 д-р Елена Георгиева-Иванова |
Д-р Елена Георгиева води битка за осветляване на порочни практики в системата на здравеопазването чрез опита си да разкрие нарушения в най-голямата университетска акушер-гинекологична болница в страната „Майчин дом“. Тя активно използва Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и води множество дела срещу откази за предоставяне на достъп до обществена информация. Усилията й са оценени с получаването на почетна грамота на церемонията за Международния ден на правото да знам 2024. Повод за настоящото интервю е спечеленото дело от д-р Георгиева срещу отказ на директора на „Майчин дом“ да предостави информация за финансовото управление и дейността на болницата, а именно: вътрешните правила за работната заплата; данни за приходите от медицински услуги, извършвани от професори, доценти и ръководители на екипи; информация за извършените консултативни прегледи и приходите от тях и друга информация, свързана с основната дейност на болницата и финансовото изражение на предоставяните медицински услуги.
Д-р Георгиева, бихте ли ни разказали накратко за казуса с търсенето на информация от „Майчин дом“?
Д-р Елена Георгиева-Иванова: Ще се опитам да бъда кратка, въпреки че е трудно, защото това не е единичен казус. Впоследствие осъзнах, че случилото се с мен е показателно за състоянието на здравеопазването като цяло. Започнах професионалния си път в „Майчин дом“ през 2000 г. По време на пандемията от COVID-19 се наложи да поема ръководството на Клиниката по анестезиология и интензивно лечение. Едва две години по-късно осъзнах, че вероятно съм била подложена на целенасочен натиск: започнаха непрекъснати административни пречки; имаше неравномерно разпределение на допълнителните материални стимули – в едната реанимация получаваха едни суми, а в другата – други и т.н. Опитвахме се да поставим проблема, старшите акушерки и аз многократно отправяхме искания за срещи със съвета на директорите, правехме предложения, консултирахме се с юристи, но нито една среща не се състоя. Обещаваха ни, че ще предприемат действия, приемаха предложенията ни, а след това нищо не следваше.
Получих опит за дисциплинарно наказание заради график, подаден два месеца по-рано и одобрен от ръководството, който беше променен заради карантина на с болно от варицела дете. Нямаше никакво основание този случай да се използва срещу мен, но тогава вече окончателно разбрах, че действията срещу мен са системни и преднамерени. След това започна поредица от конкурси за моята длъжност. Изпълнителният директор ми каза, че конкурсът се обявява единствено защото законът го изисква. Подадох си и аз документите за конкурса. По това време все още не бях доцент – бях в процедура по защита на дисертационния си труд. Никой не се съгласи да участва в конкурса. Обявиха втори конкурс – отново без резултат. По време на един сутрешен рапорт, беше представен доцент от Военномедицинска академия като нов началник на клиниката. Това се случи, без конкурсът да е приключил. В продължение на три дни двамата формално заемахме една и съща длъжност. И така, когато започнах да навлизам по-дълбоко в случващото се, се оказа, че има множество нередности в управлението на болницата. Впоследствие разбрах, че подобни проблеми съществуват и в други лечебни заведения.
Как решихте да използвате ЗДОИ, за да получите информация, която знаехте, че съществува, но не е публична?
Д-р Елена Георгиева-Иванова: Всичко започна, след като анонимно ми беше изпратен одитен доклад за болницата. По това време вече получавахме различни сигнали и анонимни писма. Одитният доклад беше представен в Народното събрание. В него се съдържаха данни за начина, по който са били разходвани публични средства, за множество договори, за потенциален конфликт на интереси и за други сериозни нарушения. Министърът на здравеопазването тогава се извини и обеща проверки, но мандатът му приключи скоро след това. Следващият министър също заяви, че ще реши проблема в „Майчин дом“. Бяха назначени проверки, които отново установиха нарушения, но вместо да бъдат потърсени отговорните лица, беше освободен един от одиторите. Сблъсках се с институции, които практически не функционираха. Затова реших, че единственият начин да стигнем до истината е чрез съда. Оспорих и уволнението си. В крайна сметка спечелих делото пред Върховния касационен съд. Именно тогава повярвах, че съдът е една от малкото институции, които все още работят. Паралелно с това започнахме да използваме ЗДОИ, за да получим официални документи и данни, които да покажат какво действително се случва.
Исках информацията да бъде предоставена от самите институции, а не случаят да се разглежда като личен конфликт. За мен това никога не е било лична битка. Ако мислех единствено за себе си, щеше да бъде много по-лесно да замълча. В момента работя в много по-добра среда, получавам същото възнаграждение и нямам никакъв личен интерес да продължавам. Продължавам да се боря срещу корупцията в здравеопазването единствено защото съм лекар. За мен най-важното е как се лекуват пациентите. Видях какво се случва в системата, как решенията понякога не се вземат в интерес на пациентите и как огромни публични средства се разходват по начин, който буди сериозни въпроси. Именно това ме накара да започна тази битка. Не бях сама – много колеги също застанаха зад каузата. За съжаление, част от тях впоследствие бяха подложени на репресии. Някои бяха уволнени, други срещнаха сериозни трудности в професионалното си развитие.
Каква информация търсехте с подадените заявления?
Д-р Елена Георгиева-Иванова: В повечето случаи питахме за начина, по който се разходват публичните средства. С всяка нова информация се появяваха нови въпроси и нови съмнения. Имаше нарушения от най-различно естество. Например установихме случаи, при които са били променяни данни за теглото на пациенти, за да могат те да бъдат включвани в роботизирани операции и болницата да отчита съответните клинични пътеки пред Националната здравноосигурителна каса. За да проверим дали това действително се случва, поискахме информация колко роботизирани операции са извършени, при какви медицински показания и в колко от тях реално е бил използван роботът. Потърсихме информация и от фирмата, която обслужва роботизираната система, защото трябваше да установим дали тя действително е била включвана при всички отчетени операции.
Използването на ЗДОИ беше единственият начин да се сдобием с факти, отразени в официални документи вместо да разчитаме на твърдения, които не могат да бъдат доказани. Надявах се, че когато тези данни станат публични, институциите ще реагират. За съжаление, това не се случи.
Какъв беше резултатът?
Д-р Елена Георгиева-Иванова: Истината е, че институциите почти не работеха. От време на време някой реагираше, но като цяло нямаше реални последици. Единствено съдът донякъде изпълни ролята си. Спечелих делото за уволнението си, както и редица дела по ЗДОИ. Парадоксът е, че въпреки съдебните решения, голяма част от информацията, която поисках, така и не ми беше предоставена.
Смятате ли, че има шанс за повече прозрачност в здравната система след всички скандали и разследвания през последните години?
Елена Георгиева-Иванова: Честно казано, не съм оптимист. Според мен основният проблем е политически. Ако имаше истинско желание за прозрачност, голяма част от тези проблеми щяха да бъдат решени много отдавна.
Печелила сте съдебни битки. Виждате ли реална промяна след всички тези години?
Елена Георгиева-Иванова: Да, печелих дела, особено съм доволна от последното решение на съда. Съдията каза, че иска да разбере истината. Независимо че делото беше по ЗДОИ, тя назначи две експертизи, което е необичайно за този тип дела. Едната беше поискана от ответната страна, а другата – по нейна инициатива. Проблемът е, че въпреки съдебното решение, което е в моя полза, почти съм сигурна, че отново няма да получа исканата информация.
Изминаха вече шест години. Промяната е по-скоро в това, че когато извадим наяве някой проблем, вместо да бъде отстранен, той се прикрива. Например бяха направени промени в Закона за лечебните заведения, които на практика узакониха част от практиките, срещу които възразявахме.
Що се отнася до качеството на медицинската помощ, според мен положението е по-лошо отпреди. От това най-много ме боли.
Защо тази битка е важна не само за лекарите, но и за пациентите?
Елена Георгиева-Иванова: Тя е важна най-вече за пациентите. Лекарите по един или друг начин се приспособяват. Разполагаме с достатъчно добри специалисти и с достатъчно ресурс, за да имаме много по-добро здравеопазване. Ако замълча, ставам част от проблема. Точно затова продължавам.
Какво бихте посъветвали Вашите колеги?
Елена Георгиева-Иванова: Бих ги насърчила да бъдат единни, защото това е в интерес както на лекарите, така и на пациентите. Всички ние един ден ще бъдем пациенти, нашите деца също. Вярата ми е в младите лекари. Надявам се те да бъдат по-сплотени. Ако това се случи, има шанс нещо да се промени.