Използване на изкуствен интелект при прилагането на Закона за свобода на информацията: Какво трябва да знаят заявителите?
Неотдавнашна дискусия на MuckRock (неправителствен новинарски сайт), посветена на изкуствения интелект и публичните документи, подчерта напрежението в тази област. Изкуственият интелект може да помогне при търсенето, сортирането и прегледа, но участниците в дискусията предупредиха, че човешката преценка все още има значение, особено когато става въпрос за правни решения.
Едно от най-добрите приложения на изкуствения интелект не е самото съставяне на заявлението, а подпомагането на заявителите да превърнат една обща идея в по-конкретно заявление за достъп до документи. Насоките на MuckRock за получаване на по-бърз отговор по Закона за свобода на информацията (FOIA) се основават на същия основен принцип: искайте документи, а не отговори, и конкретизирайте заявлението, където е възможно.
Заявителите могат да използват изкуствен интелект, за да идентифицират агенции или служби, които вероятно разполагат с документи, да обмислят възможни наименования на документи и да конкретизират заявлението по време, служба, която да питат или тема.
Изкуственият интелект може да бъде от полза и след като дадена агенция предостави документите.
Той може да помогне на заявителите да задават по-добри въпроси, да преглеждат документите по-бързо и да разберат как институциите описват собствените си системи.
За търсещите информация правилото е просто: използвайте изкуствения интелект за подготовка, организиране и изясняване. Не го използвайте, за да заместите проверката, правната преценка или внимателното отразяване на събитията.
Източник: MUCKROCK
***
Великобритания: Решението на Върховния съд по делото на принц Хари разкрива пропуски в отчетността на медиите
На 7 юли 2026 г. Върховният съд на Обединеното кралство се произнесе по делото „Лоурънс и други срещу Associated Newspapers Limited“, заведено от Дорийн Лорънс, Елизабет Хърли, Сейди Фрост Лоу, принц Хари, Елтън Джон, Дейвид Фърниш и Саймън Хюз заведеха дело срещу „Aсошиейтед Нюзпейпърс Лимитид“ (Associated Newspapers Limited) — издателят на „Дейли Мейл“ (Daily Mail) и „Мейл он Сънди“ (The Mail on Sunday).
Ишците обвиняват „Aсошиейтед Нюзпейпърс Лимитид“, че в продължение на много години компанията е получавала лична информация за тях чрез незаконни методи. Те твърдят още, че са били жертва на сериозни нарушения на неприкосновеността на личния живот, включително използване на частни детективи, прихващане на телефонни разговори, подслушвателни устройства, измама с цел извличане на данни („blagging“) и незаконно придобиване на поверителна лична информация.“
„Aсошиейтед Нюзпейпърс Лимитид“ категорично отхвърля всички обвинения, определяйки ги като „абсурдни“ и неподкрепени от достоверни доказателства. Издателят поддържа тезата, че статиите, от които ищците се оплакват, се основават на законни журналистически практики и легитимни източници.
Съдът отхвърля тези искове, като констатира, че ищците не са успели да докажат, въз основа на преценка на вероятностите, че конкретните статии и инциденти, посочени в жалбата им, са резултат от такива практики.
Съдията по делото Матю Никлин приема, като част от фактическата обстановка, че „Aсошиейтед Нюзпейпърс Лимитид“ е използвала частни детективи и че някои от тях са се занимавали с измама. Съдът признава също така доказателства, показващи, че преди 2007 г. частните детективи, наети от компанията, редовно са предоставяли информация при обстоятелства, които дават основание, поне на пръв поглед, да се предположи, че тя е била получена незаконно. Въпреки това съдията постановява, че самото наличие на такива практики не може да установи отговорност по отношение на конкретна статия, ако е съществувал законен и реалистичен начин, по който тя е могла да бъде получена.
Делото се разглежда на фона на дългогодишните опасения относно етиката в пресата и незаконните практики за събиране на информация в Обединеното кралство, които бяха разгледани най-задълбочено в рамките на разследването „Левесън“ след скандала с подслушването на телефони. Разследването поставя сериозни въпроси относно културата, стандартите и отчетността на определени части от пресата.
Барбара Буковска, старши директор в организацията Article 19, прави следния коментар по повод решението по делото „Лоурънс и други срещу „Aсошиейтед Нюзпейпърс Лимитид“:
„Решението показва ограниченията на това да се разчита единствено на отделни лица за справяне с по-широки въпроси относно отговорността на пресата в Обединеното кралство. То показва точно защо Обединеното кралство трябва да довърши работата, започната от разследването „Левисън“, и да обърне внимание на опасенията относно етичните стандарти и поведението на медийните организации. Някои критици твърдят, че това би довело до цензура. Свободата на изразяване обаче се зачита тогава, когато влиятелните институции подлежат на същите стандарти за отчетност, които изискват от всички останали. Свободната преса не се нуждае от свобода от отчетност. Тя се нуждае от отчетност, която защитава нейната свобода.“
Източник: Article 19
***
Доклад на инициативата за открито управление
През месец юли беше публикуван доклада на инициативата „Партньорство за открито управление“ (OGP) за периода 1 април 2025 – 31 март 2026 г.
С наближаването на 15-ата годишнина на Партньорство за открито управление едно послание се откроява ясно: доказателствата за резултатите от откритото управление никога не са били по-силни. Откритото управление изгражда обществено доверие чрез съвместно създаване; прави обществата по-устойчиви чрез участие в вземането на решения; стимулира икономическия растеж чрез прозрачен контрол и открито договаряне; засилва действията в областта на климата; и укрепва държавните институции, като ги прави по-отворени, отговорни и участващи.
86% от страните в Партньорството за открито управление са изпълнили ангажименти през този период, докато 15 национални и 48 местни (субнационални) членове са поели нови ангажименти. Сред предложените и изпълнените ангажименти най-популярните теми са гражданското участие, борбата с корупцията и приобщаването.
Инициативата продължава да се разраства, като Тайланд официално се присъедини през януари 2026 г., превръщайки се в 10-ия член от Азиатско-Тихоокеанския регион.
Партньорство за открито управление утвърждава откритото правосъдие като споделена норма.
За първи път Партньорство за открито управление заедно с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, правителството на Испания и Pathfinders for Peaceful, Just and Inclusive Societies e съорганизатор на световна кръгла маса за равен достъп до правосъдие в Мадрид през ноември 2025 г.
По време на първата регионална конференция за открито правосъдие, съорганизирана от Партньорство за открито управлениe, съдебната власт на Доминиканската република и Международната мрежа за открито правосъдие (RIJA) през август 2025 г., е приета Декларацията от Санто Доминго, чиято цел е да насърчи демокрацията и прозрачността в съдебния сектор чрез десет поети ангажимента. Двайсет и една държава подписват Декларацията.
С пълния текст на доклада може да се запознаете ТУК.
***
Важна стъпка напред: Министерски съвет прие анти-SLAPP законодателство
Българската анти-SLAPP коалиция, обединяваща над 10 организации, юристи и медийни експерти, приветства решението на Министерския съвет (МС) да приеме промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), предвиждащи защита срещу т.нар. “дела шамари”. Законопроектът, приет от МС на 29 юни 2026 г., въвежда изискванията на европейската директива, за стратегическите дела срещу публичното участие, известни като SLAPP дела. Министърът на правосъдието Николай Найденов заяви в сряда, че се очаква промените скоро да бъдат приети от Народното събрание и да осигурят защита от делата-шамари.
Въвеждането на директивата, освен че е задължение за България, е изключително необходимо за гарантиране на свободата на словото. В последните години се наблюдава тревожна тенденция към увеличаване на натиска чрез подобни дела, включително искове за стотици хиляди евро, обезпечителни мерки чрез запори на сметки и продължителни съдебни производства срещу медии, журналисти и активисти. Сред засегнатите са независими издания и журналисти от „Медияпул“, BIRD, „Биволъ“, „Капитал“, “Сега” и други медии. Ответници по такива искове в някои случаи са и граждански активисти и неправителствени организации. Тези дела имат ясно изразен смразяващ ефект върху свободата на словото и обществения дебат.
От Министерство на правосъдието очертаха гарантираните мерки срещу злоупотреба със съдебния процес, регламентирани в нова глава от ГПК, озаглавена „Защита срещу искове, свързани с публичното участие на ответника“. Ето кои са те:
1. Предвижда се възможност съдът да прекратява производството на ранен етап и в кратки срокове, когато установи, че искът е явно неоснователен и е предявен поради публичното участие на ответника. Той преценява и дали основната цел на ищеца е да възпрепятства, ограничи или санкционира ответника поради публичното му участие.
2. Въвежда се възможност юридически лица с нестопанска цел да оказват подкрепа, като представят доказателства, независимо че не са страна по делото.
3. Една от най-важните промени е свързана с обезпечението на иска. Вече няма да се запорират сметки заради това, че по-силната икономически страна е подала иск. Обезпечение ще се допуска само при наличието на убедителни писмени доказателства.
4. В окончателното си решение, ако отхвърля иска, съдът изрично ще се произнася, че делото е било заведено заради обществено участие на ответника.
Макар проектът да не решава всички възможни форми на злоупотреба със съдебни процедури, той представлява ключова първа крачка към ограничаване на натиска срещу журналисти, медии и граждански активисти в България.
Положителен знак е, че България транспонира директивата с разширен обхват, като защитата ще се прилага не само за делата с трансграничен елемент, но и за националните производства.
Призоваваме народните представители да подкрепят законодателните промени, с които България прави важна стъпка в посока укрепване основните принципи на демокрацията и спиране на атаките срещу свободата на словото и публичното участие в процесите на вземане на решения.
Българската анти-SLAPP коалиция е част от CASE – Коалицията срещу SLAPP делата в Европа, която има ключов принос за приемането на специално европейско законодателство срещу делата-шамари. В националната група членуват Асоциация на европейските журналисти-България, ПДИ, фондация “Антикорупционен фонд”, „Българска фондация Биоразнообразие”, ЛГБТИ организация “Действие”, Българския център за нестопанско право (БЦНП), фондация Български адвокати за човека, медийни и правни експерти.
***
Становище по проект на процедурни правила за предлагане и изслушване на кандидати и избор на членове за съдийската и прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание
На 30 юли 7 неправителствени организации (фондация “Антикорупционен фонд”, Български институт за правни инициативи, Български хелзинкски комитет, Инициатива „Правосъдие за всеки“, Институт за пазарна икономика и ПДИ) публикуваха становище по Проект на Процедурни правила за предлагане на кандидати, представяне и публично оповестяване на документите, проверка на професионалните и нравствените качества на кандидатите, изслушване на кандидатите и избор на членове за съдийската и прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание.
С пълния текст на становището може да се запознаете ТУК.
***
Епизод 42 на подкаста „Дела и демокрация“: Бунтът на младите лекари
Гледайте разговор на адв. Александър Кашмъов, ПДИ, с Василена Киара, студентка по медицина и активист.
В този епизод на "Дела и демокрация" навлизаме дълбоко в темата с един вдъхновяващ млад глас, който отказва да се примири със статуквото.
Наш гост е Василена Киара Димитрова, студентка по медицина и активист за прозрачност в здравеопазването. Тя е сред съоснователите на Инициативен комитет „Бъдеще в България“.
Заедно с колегите си тя води диалога с институциите и представя исканията за подобряване на условията на работа и задържане на младите лекари у нас.
Протестите привлякоха вниманието на широката публика към проблемите и доведоха до решение за увеличаване на възнагражденията на специалистите. Василена Киара използва Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и изисква данни за това как точно се управляват и разходват публичните средства в сектора. През 2026 г. нейното искане за информация относно възнагражденията на здравния министър се превърна в гореща обществена тема, след като институциите отказаха да разкрият данните с аргумента, че те са... „лични данни“.
Как се развива диалогът с властта?
Има ли чуваемост в Министерството на здравеопазването и как гражданският натиск променя правилата на играта?
Възможно ли е младите лекари да получат достойна реализация в България и само за пари ли става дума?
***
Епизод 43 на подкаста „Дела и демокрация“: За следствената тайна и Пепи Еврото
Адвокат Александър Кашъмов разговаря с Емил Дечев, юрист, съдия и бивш министър на вътрешните работи. Темата е за реформата в съдебната власт, която е повече от актуална.
Разговорът с Емил Дечев е за за опитите за промени, причините част от тях да се провалят и предизвикателствата пред независимостта на съдебната система.
Част от нещата, които ще чуете в подкаста:
1.Възможна ли е пълноценна съдебна реформа в България?
2.Реформите в Наказателно-процесуалния кодекс и как те влияят на прокуратурата
3.Развития след 2023 г.: Специализираната прокуратура и опитите за ограничаване на ЗДОИ.
"Дела и демокрация" e видеоподкаст, посветен на съдебните дела, които съпътстват демократичните процеси в България. Епизодите са резултат от партньорство между „Програма достъп до информация“ и КАЯ ПРО ООД.