С Николай Неделчев, носител на „Златен ключ“ в категорията "Гражданин, най-активно използвал правата си по ЗДOИ", разговаря Катерина Коцева, координатор „Комуникации“, ПДИ
 Николай Неделчев |
За втора поредна година получавате наградата „Златен ключ“ в категорията "Гражданин, най-активно използвал правата си по ЗДOИ", честито! Какво е за Вас да получите това признание две години по ред?
Да, наистина беше малко неочаквано. Първо е изненада, второ е много приятна изненада, и трето – показва, че усилията в определена насока се отчитат и се признават.
Какво се промени за тази една година? Какви отговори получихте и какви нови въпроси излязоха на дневен ред?
Първо ще започна с положителните тенденции. Някои от институциите следва да бъдат похвалени – започнаха да стават по-открити и по-прозрачни, да не крият информация по дефиниция и да не отказват. Като примери ще посоча Агенцията за публичните предприятия и контрол (АППК), която и миналата, и тази година ми предостави търсената информация в пълен обем, плюс съответната документация. Случаите бяха за „Булгартабак“ и за сделката на Домусчиев за морския флот. Бих посочил и Министерството на финансите, които също започнаха да стават по-прозрачни и по-отчетни. Те ми предоставиха информация преди изтичането на крайния срок на заявлението в пълен обем. Въпросите ми бяха относно злоупотребите в магистралното строителство – т.нар. „ремонт на ремонта“ или прикриване на основни строително-монтажни дейности под мимикрията на текущ ремонт. В качеството си на служебни министри финансовият министър Асен Василев и регионалният министър архитект Комитова подават сигнал до Прокуратурата по тези теми и получават в сравнително бърз порядък 3 поредни отказа от Градската прокуратура, от Апелативната и от Върховната касационна прокуратура. И аз всъщност ги питах какво стана с вашите сигнали – ако има произнасяния на прокурорите, бихте ли ми ги предоставили. Те ми ги предоставиха в пълен обем. Така че това е нещо положително, което следва да се изтъкне за Министерство на финансите.
Това, което не се промени, за съжаление, е непрозрачността на обичайните заподозрени. Това са на най-централно място – Прокуратурата, и в някаква степен – Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) и Министерството на иновациите и растежа под ръководството на служебния министър. В Прокуратурата нищо не се променя, въпреки че започна да се създава вече съдебна практика, която доста недвусмислено сочи, че те нямат право да мълчат за всичко.
В заявление до Министерство на иновациите и растежа поставих въпрос относно Българската банка за развитие (ББР), защото къде по официални, къде по неофициални канали се промъкна информация, че Прокуратурата е отказала да разследва тези огромни необезпечени кредити, които бяха раздадени на съмнителни фирми. Аз искам да знам, какво стана с тези сигнали, по които трябва да има вече крайно произнасяне, да има финален прокурорски акт. Какъв е този акт? И те въобще не отговориха.
Другият важен казус, който се разви през последната година, е, че с подкрепата на ПДИ успяхме да изкараме наяве имената на прокурорите, които бяха разпоредили подслушването на президента Радев, и които после публикуваха аудио файловете от СРС-тата в интернет.
Третият казус касае Върховната прокуратура – зам. главният прокурор Филипова ми отказа наскоро достъп до информация за документа, който регламентира начина на публикуване на информация в портала на институцията в интернет, и за движението на преписките. В момента се съдим за това. Прави впечатление, че Прокуратурата започва да крие преписки от сайта си, които са важни и с висок обществен интерес. Оказа се, че някои от тях никога не са били публикувани – още със създаването на самата преписка, тя не е въведена въобще в системата, което е нарушение на вътрешните деловодни правила на Прокуратурата. Въпросът е защо Прокуратурата крие и трие?
Кои са темите, които притеглят вниманието ви отсега нататък? Къде дими на хоризонта сега?
Да, това е много хубав въпрос. Знаете ли, на много места се вие пушека и е много трудно да бъдат обхванати и покрити всичките тези теми. За мен такова проблематично или болно място е ББР. Това са нашите пари, раздадени са кредити за 1 млрд. лева. Защо тук няма дело, дори досъдебно производство? Веднъж Мавродиев и компания са разписвали тези кредити – за мен това трябва да е подсъдно. Но втори път самите прокурори само се приплъзват по повърхността на фактите и всъщност потулват тази преписка и това разследване. За съжаление, според мен Прокуратурата остава най-голямата черна кутия, там са заключени и скрити много тайни, затова аз възнамерявам да продължа да ровя в тази посока, особено в сектора тежки злоупотреби и финансови икономически престъпления дали чрез заявления до ресорните министерства, агенции, комисии и т.н., дали чрез заявления до самата Прокуратура. Трябва да има някакъв контрол, може би и някакви законови промени. Последните правосъдни министри казаха, че трябва да се върви към нещо като програмен бюджет на Прокуратурата – като няма резултати, съответно и бюджетът да бъде намален. Иначе излиза, че наблюдаващият прокурор наблюдава, но всъщност нищо не прави. А трябва да има резултати, трябва да има обвинителни актове, ние не ги виждаме. Виждаме само, че ако нещо въобще стигне до съда, то катастрофира, защото резолюцията на съдията е „Негоден обвинителен акт”. Други ресурсни министерства, които също ще бъдат предмет на мой интерес, са на икономиката и финансите, Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Министерство на околната среда и водите.
Как може да определите обществения ефект от работата си? Как това, което правите, подобрява живота на хората?
Ще започна отзад напред. Връзката е директна. Когато ние имаме магистрала ли ще е, път ли ще е, блок ли ще е, детска площадка ли, каквото ще да е, особено големите инфраструктури, които са построени за три пъти по-висока цена, това означава, че вместо ние да платим 1 млрд. лева, което е да речем пазарната оценка, ние данъкоплатците сме платили 3 млрд. лева. Два милиарда са влезли в шкафчето, станали са на кюлчета и т.н. Това означава, че тези 2 милиарда не са отишли за болничната система, за образование, за детски градини. За мен е критично важно хората да разберат пряката връзка. Надявам се статиите и медийните анализи по наболели теми да стигат до повече хора и те да се чукнат по главата и да се запитат откъде точно се крадат техните пари и как тези кражби биха могли да бъдат спрени. В България има един израз: „да, бе, да, всички знаем, че много се краде”. Да, но това е много общо. Кой ги е откраднал, откъде, колко е откраднал, колко е можело да бъдат спестени, колко евентуално могат да бъдат върнати? Аз съм далеч от мисълта, че тези пари, веднъж като са откраднати, са безвъзвратно заминали. Стига да има политическа воля и смислена прокуратура, а не „каскетатура“, една голяма част от тях могат да бъдат върнати.
По другата част на въпроса – добруването на хората и общественият ефект са свързани. Където има повече прозрачност и повече отчетност, има и повече демокрация. Няма нужда да се убеждаваме, че най-демократичните държави в света са и най-благоденстващи и най-богати. Това за мен така трябва да стане и в България.
Има ли някакво послание, което искате да отправите към гражданското общество. Към институциите е ясно – да бъдат по-отворени, по-прозрачни и да работят по-качествено. А към хората?
Да, със сигурност имам послание, дано да бъде чуто и възприето. Нека повече хора да правят това: да питат, да не се примиряват с мълчание, да не се примиряват с отказана информация. Не отнема толкова много време - някои заявления се пишат за половин час, след това, ако ти откажат, жалбата отнема да кажем още 1 час горе-долу и това е. Делата се решават в едно заседание. Най-комфортно за една институция е тя да потъне в мълчание. Тогава никой не знае какво прави, какво работи, дали работи или си гледат рахата. В момента, в който ги питат, те разбират, че някой те контролира, че се търси какъв е ефектът от тяхната работа. Това може да е мотивиращо.
От нас зависи България да стана нормална и просперираща държава. Аз това твърдо го вярвам. Колкото повече прозрачност и отчетност, толкова повече демокрация. Колкото повече демокрация, толкова повече проспериране и благоденствие. Хората трябва да престанат да бъдат в мир с това, че ги крадат. Тук кражбите са колосални и това трябва да спре. Начинът да спре е с граждански натиск, прозрачност и отчетност; с прокурори и следователи, които искат и могат да работят. Друг път няма.
==============================================
|
|
|
|
Кампанията за Международния ден на правото да знам се провежда в рамките на проектите „Консултативен център за достъп до информация и прозрачност“, изпълняван от Програма Достъп до Информация, подкрепен с грант от Фондация "Америка за България", и проект Форум „Достъп до информация“, който се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП.