Анотации на дела 2025 г.
НовиниКнигиАнотации на дела 2025 г.Анотации на дела 2024 г.Анотации на дела 2023 г.Анотации на дела 2022 г.Анотации на дела 2021 г.Анотации на дела 2020 г.Анотации на дела 2019 г.Анотации на дела 2018 г.Анотации на дела 2017 г.Анотации на дела 2016 г.Анотации на дела 2015 г.Анотации на дела 2014 г.Анотации на дела 2013 г.Анотации на дела 2012 г.Анотации на дела 2011 г.Анотации на дела 2010 г.Анотации на дела 2009 г.Анотации на дела 2008 г.Анотации на дела 2007 г.Анотации на дела 2006 г.Анотации на дела 2005 г.Архив на дела 2004 г.Архив на дела 2003 г.
Тук ще намерите информация за по-важните дела, водени с подкрепата на ПДИ, по които има произнасяне от страна на съда в полза на жалбоподателите през 2025 г. Делата са представени под формата на кратко описание на подаденото заявление, получения отговор и решението на съда. Приложени са и копия от съдебните решения.
Още информация за делата, водени с подкрепата на ПДИ през 2025 г., може да намерите в секцията Новини.
1. Светослав Иванов (гр. София) срещу Специализирана болница за активно лечение по акушерство, гинекология и лапароскопска гинекология „Майчин дом“ ЕАД
Със заявление от месец юли 2024 г. Светослав Иванов иска от Специализирана болница за активно лечение по акушерство, гинекология и лапароскопска гинекология (СБАЛАГ) „Майчин дом” ЕАД информация, описана в 7 точки, относно сключените договори за външни услуги:
С решение № РД-09-88/19.08.2024 г. директорът на „Майчин дом” ЕАД предоставя информация по т. 1 и 3. Отказва информация по т. 2, 4 и 5 с мотив, че съдържа лични данни. Отказва информацията по т. 6 и 7 с мотив, че не се създава и съхранява.
С Решение № 1370/13.01.2025 г. на Административен съд София-град, Второ отделение, 30 състав, по административно дело (а.д.) № 8840/2024 г. съдия Мая Сукнарова отменя отказа по т. 2, 4, 5, 6 и 7 от заявлението и връща преписката на изпълнителния директор на „Майчин дом“ ЕАД за ново произнасяне с указания по тълкуване и прилагане на закона.
По отношение на информацията по т. 2, 4 и 5 от заявлението съдията посочва, че процедурата в случаите, в които исканата от заявителя информация засяга интересите на трето лица, изисква запитване на лицето, чиито интереси биха били засегнати, като основание за отказа за предоставянето й би било изричното несъгласие на третото лице. В случая в представената по делото административна преписка липсват данни въобще третите лица, с които са сключени договори за услуги с болничното заведение, да са запитвани по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Липсата на такова запитване и посочването като правно основание на отказа наличието на лични данни опорочава акта, доколкото не е спазен предвидения в закона процесуален ред. Още повече, че достъпът до исканата информация не може да бъде отказан на основание наличие на лични данни в нея, тъй като същата следва да бъде предоставена със заличени лични данни. От друга страна в несъответствие с изискването на закона, задълженият по ЗДОИ субект не е изложил аргументи относно наличието или липсата на надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ.
По отношение на отказа за предоставяне на исканата с т. 6 и т. 7 от заявлението информация съдът намира, че за предоставянето на посочената в т. 6 и т. 7 от заявлението информация не се изисква създаването на качествено нов по съдържание документ като носител на информация. Тази информация съществува при ответника и въпреки че не е свързана с обичайната му дейност, същата се събира и съхранява от лицата, осигуряващи правната защита на здравното заведение, независимо дали те са назначени по външни договори с дружеството или са част от неговия структурен състав по трудово, респективно служебно правоотношение, поради което задълженият субект е длъжен да я предостави на заявителя като обобщена справка. Поисканата с т. 6 и т. 7 от заявлението информация е от естество да послужи за съставяне на мнение за работата на дружеството като публичен субект.
Решението е окончателно.
- Решение № 1370/13.01.2025 г. на АССГ, Второ отделение, 30 състав, по а.д. № 8840/2024 г., съдия Мая Сукнарова.
2. Мирела Веселинова („Капитал“) срещу Комисията за противодействие на корупцията
Със заявление от 29 март 2024 г. Мирела Веселинова иска да й бъде предоставена следната информация:
С Решение № 13787/02.08.2024 г. на АССГ, Второ отделение, 32 състав, по а.д. № 4872/2024 г. съдия Красимира Милачкова отменя мълчаливия отказ и връща преписката на КПК за изрично произнасяне по заявлението. Съдът приема, че мълчаливият отказ по заявление за достъп до обществена информация е незаконосъобразен. Единствената призната от закона възможност за процедиране е задълженият субект да постанови изричен акт в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ – с решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата информация. Решението е окончателно.
При изричното произнасяне по заявлението, с решение от 28 август 2024 г., председателят на КПК създава привидност за предоставяне на исканата информация, но всъщност достъп е отказан.
С Решение № 5605/18.02.2025 г. на АССГ, Второ отделение, 23 състав, по а.д. № 9305/2024 г. съдия Антоанета Аргирова оставя жалбата без разглеждане в частта по т. 4 от заявлението, отменя отказа по т. 1-3 от заявлението и връща преписката на председателя на КПК за ново произнасяне по т. 1-3 от заявлението, с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Относно информацията по т. 4 от заявлението съдът приема, че жалбата е недопустима в тази част, тъй като с обжалваното решение тази информация е предоставена като е отговорено, че за изпълнение на функциите си председателят и членовете на КПК/КОНПИ получават едно възнаграждение, следователно няма дублиране на заплати.
Относно информацията по т. 1 и 2 от заявлението съдът приема за неоснователно препращането на заявлението от КПК на КОНПИ, тъй като към момента на подаване на заявлението, а и досега, функциите на председател на КПК и КОНПИ се изпълняват от председателя на несъществуваща вече КПКОНПИ.
Съдът посочва, че исканата в случая обществена информация е свързана с размера на получаваните брутни възнаграждения от председателя на КПКОНПИ, сега КПК и КОНПИ, и от техните членове. Тя разкрива белезите на служебна обществена информация. Настоящият съдебен състав споделя категоричното убеждение, че възнаграждението на лицата, заемащи публични длъжности не може да е скрито от обществото. Това е стандарт, освен всичко друго, свързан с прозрачността при изразходването на публични средства, от една страна, а от друга исканата информация позволява да се прецени ефикасността и ефективността при функционирането на публичните органи и повишава отчетността им пред обществото.
Следователно, административният орган дължи предоставянето на поисканата с т. 1-3 от заявлението информация на заявителката.
Решението е окончателно.
- Решение № 13787/02.08.2024 г. на АССГ, Второ отделение, 32 състав, по а.д. № 4872/2024 г., съдия Красимира Милачкова.
- Решение № 5605/18.02.2025 г. на АССГ, Второ отделение, 23 състав, по а.д. № 9305/2024 г., съдия Антоанета Аргирова.
3. Николай Неделчев (гр. София) срещу Върховна касационна прокуратура
Със заявление от 8 юли 2024 г. Николай Неделчев иска от Народното събрание на Република България (НС) следната информация:
С решение от 19 юли 2024 г. главният секретар на НС предоставя информация по т. 1 от заявлението и посочва, че информацията по т. 2 и 3 от заявлението не се съхранява в НС. Неделчев обжалва отговора на главния секретар на НС в частта по т. 2 и 3 от заявлението пред АССГ.
С Решение № 23372/13.11.2024 г. на АССГ, Второ отделение, 48 състав, по а.д. № 7936/2024 г. съдия Калина Пецова отменя отказа като приема, че след като НС не разполага с исканата информация, то е следвало не да отказва, а да препрати заявлението в тази му част на органа, който разполага с информацията.
След връщане на преписката в НС, с писмо от края на месец ноември, от НС препращат заявлението на Върховната касационна прокуратура (ВКП) за произнасяне по т. 2 и 3 от заявлението.
С решение от 6 декември 2024 г. заместник-главният прокурор отказва достъп с мотив, че номерата на образуваните досъдебни производства и прокурорски преписки не представляват обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ, а актовете на прокуратурата попадат в обхвата на следствената тайна и достъп до тях се осъществява по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
С Решение № 5138/14.02.2025 г. на АССГ, Второ отделение, 22 състав, по а.д. № 12841/2024 г. съдия Десислава Корнезова отменя отказа и връща преписката на ВКП за предоставяне на исканата информация в 14-дневен срок.
Относно номерата на досъдебни производства и прокурорски преписки съдът посочва, че видно е от интернет страницата на Прокуратурата на Република България в раздел „Провери преписка“ е предоставена на гражданите възможност да извършват справки по номера на преписката или по регистрационния номер на жалбата/сигнала. Следователно, след като ответникът е преценил, че с оглед по-голяма публичност и отчетност, всеки гражданин чрез номера на преписката или входящия номер на сигнала може да проследи движението им, не е налице пречка тази информация да бъде предоставена. Жалбоподателят е поискал информация, която се отнася до номера на преписките, които са били образувани вследствие на препратените сигнали от НС в периода 01.01.2021-18.07.2024 г. Деловодната система изисква прокурорската преписка да има и съответен регистрационен номер, като посочването на този номер несъмнено е административна дейност на задължения субект, а не дейност по разследване на престъпление по реда на НПК.
Съдът приема за незаконосъобразен и противоречащ на смисъла и на целта на закона извода на ответника, че достъпът до исканата информация, съдържаща се в постановленията, които са издадени по образуваните преписки, е ограничен от закона – чл. 198, ал. 1 от НПК. Съгласно тази разпоредба материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора. В следващото изречение на нормата е наложена изрична забрана за разгласяване на информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство. Тези ограничения и забрани обаче не се отнасят до актовете на органите на досъдебното производство, сред които е прокурорът, който се произнася с постановленията. Постановлението, с което се прекратява наказателното производство, съгласно чл. 243 от НПК, е акт на прокурора, а не материали по разследването, и съответно по отношение на него е неприложимо ограничението за разгласяване, установено в чл. 198, ал. 1 от НПК.
Решението е окончателно.
- Решение № 23372/13.11.2024 г. на АССГ, Второ отделение, 48 състав, по а.д. № 7936/2024 г., съдия Калина Пецова.
- Решение № 5138/14.02.2025 г. на АССГ, Второ отделение, 22 състав по а.д. № 12841/2024 г., съдия Десислава Корнезова.
4. Магдалена Славова (гражданско обединение „Вода за Омуртаг“) срещу Министерство на регионалното развитие и благоустройството
Със заявление от 18 ноември 2024 г. Магдалена Славова иска от Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) да й бъде предоставена информация за Регионално прединвестиционно проучване (РПИП) на МРРБ за обособената територия, обслужвана от „Водоснабдяване и канализация” („ВиК“) ООД гр. Търговище, в частта, която засяга населените места в общините Омуртаг и Антоново и конкретно:
С писмо с изх. № 94-00-125-[1]/03.12.2024 директорът на Дирекция „Правна“ в МРРБ отказва достъп с мотив, че исканата информация представлявала подготвителни документи – чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ.
С Решение № 293/19.03.2025 г. на Административен съд - Търговище, I състав, по а.д. № 683/2024 г. съдия Красимира Тодорова отменя отказа и връща преписката на директора на Дирекция „Правна“ в МРРБ за ново произнасяне с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдът намира за неприложима в случая хипотезата на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ за ограничаване на достъпа до служебна обществена информация, на каквото правно основание е постановен оспореният отказ. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ може да бъде отказан достъп до обществена служебна информация, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение и представлява мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации. Смисълът на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ е, че той ограничава достъпа до служебна обществена информация, когато тя е свързана с подготовката на актове на органите и няма самостоятелно значение, защото обществото може да си я набави от издадения акт от органа. В случая обаче обществената информация, достъп до която е заявен от жалбоподателката, не може да бъде набавена от издадения въз основа на нея акт.
Посоченото ограничение на достъпа не е абсолютно, тъй като същото се преодолява при наличие на визираното в чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ условие, според което достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес.
Основанията за отказ за предоставяне на обществена информация са посочени в чл. 37 от ЗДОИ, като са предвидени и изключения, при които задължението за предоставяне остава, ако е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й. С нормите на § 1, т. 5 и 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ законодателят е създал оборима презумпция, че в определени случаи е налице надделяващ обществен интерес. Посочената презумпция има тази правна последица, че обръща тежестта на доказване – не заявителят, а органът следа да установи, че в конкретния случай не е налице надделяващ обществен интерес. В случая органът не е изложил мотиви. Поради това липсата на мотиви на органа и съответно отсъствието на доводи, че не е налице хипотезата на надделяващ обществен интерес, водят до извод за незаконосъобразност на индивидуалния административен акт. За да е оборена презумпцията на надделяващ обществен интерес, е необходимо органът да е доказал, че общественият интерес от разкриването не е убедителен. Поради липсата на мотиви в акта не може да се прецени спазването на материалния закон. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му, като наличието им в акта дава възможност на адресата да разбере волята на органа и да защити правата и интересите си пред съда, ако счита, че същите са нарушени.
По изложените съображения актът на органа следва да се отмени и преписката на основание чл. 173, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс да се върне на същия орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. При новото произнасяне по заявлението на жалбоподателката, органът следва да се съобрази като издаде мотивиран административен акт, с който да предостави достъп или да изложи мотиви защо не е налице обществен интерес, или да обоснове мотивиран отказ, ако се касае за служебна информация.
Решението е окончателно.
- Решение № 293/19.03.2025 г. на Административен съд - Търговище, I състав, по а.д. № 683/2024 г., съдия Красимира Тодорова.
5. Сдружение „Гражданска инициатива за премахване на паметника на съветската армия“ срещу Министерство на културата
Със заявление от 12 декември 2024 г. Сдружение „Гражданска инициатива за премахване на паметника на съветската армия“, представлявано от Кубер Сапарев, искат от Министерство на културата (МК) информация за съгласувателната процедура по одобряване на проекта за премахване на паметника. Конкретно са поискани изходящи писма до заинтересовани страни и становища от заинтересовани страни, информация за това разгледан ли е проектът от конкретен специализиран орган към министерството – Специализираният експертен съвет по изобразителни изкуства (СЕСИИ), и информация за предприетите от министерството действия по разглеждане и съгласуване на проекта.
С решение от 20 декември 2024 г. главният секретар на МК отказва достъп с мотив, че идентична информация е предоставена вече на сдружението по предходно заявление от месец август 2024 г. – основание за отказ по чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ.
С Решение № 10693/27.03.2025 г. на АССГ, Второ отделение, 37 състав, по а.д. № 635/2025 г. съдия Адриан Янев отменя отказа на главния секретар и изпраща преписката на МК за предоставяне на достъп до исканата информация.
Съдът отбелязва, че страните не спорят, че със заявлението се иска предоставяне на обществена информация. Спорът е концентриран за приложението на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ, според която основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца.
Съдът посочва, че разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ ограничава достъпа до информация, когато тя е получена през последните 6 месеца от заявителя. За приложението е необходимо наличие на идентичност на вече предоставената информация и търсената такава. В случая такава идентичност липсва, тъй като с решение от 18.08.2024 г. е предоставена информация, че проектът следва да се разгледа от СЕСИИ, чиито членове се определят със заповед на министъра на културата, и същият ще бъде разгледан след постъпване на всички становища от засегнатите страни. Това означава, че към онзи момент съответният проект не е бил разгледан, тъй като се е изчаквало получаването на становище от заинтересовани лица, които не са посочени в акта. Със заявлението, предмет на произнасяне с оспореното решение, се иска информация за заинтересованите лица и дали са постъпили становища от тях, както и за това дали е сезиран и кога СЕСИИ за разглеждане на проекта. Подобна информация не е искана с предходното заявление. Органът е дал информация за необходимостта от постъпване на становища от заинтересованите лица, за да се разгледа проекта от СЕСИИ, и не уточнява кога е внесен този проект. В тази връзка за жалбоподателя са възникнали допълнителни въпроси, свързани със заинтересованите лица, постъпването на становища, датата на внасяне на проекта в СЕСИИ и други действия на МК по разглеждане и съгласуване на проекта до момента. Всички тези обстоятелства не са били предмет на предходното заявление и решение.
Допълнително следва да се отбележи, че за 6 месеца е напълно възможно подаването на становища от тези лица и да се пристъпи към внасяне на проекта и разглеждането му от СЕСИИ, т. е. касае се за актуалното състояние по движението на преписката за разглеждане на съответния проект, а това са все обстоятелства, които във всеки момент могат да се променят и жалбоподателят няма как да знае за това, при което не намира приложение чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ.
Решението е окончателно.
- Решение № 10693/27.03.2025 г. на АССГ, Второ отделение, 37 състав, по а.д. № 635/2025 г., съдия Адриан Янев.
6. Асен Йорданов (“Биволь“) срещу Агенция „Митници“
Със заявление от началото на месец декември 2024 г. Асен Йорданов иска от Агенция „Митници“ информация за количествата суров петрол от Казахстан, които са обмитени от началото на 2024 г. като внос в България през пристанище „Росенец“, както и информация за държавите на произход на част от количествата внесен втечнен газ от началото на 2024 г. през Териториална дирекция Митница Бургас.
След получаване на заявлението Агенция „Митници“ провежда процедура за търсене на съгласие от трети лица. Получават съгласие от „Булмаркет ДМ“ ЕООД. „Топливо Газ“ ЕООД изразява съгласие за предоставяне на информацията, касаеща общото количество от внос на втечнен газ, но не предоставя съгласие да бъде споделяна конкретна информация относно произхода на внесените количества; тази, свързана с броя на разтоварените танкери; информация относно доставчиците и транспортните фирми, доставили количествата от внос. Посочената информация е квалифицирана като „търговска тайна“, която дружеството не желае да бъде разпространявана. „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД изразяват изрично несъгласие за предоставяне на исканата информация. Като аргументи за несъгласието е посочено, че исканата информация не представлява „обществена информация“ по смисъла на ЗДОИ; че същата представлява търговска тайна съгласно чл. 3 от Закона за търговската тайна и като такава е „чувствителна“ за дружеството, тъй като би могло да нанесе значително увреждане на конкуренцията между търговците на пазара на производство, съхранение и продажба на горива в страната.
С решение от 27 декември 2024 г. заместник-директор на Агенция „Митници“ отказва достъп като приема, че конкретният случай попада в ограничението на нормата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, която предвижда, че основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация.
С Решение № 3520/15.04.2025 г. на Административен съд - Бургас, IV състав, по административно дело № 48/2025 г. съдия Галина Радикова отменя отказа и връща преписката на Агенция „Митници“ за ново произнасяне по заявлението с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдът посочва, че заявителят е поискал предоставяне на информация относно общото количество суров петрол от Казахстан, което е обмитено като внос в България от началото на 2024 г. през пристанище „Росенец“, както и информация за количествата и произхода на внос на втечнен газ през Митница Бургас за същия период. Няма искане за достъп до каквато и да е било информация, свързана с конкретни вносители. Фактът, че органът може да установи кои са вносителите сам по себе си не е предпоставка да се приеме, че искането за достъп до обществена информация засяга интересите на тези лица, което да налага искане на съгласие от тях за предоставяне на информацията. Тъй като в случая последните са търговски дружества, следва да бъде доказано, че исканата информация представлява производствена или търговска тайна. Легална дефиниция за нея дава разпоредбата на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ, според която "производствена или търговска тайна" са факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите.
Данните за общите количества суров петрол и втечнен газ и произхода на последните не могат да бъдат свързани с конкретната стопанска дейност на определен търговски субект, така че да е възможно извършване на преценка за наличие на производствена или търговска тайна. Възможността за засягане на интересите на трето лице не следва да е предполагаема, тя следва да е реална. Като е приел обратното и е изискал съгласие от различни търговски дружества, административният орган неправилно е приложил материалния закон.
Решението е окончателно.
- Решение № 3520/15.04.2025 г. на Административен съд - Бургас, IV състав, по а.д. № 48/2025 г., съдия Галина Радикова.
7. Мила Чернева ("Капитал") срещу Дирекция за национален строителен контрол
Със заявление от 17 февруари 2025 г. Мила Чернева иска да й бъде предоставен достъп до 11 броя наказателни постановления (НП), издадени за незаконно строителство в участъци 4 и 5 от автомагистрала „Хемус“ (АМ „Хемус“).
С решение от 24 февруари 2025 г. главният секретар на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) отказва с мотиви, че исканата информация не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като визираните в заявлението 11 броя НП представляват документи, съставени по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), които се връчват само на нарушителя, поради което всяко едно трето незаинтересовано лице не е оправомощено да получи или узнае съдържанието на съответното наказателно постановление. Като правно основание за отказа е посочена разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, според която може да бъде ограничен достъпът до информация, когато тя е свързана с оперативна подготовка на актове на органа и няма самостоятелно значение.
С Решение № 20095/11.06.2025 г. на АССГ, Второ отделение, 50 състав, по а. д. № 2884/2025 г. съдия Мария Бойкинова отменя отказа на главния секретар на ДНСК и му изпраща преписката за ново произнасяне по заявлението с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдът не споделя извода на административния орган, че исканата информация не е обществена по смисъла на чл. 2 ал. 1 от ЗДОИ. Това е така, тъй като съдържащата се информация в НП, издадени във връзка с установени нарушения при изграждането на лотове от АМ „Хемус“, се събира, създава и съхранява по повод дейността на ДНСК (чл. 11 във връзка с чл. 9, ал. 1 от ЗДОИ), а, от друга страна, от нея заявителят може да си състави мнение за дейността на органа. ДНСК упражнява контрол по спазването на Закона за устройство на територията и на нормативните актове по прилагането му при проектиране на строителството, в това число влагането на качествени строителни материали и изделия с оглед осигуряването на сигурността, безопасността, достъпността и другите нормативни изисквания към строежите, и обследва авариите в строителството. Исканата информация е именно във връзка горните правомощия на ДНСК, тъй като касае издадени НП, с които са наложени имуществени санкции за незаконно строителство на участъци от АМ „Хемус“. Поисканата информация е свързана със строителството на пътен участък от АМ „Хемус“ и доколкото касае състоянието на автомагистралата и безопасността на пътя, безспорно е свързана с обществения живот в страната. Ето защо достъпът до тази служебна обществена информация е свободен и може да бъде ограничен в изрично изброените в чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ хипотези, които в случа не са налице.
Видно от оспореното решението административният орган е приел, че е налице хипотезата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, при която достъпът се ограничава, когато информацията е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации). Този извод на административния орган е неправилен и не кореспондира с установените по делото факти и обстоятелства. По същество наказателното постановление е правораздавателен акт, издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му със закон правомощия, поради което не е приложима разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, която се отнася до мнения, препоръки, становища и или консултации, свързани с изготвянето на крайния акт, и които нямат самостоятелно значение.
Не е налице хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ като основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация поради ограничение, предвидено със закон, доколкото със ЗАНН се определят общите правила за административните нарушения, за ангажиране и изпълнение на административните наказания и не се съдържа такова ограничение, както неправилно е приел органът.
Независимо че в заявлението липсва уточнение дали исканата информация е за влезли в сила НП, т.е. необжалвани или потвърдени вследствие на упражнен съдебен контрол, настоящият съдебен състав намира, че няма пречка на заявителя да се предостави подробна информация за процесните НП, за които не се спори между страните: номер и датата на НП, срещу кого е издадено, установените нарушения, правната им квалификация, размера на имуществената санкция/глоба и санкционната разпоредба, както и кои НП са влезли в сила и кои са обжалвани. Така от горната информация, противно на приетото от органа, заявителят ще може си състави мнение за дейността на задължения по ЗДОИ субект ДНСК, а именно: какви мерки са предприети срещу незаконно строителство в участъци 4 и 5 на АМ „Хемус“.
Решението е окончателно.
- Решение № 20095/11.06.2025 г. на АССГ, Второ отделение, 50 състав, по а.д. № 2884/2025 г., съдия Мария Бойкинова.
8. Доротея Дачкова („Сега“) срещу Върховна прокуратура
Със заявление от 9 януари 2025 г. Доротея Дачкова иска от прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от заместник на главния прокурор, достъп до следната информация: Колко преписки и досъдебни производства се наблюдават и колко са били наблюдавани от встъпването му в длъжност до момента на подаване на заявлението, като се посочат номерата и датите на образуването на всяка преписка и досъдебно производство, и по кой текст от Наказателния кодекс се водят/са се водили? Иска се и предоставянето на крайния акт по всяка преписка и досъдебно производство, които са приключили.
Заявлението е препратено от прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от заместник на главния прокурор при Върховната прокуратура (ВП) по компетентност с оглед заповед от месец април 2024 г. на и.ф. главен прокурор, с която последният на основание чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ е определил заместник на главния прокурор при ВП да взема решения за предоставяне или отказ от предоставяне достъп до обществена информация по ЗДОИ.
Заместникът на главния прокурор при ВП отказва достъп с мотиви, че прокурорът за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, не е задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ. В приложното поле на ЗДОИ попадат единствено актовете на органите на съдебната власт, издадени в изпълнение на административните им функции, поради което търсената информация е извън приложното поле на ЗДОИ. Посочено е още, че търсената информация не се включва в статистическите данни за дейността на Прокуратурата на Република България.
С Решение № 21964/26.06.2025 г. на АССГ, Второ отделение, 68 състав, по а.д. № 2839/2025 г. съдия Вяра Русева отменя отказа и изпраща преписката на заместник-главния прокурор при ВП за ново произнасяне по заявлението с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдът посочва, че прокурорът по разследването срещу главния прокурор или негов заместник е специализирано вътрешно звено в рамките на единната структура на прокуратурата със субектна специализация. Според съдебния състав главният прокурор е задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като законът не прави разлика „държавните органи“ по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ от коя сфера на държавната власт са (изпълнителна, законодателна или съдебна). Ето защо няма основание да се изключи Прокуратурата на Република България от обхвата на задължените субекти. По същество съдът намира, че исканата информация има характер на служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 във връзка с чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като е свързана с осъществяваната от страна на органа дейност, очертана в чл. 127 от Конституцията на Република България и Закона за съдебната власт (ЗСВ) и от нея могат да се направят изводи относно изпълнението на вменените му от закона правомощия. В този смисъл информацията, която се търси, е обществена и органът е бил длъжен да я предостави.
Исканата информация касае данни, свързани с работата на прокурора по разследване срещу главния прокурор, а дейността на съдебната власт като цяло е обект на повишено обществено внимание. Конкретните проявления от тази дейност на прокурорите не следва да бъдат скрити за обществото. Принципите за публичност и прозрачност изрично са залегнали в чл. 5 от ЗСВ и в процесуалните закони.
На последно място съдът отбелязва, че в случая прокуратурата е нормативно задължена да събира и съхранява търсената информация, свързана с разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от заместник на главния, тъй като е налице задължение тази информация да се регистрира в специален модул на информационната система на прокуратурата. Следователно исканата от заявителя информация е налична и се съдържа в документи, създадени и съхранявани от задължения субект.
Решението е окончателно.
- Решение № 21964/26.06.2025 г. на АССГ, Второ отделение, 68 състав, по а.д. № 2839/2025 г., съдия Вяра Русева.
9. Доротея Дачкова („Сега“) срещу Върховна касационна прокуратура
Със заявление от 18.02.2025 г. Доротея Дачкова иска от Върховната касационна прокуратура (ВКП) да й бъде предоставено копие от доклад от проверка на делата по Закона за отговорността на държаната и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу прокуратурата, включително и за тенденциозно образуване и провеждане на досъдебни производства.
Заявлението е провокирано от обстоятелството, че на 12 декември 2024 г. пресцентърът на Апелативна прокуратура - Пловдив е съобщил, че по указание на и.ф. главен прокурор към апелативния прокурор на Пловдив Тодор Деянов е разпоредена проверка на делата по ЗОДОВ, включително и за тенденциозно образуване и провеждане на досъдебни производства. Според съобщението проверката е била възложена на Светлозар Лазаров, прокурор в Апелативна прокуратура - Пловдив, и обхваща периода от 2023 г. и първите шест месеца на 2024 г. Било е съобщено също, че срокът за приключване на проверката е 30 януари 2025 г., като резултатите от нея ще бъдат представени и на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов.
С Решение № 396/04.03.2025 г. на заместник-главен прокурор при ВКП Елена Каракашева информацията е отказана с мотив, че представлява подготвителен документ, който няма самостоятелно значение – основание за отказ по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ.
С Решение № 23626/09.07.2025 г. на АССГ, Второ отделение, 76 състав, по а.д. № 3105/2025 г. съдия Пламен Панайотов отменя отказа и изпраща преписката на ВКП за ново произнасяне по заявлението с указния по тълкуване и прилагане на закона.
Съдията посочва, че исканата информация касае данни, свързани с работата на Прокуратурата на Република България, а дейността на съдебната власт като цяло е обект на повишено обществено внимание. Конкретните проявления от тази дейност на прокурорите не следва да бъдат скрити за обществото. Принципите за публичност и прозрачност изрично са залегнали в чл. 5 от ЗСВ и в процесуалните закони. Безспорно ответникът няма задължение за допълнителна обработка на информацията, преди да я предостави, тоест не може да бъде задължаван да систематизира и обработва допълнително наличната при него информация само и единствено за целите на ЗДОИ, а следва да я предостави във вида в който разполага с нея. Действително ЗДОИ не предвижда задължените субекти да създават конкретни справки и/или отчети, като за да се предостави исканата информация, тя трябва да е налична. В случая обаче, след като задълженият субект е разпоредил изрично да събира и съхранява търсената информация, свързана с делата по ЗОДОВ, включително и за тенденциозно образуване и провеждане на досъдебни производства, следва да се приеме, че исканата от заявителя информация е налична и се съдържа в документи, създадени и съхранявани от задължения субект. Обобщаването на данни, относими към търсената със заявлението за достъп по ЗДОИ информация, не представлява създаването на качествено нов по съдържание документ като носител на информация. Изчерпателността, респективно липсата на изчерпателност на предоставената информация, би била относима към преценка законосъобразността на постановения позитивен акт. Нещо повече, ако лицето счита, че предоставената му информация е в недостатъчен обем, може да поиска информация за конкретни обстоятелства, които не са засегнати от издаденото решение за достъп. След като търсената информация е налична и не са налице основанията за отказ по чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ, се дължи предоставянето й. При положение, че в крайния акт от проверката се съдържа информация по конкретни дела и преписки, то следва да се подходи по начин, че да не се стигне до разкриване на лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни, тъй като разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ изрично въвежда като изключение от приложимостта на този закон достъпа до лични данни.
В оспореното решение липсват мотиви за наличието или липсата на надделяващ обществен интерес, съгласно установената в чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ забрана за ограничаване на правото на достъп до служебна обществена информация при наличието на надделяващ обществен интерес. Липсата на изложени мотиви в изтъкнатата насока възпрепятства упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на оспореното решение по отношение на забрана по чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ. Това нарушение по същността си представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорения отказ, тъй като, от една страна, ограничава правото на защита на неговия адресат, а от друга, възпрепятства осъществяването на съдебния контрол за законосъобразност.
В представената административна преписка липсват данни от страна на административния орган да е извършена преценка за наличието или липсата на надделяващ обществен интерес. Разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ постановява, че достъпът до служебна обществена информация не може да бъде ограничаван при наличие на надделяващ обществен интерес. Наличието на надделяващ обществен интерес е дефинирано в § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ – когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от ЗДОИ. В настоящия казус следва да се приеме, че тъй като чрез исканата информация заявителят може да си състави мнение относно дейността на Прокуратурата на Република България, в случая е налице надделяващ обществен интерес, който дерогира ограничението на достъпа. Заявителката в административното производство изрично е посочила, че е журналист във в. „Сега“ и в това качество претендира за достъп до поисканата информация.
Решението е окончателно.
- Решение № 23626/09.07.2025 г. на АССГ, Второ отделение, 76 състав, по административно дело № 3105/2025 г., съдия Пламен Панайотов.
10. Николай Неделчев (гр. София) срещу Държавна агенция „Национална сигурност“
Със заявление от 17.04.2025 г. Николай Неделчев иска от Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) да му бъде предоставен достъп до следната информация:
С последващото уточнение от 05.05.2025 г. заявителят е посочва, че визира дългогодишния народен представител от ДПС - Х. Б. Х.
С решение от 16.05.2025 г. административният секретар на ДАНС отказва достъп с мотиви, че исканата информация не съществува във вида, в който е поискана, а администрацията не е длъжна да я обобщава и създава по ЗДОИ. В отказа е отбелязано, че пропусквателният режим в сградата на ДАНС е уреден в заповеди на председателя на агенцията, които представляват класифицирана информация – държавна тайна. Посочено е още, че информацията касае лични данни на трети лица – служители на ДАНС. На последно място е посочено, че в ДАНС не се водят записи за темите на разговори с посетители на агенцията.
С Решение № 40447/03.12.2025 г. на АССГ, Второ отделение, 32 състав, по а.д. № 5973/2025 г. съдия Красимира Милачкова отменя отказа и задължава административния секретар на ДАНС да предостави достъп до исканата информация.
На първо място, съдията посочва, че от справка в страницата на Народното събрание на Република България се установява, че за периода, касаещ исканата информация, Х.Б.Х. е бил депутат в състава на всяко от действащите Народни събрания и следователно за целия период той е лице, заемащо публична длъжност по смисъла на Закона за противодействие на корупцията (ЗПК).
На второ място, съдията отбелязва, че административният секретар на ДАНС е приел, че търсената информация представлява класифицирана такава. Този извод не се подкрепя от представените доказателства. В писмо на ДАНС до съда е заявено, че с отделно писмо ще бъдат представени документи, маркирани с гриф за сигурност. Такива не са представени до приключване на устните състезания по делото. Поради това следва да се приеме, че оспореният акт е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в не изясняване в пълнота на релевантната фактическа обстановка в неизпълнение на задълженията по чл. 35-36 от Административнопроцесуалния кодекс.
На трето място, съдията констатира, че в мотивите на оспорения акт не е изложена преценка относно надделяващ обществен интерес, но същият в случая следва да се приеме, че е налице, тъй като поставените въпроси са от естество да повишат прозрачността и отчетността на субекта по чл. 3 от ЗДОИ.
На последно място, съдията приема, че в случая исканата от заявителя информация не е свързана с неприкосновеността на личността и личния живот на третото лице, а касае публичната му дейност в качеството му на народен представител, както и дейността на органи и длъжностни лица в Министерство на вътрешните работи в това им качество. Информацията не касае лични данни, отнасящи се до третото лице по смисъла на ЗДОИ и на Закона за защита на личните данни. Ето защо самото качество „народен представител“ предпоставя по-широка публичност на неговите действия, съответно разширен достъп до информацията за последните. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗПК, която предвижда повишена отговорност на лицата, заемащи публични длъжности. Съгласно чл. 2 от същия закон, той има за цел да се защитят интересите на обществото чрез ефективно противодействие на корупцията и чрез създаване на гаранции, че лицата, заемащи публични длъжности, изпълняват правомощията или задълженията си честно и почтено при спазване на Конституцията и законите на страната. Разпоредбите на ЗПК и ЗДОИ следва да се тълкуват систематично и в тяхната взаимовръзка, в съответствие с правилата, установени в чл. 46 от Закона за нормативните актове.
Решението е окончателно.
- Решение № 40447/03.12.2025 г. на АССГ, Второ отделение, 32 състав, по а.д. № 5973/2025 г., съдия Красимира Милачкова.
Още информация за делата, водени с подкрепата на ПДИ през 2025 г., може да намерите в секцията Новини.
1. Светослав Иванов (гр. София) срещу Специализирана болница за активно лечение по акушерство, гинекология и лапароскопска гинекология „Майчин дом“ ЕАД
Със заявление от месец юли 2024 г. Светослав Иванов иска от Специализирана болница за активно лечение по акушерство, гинекология и лапароскопска гинекология (СБАЛАГ) „Майчин дом” ЕАД информация, описана в 7 точки, относно сключените договори за външни услуги:
- Има ли в СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД лице, назначено на трудов договор, което предоставя правни услуги на лечебното заведение? Моля да посочите правното основание, на което е назначено.
- Има ли СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД сключен договор за правни услуги с външно лице и на каква стойност е? Какво е правното основание за сключване на договора?
- Извършвани ли са ремонти в болничното заведение от 01.01.2023 г. до 17.07.2024 г. и на каква стойност са същите?
- Има ли СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД сключени за периода от 01.01.2023 г. до 17.07.2024 г. договори за предоставяне на пиар услуги и на каква стойност са всички сключени договори? Моля да посочите стойностите поотделно и общо за целия период.
- Към 17.07.2024 г. СБАГАЛ „Майчин дом“ ЕАД има ли сключени договори с външни лица за предоставяне на услуги? Моля да посочите поотделно сключените договори, техния предмет и стойност.
- Колко са висящите съдебни дела, по които СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД е страна към 17.07.2024 г.?
- За периода от 01.06.2019 г. до 17.07.2024 г. колко са влезлите в сила съдебни решения, с които СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД е осъдена да заплати парични суми на трети лица?
С решение № РД-09-88/19.08.2024 г. директорът на „Майчин дом” ЕАД предоставя информация по т. 1 и 3. Отказва информация по т. 2, 4 и 5 с мотив, че съдържа лични данни. Отказва информацията по т. 6 и 7 с мотив, че не се създава и съхранява.
С Решение № 1370/13.01.2025 г. на Административен съд София-град, Второ отделение, 30 състав, по административно дело (а.д.) № 8840/2024 г. съдия Мая Сукнарова отменя отказа по т. 2, 4, 5, 6 и 7 от заявлението и връща преписката на изпълнителния директор на „Майчин дом“ ЕАД за ново произнасяне с указания по тълкуване и прилагане на закона.
По отношение на информацията по т. 2, 4 и 5 от заявлението съдията посочва, че процедурата в случаите, в които исканата от заявителя информация засяга интересите на трето лица, изисква запитване на лицето, чиито интереси биха били засегнати, като основание за отказа за предоставянето й би било изричното несъгласие на третото лице. В случая в представената по делото административна преписка липсват данни въобще третите лица, с които са сключени договори за услуги с болничното заведение, да са запитвани по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Липсата на такова запитване и посочването като правно основание на отказа наличието на лични данни опорочава акта, доколкото не е спазен предвидения в закона процесуален ред. Още повече, че достъпът до исканата информация не може да бъде отказан на основание наличие на лични данни в нея, тъй като същата следва да бъде предоставена със заличени лични данни. От друга страна в несъответствие с изискването на закона, задълженият по ЗДОИ субект не е изложил аргументи относно наличието или липсата на надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ.
По отношение на отказа за предоставяне на исканата с т. 6 и т. 7 от заявлението информация съдът намира, че за предоставянето на посочената в т. 6 и т. 7 от заявлението информация не се изисква създаването на качествено нов по съдържание документ като носител на информация. Тази информация съществува при ответника и въпреки че не е свързана с обичайната му дейност, същата се събира и съхранява от лицата, осигуряващи правната защита на здравното заведение, независимо дали те са назначени по външни договори с дружеството или са част от неговия структурен състав по трудово, респективно служебно правоотношение, поради което задълженият субект е длъжен да я предостави на заявителя като обобщена справка. Поисканата с т. 6 и т. 7 от заявлението информация е от естество да послужи за съставяне на мнение за работата на дружеството като публичен субект.
Решението е окончателно.
- Решение № 1370/13.01.2025 г. на АССГ, Второ отделение, 30 състав, по а.д. № 8840/2024 г., съдия Мая Сукнарова.
2. Мирела Веселинова („Капитал“) срещу Комисията за противодействие на корупцията
Със заявление от 29 март 2024 г. Мирела Веселинова иска да й бъде предоставена следната информация:
- Какъв е размерът на основните и брутните заплати на председателя и членовете на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) – поотделно – до влизане в сила на законовите промени, разделили комисията на две отделни юридически липа? Какво е основанието, на което те са определяни?
- Какъв е размерът на основните и брутните заплати на председателя и членовете на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) – поотделно – след 6 октомври до настоящия момент и основанието, на което тези заплати се изплащат?
- Какъв е размерът на основните и брутните заплати на председателя и членовете на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) след 6 октомври до настоящия момент и основанието, на което тези заплати се изплащат?
- Налице ли е дублиране на възнаграждения за изпълняваните функции в две комисии или не?
С Решение № 13787/02.08.2024 г. на АССГ, Второ отделение, 32 състав, по а.д. № 4872/2024 г. съдия Красимира Милачкова отменя мълчаливия отказ и връща преписката на КПК за изрично произнасяне по заявлението. Съдът приема, че мълчаливият отказ по заявление за достъп до обществена информация е незаконосъобразен. Единствената призната от закона възможност за процедиране е задълженият субект да постанови изричен акт в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ – с решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата информация. Решението е окончателно.
При изричното произнасяне по заявлението, с решение от 28 август 2024 г., председателят на КПК създава привидност за предоставяне на исканата информация, но всъщност достъп е отказан.
С Решение № 5605/18.02.2025 г. на АССГ, Второ отделение, 23 състав, по а.д. № 9305/2024 г. съдия Антоанета Аргирова оставя жалбата без разглеждане в частта по т. 4 от заявлението, отменя отказа по т. 1-3 от заявлението и връща преписката на председателя на КПК за ново произнасяне по т. 1-3 от заявлението, с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Относно информацията по т. 4 от заявлението съдът приема, че жалбата е недопустима в тази част, тъй като с обжалваното решение тази информация е предоставена като е отговорено, че за изпълнение на функциите си председателят и членовете на КПК/КОНПИ получават едно възнаграждение, следователно няма дублиране на заплати.
Относно информацията по т. 1 и 2 от заявлението съдът приема за неоснователно препращането на заявлението от КПК на КОНПИ, тъй като към момента на подаване на заявлението, а и досега, функциите на председател на КПК и КОНПИ се изпълняват от председателя на несъществуваща вече КПКОНПИ.
Съдът посочва, че исканата в случая обществена информация е свързана с размера на получаваните брутни възнаграждения от председателя на КПКОНПИ, сега КПК и КОНПИ, и от техните членове. Тя разкрива белезите на служебна обществена информация. Настоящият съдебен състав споделя категоричното убеждение, че възнаграждението на лицата, заемащи публични длъжности не може да е скрито от обществото. Това е стандарт, освен всичко друго, свързан с прозрачността при изразходването на публични средства, от една страна, а от друга исканата информация позволява да се прецени ефикасността и ефективността при функционирането на публичните органи и повишава отчетността им пред обществото.
Следователно, административният орган дължи предоставянето на поисканата с т. 1-3 от заявлението информация на заявителката.
Решението е окончателно.
- Решение № 13787/02.08.2024 г. на АССГ, Второ отделение, 32 състав, по а.д. № 4872/2024 г., съдия Красимира Милачкова.
- Решение № 5605/18.02.2025 г. на АССГ, Второ отделение, 23 състав, по а.д. № 9305/2024 г., съдия Антоанета Аргирова.
3. Николай Неделчев (гр. София) срещу Върховна касационна прокуратура
Със заявление от 8 юли 2024 г. Николай Неделчев иска от Народното събрание на Република България (НС) следната информация:
- Пълен списък (разбит по комисии) на сигналите, които са изпратени от временните парламентарни комисии до прокуратурата относно извършени престъпления от общ характер в периода 01.01.2021-18.07.2024 г. Моля да бъде включено и словесно описание на сигнала, както и изх. № на същия.
- Съответните номера на прокурорски преписки (по описа на Софийска градска прокуратура или други прокуратури) по образуваните там производства по така подадените сигнали.
- Съответните прокурорски актове, които са изпратени в НС във връзка със сигналите.
С решение от 19 юли 2024 г. главният секретар на НС предоставя информация по т. 1 от заявлението и посочва, че информацията по т. 2 и 3 от заявлението не се съхранява в НС. Неделчев обжалва отговора на главния секретар на НС в частта по т. 2 и 3 от заявлението пред АССГ.
С Решение № 23372/13.11.2024 г. на АССГ, Второ отделение, 48 състав, по а.д. № 7936/2024 г. съдия Калина Пецова отменя отказа като приема, че след като НС не разполага с исканата информация, то е следвало не да отказва, а да препрати заявлението в тази му част на органа, който разполага с информацията.
След връщане на преписката в НС, с писмо от края на месец ноември, от НС препращат заявлението на Върховната касационна прокуратура (ВКП) за произнасяне по т. 2 и 3 от заявлението.
С решение от 6 декември 2024 г. заместник-главният прокурор отказва достъп с мотив, че номерата на образуваните досъдебни производства и прокурорски преписки не представляват обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ, а актовете на прокуратурата попадат в обхвата на следствената тайна и достъп до тях се осъществява по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
С Решение № 5138/14.02.2025 г. на АССГ, Второ отделение, 22 състав, по а.д. № 12841/2024 г. съдия Десислава Корнезова отменя отказа и връща преписката на ВКП за предоставяне на исканата информация в 14-дневен срок.
Относно номерата на досъдебни производства и прокурорски преписки съдът посочва, че видно е от интернет страницата на Прокуратурата на Република България в раздел „Провери преписка“ е предоставена на гражданите възможност да извършват справки по номера на преписката или по регистрационния номер на жалбата/сигнала. Следователно, след като ответникът е преценил, че с оглед по-голяма публичност и отчетност, всеки гражданин чрез номера на преписката или входящия номер на сигнала може да проследи движението им, не е налице пречка тази информация да бъде предоставена. Жалбоподателят е поискал информация, която се отнася до номера на преписките, които са били образувани вследствие на препратените сигнали от НС в периода 01.01.2021-18.07.2024 г. Деловодната система изисква прокурорската преписка да има и съответен регистрационен номер, като посочването на този номер несъмнено е административна дейност на задължения субект, а не дейност по разследване на престъпление по реда на НПК.
Съдът приема за незаконосъобразен и противоречащ на смисъла и на целта на закона извода на ответника, че достъпът до исканата информация, съдържаща се в постановленията, които са издадени по образуваните преписки, е ограничен от закона – чл. 198, ал. 1 от НПК. Съгласно тази разпоредба материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора. В следващото изречение на нормата е наложена изрична забрана за разгласяване на информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство. Тези ограничения и забрани обаче не се отнасят до актовете на органите на досъдебното производство, сред които е прокурорът, който се произнася с постановленията. Постановлението, с което се прекратява наказателното производство, съгласно чл. 243 от НПК, е акт на прокурора, а не материали по разследването, и съответно по отношение на него е неприложимо ограничението за разгласяване, установено в чл. 198, ал. 1 от НПК.
Решението е окончателно.
- Решение № 23372/13.11.2024 г. на АССГ, Второ отделение, 48 състав, по а.д. № 7936/2024 г., съдия Калина Пецова.
- Решение № 5138/14.02.2025 г. на АССГ, Второ отделение, 22 състав по а.д. № 12841/2024 г., съдия Десислава Корнезова.
4. Магдалена Славова (гражданско обединение „Вода за Омуртаг“) срещу Министерство на регионалното развитие и благоустройството
Със заявление от 18 ноември 2024 г. Магдалена Славова иска от Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) да й бъде предоставена информация за Регионално прединвестиционно проучване (РПИП) на МРРБ за обособената територия, обслужвана от „Водоснабдяване и канализация” („ВиК“) ООД гр. Търговище, в частта, която засяга населените места в общините Омуртаг и Антоново и конкретно:
- Във връзка възложеното и извършеното от МРРБ, приключило през 2023 г., РПИП за обособената територия, обслужвана от „ВиК“ ООД гр. Търговище, моля да ми бъде предоставено копие на тези части от РПИП за обособената територия, които се отнасят за всички населени места в Община Омуртаг.
- Във връзка възложеното и извършеното от МРРБ, приключило през 2023 г., РПИП за обособената територия, обслужвана от „ВиК“ ООД гр. Търговище, моля да ми бъде предоставено копие на тези части от РПИП за обособената територия, които се отнасят за всички населени места в Община Антоново.
С писмо с изх. № 94-00-125-[1]/03.12.2024 директорът на Дирекция „Правна“ в МРРБ отказва достъп с мотив, че исканата информация представлявала подготвителни документи – чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ.
С Решение № 293/19.03.2025 г. на Административен съд - Търговище, I състав, по а.д. № 683/2024 г. съдия Красимира Тодорова отменя отказа и връща преписката на директора на Дирекция „Правна“ в МРРБ за ново произнасяне с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдът намира за неприложима в случая хипотезата на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ за ограничаване на достъпа до служебна обществена информация, на каквото правно основание е постановен оспореният отказ. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ може да бъде отказан достъп до обществена служебна информация, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение и представлява мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации. Смисълът на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ е, че той ограничава достъпа до служебна обществена информация, когато тя е свързана с подготовката на актове на органите и няма самостоятелно значение, защото обществото може да си я набави от издадения акт от органа. В случая обаче обществената информация, достъп до която е заявен от жалбоподателката, не може да бъде набавена от издадения въз основа на нея акт.
Посоченото ограничение на достъпа не е абсолютно, тъй като същото се преодолява при наличие на визираното в чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ условие, според което достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес.
Основанията за отказ за предоставяне на обществена информация са посочени в чл. 37 от ЗДОИ, като са предвидени и изключения, при които задължението за предоставяне остава, ако е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й. С нормите на § 1, т. 5 и 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ законодателят е създал оборима презумпция, че в определени случаи е налице надделяващ обществен интерес. Посочената презумпция има тази правна последица, че обръща тежестта на доказване – не заявителят, а органът следа да установи, че в конкретния случай не е налице надделяващ обществен интерес. В случая органът не е изложил мотиви. Поради това липсата на мотиви на органа и съответно отсъствието на доводи, че не е налице хипотезата на надделяващ обществен интерес, водят до извод за незаконосъобразност на индивидуалния административен акт. За да е оборена презумпцията на надделяващ обществен интерес, е необходимо органът да е доказал, че общественият интерес от разкриването не е убедителен. Поради липсата на мотиви в акта не може да се прецени спазването на материалния закон. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му, като наличието им в акта дава възможност на адресата да разбере волята на органа и да защити правата и интересите си пред съда, ако счита, че същите са нарушени.
По изложените съображения актът на органа следва да се отмени и преписката на основание чл. 173, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс да се върне на същия орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. При новото произнасяне по заявлението на жалбоподателката, органът следва да се съобрази като издаде мотивиран административен акт, с който да предостави достъп или да изложи мотиви защо не е налице обществен интерес, или да обоснове мотивиран отказ, ако се касае за служебна информация.
Решението е окончателно.
- Решение № 293/19.03.2025 г. на Административен съд - Търговище, I състав, по а.д. № 683/2024 г., съдия Красимира Тодорова.
5. Сдружение „Гражданска инициатива за премахване на паметника на съветската армия“ срещу Министерство на културата
Със заявление от 12 декември 2024 г. Сдружение „Гражданска инициатива за премахване на паметника на съветската армия“, представлявано от Кубер Сапарев, искат от Министерство на културата (МК) информация за съгласувателната процедура по одобряване на проекта за премахване на паметника. Конкретно са поискани изходящи писма до заинтересовани страни и становища от заинтересовани страни, информация за това разгледан ли е проектът от конкретен специализиран орган към министерството – Специализираният експертен съвет по изобразителни изкуства (СЕСИИ), и информация за предприетите от министерството действия по разглеждане и съгласуване на проекта.
С решение от 20 декември 2024 г. главният секретар на МК отказва достъп с мотив, че идентична информация е предоставена вече на сдружението по предходно заявление от месец август 2024 г. – основание за отказ по чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ.
С Решение № 10693/27.03.2025 г. на АССГ, Второ отделение, 37 състав, по а.д. № 635/2025 г. съдия Адриан Янев отменя отказа на главния секретар и изпраща преписката на МК за предоставяне на достъп до исканата информация.
Съдът отбелязва, че страните не спорят, че със заявлението се иска предоставяне на обществена информация. Спорът е концентриран за приложението на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ, според която основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца.
Съдът посочва, че разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ ограничава достъпа до информация, когато тя е получена през последните 6 месеца от заявителя. За приложението е необходимо наличие на идентичност на вече предоставената информация и търсената такава. В случая такава идентичност липсва, тъй като с решение от 18.08.2024 г. е предоставена информация, че проектът следва да се разгледа от СЕСИИ, чиито членове се определят със заповед на министъра на културата, и същият ще бъде разгледан след постъпване на всички становища от засегнатите страни. Това означава, че към онзи момент съответният проект не е бил разгледан, тъй като се е изчаквало получаването на становище от заинтересовани лица, които не са посочени в акта. Със заявлението, предмет на произнасяне с оспореното решение, се иска информация за заинтересованите лица и дали са постъпили становища от тях, както и за това дали е сезиран и кога СЕСИИ за разглеждане на проекта. Подобна информация не е искана с предходното заявление. Органът е дал информация за необходимостта от постъпване на становища от заинтересованите лица, за да се разгледа проекта от СЕСИИ, и не уточнява кога е внесен този проект. В тази връзка за жалбоподателя са възникнали допълнителни въпроси, свързани със заинтересованите лица, постъпването на становища, датата на внасяне на проекта в СЕСИИ и други действия на МК по разглеждане и съгласуване на проекта до момента. Всички тези обстоятелства не са били предмет на предходното заявление и решение.
Допълнително следва да се отбележи, че за 6 месеца е напълно възможно подаването на становища от тези лица и да се пристъпи към внасяне на проекта и разглеждането му от СЕСИИ, т. е. касае се за актуалното състояние по движението на преписката за разглеждане на съответния проект, а това са все обстоятелства, които във всеки момент могат да се променят и жалбоподателят няма как да знае за това, при което не намира приложение чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ.
Решението е окончателно.
- Решение № 10693/27.03.2025 г. на АССГ, Второ отделение, 37 състав, по а.д. № 635/2025 г., съдия Адриан Янев.
6. Асен Йорданов (“Биволь“) срещу Агенция „Митници“
Със заявление от началото на месец декември 2024 г. Асен Йорданов иска от Агенция „Митници“ информация за количествата суров петрол от Казахстан, които са обмитени от началото на 2024 г. като внос в България през пристанище „Росенец“, както и информация за държавите на произход на част от количествата внесен втечнен газ от началото на 2024 г. през Териториална дирекция Митница Бургас.
След получаване на заявлението Агенция „Митници“ провежда процедура за търсене на съгласие от трети лица. Получават съгласие от „Булмаркет ДМ“ ЕООД. „Топливо Газ“ ЕООД изразява съгласие за предоставяне на информацията, касаеща общото количество от внос на втечнен газ, но не предоставя съгласие да бъде споделяна конкретна информация относно произхода на внесените количества; тази, свързана с броя на разтоварените танкери; информация относно доставчиците и транспортните фирми, доставили количествата от внос. Посочената информация е квалифицирана като „търговска тайна“, която дружеството не желае да бъде разпространявана. „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД изразяват изрично несъгласие за предоставяне на исканата информация. Като аргументи за несъгласието е посочено, че исканата информация не представлява „обществена информация“ по смисъла на ЗДОИ; че същата представлява търговска тайна съгласно чл. 3 от Закона за търговската тайна и като такава е „чувствителна“ за дружеството, тъй като би могло да нанесе значително увреждане на конкуренцията между търговците на пазара на производство, съхранение и продажба на горива в страната.
С решение от 27 декември 2024 г. заместник-директор на Агенция „Митници“ отказва достъп като приема, че конкретният случай попада в ограничението на нормата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, която предвижда, че основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация.
С Решение № 3520/15.04.2025 г. на Административен съд - Бургас, IV състав, по административно дело № 48/2025 г. съдия Галина Радикова отменя отказа и връща преписката на Агенция „Митници“ за ново произнасяне по заявлението с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдът посочва, че заявителят е поискал предоставяне на информация относно общото количество суров петрол от Казахстан, което е обмитено като внос в България от началото на 2024 г. през пристанище „Росенец“, както и информация за количествата и произхода на внос на втечнен газ през Митница Бургас за същия период. Няма искане за достъп до каквато и да е било информация, свързана с конкретни вносители. Фактът, че органът може да установи кои са вносителите сам по себе си не е предпоставка да се приеме, че искането за достъп до обществена информация засяга интересите на тези лица, което да налага искане на съгласие от тях за предоставяне на информацията. Тъй като в случая последните са търговски дружества, следва да бъде доказано, че исканата информация представлява производствена или търговска тайна. Легална дефиниция за нея дава разпоредбата на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ, според която "производствена или търговска тайна" са факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите.
Данните за общите количества суров петрол и втечнен газ и произхода на последните не могат да бъдат свързани с конкретната стопанска дейност на определен търговски субект, така че да е възможно извършване на преценка за наличие на производствена или търговска тайна. Възможността за засягане на интересите на трето лице не следва да е предполагаема, тя следва да е реална. Като е приел обратното и е изискал съгласие от различни търговски дружества, административният орган неправилно е приложил материалния закон.
Решението е окончателно.
- Решение № 3520/15.04.2025 г. на Административен съд - Бургас, IV състав, по а.д. № 48/2025 г., съдия Галина Радикова.
7. Мила Чернева ("Капитал") срещу Дирекция за национален строителен контрол
Със заявление от 17 февруари 2025 г. Мила Чернева иска да й бъде предоставен достъп до 11 броя наказателни постановления (НП), издадени за незаконно строителство в участъци 4 и 5 от автомагистрала „Хемус“ (АМ „Хемус“).
С решение от 24 февруари 2025 г. главният секретар на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) отказва с мотиви, че исканата информация не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като визираните в заявлението 11 броя НП представляват документи, съставени по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), които се връчват само на нарушителя, поради което всяко едно трето незаинтересовано лице не е оправомощено да получи или узнае съдържанието на съответното наказателно постановление. Като правно основание за отказа е посочена разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, според която може да бъде ограничен достъпът до информация, когато тя е свързана с оперативна подготовка на актове на органа и няма самостоятелно значение.
С Решение № 20095/11.06.2025 г. на АССГ, Второ отделение, 50 състав, по а. д. № 2884/2025 г. съдия Мария Бойкинова отменя отказа на главния секретар на ДНСК и му изпраща преписката за ново произнасяне по заявлението с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдът не споделя извода на административния орган, че исканата информация не е обществена по смисъла на чл. 2 ал. 1 от ЗДОИ. Това е така, тъй като съдържащата се информация в НП, издадени във връзка с установени нарушения при изграждането на лотове от АМ „Хемус“, се събира, създава и съхранява по повод дейността на ДНСК (чл. 11 във връзка с чл. 9, ал. 1 от ЗДОИ), а, от друга страна, от нея заявителят може да си състави мнение за дейността на органа. ДНСК упражнява контрол по спазването на Закона за устройство на територията и на нормативните актове по прилагането му при проектиране на строителството, в това число влагането на качествени строителни материали и изделия с оглед осигуряването на сигурността, безопасността, достъпността и другите нормативни изисквания към строежите, и обследва авариите в строителството. Исканата информация е именно във връзка горните правомощия на ДНСК, тъй като касае издадени НП, с които са наложени имуществени санкции за незаконно строителство на участъци от АМ „Хемус“. Поисканата информация е свързана със строителството на пътен участък от АМ „Хемус“ и доколкото касае състоянието на автомагистралата и безопасността на пътя, безспорно е свързана с обществения живот в страната. Ето защо достъпът до тази служебна обществена информация е свободен и може да бъде ограничен в изрично изброените в чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ хипотези, които в случа не са налице.
Видно от оспореното решението административният орган е приел, че е налице хипотезата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, при която достъпът се ограничава, когато информацията е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации). Този извод на административния орган е неправилен и не кореспондира с установените по делото факти и обстоятелства. По същество наказателното постановление е правораздавателен акт, издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му със закон правомощия, поради което не е приложима разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, която се отнася до мнения, препоръки, становища и или консултации, свързани с изготвянето на крайния акт, и които нямат самостоятелно значение.
Не е налице хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ като основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация поради ограничение, предвидено със закон, доколкото със ЗАНН се определят общите правила за административните нарушения, за ангажиране и изпълнение на административните наказания и не се съдържа такова ограничение, както неправилно е приел органът.
Независимо че в заявлението липсва уточнение дали исканата информация е за влезли в сила НП, т.е. необжалвани или потвърдени вследствие на упражнен съдебен контрол, настоящият съдебен състав намира, че няма пречка на заявителя да се предостави подробна информация за процесните НП, за които не се спори между страните: номер и датата на НП, срещу кого е издадено, установените нарушения, правната им квалификация, размера на имуществената санкция/глоба и санкционната разпоредба, както и кои НП са влезли в сила и кои са обжалвани. Така от горната информация, противно на приетото от органа, заявителят ще може си състави мнение за дейността на задължения по ЗДОИ субект ДНСК, а именно: какви мерки са предприети срещу незаконно строителство в участъци 4 и 5 на АМ „Хемус“.
Решението е окончателно.
- Решение № 20095/11.06.2025 г. на АССГ, Второ отделение, 50 състав, по а.д. № 2884/2025 г., съдия Мария Бойкинова.
8. Доротея Дачкова („Сега“) срещу Върховна прокуратура
Със заявление от 9 януари 2025 г. Доротея Дачкова иска от прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от заместник на главния прокурор, достъп до следната информация: Колко преписки и досъдебни производства се наблюдават и колко са били наблюдавани от встъпването му в длъжност до момента на подаване на заявлението, като се посочат номерата и датите на образуването на всяка преписка и досъдебно производство, и по кой текст от Наказателния кодекс се водят/са се водили? Иска се и предоставянето на крайния акт по всяка преписка и досъдебно производство, които са приключили.
Заявлението е препратено от прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от заместник на главния прокурор при Върховната прокуратура (ВП) по компетентност с оглед заповед от месец април 2024 г. на и.ф. главен прокурор, с която последният на основание чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ е определил заместник на главния прокурор при ВП да взема решения за предоставяне или отказ от предоставяне достъп до обществена информация по ЗДОИ.
Заместникът на главния прокурор при ВП отказва достъп с мотиви, че прокурорът за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, не е задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ. В приложното поле на ЗДОИ попадат единствено актовете на органите на съдебната власт, издадени в изпълнение на административните им функции, поради което търсената информация е извън приложното поле на ЗДОИ. Посочено е още, че търсената информация не се включва в статистическите данни за дейността на Прокуратурата на Република България.
С Решение № 21964/26.06.2025 г. на АССГ, Второ отделение, 68 състав, по а.д. № 2839/2025 г. съдия Вяра Русева отменя отказа и изпраща преписката на заместник-главния прокурор при ВП за ново произнасяне по заявлението с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдът посочва, че прокурорът по разследването срещу главния прокурор или негов заместник е специализирано вътрешно звено в рамките на единната структура на прокуратурата със субектна специализация. Според съдебния състав главният прокурор е задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като законът не прави разлика „държавните органи“ по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ от коя сфера на държавната власт са (изпълнителна, законодателна или съдебна). Ето защо няма основание да се изключи Прокуратурата на Република България от обхвата на задължените субекти. По същество съдът намира, че исканата информация има характер на служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 във връзка с чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като е свързана с осъществяваната от страна на органа дейност, очертана в чл. 127 от Конституцията на Република България и Закона за съдебната власт (ЗСВ) и от нея могат да се направят изводи относно изпълнението на вменените му от закона правомощия. В този смисъл информацията, която се търси, е обществена и органът е бил длъжен да я предостави.
Исканата информация касае данни, свързани с работата на прокурора по разследване срещу главния прокурор, а дейността на съдебната власт като цяло е обект на повишено обществено внимание. Конкретните проявления от тази дейност на прокурорите не следва да бъдат скрити за обществото. Принципите за публичност и прозрачност изрично са залегнали в чл. 5 от ЗСВ и в процесуалните закони.
На последно място съдът отбелязва, че в случая прокуратурата е нормативно задължена да събира и съхранява търсената информация, свързана с разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от заместник на главния, тъй като е налице задължение тази информация да се регистрира в специален модул на информационната система на прокуратурата. Следователно исканата от заявителя информация е налична и се съдържа в документи, създадени и съхранявани от задължения субект.
Решението е окончателно.
- Решение № 21964/26.06.2025 г. на АССГ, Второ отделение, 68 състав, по а.д. № 2839/2025 г., съдия Вяра Русева.
9. Доротея Дачкова („Сега“) срещу Върховна касационна прокуратура
Със заявление от 18.02.2025 г. Доротея Дачкова иска от Върховната касационна прокуратура (ВКП) да й бъде предоставено копие от доклад от проверка на делата по Закона за отговорността на държаната и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу прокуратурата, включително и за тенденциозно образуване и провеждане на досъдебни производства.
Заявлението е провокирано от обстоятелството, че на 12 декември 2024 г. пресцентърът на Апелативна прокуратура - Пловдив е съобщил, че по указание на и.ф. главен прокурор към апелативния прокурор на Пловдив Тодор Деянов е разпоредена проверка на делата по ЗОДОВ, включително и за тенденциозно образуване и провеждане на досъдебни производства. Според съобщението проверката е била възложена на Светлозар Лазаров, прокурор в Апелативна прокуратура - Пловдив, и обхваща периода от 2023 г. и първите шест месеца на 2024 г. Било е съобщено също, че срокът за приключване на проверката е 30 януари 2025 г., като резултатите от нея ще бъдат представени и на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов.
С Решение № 396/04.03.2025 г. на заместник-главен прокурор при ВКП Елена Каракашева информацията е отказана с мотив, че представлява подготвителен документ, който няма самостоятелно значение – основание за отказ по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ.
С Решение № 23626/09.07.2025 г. на АССГ, Второ отделение, 76 състав, по а.д. № 3105/2025 г. съдия Пламен Панайотов отменя отказа и изпраща преписката на ВКП за ново произнасяне по заявлението с указния по тълкуване и прилагане на закона.
Съдията посочва, че исканата информация касае данни, свързани с работата на Прокуратурата на Република България, а дейността на съдебната власт като цяло е обект на повишено обществено внимание. Конкретните проявления от тази дейност на прокурорите не следва да бъдат скрити за обществото. Принципите за публичност и прозрачност изрично са залегнали в чл. 5 от ЗСВ и в процесуалните закони. Безспорно ответникът няма задължение за допълнителна обработка на информацията, преди да я предостави, тоест не може да бъде задължаван да систематизира и обработва допълнително наличната при него информация само и единствено за целите на ЗДОИ, а следва да я предостави във вида в който разполага с нея. Действително ЗДОИ не предвижда задължените субекти да създават конкретни справки и/или отчети, като за да се предостави исканата информация, тя трябва да е налична. В случая обаче, след като задълженият субект е разпоредил изрично да събира и съхранява търсената информация, свързана с делата по ЗОДОВ, включително и за тенденциозно образуване и провеждане на досъдебни производства, следва да се приеме, че исканата от заявителя информация е налична и се съдържа в документи, създадени и съхранявани от задължения субект. Обобщаването на данни, относими към търсената със заявлението за достъп по ЗДОИ информация, не представлява създаването на качествено нов по съдържание документ като носител на информация. Изчерпателността, респективно липсата на изчерпателност на предоставената информация, би била относима към преценка законосъобразността на постановения позитивен акт. Нещо повече, ако лицето счита, че предоставената му информация е в недостатъчен обем, може да поиска информация за конкретни обстоятелства, които не са засегнати от издаденото решение за достъп. След като търсената информация е налична и не са налице основанията за отказ по чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ, се дължи предоставянето й. При положение, че в крайния акт от проверката се съдържа информация по конкретни дела и преписки, то следва да се подходи по начин, че да не се стигне до разкриване на лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни, тъй като разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ изрично въвежда като изключение от приложимостта на този закон достъпа до лични данни.
В оспореното решение липсват мотиви за наличието или липсата на надделяващ обществен интерес, съгласно установената в чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ забрана за ограничаване на правото на достъп до служебна обществена информация при наличието на надделяващ обществен интерес. Липсата на изложени мотиви в изтъкнатата насока възпрепятства упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на оспореното решение по отношение на забрана по чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ. Това нарушение по същността си представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорения отказ, тъй като, от една страна, ограничава правото на защита на неговия адресат, а от друга, възпрепятства осъществяването на съдебния контрол за законосъобразност.
В представената административна преписка липсват данни от страна на административния орган да е извършена преценка за наличието или липсата на надделяващ обществен интерес. Разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ постановява, че достъпът до служебна обществена информация не може да бъде ограничаван при наличие на надделяващ обществен интерес. Наличието на надделяващ обществен интерес е дефинирано в § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ – когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от ЗДОИ. В настоящия казус следва да се приеме, че тъй като чрез исканата информация заявителят може да си състави мнение относно дейността на Прокуратурата на Република България, в случая е налице надделяващ обществен интерес, който дерогира ограничението на достъпа. Заявителката в административното производство изрично е посочила, че е журналист във в. „Сега“ и в това качество претендира за достъп до поисканата информация.
Решението е окончателно.
- Решение № 23626/09.07.2025 г. на АССГ, Второ отделение, 76 състав, по административно дело № 3105/2025 г., съдия Пламен Панайотов.
10. Николай Неделчев (гр. София) срещу Държавна агенция „Национална сигурност“
Със заявление от 17.04.2025 г. Николай Неделчев иска от Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) да му бъде предоставен достъп до следната информация:
- От януари 2022 г. насам колко пъти лицето Х. Б. Х. е посещавал физически централата на ДАНС?
- Колко от тези срещи са били с председателя, колко от тях – със заместник-председатели на ДАНС и кои?
- С кои други лица – име и длъжност – се е срещало същото лице и колко пъти?
- Детайлна разбивка по дати на визитите на същото лице – дата и час на влизане/час на излизане и с кого точно в ДАНС е била всяка негова среща?
- Доколкото е възможно, съобразявайки императивните разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация — кои са темите на разговор за всяка среща?
С последващото уточнение от 05.05.2025 г. заявителят е посочва, че визира дългогодишния народен представител от ДПС - Х. Б. Х.
С решение от 16.05.2025 г. административният секретар на ДАНС отказва достъп с мотиви, че исканата информация не съществува във вида, в който е поискана, а администрацията не е длъжна да я обобщава и създава по ЗДОИ. В отказа е отбелязано, че пропусквателният режим в сградата на ДАНС е уреден в заповеди на председателя на агенцията, които представляват класифицирана информация – държавна тайна. Посочено е още, че информацията касае лични данни на трети лица – служители на ДАНС. На последно място е посочено, че в ДАНС не се водят записи за темите на разговори с посетители на агенцията.
С Решение № 40447/03.12.2025 г. на АССГ, Второ отделение, 32 състав, по а.д. № 5973/2025 г. съдия Красимира Милачкова отменя отказа и задължава административния секретар на ДАНС да предостави достъп до исканата информация.
На първо място, съдията посочва, че от справка в страницата на Народното събрание на Република България се установява, че за периода, касаещ исканата информация, Х.Б.Х. е бил депутат в състава на всяко от действащите Народни събрания и следователно за целия период той е лице, заемащо публична длъжност по смисъла на Закона за противодействие на корупцията (ЗПК).
На второ място, съдията отбелязва, че административният секретар на ДАНС е приел, че търсената информация представлява класифицирана такава. Този извод не се подкрепя от представените доказателства. В писмо на ДАНС до съда е заявено, че с отделно писмо ще бъдат представени документи, маркирани с гриф за сигурност. Такива не са представени до приключване на устните състезания по делото. Поради това следва да се приеме, че оспореният акт е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в не изясняване в пълнота на релевантната фактическа обстановка в неизпълнение на задълженията по чл. 35-36 от Административнопроцесуалния кодекс.
На трето място, съдията констатира, че в мотивите на оспорения акт не е изложена преценка относно надделяващ обществен интерес, но същият в случая следва да се приеме, че е налице, тъй като поставените въпроси са от естество да повишат прозрачността и отчетността на субекта по чл. 3 от ЗДОИ.
На последно място, съдията приема, че в случая исканата от заявителя информация не е свързана с неприкосновеността на личността и личния живот на третото лице, а касае публичната му дейност в качеството му на народен представител, както и дейността на органи и длъжностни лица в Министерство на вътрешните работи в това им качество. Информацията не касае лични данни, отнасящи се до третото лице по смисъла на ЗДОИ и на Закона за защита на личните данни. Ето защо самото качество „народен представител“ предпоставя по-широка публичност на неговите действия, съответно разширен достъп до информацията за последните. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗПК, която предвижда повишена отговорност на лицата, заемащи публични длъжности. Съгласно чл. 2 от същия закон, той има за цел да се защитят интересите на обществото чрез ефективно противодействие на корупцията и чрез създаване на гаранции, че лицата, заемащи публични длъжности, изпълняват правомощията или задълженията си честно и почтено при спазване на Конституцията и законите на страната. Разпоредбите на ЗПК и ЗДОИ следва да се тълкуват систематично и в тяхната взаимовръзка, в съответствие с правилата, установени в чл. 46 от Закона за нормативните актове.
Решението е окончателно.
- Решение № 40447/03.12.2025 г. на АССГ, Второ отделение, 32 състав, по а.д. № 5973/2025 г., съдия Красимира Милачкова.