Диана Банчева, ПДИ

ПДИ организира конференция и съпътстващи събития в рамките на едноседмична лекторска програма за свобода на информацията, подкрепена от Посолството на САЩ в България.

 

Гост - лектор бе адвокат Кевин Голдбърг, американски експерт с над 20-годишен опит като правен съветник по въпросите на свободата на информация и свободата на изразяване, авторското право и търговските марки. Участвал е в изготвянето на изменения във федералния Закон за свободата на информация на САЩ. Преподавал е в университета Джордж Мейсън, член е на бордовете на ред организации, активни в областта на откритото управление, медиите и гражданското участие. От 2006 г. е член на Националната зала на славата за принос по Закона за свобода на информацията в САЩ.

 

Изпълнителният директор на ПДИ Гергана Жулева и ръководителят на правния екип на ПДИ Александър Кашъмов също бяха лектори в конференцията „Достъпът до информация – предизвикателства след промените в законодателството. Опитът на САЩ и България“.

 

В конференцията, проведена на 15 ноември 2016 в Гранд Хотел София, участваха ръководители и служители от различни структури на изпълнителната власт – министерства, агенции, комисии, които отговарят за предоставянето на достъп до обществена информация.

 

Първата сесия бе посветена на приемането и измененията на американския и българския закон за достъп до информация, а втората - на проблемите с прилагането.

 

„Американският Закон за свободата на информация (ЗСИ) е третият поред в света закон за достъп до информация. И въпреки че българският Закон за достъп до обществена информация (ЗДОИ) е по-млад, за 15 години се натрупа богата практика и той бе изменен няколко пъти, именно на основа на поуките, извлечени от неговото прилагане“, подчерта Гергана Жулева, откривайки форума.

 

„Най-добрият начин да оценим Закона за свобода на информацията е като се опитаме да си представим какво би било без него“. С тези думи Кевин Голдбърг започна прегледа на историята на приемането и измененията в Закона за свобода на информацията (ЗСИ) в САЩ, като обърна внимание на проблемите от практиката, наложили тези промени.

 

Кевин Голдбърг се спря подробно на процедурата по подаване на заявления за достъп до информация до федералните институции, кои са задължените субекти, какви ограничения на достъпа предвижда ЗСИ, както и възможностите за обжалване. Той представи и конкретни казуси от съдебната практика, довели до промяна в закона. „Трябва постоянна работа, за да се променят нещата“, сподели Голдбърг, участвал в изготвянето на промените в ЗСИ през 1996, 2007 и 2016 г.

 

По силата на американския Закон за свобода на информацията всеки има право да подаде заявление до федерална институция. За улесняване на заявителите различни организации са създали платформи за подаване на заявления по електронен път, като www.ifoia.org и www.muckrock.com, на които се публикува и получената по тези заявления информация.

 

Посредством тези платформи подаването на заявление отнема 5 минути, но отговорът по тях и предоставянето на информация може да отнеме много време. Това е и един от най-сериозните проблеми, свързани с прилагането на закона в САЩ, подчерта Кевин Голдбърг.

 

Едно от решенията, които застъпниците за свобода на информацията в САЩ виждат, е в проактивното публикуване на информация. Измененията на ЗСИ от 2016[1] предвиждат създаването на единен Портал за подаване на електронни заявления.

 

„Вярваме, че това ще доведе до намаляване на подадените заявления, ще увеличи обема на публикуваната и лесно достъпна за общността информация и ще улесни работата на служителите по достъпа до информация“, сподели Голдбърг. 

 

Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на ПДИ, представи правната рамка на достъпа до информация в България и историята на приемането и измененията на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Внимание бе обърнато на процедурата за искане на достъп до обществена информация, ограниченията, бяха дадени примери за стеснително прилагане на ограниченията при наличие на надделяващ обществен интерес, и посочени конкретни съдебни решения. Презентацията бе съпътствана с примери и казуси от практиката по прилагането на ЗДОИ.

 

По отношение на процедурата и електронния достъп, Александър Кашъмов подчерта, че след измененията от 2015 институциите са задължени да отговарят на електронни заявления, без да се изисква електронен подпис.

 

Предстои в България също да заработи Платформа за подаване на заявления по електронен път. По закон това трябва да стане юни 2017. Платформата ще дава възможност не само да се подават заявления чрез централизирана система, която ще се поддържа от администрацията на Министерски съвет, но ще стават и публично достъпни, при спазване на изискванията по Закона за защита на личните данни: съдържанието на заявлението, съдържанието на решението, с което се отговаря на заявлението и предоставената информация.

 

„В сравнителен план може да се види колко сходства има между двата закона“ подчерта Александър Кашъмов.

 

Въпросите от участниците бяха свързани с ограничението, свързано с процеса на вътрешни обсъждания и подготовката на крайни актове, степента на достъп до информация по време на проверки, инспекции или одити. Бяха дискутирани и сроковете за отговор по заявления за достъп до информация.

 

Във втората си презентация, свързана с практиката по прилагането на ЗСИ, адвокат Голдбърг подчерта, че един от най-големите практически проблеми е забавянето на отговорите по заявленията.

 

Статистиката показва, че към края на 2015 г. над 141 000 заявления на федерално ниво все още не са разгледани, като средно за отговор по т.н. прости заявления са били необходими 23 дни, а на сложните – 121 дни. С цел преодоляване на проблема ЗСИ е изменян няколко пъти. Измененията от 2007 г. дори предвиждат отмяна на дължимата такса за търсене и обработване на информацията, като санкция за самата институция, ако тя не спази предвидения срок от 20 дни за отговор по заявлението.

 

Порталът за подаване на електронни заявления, въведен с измененията в ЗСИ през 2016, както и публикуването на предоставената информация на принципа „предоставянето на един е предоставяне на всички“ е сред възможните решения на проблема. Кевин Голдбърг подчерта и нуждата като цяло от повече човешки ресурси в институциите, както и повече технически ресурси, включително за дигитализация на документите и създаване на системи за търсене.

 „Връзката е рационална – ако се отговаря на заявленията в срок, ще се събират дължимите такси от заявителите, така ще се увеличава и финансовия ресурс, необходим за подобренията на системата“, каза той.

 

Голдбърг обърна внимание на изричното законово установяване на презумпцията за откритост с измененията в ЗСИ от 2016 г., по силата на което институциите „могат да отказват информация само ако може да се предвиди, че предоставянето й може да доведе до определена вреда на някой от защитените с ограниченията интереси“, или „предоставянето е забранено от закон“.

 

Адвокат Голдбърг отбеляза и успеха в увеличаването на независимостта на Службата за правителствени информационни услуги, изпълняващ функцията на Омбудсман по ЗСИ, но и нуждата от задължителен характер на препоръките на този орган в разрешаването на спорове по закона между институции и заявители.

 

Бе застъпена и темата за таксите по предоставяне на информация като възпиращ ефект за търсене на информация. ЗСИ дава възможност за освобождаване от такса на образователни и научни институции, нестопански организации и медии.

 

По-трудно се прави преценката за възстановяване на разноските по съдебни дела за достъп до информация в САЩ. Правилото е, че съдебни разноски не се възстановяват от другата страна в процеса. В много редки случаи, съдът присъжда възстановяване на всички разходи по делото на ищеца, подчерта адвокат Голдбърг.

 

Изпълнителният директор на ПДИ Гергана Жулева представи данни за прилагането на Закона за достъп до обществена информация през 15-те години от неговото прилагане.

 

Източник на тази информация са правителствените доклади за състоянието на администрацията. ПДИ изготви визуализация на обобщените данни за прилагането на ЗДОИ, достъпна на страницата на организацията.

 

Детайлна картина на историята на прилагането на ЗДОИ дават и докладите за състоянието на достъпа до информация в България, които ПДИ издава от 2000 г. Те започват с препоръки за подобряването на законодателството и на практиките, изготвени въз основа на анализ на законодателството, резултати от наблюденията по практиката на закона, анализ на съдебната практика, както и тенденции, идентифицирани въз основа на казуси, постъпили в ПДИ за правна помощ.

 

Гергана Жулева подчерта на основата на опита, че прилагането на ЗДОИ е свързано с рационално мислене на администрацията, а не единствено с нормативните разпоредби. Тя даде пример с приемането на вътрешни правила от институциите, когато това не е било задължение по закон, но е нещо, което улеснява работата.

 

„За съжаление, това не е така, когато става въпрос за улесняване на заявителите. Въпреки че създаването и поддържането на секции „Достъп до информация“ на интернет страниците на институциите е от 2008, само 60% от институциите са изпълнили това задължение“, цитира тя данни от годишния одит на ПДИ на интернет страниците на институциите.

 

Гергана Жулева направи преглед на измененията в ЗДОИ от 2015 г., свързани с активното публикуване на информация. Освен разширяването и детайлизирането на категориите на информация, които подлежат на публикуване, тя подчерта, че се въвежда тридневен срок за публикуване, както и санкции за непубликуване на информация.

 

При липсата на единен орган, който да отговаря за координацията и контрола по изпълнението на ЗДОИ, включително за задълженията за активно публикуване, ПДИ ще продължи да осъществява гражданско наблюдение чрез годишния одит на интернет страниците на институциите.

 

„ПДИ осъществява този одит отдавна и постоянно развива методологията си. От 2010 индикаторите и резултатите са онлайн достъпни“, поясни Гергана Жулева, спирайки се накратко на методологията на проучването от 2016, което обхваща интернет страниците на 565 институции, оценени въз основа на 118 (126 за общините) индикатора. Подават се и електронни заявления за достъп до информация.

 

Гергана Жулева посочи страниците на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщения, на Агенцията за държавна финансова инспекция, Община Бургас и Община Добрич като моделни за изпълнението на задълженията за активно публикуване.

 

ПДИ започна актуализацията на индикаторите за проучването през 2017. „Ако досега е имало индикатори, отчитали и публикуването на информация, която е желателно да присъства на страниците на институциите, без да има изрично законово задължение за това, тази година ще се оценяват изцяло нормативните задължения за оповестяване на информацията “, подчерта Гергана Жулева.

 

Експертът от МТИТС Женета Рогова подчерта, че всички индикатори са достъпни на интернет страницата на ПДИ и всеки може да провери резултатите си.

 

В рамките на едноседмичната лекторска програма за свобода на информацията, която се проведе в период 14-18 ноември 2016, адвокат Кевин Голдбърг обсъди с членове на Комисията по журналистическа етика конкретни казуси от практиката в България и САЩ, срещна се с Милена Недева от Министерския съвет по отношение на глобалната инициатива „Партньорство за открито управление“ и участието на България в нея, даде интервюта на журналисти от национални медии и изнесе лекция пред студенти по журналистика и ПР от Нов български университет.

 

 



[1] Обобщение на промените четете в брой 7 (151), 2016 на месечния информационен бюлетин на ПДИ: http://www.aip-bg.org/publications/Бюлетин/Промени_в_американския_закон_за_свобода_на_информация_2016_м/104684/1000415671/

© 2016 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.