Търсещите достъп до обществена информация упражняват правото си, обикновено в подкрепа на своя конкретна цел – журналистическо разследване, участие в обществен дебат, а понякога за защита на частен интерес. В тази секция ви представяме случаи от нашата работа, които показват конкретни практически резултати, постигнати при упражняване на правото на достъп до информация по ЗДОИ. Информация за успешните съдебни дела за достъп до информация може да намерите в секцията "Съдебни дела".

 

През 2024 г. Владислава Цариградска активно използва Закона за достъп до обществена информация за търсене на информация относно събития и действия в правосъдието, които застрашават независимостта и правилното функциониране на съда. Съдия в Плевенския окръжен съд, тя води битка за установяване на истината за начина, по който през юни 2022 г., през компютри във Върховния административен съд, е осъществен при смущаващи обстоятелства електронният вот за избор на съдии във Висшия съдебен съвет. Именно благодарение на тези нейни действия въпросът за евентуална манипулация на съдийските избори става широко известен и дава мотиви за работа върху законодателни промени за механизма на провеждане на изборите. Владислава Цариградска бе удостоена със наградата "Златен ключ" за Деня на правото да знам 2024 в категорията „Гражданин, най-активно упражнявал правото си на информация“. Интервю с Владислава Цариградска бе публикувано в месечния информационен бюлетин на ПДИ за септември 2024: Достъпът до информация като един от елементите на свободата на изразяване е основа на демократичното общество и дава възможност за напредък на цялото общество.

 

През 2024 г. д-р Елена Георгиева-Иванова активно използва Закона за достъп до обществена информация за търсенето на информация, свързана с нарушения в най-голямата университетска АГ болница в страната „Майчин дом“. Целта на подадените заявления е да се докаже неоспоримо, че ръководството на СБАЛАГ "Майчин дом" управлява болницата по начин, който не отговаря на изискванията на нормативната уредба на страната, това води до неправомерно разходване на публични средства и повишаване на текучеството на персонала в лечебното заведение, което от своя страна застрашава живота на пациентите. Тя е удостоена с почетна грамота за Деня на правото да знам 2024 в категорията „Гражданин, най-активно упражнявал правото си на информация“.

През 2024 г. неформално обединение на граждани „Вода за Омуртаг“ продължава борбата си за осигуряването на постоянно течаща чиста питейно-битова вода за Oбщина Омуртаг, където няма постоянно водоснабдяване от 50 г. насам. От обединението използват Закона за достъп до обществена информация, за да получат достъп до различни документи от значение за решаването на кризата с водата. Проследяват междуинституционалната кореспонденция по проблема и показват конкретните ангажименти, които различните отговорни лица са поели в многото си срещи с други институции. Мащабната гражданска инициатива превръща казуса “Вода за Омуртаг” в проект, който ангажира вниманието на цялата държава и създава внушително информационно покритие по темата, за която всеки е чувал, с цел проблемът с водоснабдяването на Омуртаг постепенно да намери своето решение. Те са удостоени със наградата "Златен ключ" за Деня на правото да знам 2024 в категорията "НПО, най-активно упражнявало правата си по ЗДОИ". Интервю с Магдалена Славова от неформално обединение на граждани „Вода за Омуртаг“ бе публикувано в месечния информационен бюлетин на ПДИ за септември 2024: "Колкото повече се практикува едно право, толкова повече се развива, превръща се в нещо нормално и се утвърждава".

През 2024 г. гражданска организация „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“, регистрирана в гр. Бурса, Турция, която търси справедливост за жертвите от периода на тоталитарния комунистически режим по т.нар. „Възродителен процес“, търси информация с помощта на Закона за достъп до обществена информация от Прокуратурата на Република България относно извършени или не извършени действия от органите, за да се установят фактите и да се проведе ефективно разследване и наказване на виновните за събитията в края на 80-те години, довели до насилие, погазване на права и изселването на над 350 000 българи от турски произход зад граница. Те бяха удостоени с почетна грамота за Деня на правото да знам 2024 в категорията "НПО, най-активно упражнявало правата си по ЗДОИ". Историите на членове на гражданска организация „Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите“ бяха публикувани в месечния информационен бюлетин на ПДИ за май 2024: "Кой следи преписките и производствата по т. нар. "Възродителен процес“ и къде е публичността в този толкова важен казус?"

 

През 2024 г. Валя Ахчиева, разследващ журналист, работи по разтърсващото разследване (“За Даная, лъжата и болницата“; “Оплетени в лъжите за Даная“), което с помощта на едно заявление по Закона за достъп до обществена информация разкрива пороците на здравната система в България чрез трагичната история на 15-годишната Даная, загубила живота си в болница "Пирогов" през май 2023 г. Крайният резултат от журналистическото разследване е промяна в нормативната база и в порочна процедура на Националната здравноосигурителна каса. С помощта на Закона за достъп до обществена информация Валя Ахчиева разкрива истината за корупционни практики в здравната ни система, заплащани с цената на невинни човешки животи. Тя е удостоена със наградата "Златен ключ" за Деня на правото да знам 2024 в категорията  "Журналистически материал, свързан с правото на достъп до информация". Интервю с Валя Ахчиеа бе публикувано в месечния информационен бюлетин на ПДИ за септември 2024: "Когато енергията от едно журналистическо разследване се превърне в обществена енергия за търсене на истината, за търсене на информация".

 

През 2024 г. BIRD (Бюро за разследващи репортажи и данни) активно използва на Закона за достъп до обществена информация в разследванията, които правят. Медията подава заявления до различни институции като Министерството на финансите, Националната агенция за приходите, Агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ и др. Един от важните случаи, по които разследването е направено и с помощта на Закона за достъп до обществена информация, е свързан с достъп до документите от арбитражното дело между Оманския фонд и държавата, представлявана от Министерството на финансите. Те са удостоени с почетна грамота за Деня на правото да знам 2024 в категорията "Журналистически материал, свързан с правото на достъп до информация".

 

През 2023 г. Наталия Станчева активно използва Закона за достъп до обществена информация и подава над 70 заявления до различни институции, повечето от тях до АЕЦ "Козлодуй" ЕАД. С последователност и упоритост, тя успява да накара институциите да признаят, че в АЕЦ "Козлодуй" се извършват неразрешени медико-диагностични дейности в нерегистрирано лечебно заведение в нарушение на разпоредбите на Закона за лечебните заведения. В резултат на подадените заявления, а в последствие – и сигнали до органите и медиите, е налице истинска промяна: службата по трудова медицина на АЕЦ, действаща като незаконен ДКЦ, е спряна и са издадени задължителни предписания за нейната регистрация. Наталия Станчева бе удостоена със наградата "Златен ключ" за Деня на правото да знам 2023 в категорията „Гражданин, най-активно упражнявал правото си на информация“. Интервю с Наталия Станчева бе публикувано в месечния информационен бюлетин на ПДИ за септември 2023: „Който търси, намира“.

 

През 2023 г. Николай Неделчев активно използва ЗДОИ в търсенето на информация от традиционно не много отворени институции като Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), Върховната касационна прокуратура, Инспектората към Висшия съдебен съвет, Софийска градска прокуратура и Софийска районна прокуратура. Той е удостоен с почетна грамота за Деня на правото да знам 2023 в категорията „Гражданин, най-активно упражнявал правото си на информация“.

 

През 2023 г. адвокат Стефан Малинов активно използва правото си по Закона за достъп до обществена информация в обществена полза и търсене на информация от МВР и областните дирекции, Регионална дирекция "Гранична полиция“, служба "Военна полиция" и Министерството на отбраната. Той е удостоен с почетна грамота за Деня на правото да знам 2023 в категорията „Гражданин, най-активно упражнявал правото си на информация“.

 

През 2023 г. гражданско сдружение „БОЕЦ“ активно използва ЗДОИ по важни за обществеността въпроси като: раздадените бонуси и възнаграждения, имената на съветниците на министъра на вътрешните работи и основанията на забраната за граждани за достъп до сградата на Народното събрание. През годината "БОЕЦ" води важна съдебна битка срещу държавното дружество "Булгаргаз" ЕАД за отказа им да предоставят информация за газовите преговори и договорените газови доставки – тема с изключително висок и надделяващ обществен интерес. Те са удостоени със наградата "Златен ключ" за Деня на правото да знам 2023 в категорията "НПО, най-активно упражнявало правата си по ЗДОИ". Интервю с Георги Георгиев от гражданско сдружение "БОЕЦ" бе публикувано в месечния информационен бюлетин на ПДИ за септември 2023: "Отворихме една здраво заключена врата".

 

През 2023 г. Български институт за правни инициативи (БИПИ) активно използва ЗДОИ за последователната им работа за подобряване на прозрачността по избора и назначаването, както и за квалификацията на назначените ръководители, на областни дирекции на Държавен фонд „Земеделие“.  С упоритостта си да използват докрай процедурите по ЗДОИ, БИПИ спомагат да се постигне съдебна практика в полза на прозрачността на назначенията. Те са удостоени с почетна грамота за Деня на правото да знам 2023 в категорията "НПО, най-активно упражнявало правата си по ЗДОИ". Интервю с д-р Исидора Димова и Цветомир Тодоров от Български институт по правни инициативи бе публикувано в месечния информационен бюлетин на ПДИ за октомври 2023: "Законът за достъп до обществена информация е голямо постижение на нашата правна система".
 

През 2023 г. сдружение „Данни за добро“ активно използва ЗДОИ в работата си в подкрепа за представителите на гражданския сектор, работещи за разрешаването на значими задачи в обществена полза. „Данни за добро“ предоставят знания и услуги, свързани с обработка и анализ на данни по важни теми като Парламентарни избори 2022 и анализ на детските градини и бариерите за достъпа до тях. Те са удостоени с почетна грамота за Деня на правото да знам 2023 в категорията "НПО, най-активно упражнявало правата си по ЗДОИ".

 

През 2023 г. Десислава Николова, в. „Капитал“, работи върху систематично и мащабно разследване, в което използва процедурите на ЗДОИ за търсене на информация от най-големите болници в България. Тя бе удостоена с наградата "Златен ключ" за Деня на правото да знам 2023 в категорията "Журналистически материал, свързан с правото на достъп до информация". Интервю с Десислава Николова бе публикувано в месечния информационен бюлетин на ПДИ за септември 2023: "Изключително интересно е кой и по какъв начин използва обществени средства и как ни харчат парите".

През 2023 г. Анина Сантова, в. "Капитал", последователно и упорито търси информация и използва процедурите на ЗДОИ, включително и води съдебни дела, за да разследа сключените договори за наем на техника и разходите за "външни услуги" на „Софекострой"; плащанията на Столична община за светофарните уредби; за системата за таксуване в градския транспорт, за уличното осветление, за ремонти на пътища и тротоари в столицата, за събираемостта на глоби и други. Тя бе удостоена с почетна грамота за Деня на правото да знам 2023 в категорията "Журналистически материал, свързан с правото на достъп до информация".

 

През 2023 г. Анита Чолакова, actualno.com, с помощта на ЗДОИ търси информация от Регионална здравна инспекция - Враца за проверка на действащото лечебно заведение на територията на АЕЦ „Козлодуй“ и води дело срещу отказ. Тя бе удостоена с почетна грамота за Деня на правото да знам 2023 в категорията "Журналистически материал, свързан с правото на достъп до информация".

 

През 2023 г. Красен Николов, mediapool.bg, използа ЗДОИ за журналистически разследвания по теми от осезаем и ключов обществен интерес като саботаж от страна на българските институции на общоевропейски директиви и санцкии и разкриване на корупция. Той бе удостоен с почетна грамота за Деня на правото да знам 2023 в категорията "Журналистически материал, свързан с правото на достъп до информация".

 

През 2022 г. Николай Неделчев активно използва Закона за достъп до обществена информация за постигане на по-голяма прозрачност относно процесите в съдебната власт, както и за случващото се по отношение на важни за обществения интерес съдебни дела. Гражданинът обжалва откази на Специализираната прокуратура да предостави информация за имената на прокурорите, наредили подслушването на Президента и разпространили СРС-тата от подслушването в публичното пространство, също отказ и на Софийската районна прокуратура да предостави информация относно разследването си за спирането на програма „Хоризонт“ на БНР. Неделчев бе удостоен със наградата "Златен ключ" за Деня на правото да знам 2022 в категорията „Гражданин, най-активно упражнявал правото си на информация“. Интервю с него бе публикувано в информационния бюлетин на ПДИ: Николай Неделчев: „От нас зависи България да стана нормална и просперираща държава".  

 

През 2022 г. Катя Тосева активно използва ЗДОИ, за да получи информация от кмета на Община Брезово по актуални за местното население въпроси, свързани с дейността на общината. За да получи достъп до копие от анекс към договора за продажбата на фурната в с. Свежен, гражданката води успешно дело по ЗДОИ срещу отказ на кмета. Информацията от договора и анекса за продажбата на фурната в с. Свежен е използвана за отправяне на сигнал до областният управител на Пловдив и на официално искане от жителите на Свежен до Общински съвет – Брезово за вземане на решение за разваляне на договора, поради неизпълнение на същия. Катя Тосева създава и петиция „Да спасим фурната на с. Свежен!“, която вече е подписана от 534 човека: https://www.peticiq.com/368251. Тя е удостоена с почетна грамота за Деня на правото да знам 2022 в категорията „Гражданин, най-активно упражнявал правото си на информация“. Интервю с Катя Тосева бе публикувано в месечния информационен бюлетин на ПДИ за ноември 2022: „Мисля, че в Свежен се онагледява всичко, което се случва навсякъде в България“.

 

През 2022 г. Лора Филева, в. "Дневник", активно използва ЗДОИ за журналистически разследвания и осветляване на важни въпроси, свързани с дейността на изпълнителната и съдебната власт, довели до редица публикации. Тя е удостоена с почетна грамота за Деня на правото да знам 2022, а интервю с нея бе публикувано в информационния бюлетин на ПДИ: Лора Филева: "Ние, журналистите, да не забравяме, че работим в защита на обществения интерес".

 

През 2022 г. Лалка Златанова от „Дарик Радио“ – Пловдив използва ЗДОИ, за да търси информация за дейността на Прокуратурата по текущи разследвания и съдейства за промяна на негативна практика по ЗДОИ на Специализираната прокуратурата. Лалка Златанова бе удостоена с награда "Златен ключ" за Деня на правото да знам 2022, а интервю с нея бе публикувано в информационния бюлетин на ПДИ: Лалка Златанова: „Истината е най-ценното, което можем да имаме днес в морето от дезинформация“.

През 2022 г. „Грийнпийс“ – България активно използва ЗДОИ в мисията си да се противопостави на установени практики, рушащи околната среда, и да разкрие порочни дейности, които задълбочават екологичните проблеми. Организацията публикува доклада "Осемте кръга на Въглищната империя на "Ковачки", който представлява задълбочено разследване и разкриване на схеми за стотици милиони левове, дължими към държавата, и корупционни практики, които привилегироват определени компании в сферата на енергийния пазар. „Грийнпийс“ – България са удостоени със „Златен ключ” за Деня на правото да знам 2022, а интервю с Десислава Микова, координатор кампания „Климат и енергия“ в „Грийнпийс“ – България бе публикувано в информационния бюлетин на ПДИ: Десислава Микова, "Грийнпийс" - България: "Прозрачността и достъпът до информация са въпрос на култура".

 

През 2021 г. Красен Николов от „Медиапул“ с помощта на ЗДОИ води разследвания и публикува материали за раздаването на луксозни автомобили на държавни служители; за укриването на ДДС; разобличава скандални корупционни практики във връзка със „златните паспорти“ и гражданството по заслуги; разкрива бездействия на настоящото ръководство на прокуратурата и бюджетните увеличения на редица институции в съдебната власт. Красен Николов е удостоен с почетна грамота на Деня на правото да знам 2021.

През 2021 г. Българския хелзинкски комитет активно, последователно и упорито използва ЗДОИ за информация, свързана с актовете, издавани от главния прокурор в изпълнение на конституционните му правомощия, както и за съдебните дела, водени срещу Прокуратурата заради десет получени отказа по заявления за достъп до информация. Екипът на Българския хелзинкски комитет е настоятелен и в търсенето на информация във връзка с полицейското насилие по време на антиправителствените протести. Организацията е удостоена със „Златен ключ” на Деня на правото да знам 2021, а интервю с адвокат Диана Драгиева от Програмата за правна защита на БХК бе публикувано в информационния бюлетин на ПДИ: Диана Драгиева: „Очевидно е нежеланието на Прокуратурата да съдейства на неправителствените организации“.

 

През 2020 г. Спас Спасов от в. „Дневник“ провежда задълбочено разследване по казус със замърсяването на Варненското езеро от изтекли отпадни води. Материалите на Спасов предизвикат гражданската реакция на варненци, които поискаха оставката на кмета Портних за това, че 9 месеца укривал информация за скъсания тръбопровод. Стига се и до проверка на Окръжната прокуратура и до сезиране на ЕК по случая. Спас Спасов е награден с почетна грамота за Деня на правото да знам за 2020 г.

 

През 2020 г. Гражданско сдружение „БОЕЦ“ печелят в четири дела по ЗДОИ: 1./ срещу Софийска градска прокуратура за информация относно свършената от Иван Гешев работа като редови прокурор; 2./ срещу Специализираната прокуратура за дейността й и получените бонуси към заплати на магистрати; 3./ срещу КПКОНПИ за дейността й и в частност размера на отнетите от Комисията средства (във връзка с изказване на министър-председателя); 4./ срещу НАП за информация за отписани вземания, несъбран корпоративен данък и данни за хазартния бизнес.  За успешната си работа със закона сдружението е удостоено с грамота на Деня на правото да знам за 2020 г.

 

През 2019 г. Илия Вълков, журналист в "Клуб Z" с помощта на ЗДОИ разкри, че за периода от 2007 г. до юни 2019 определени телевизии и радиа са получили общо 58 277 214 лв. с ДДС от европейските програми чрез пряко договаряне с изпълнителната власт. Публикуван е и пълен списък с медиите, получили средствата. Темата за т.н. платени информационни, медийни, ПР, рекламни и др. услуги е обществено значима, тъй като показва тенденции за създаване на икономически зависимости, създава възможности за цензура и поставя под съмнение независимостта на съответната медия. Вълков бе удостоен със "Златен ключ" на Деня на правото да знам на 28 септември 2019, а интервю с него след церемонията бе публикувано в информационния бюлетин на ПДИ: Илия Вълков: „Наградата насърчава да се борим за по-добра медийна среда".  

 

През 2019 г. Александра Маркарян, журналист в OFFNews, проведе разследване относно наддържавния план-прием на ученици в Софийската математическа гимназия (СМГ). С помощта на ЗДОИ Маркарян разкри порочни практики в процедурата по надпланов прием на ученици, като в резултат на „умилителни“ писма от родители, са се записвали некласирани деца в елитни училища. Родителите на някои от децата са известни политици. В резултат на журналистическото разследване се стигна до промяна в нормативната уредба – Наредба №10 от 01.09.2016 г. за организацията на дейностите в училищното образование, с което се слагат изисквания и гаранции срещу заобикалящия класирането прием на петокласници в елитните училища с държавен план-прием след IV клас. Маркарян бе удостоена с почетна грамота за Деня на правото да знам през 2019 г.

 

През 2019 г. Лъчезар Лисицов (репортер на Flagman.bg, София) спечели дело с помощта на ПДИ. Става дума за казуса, стартиран от Лисицов през 2017 г., когато провокиран от скандала "ЦУМ-гейт", той подава заявление по ЗДОИ. С него търси информация от Върховна касационна прокуратура за това дали се записват официалните срещи при главния прокурор, има ли график и стенограми от тях и т.н. Делото е спечелено на втора инстанция. В началото на 2019 Лисицов иска достъп до информация и от Народното събрание, свързана с неизвинените отсъствия на депутатите. От администрацията на парламента отказват достъп с аргумента, че тя е "свързана с оперативната подготовка на актовете на Народното събрание и няма самостоятелно значение". Отново с помощта на ПДИ Лисицов завежда дело, в следствие на което Административен съд София- град отменя отказа на Народното събрание. Журналистът получи почетна грамота за Деня на правото да знам през 2019 г.

 

През 2018 адвокат Мария Шаркова, специалист по медицинско право, изпрати 147 заявления за достъп до обществена информация до всички районни, окръжни и апелативни съдилища, с които събра информация за всички граждански дела, образувани срещу болнични заведения и лекари, с които пострадали искат обезщетения за лекарски грешки. Тя систематизира получената информация в книгата „Медицинският деликт“ и в сайт с търсачка Лекарска-грешка.bg. Адв. Мария Шаркова бе удостоена с наградата „Златен ключ“ в категорията „Гражданин, най-активно упражнявал правото си на информация“ за Деня на правото да знам – 28 септември 2018. Интервю с нея може да прочетете в месечния информационен бюлетин на ПДИ: Мария Шаркова: От прилагането на ЗДОИ имат полза и пациентите, и лекарите.

 

През 2018 Елена Христова използва активно ЗДОИ за получаване на информация за регистрираните от съответните управляващи органи нередности по различни оперативни програми на ЕС. Осветляването на подобна информация е изключително важно, а и е в съответствие с принципите на управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, според които принципи управлението на тези средства следва да се осъществява публично и прозрачно. Елена Христова бе удостоена с Грамота за Деня на правото да знам на 28 септември 2018 в категорията „Гражданин, най-активно упражнявал правото си на информация“. Интервю с нея може да прочетете в месечния информационен бюлетин на ПДИ: „Резюме на сигналите за нередности по оперативните програми и резултатите от проверките по тях трябва да са публични“.

 

През 2017-2018 Асоциацията на парковете в България подава множество заявления до Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" и получава копия на всички разрешителни за водовземане в полза на концесионера на ски зона Банско в Национален парк "Пирин" от 2001 до 2018. Предоставените документи са използвани за анализ доколко за производството на изкуствен сняг се ползва повече вода от разрешеното (https://www.facebook.com/notes/zornitsa-stratieva/схемата-на-ски-зона-банско-в-милиони-лева-на-сезон/10156219344703498/), което нанася както съществени екологични, така и финансови щети на държавата.

По реда на ЗДОИ АСП събира доказателства за противоречивата практика на Изпълнителна агенция по горите да уволнява неудобни служители чрез субективни мотиви за неприлагане правилата на Закона за вътрешния одит (ЗВО). От получената информация е установено, че нито една административна структура на ИАГ не изпълнява правилата, описани в ЗВО.За многогодишната си активност и резултатност в търсенето на информация за кампании за опазване на околната среда Асоциацията на парковете получи наградата „Златен ключ“ за Деня на правото да знам на 28 септември 2018 в категорията за неправителствена организация.

През 2018 Български институт за правни инициативи събра информация по реда на ЗДОИ от 19 държавни институции относно това дали са получавали жалби и сигнали за корупция и злоупотреба с власт и как са процедирали. Сред запитаните институции бяха Министерски съвет, НАП, НЗОК, АПИ, ДАНС, КЗП, КЗК и др. В резултат на получените отговори и събраната допълнително информация, беше изготвен доклад "Защо да сигнализирам" достъпен на - http://www.bili-bg.org/cdir/bili-bg.org/files/2018-06-14_public.pdf.  За дългогодишната си активност и резултатност в търсенето на информация БИПИ бяха удостоени с грамота “ за Деня на правото да знам на 28 септември 2018 в категорията за неправителствена организация.

 

В началото на 2018 Димитър Пецов, след спечелено дело за достъп до информация, получи достъп до списъка, утвърден от кмета на община Силистра, с имената на обществените възпитатели, които могат да бъдат назначавани от Местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Пецов поиска да разбере трите имена на обществените възпитатели, дата на раждане, степен на образование, специалност; копие от заповедта, с която е утвърден списъка на обществените възпитатели; копия на протоколите за събеседване и избор на кандидатите за обществени възпитатели, ако има такива, за периода от 01.01.2014 до 10.10.2017, както и отговор на въпроса - удостоверяват ли се с протоколи обстоятелствата от провеждането на събеседванията с избраните за определяне обществени възпитатели в МКБППМН - община Силистра. За активното използване на правото си на информация Димитър Пецов бе удостоен с наградата „Златен ключ“ за Международния ден на правото да знам през 2017.

 

През 2017 журналистът Илия Вълков получи достъп до втората стенограма от консултациите по казуса Корпоративна търговска банка (КТБ), проведени при президента на 14 юли 2014 г. В резултат на спечелено с помощта на ПДИ дело, стенограмата бе разсекретена и публикувана на страницата  на Президентството. Обществеността узна какво точно са обсъждали държавниците и какви аргументи са излагали по търсене на решения, касаещи финансовата стабилност на държавата. Той е ярък пример за това, че няма вечна тайна и ползите от прозрачността на процеса на взимане на решения надделяват в демократичното общество. Илия Вълков бе удостоен с наградата „Златен ключ“ на церемонията по повод Международния ден на правото да знам – на 28 септември 2017.

 

През 2017 организациите "За Земята - Достъп до правосъдие" и "Грийнпийс" - България проведоха мащабна медийна и публична кампания за чистотата на въздуха в София след като не получиха достъп до почасовите данни за фини прахови частици от Изпълнителна агенция по околна среда и водите. За инициативата за чист въздух и усилията да получат достъп до информация "За Земята - Достъп до правосъдие" и "Грийнпийс"-България бяха удостоени с наградата „Златен ключ“ на церемонията по повод Международния ден на правото да знам – на 28 септември 2017.

 

През 2017 ПДИ подкрепи 5 разследвания на журналисти от местни и регионални медии: Мариета Димитрова от Благоевград нюз, Иванка Ватева от www.posredniknews.com - Плевен, Тодор Гроздев от в. „Знаме“ – Пазарджик, Божидара Ангелова от в. „Нов живот“ – Кърджали, Калин Иванов „Видин вест“. Резултатите от разследванията са публикувани нас специализираната страница на ПДИ Достъп до информация и журналистически разследвания: http://www.ati-journalists.net/bg/investigations/Razsledvania/205492/2017/.

 

През 2016 Национална мрежа за децата подава над 60 заявления до 10 институции по отношение на политиките, свързани с грижа за децата. Получената информация използват за подготовката на независимия мониторингов доклад „Бележник: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?“, който има съществен обществен ефект за промяната на политиките в областта. НМД бе отличена с грамота на Международния ден на правото да знам 2017 в категория за неправителствена организация.

 

През 2016 ПДИ подкрепи 9 разследвания на журналисти от национални и местни медии. Резултатите от разследванията са публикувани нас специализираната страница на ПДИ Достъп до информация и журналистически разследвания: http://www.ati-journalists.net/bg/investigations/Razsledvania/205492/2016/

 

През 2015 ПДИ подкрепи 9 разследвания на журналисти от национални и местни медии. Резултатите от разследванията са публикувани нас специализираната страница на ПДИ Достъп до информация и журналистически разследвания: http://www.ati-journalists.net/bg/investigations/Razsledvania/205492/2015/

През 2015 екип на „Господари на ефира“, Нова ТВ използва процедурите на ЗДОИ, за да проследи дали и как институциите предприемат действията, които обещават след разкрития за нередности в ефира на предаването. За тази находчивост "Господари на ефира" бяха удостоени с Грамота за изключителен принос към прозрачността и отчетността на институциите получава за Международния ден на правото да знам.

През 2014 - 2015 Гражданска инициатива „Да спасим Кара дере“ използва ЗДОИ и публичните регистри за осветляването на детайли по планираното застрояване на територията на Кара дере, както и за установяване на законови нарушения. Получената по ЗДОИ информация служи успешно в кампанията и в съдебните дела, заведени относно законността на проекта. През лятото на 2015 г. гражданската инициатива използват ЗДОИ за разкриване на дейността на властите по повод проверките за нелегално къмпингуване. Групата използва интернет за съвместно планиране и координиране на действия, в т.ч. формулиране и подаване на заявления за достъп до информация. "Да спасим Кара деле" бяха наградени със "Златен ключ" на церемонията за за Международния ден на правото да знам 2015.

 

През 2015 Асоциация „Приятели на железопътния транспорт“ получи важна информация, свързана с железопътните услуги в България, след две спечелени съдебни дела за достъп до информация срещу Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ и Министрество на транспорта, информационните съобщения и технологиите. Случаят е описан в информационния бюлетин на ПДИ: „Защо и как след 2 години и 3 съдебни инстанции договорът на държавата с БДЖ видя бял свят“.

 

През 2015 в резултат на кампанията на Център за защита на правата в здравеопазването и воденето на съдебно дело срещу отказ на Националната зздравноосигурителна каса, бе изменено законодателството и създадено задължение за публикуване онлайн информация за изплатените средства на болниците, за лекарства и др. Информацията е систематизирана в платформата "Добрите болници" www.dobritebolnici.info и се използва за успешното водене на съдебни дела.

 

През 2015 Министерство на земеделието и храните изпълни законовото задължение и създаде секция "Достъп до информация" в Интернет страницата си, в която за пръв път е достъпен годишния отчет за изпълнението на ЗДОИ, след като ПДИ номинира и връчи антинаграда "Катинар" на МЗХ по повод Международния ден на правото да знам 2015.

В края на 2014 благодарение на разследването "Хлopнa бoмбa цъкa в Гopнa Оpяхoвицa" на журналистката Здравка Маслянкова от в "Янтра ДНЕС" – Велико Търново, направено с помощта на Закона за достъп до обществена информация, беше спряно изграждането на завод за хлор в Горна Оряховица. Повече за случая на специалната страница "Достъп до информация и журналистически разследвания". За разследването си Здравка Маслянкова бе наградена със "Златен ключ" на церемонията за за Международния ден на правото да знам 2015. 

 

С решение от 25.07.2014 МВР предостави на журналиста от електронното издание Offnews Юлиан Христов достъп до поисканата със заявление от лятото на 2013 информация относно разрешителното за оръжие на Волен Сидеров. Тогава той попита министъра на вътрешните работи има ли Сидеров издадено разрешение за придобиване, съхранение и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси и кога е издадено, както и от коя институция е издадено необходимото за целта медицинското свидетелство, удостоверяващо, че лицето не страда от психически разстройства. Повод за журналистическия интерес стана появата на депутата и лидер на партия „Атака“ въоръжен в парламента. От МВР отказаха информацията, като посочиха, че заявлението е недопустимо и не следва да бъде разглеждано. Според министерството поисканата информация не е обществена, не е свързана с работата на МВР по ЗДОИ и представлява лични данни на Волен Сидеров. Впоследствие отказът бе обжалван пред Административен съд София - град, който с определение от 15.01.2014 отмени постановеното решение и върна преписката на МВР за произнасяне по подаденото заявление. С решението на министерството №812100/ 25.07.2014 за достъп до обществена информация по заявлението на журналиста е предоставена справка по двете отправени искания. В отговора е посочено, че на Сидеров са издадени две разрешения за придобиване на две огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях. Същите са отнети по заповед на началника на 6 РУП на МВР и предадени за съхранение в полицейското управление на 11.04.2014. В решението се посочва и от кого и на коя дата е издадено медицинското свидетелство на бившия депутат.

 

През юни 2014 Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ предостави на Манол Златев пълен достъп до преписка за премахване на четири незаконни строежа, поискана със заявление през 2012.  До успешния финал на случая се стигна след спечелване на делото на две инстанции – пред АССГ и ВАС. В мотивите си втората инстанция – ВАС, посочи че ДНСК е единствената институция, упражняваща контрол върху строежите в РБ по определен за това ред в закона, поради което съдържащата се в исканите документи информация е пряко свързана с дейността на ДНСК като държавен орган. В изпълнение на съдебните решения първоначално от ДНСК предоставиха достъп до 32 страници документи, а впоследствие на гражданина бе дадена възможност да се запознае и на място с преписката по случаите под формата на преглед както в ДНСК - София, така и в РДНСК - Кюстендил.

 

През 2012 г. към правния екип на ПДИ зачестиха запитвания за задължеността на топлоснабдителните дружества по Закона за достъп до обществена информация. Представяме коментар по темата в месечния информационен бюлетин на ПДИ брой 11(107), ноември 2012: Топла информация.

 

Министерство на правосъдието предостави информация на в.„Класа“ за имената и длъжността на членовете на комисията, одобрила юридически лица с нестопанска цел за финансиране от държавния бюджет за 2010. Това стана в изпълнение на решение на Върховният административен съд от 29.10.2012, с което заведеното срещу първоначалния отказ дело, беше спечелено окончателно на втора инстанция. В него съдът изрично посочи, че имената на държавните служители и заеманата от тях длъжност не представляват данни, свързани с неприкосновеността на личността и личния живот. Анализът на журналистите от в. „Класа“ на предоставената с двегодишно закъснение информация, можете да прочетете тук. 
 

Близо 150 страници документация, свързана с договора на Министерство на вътрешните работи със „Сименс“ бяха предоставен и за преглед на репортера от БТВ Генка Шикерова през м. май 2010 г. Достъпът бе осигурен от институцията по реда на ЗДОИ след подадено от журналистката заявление през м.април 2010.година. Договорът за изработване на новите лични документи предизвика медиен интерес поради забавянето на издаването им, което доведе до опашки пред гишетата и недоволство. Достъпът бе ограничен единствено относно част от информацията, която се отнася до технологията за защита на картите.

След подаване на жалба срещу мълчалив отказ, от Българско национално радио (БНР) предоставиха достъп до цялата поискана информация на гражданина Иван Петров, без да се стига до съдебно дело. Със заявлението си от началото на месец ноември 2009 г. г-н Петров бе поискал от Генералния директор на БНР да му предостави достъп до следната информация: предоставеният на БНР от Комисията за защита от дискриминация текст за излъчване по радиото с цел реклама и популяризиране дейността на Комисията, както и информация за датата на сключения рекламен договор за това с БНР и неговата продължителност. Тъй като в 14-дневния срок за отговор по ЗДОИ не бе получен такъв, с помощта на ПДИ бе подадена жалба срещу мълчалив отказ. След получаване на жалбата, от БНР предоставиха исканата информация на заявителя.

След съдебна отмяна на отказ по заявление за достъп до информация, Държавна агенция за младежта и спорта публикува цялата поискана информация на интернет страницата си. С Решение от 25 май 2009 г. Административен съд – София град (АССГ) отмени мълчалив отказ на Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС) да предостави достъп до списъка на юридическите лица, включително спортни федерации, които са получили финансова помощ от ДАМС за периода 1 януари 2007 г. - 1 януари 2009 г. Делото бе образувано по жалба на сдружение „ВВФ – Световен фонд за дивата природа, Дунавско – Карпатска програма, България“. След постановяване на съдебното решение ДАМС публикува цялата поискана информация на интернет страницата си в секция „Спорт“ - „Финансиране на спортни федерации, организации и клубове“.

Председателят на Общински съвет (ОС) гр. Ловеч изпълни съдебното решение на ВАС от м. април, с което бе отменен негов отказ и бе задължен да предостави достъп до информацията за конкретните суми, изплатени от ОС на местни и централни медии за публикация на наредби и обяви. С писмо от 12 май 2009 г. Председателят на ОС предостави на Цветан Тодоров – гл. редактор на в. „Народен глас“, исканата справка за изразходваните от бюджета на ОС – Ловеч суми за публикации в местната и централната преса за периода 2004 – 2006 г. Повече информация за делото може да прочетете тук.

Гражданинът Вилям Попов получи частичен достъп до информация, свързана с проведени граждански демонстрации пред сградата на  Народното събрание в София в началото на 2009 година. В дните на самите протестни действия участниците бяха щателно проверявани и допускани до мястото на протеста едва след записване на личните им данни, което породи  разгорещен обществен дебат. Дни след протеста гражданинът Вилям Попов подаде писмено заявление за достъп до няколко категории информация, свързана с  действията на МВР по време на протестните демонстрации. Сред поисканите данни бяха брой участвали от страна на МВР – полицаи, жандармеристи, полицейски кучета, други специални части (ако е имало такива); финансови разходи по организацията и изпълнението на охраната, предварителните оценки на риска, изработени от експерти и т.н.. Желанието на гражданина да получи описаната информация се породило, докато наблюдавал преките телевизионни репортажи на събитията пред Народното събрание и сравнил видяното с  разказите на  гл. комисар на МВР за това как министерството е анализирало предварително оценката на риска и съобразно анализите, полицията е организирала собствените си действия. По случая беше предоставен частичен достъп до информация, от която гражданинът направи своите заключения, основното от които е, че благодарение на погрешната предварителна оценка на очакваната ситуация пред НС, МВР е хвърлило ненужно и неоправдано големи сили и средства за охрана на проведените граждански протести.

През януари 2007 г., министърът на отбраната предостави поисканата от издател на българско списание информация за функциите на полузаровени танкове край селата Голямо Шарково и Лесово и язовир Ружица. Още през ноември 2006 г. началникът на Генералния щаб (ГЩ) на Българската Армия отказа достъп до същата информация на главния редактор на въпросното списание. Отказът гласеше, че информацията е класифицирана и огласяването й е забранено. По-късно, информацията отново беше поискана, но този път от министъра на отбраната, но последва мълчалив отказ. В крайна сметка, информацията се предостави след подадената с помощта на ПДИ жалба срещу мълчаливия отказ на министъра. Отговорът гласи, че танковете са все още част от снаряжението на Българската армия, въпреки, че според разкази на очевидци, танковете са изоставени на това място още от Втората световна война.

„Незаконното строителство” е изключително актуална тема през последните години в България, ето защо е активно търсенето на официални документи, свързани с нея. Основно интересът на търсещите е насочен към констатиране на нарушенията и контрола върху незаконното строителство от страна на компетентния орган – Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК). Такъв е случаят на гражданин, собственик на терен в централен квартал на София. Теренът е отчужден без обезщетение, поради което собственикът е принуден да води дълги съдебни дела. Междувременно на терена са построени бензиностанция и супермаркет. Гражданинът потърси помощта на ПДИ, с искане да получи достъп до всички документи, които ДНСК е издала във връзка с тези строежи. След кратък съдебен спор между гражданина и ДНСК, съдът отсъди в полза на правото на гражданина на достъп до информация, която впоследствие беше предоставена от дирекцията.

Журналистката  от bTV Генка Шикерова  отстоя докрай правото си на достъп до информация  до заповеди на кмета на община Несебър, с които са раздавани недвижими имоти и право на строеж на крайно нуждаещи се. С помощта на ПДИ, репортерът подаде заявление за достъп до информация и премина през съдебни битки на две инстанции, за да получи искания достъп до документи. С получената информация Генка Шикерова показва , че сред "крайно нуждаещите се" са държавни служители и фигури от съдебната власт от региона . По случая беше заснет документален филм, носител на няколко престижни награди за документалистика. На 28 септември 2006 г., Денят на правото да знам, Генка Шикерова получи наградата "Златен ключ" за журналист, ползвал най-активно Закона за достъп до обществена информация.

В друг случай наша клиентка поиска със заявление за достъп до информация значителен брой одитни доклади от Агенция за държавна финансова инспекция относно приключили финансови проверки, извършени от Агенцията в София, както и от нейни териториални поделения в страната. Поисканите одитни доклади касаеха резултатите от проверките на почивни бази и комплекси на Министерски съвет за периода 1998 - 2002 г. В отговор на заявлението си в законоустановения срок, тя получи решение за предоставяне на цялата поискана информация.

Със заявление за достъп до информация неправителствена организация поиска от министъра на културата да предостави информация за приходите и разходите на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министерството на културата за периода 2002 – 2005 г. Първоначално министърът отказа с мотив, че тази информация представлява служебна тайна, но след като организацията подаде жалба срещу решението, министърът преразгледа отказа си и реши да предостави достъп до поисканата информация.

Гражданин, се обърна към екипа на ПДИ със следния казус: срещу малолетния му син е било образувано производство по Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Като родител, бащата поискал от Столична районна прокуратура да се запознае с образуваната преписка. Очевидно е, че тази информация му е необходима, с оглед възпитанието на детето и защитата на неговите права. Достъп до преписката е отказан от заместник-районния прокурор. След обжалване на отказа пред Комисията за защита на личните данни, с правната помощ на ПДИ, Комисията се произнасе с решение в полза на търсещия информация. С решението районната прокуратура бе задължена да предостави достъп на бащата до личните данни на сина му като в същото време се защитят личните данни на други трети лица, които евентуално фигурират в преписката.

На основание ЗДОИ гражданини търси информация от Парламентарния информационен център към 39-то Народно Събрание относно заплатата на депутата Ахмед Доган и стенографските дневници на всички заседания на 36-то, 37-то, 38-то и 39-то народно събрания. След подаване на заявление е получил право да прегледа дневниците.