отказа по т. 2 и 5 от заявлението и връща преписката в тази част за ново произнасяне с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдията приема, че процесното решение, в оспорените части - по т. 2 и 5, е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Този извод се налага по следните съображения:
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ "надделяващ обществен интерес" е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите, визирани в чл. 3 от ЗДОИ. До доказване на противното, обществен интерес от разкриването е налице, когато информацията улеснява прозрачността и отчетността на субектите относно вземаните от тях решения; гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на нормативно вменените им задължения; разкрива лошо управление на държавно или общинско имущество или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица; когато е свързана със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект. С визираната норма е въведена оборима презумпция - в тези случаи е налице надделяващ обществен интерес.
В разглежданата хипотеза, отказът на ответника да предостави информацията по т. 2 и 5 е незаконосъобразен.
Отказът за предоставяне обществена информация, на основание чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ, е законосъобразен, при провеждане на пълно и главно доказване от ответника, че исканата информация е квалифицирана. Не достатъчно същата да попада в приложното поле на ЗЗКИ. Необходимо е провеждането на процедурата по Глава ІV "Маркиране на информацията", Раздел I "Процедура по маркиране на класифицираната информация" и Правилника за прилагане на ЗЗКИ. В случая, това изискване не е изпълнено. На второ място, дори и да се приеме, че за постановяването на отказ е достатъчно информацията да може да се определи като класифицирана, исканата информация не може да се квалифицира като държавна тайна. Органите, посредством които осъществява защитата на свидетелите са изчерпателно изброени в правна норма - хипотезата на чл. 123, ал. 2 от НПК. Предоставянето на информация по т. 5 от заявлението, е свързано с повишаване на прозрачността и отчетността на дейността на министерството, което обуславя извод за наличие на надделяващ обществен интерес, по смисъла на § 1, т. 6 ДР ЗДОИ.
Гореизложеното обуславя извода, че решение, в частта, с която е отказан достъп до обществена информация по т. 2 и 5 от заявлението, е постановено при неправилно приложение на материалния закон – отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК.
Решението е окончателно.
Казусът е отразен в статия на Спас Спасов във в. "Дневник" от 25 юни 2026 "Съдът задължи МВР да каже колко струва охраната на ключов свидетел срещу Благомир Коцев".
Казусът е отразен в статия на Спас Спасов във в. "Дневник" от 28 юни 2026 "Защита на пауза: По празници свидетелки срещу Благомир Коцев спират да се страхуват за живота си".
***
Непроизнасянето по заявление за достъп до информация формира мълчалив отказ, който противоречи на нормите на ЗДОИ и подлежи на отмяна само на това основание.
До този извод стигна състав на АССГ по дело на Николай Неделчев (София) срещу мълчалив отказ на председателя на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) - междувременно закрита и функциите й поети от Сметната палата (СП).
На 26 януари 2026 Николай Неделчев (София) подава заявление до Комисията за противодействие на корупцията (КПК), с което иска следната информация:
- Кои са служителите /агенти, инспектори и пр./ на КПК, които на 8 и 9 юли 2025 г. са провели разпит на бивш зам.-кмет на район „Витоша“, като се искат трите имена на тези служители;
- Каква е причината имуществените декларации на служителите на КПК да са скрити от сайта на КПК, като се иска да се посочат фактическите и правни основания за това;
В законоустановеният 14-дневен срок не е получен отговор, поради което с подкрепата на ПДИ е обжалван мълчалив отказ.
С Решение № 14924/19.04.2026 г. на АССГ, Второ отделение, 31 състав по а.д. № 2039/2026 г., съдия Веселина Женаварова отменя отказа и изпраща преписката на председателя на СП за изрично произнасяне по заявлението.
Съдията посочва, че мълчаливият отказ за произнасяне по заявление, подадено по реда на ЗДОИ, е недопустим, тъй като административният орган е длъжен да се произнесе изрично по него, както и да уведоми заявителя за това произнасяне, поради което същият следва да бъде отменен на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, като се задължи компетентния орган да се произнесе изрично по заявлението, подадено по електронен път на 26.01.2026г., с мотивирано решение по реда и в сроковете на ЗДОИ, като предостави исканата обществена информация.
Доколкото след подаването на жалбата срещу формирания мълчалив отказ на председателя на КПК, на 14.02.2026 г. е влязъл в сила ЗИД на Закона за сметната палата /обн. ДВ бр. 16 от 10.02.2026 г./, с който комисията се закрива, като съгласно § 36 от ПЗР на ЗИД на Закона за сметната палата, Сметната палата е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на закритата с този закон Комисията за противодействие на корупцията; а съгласно § 33, ал. 2, процесуалното представителство по висящи спорове на Комисията за противодействие на корупцията се осъществява от председателя на Сметната палата, съдът намира, че преписката по заявлението следва да се изпрати за произнасяне на председателя на Сметната палата, който да се произнесе по същество с мотивирано решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата информация /включително относно това дали търсената информация е обществена или не/, ако разполага със същата; или ако не разполага с нея, но има данни за нейното местонахождение /в тази насока, че след закриване на КПК търсената информация се намира в ГД “Борба с организираната престъпност“ - МВР е становището по делото на процесуалния представител на ответника/ - да препрати заявлението на съответния задължен субект, като уведоми за това заявителя, съгласно чл. 32, ал. 1 ЗДОИ.
По изложените съображения мълчаливият отказ на председателя на КПК да се произнесе по реда на чл. 28 от ЗДОИ по заявление, подадено по електронен път на 26.01.2026 г., следва да бъде отменен, а преписката – изпратена по реда на чл. 173, ал. 2 от АПК на компетентния орган - председателя на Сметната палата за произнасяне.
Решението е окончателно.