До този извод стигна състав на Административен съд - Добрич по дело на Стойчо Стоев (гр. Добрич) срещу отказ на Национална служба охрана (НСО).
Със заявление от 22 ноември 2025 г. Стойчо Стоев иска от началника на НСО да бъде предоставена следната информация за охраната на Делян Пеевски:
- Разходите за заплати, бонуси, командировки и извънреден труд на служителите от НСО, охранявали народния представител Делян Пеевски през периода от 01.01.2025 г. до 31.10.2025 г.;
- Разходите за пътувания на народния представител с автомобили на НСО в посочения период;
- Изминатите километри при пътувания на народния представител с автомобили на НСО в посочения период и
- Разходите за дейности по охрана на народния представител по възлагане на външни изпълнители, ако има такива.
С Решение № 2002 от 02.12.2025 г. по заявление за достъп до обществена информация с входящ регистрационен № 7262/ 25.11.2025 г., подписано от началника на НСО, е отказан достъп до исканата информация. В решението са развити съображения, че информацията относно оперативната дейност на НСО е свързана с националната сигурност и е класифицирана информация, попадаща в обхвата на т. 9, Раздел II от Приложение № 1 към чл. 25 от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). Според оспореното решение предоставянето на исканата информация би могло да се отрази на сигурността на охраняваното лице. Ежемесечните възнаграждения на служителите са класифицирана информация съгласно чл. 114, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗЗКИ. Предвид изложеното са налице основанията по чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ и чл. 7, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред Административен съд - Добрич.
С Решение № 1246/27.05.2026 г. на Административен съд - Добрич, IV състав, по административно дело № 820/2025 г., съдия Любомир Генов отменя отказа, връща преписката на НСО за ново произнасяне по заявлението с указания по тълкуване и прилагане на закона и осъжда НСО да заплати разноски на жалбоподателя.
Съдът намира решението за отказ за издадено при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона.
Аргументите на административния орган за постановяването на отказа са, че става въпрос за класифицирана информация, която не би могла да бъде предоставена по реда на ЗДОИ, а и НСО не разполага с търсената информация в готов за предоставяне вид. Същите не могат да бъдат споделени.
Процесната информация по никакъв начин не би могла да бъде определена като класифицирана информация, което би направило отказа за нейното предоставяне основателен по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1-во, във връзка с чл. 7, ал. 1, пр. 1-во от ЗДОИ. Началникът на Националната служба за охрана изрично се е позовал на чл. 25 от ЗЗКИ и е определил търсената информация като държавна тайна – информация, определена в списъка по приложение № 1, нерегламентираният достъп до която би създал опасност за или би увредил интересите на Република България, свързани с националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционно установения ред. Посочени са като приложими хипотезите на т. 3, т. 4 и т. 9 от приложение № 1 към чл. 25, Раздел II от ЗЗКИ.
Точка 3 от приложение № 1 към чл. 25, Раздел II от ЗЗКИ относно списъка на категориите информация, подлежаща на класификация като държавна тайна, гласи, че такива са сведения за организацията, способите и средствата при изпълнение на специфични задачи, осъществявани чрез оперативно-издирвателната и оперативно-разузнавателната дейност на службите за сигурност и обществен ред, както и данни за специалните им съоръжения и получените в резултат на тези дейности информация и предмети, както и данни, позволяващи да се установят лица, оказали или оказващи им помощ в тези дейности; т.4 от същия списък определя като държавна тайна подробната организационна и щатна структура на службите за сигурност и служба "Военна полиция" към министъра на отбраната, както и обобщени данни за личния им състав с изключение на обобщените данни за служителите на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" и дирекция "Вътрешна сигурност" на Министерството на вътрешните работи; т.9 класифицира като държавна тайна докладите, отчетите, информационните бюлетини, статистическите и другите данни относно оперативната работа на службите за сигурност и службите за обществен ред.
От изложения списък на информация, представляваща държавна тайна, е видно, че поисканата от заявителя информация за направените разходи за охраната на конкретно лице не попада в нито една от посочените категории. Не става въпрос за доклади, отчети, информационни бюлетини, статистически и други данни относно оперативната работа на службите за сигурност и службите за обществен ред, нито за подробната организационна и щатна структура на службите за сигурност и служба "Военна полиция" към министъра на отбраната, както и за обобщени данни за личния им състав – от търсената информация по никакъв начин не биха могли да се придобият сведения за организационната и щатната структура, за личния състав на Националната служба за охрана, както и за оперативната работа на нейните служители в цялост. Няма как да се получат сведения и за организацията, способите и средствата при изпълнението на специфични задачи, осъществявани чрез оперативно-издирвателната и оперативно-разузнавателната дейност на Националната служба за охрана, доколкото за всички е ясно, че процесният е определен и вече изтекъл период от време, за който се търси информация единствено относно направените разходи за охрана на определено лице с оглед на изразходваните средства от фонд „Работна заплата“, както и за пътуванията на това лице, които нямат отношение към някакви особено важни оперативни задачи, за да представляват същите държавна тайна като най-високото ниво на класифицираната информация. Не са предмет на изследване данните за броя или вида на охраняващите лица към определен момент, за да може от тази информация да се установят конкретните прилагани способи за защита.
От тази обща информация по никакъв начин не би могло да се направи заключение за броя и вида на охраняващите лица от Националната служба за охрана – ясно е, че в различните времеви отрязъци и с оглед на различните нужди на охраняваното лице през различните части на денонощието, а също и по време на различните моменти от дейността на Народното събрание (редовни пленарни заседания (сряда, четвъртък и петък), време извън редовните пленарни заседания (понеделник и вторник), почивни дни, ваканции на Народното събрание (от 22 декември до 10 януари, 10 дни по време на Великденските празници, от 1 до 31 август) съгласно действалия през процесния период Правилник за организацията и дейността на Народното събрание осигуряваната охрана постоянно се е променяла в зависимост от конкретните условия. Освен това определянето на конкретна информация като класифицирана информация е дейност, при която се установява кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на чл. 46 от Правилника за прилагане на ЗЗКИ – необходимо е тя не само да попада в горния списък на категориите информация, подлежаща на класификация като държавна тайна (по т. 1), но и да има заплаха или опасност от увреждане или увреждане на съответните интереси (по т.2), нерегламентираният достъп до тази информация да би могъл да създаде опасност за тези интереси (по т. 3), както и да има конкретни обществени интереси, подлежащи на защита по ЗЗКИ (по т. 4). При категоричното отсъствие на предпоставките по т. 2, т. 3 и т. 4 на чл. 46 от Правилника за прилагане на ЗЗКИ в настоящия случай, с оглед на изложеното по-горе безспорно търсената информация е изключена от категорията на класифицираната информация.
Като основна причина за неразкриването на търсената информация органът е посочил и обстоятелството, че народният представител Д. П. в нито един момент не е заемал позиция, която императивно би довела до необходимостта да бъде охранявано лице според Закона за НСО, а решението на комисията по чл.23 от Закона за НСО за осигуряване на защитата на лице извън императивно посочените в чл. 20 и чл. 21 от същия закон, било маркирано с гриф за сигурност на информацията съгласно ЗЗКИ, Правилника за прилагане на ЗЗКИ и Правилника за прилагане на Закона за НСО. Този аргумент би имал някакъв смисъл, ако на обществото не беше публично известно, включително от изказвания на самото охранявано лице през целия процесен период, че същото се ползва от този вид охрана. Жалбоподателят е представил по делото медийни публикации от месеците ноември и декември 2025 г., от които категорично става ясно, че, след изявления на самото охранявано лице и на пресцентъра на управляваната от него политическа партия, това обстоятелство е станало общоизвестно и законово достъпно за неограничен кръг лица, а защитата на класифицираната информация се прилага единствено тогава, когато ограничаването на достъпа до нея е жизненоважно за държавния интерес. В Народното събрание също е имало многобройни разисквания по този въпрос, които са направили публично достояние тази информация. Публично достояние стана и снемането на охраната от НСО на народния представител Д. П. в средата на месец май 2026 г., което също доказа нейното съществуване през процесния по делото период от време.
Друг изтъкнат в оспореното решение аргумент за отказа е, че НСО не разполага с търсената информация в готов за предоставяне вид. Действително в чл. 3 ал.1 от ЗДОИ е предвидено исканата информация да се създава или съхранява от съответния държавен орган. Неоснователно е обаче твърдението, че гарантираното право на достъп до обществена информация се ограничава до съществуването на документи относно данни във вида, в който се съдържат. В процесния случай се касае до разкриването на налична финансова информация относно дейността на НСО. Съвсем нормално е в счетоводната отчетност на органа тя да не съществува във вида, в който се търси, но това не означава, че със ЗДОИ на него не са му вменени задължения да я обобщи и представи в искания от заявителя вид. Преценката за евентуално необходимия допълнителен човешки и времеви ресурс за обобщаването и представянето е на административния орган, който в съответствие с чл. 30, ал. 1 от ЗЗКИ може да удължи с до 10 дни срока за нейното предоставяне по чл. 28, ал. 1 от същия закон, който е 14 дни. В рамките на вече висящото съдебно производство също следва да бъде извършена преценка за необходимия на органа период, за да бъде обобщена и представена търсената информация.
Решението е окончателно.
Спечеленото дело е отразено в публикация от 27 май 2026 на сайта на „Про Нюз Добрич“ – „Съдът в Добрич задължи НСО да се произнесе отново за разходите по охраната на Делян Пеевски“.