 д-р Гергана Жулева, председател на УС на ПДИ |
През 2026 г., в периода 30 март - 30 април, беше проведено проучване на интернет страниците на 293 институции и бяха подадени заявления за достъп до информация до 294 институции. Бяха проучени интернет страниците на 20 централни органи на изпълнителната власт, 11 държавни агенции, 29 държавни институции, създадени със закон, 28 изпълнителни агенции, 4 държавни комисии, 12 държавни органи, създадени с постановление на Министерския съвет (МС), 28 областни управи, 150 териториални органи в системата на изпълнителната власт, две публичноправни институции, задължени да предоставят информация, и 10 независими органи на власт. В проучването взеха участие 5 изследователи от екипа на Програма достъп до информация (ПДИ). През април 2026 г. резултатите бяха изпратени на проучваните администрации за бележки и коментари.След отразяване на бележките, резултатите бяха публикувани и представени на пресконференция.[1]
Целта на проучването е да се установи наличието на публикации в интернет страниците, според изискванията на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) в няколко групи категории:
- Институционална информация – нормативната уредба, функции, услуги, информационни масиви;
- Организационна структура, контакти;
- Оперативна информация – актове, стратегии, планове, дейности;
- Финансова и друга прозрачност – бюджети и финансови отчети, декларации за конфликт на интереси, обществени поръчки;
- Наличието и съдържанието на секциите по достъпа до информация;
- Организация на получаването и отговарянето на електронни заявления;
- Актуалност на публикуваната информация.
Измененията в ЗДОИ от декември 2015 г.[2] въведоха доста подробни норми за активното публикуване в интернет страниците. Индикаторите, по които ние следим публикациите в институционалните страници, следват задълженията по закон.
Публикуването на информацията зависи и от добре структурираните и поддържани вътрешни информационни системи, както и от управлението на процеса на активно публикуване.
Териториалните звена на централните органи на власт, които имат самостоятелни задължения, много често разчитат на централния орган. Така например някои от Областните дирекции на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) и Регионалните дирекции по горите препубликуват документи на своите централни ръководства.
Много добро впечатление правят страниците на регионалните здравни инспекции (РЗИ). Те са с ясна визия. Секциите „Достъп до информация“ са лесно намираеми и са с доста богато съдържание. В повечето от тях има връзка с профила на регионалното звено в ЦАИС ЕОП, така че могат да се разгледат обществените поръчки след 2020 г.
Институционална информация
Нека разгледаме резултатите от проучването през 2026 г., свързани с публикуване на информация за самата институция [3].
Тук се проследяват наличието на информация за правомощията или функциите на институцията, наличието на устройствения правилник, данни за структурата на администрацията, описанието на услугите, които предоставя, информационните масиви, които поддържа, информация за конкурси и контактна информация.
Резултатите, сравнени с данните от предишни години [4], когато сме проучвали интернет страниците по същите показатели, показват подобрение.Особено подобрение наблюдаваме по отношение на правомощията на институцията, контактната информация и описанието на информационните масиви и регистрите, които поддържа.
Информация за контактите може да се намери в почти 100% от изследваните институции, докато за работното време остава все още с най-ниски проценти в сравнение с другата необходима информация.
В тази част на проучването традиционно с висок процент са публикациите, свързани със структурата, услугите, конкурсите.
Оперативна информация
Като „оперативна информация“[5] обозначаваме категориите информация, свързана с нормативните и административни актове, приетите решения, програми, планове и отчети.
Част от проучваните институции подготвят и предложения за изменения на нормативната уредба, свързана с тяхната дейност, тъй като притежават съответните правомощия и имат най-задълбочени познания за проблемите, които възникват в процеса на прилагането на тази уредба. Тяхна е инициативата да подготвят предложенията, да направят оценка за тяхното въздействие и да подготвят и осъществят общественото обсъждане със заинтересованите страни и обществеността. Макар преди години да беше създадена и поддържана специална платформа за прозрачност на този процес[6], инициативата за подобни изменения и експертното знание е именно на съответните прилагащи уредбата институции и техните администрации.
Така например, Министерството на енергетика представя проектите за обществено обсъждане в рубриката „Обществено обсъждане“, в която откриваме и информация относно приключили обществени обсъждания с необходимата документация към тях.[7]
По отношение на публикациите за оперативната работа на проучваните институции изпълнението също се подобрява.[8] Tези публикации зависят от поддържането на вътрешните информационни системи на институцията и тяхното управление.
Автоматизирането на регистрите за административните актове, включително прилагането на правила за датите на публикуване на документите, е фактор за доброто изпълнение.
Секции „Достъп до информация“
В сравнение с проучването през 2024 г. броят на създадените и поддържани секции „Достъп до информация“ (ДИ) не се е увеличил[9]. Само 4 от проучваните 293 институции нямат такива секции в своята интернет страница.
Съдържанието на тези секции в 33 институции отговаря на изискванията на ЗДОИ. Това са: Министерски съвет; Министерство на финансите; Агенция „Митници“; Институт по отбрана; Институт по публична администрация; Патентно ведомство; Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“; Комисия за финансов надзор; областните администрации: Благоевград, Велико Търново, Видин, Смолян; Дирекция „Земеделие“ Монтана; регионални здравни инспекции: Благоевград, Велико Търново, Видин, Габрово, Кърджали, Кюстендил, Силистра, Смолян, Шумен, София-град, регионални инспекции по околна среда и водите (РИОСВ): Благоевград, Велико Търново, Плевен, Пловдив, Смолян, Шумен; Басейнова дирекция - Варна Черноморски район, Басейнова дирекция за управление на водите - Източнобеломорски район Пловдив; областни дирекции на МВР: Кърджали, Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Прави впечатление, че въпреки нашите препоръки тази секция да е в основното меню на страницата, секциите ДИ в разделите „Административните услуги“ или в „Администрация“ са се увеличили.
Информация за звеното по достъпа до информация
Публикуване на информацията за звеното, което приема заявления, е задължителна по закон.
Макар да са се увеличили с малко институциите, които са направили това, все още някои от органите на власт смятат, че е достатъчно тази информация да е публикувана във Вътрешните правила (ВП) по ЗДОИ. Същото се отнася и до определеното място за преглед на информацията. Търсещите информация няма как да знаят, че биха намерили тези данни във ВП. Кратка информация за звеното, адреса, телефона, отговорния служител в открит текст не би затруднило администрацията, а напротив, би улеснило гражданите, доколкото е и част от разяснителната информация.
Длъжностното лице по достъпа до информация е най-малко публикуваната информация. Първо, институциите приемат, че този служител е част от звеното по ЗДОИ и не е необходимо да бъде изрично идентифициран в интернет страниците им. Друго съображение е, че процесът предполага много етапи – приемане на заявленията, разпределение към дирекцията, която създава и съхранява исканата информация, и вземане на решение по заявленията от определения според ВП служител, отговорен за вземане на крайното решение, който в много случаи е ръководителят на институцията. Връзката между отделните етапи в процеса на разглеждане на заявленията би трябвало да е определеният служител.
Както много пъти сме отбелязвали, тези служители би трябвало да преминават периодично обучения по ЗДОИ. Доколкото обаче в закона този служител е само определен, а не назначен, то и информация за него не се публикува.
Според данните от докладите на МС „Състоянието на администрацията“[10] броят на звената/служителите[11] по ЗДОИ в администрациите намаляват през годините.
Източник: Годишни доклади на МС „Състоянието на администрацията“
Според тези данни в повечето случаи тези функции са възложени на правните отдели.
Източник: Годишни доклади на МС „Състоянието на администрацията“
Разяснителна информация
За търсещите информация е важно в открит текст да намерят в секция ДИ разяснителна такава, за упражняването на правото на информация в дадената институция.
През 2026 година 223 от 293 изследвани институции са публикували такава информация.
Според доклада „Състоянието на администрацията 2025“[12] на МС техният брой е значителен, но тези данни са от самоотчетите на администрацията. Както е отбелязано в самия доклад към тях се включват разяснителни кампании, брошури, информационни табла.
Източник: Годишни доклади на МС „Състоянието на администрацията“
Вътрешни правила по достъпа до информация [13]
Друга задължителна информация за публикуване са ВП по ЗДОИ. Според изследването на ПДИ 90% от публикувалите ВП по ЗДОИ са го направили в секция ДИ, което е значително увеличение в сравнение с предишни години.
Годишни отчети
88% от изследваните институции са публикували годишните си отчети за достъпа до информация. Отношението към тези доклади е формално-статистическо в повечето случаи. Разбира се, има и изключения, където се анализира каква информация е искана. Много формален е подходът и към докладването на основанията за отказ. Цитира се член от закона, без анализ за прилагане на ограничението и баланса с надделяващия обществен интерес. Сред изключенията са регионалните инспекции по околна среда и водите, които освен регистъра на получените заявления и решенията по тези заявления подготвят и аналитичен отчет за работата по ЗДОИ през годината. Аналитични отчети подготвят и някои от регионалните здравни инспекции.[14]
Годишният преглед на работата по ЗДОИ би очертал направленията, по които трябва да се работи.
За списъците на категориите информация за публикуване
Тази година в хода на проучването беше поискан със заявление списъкът на категориите информация, подлежащи на публикуване в интернет за сферата на дейност на съответната администрация. Този списък е от голямо значение както за администрацията, така и за гражданите, които търсят информация от съответна институция.
Подреждането на категориите за публикуване, заедно с форматите в които са публикувани, помага на самата администрация да преглежда задълженията си за публикуване в интернет. Много от институциите посочват в тези списъци и линковете към публикуваната информация.
Търсещите информация могат да се ориентират, къде да намерят това, което търсят, като прегледат тези списъци.
Други условия за упражняването на правото на достъп до информация
ЗДОИ отбелязва като необходими за публикуване и някои други категории документи, сред които са:
- мястото за преглед на получената информация,
- предоставената повече от три пъти информация,
- списък на категориите информация, представляващи служебна тайна,
- списъци на документи, чиито срокове за класификация са изтекли и са премахнати нивата на класификация.
Добър пример в това отношение е Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, където в секция ДИ са публикувани „списъци на документи и материали, носители на класифицирана информация с изтекли срокове и премахнати нива на класификация на основание чл. 50, ал. 5, т. 1 и т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за защита на класифицираната информация: https://www.statereserve.bg/assets/resourcedocuments/9692/20.01.2025-spisk-ki.pdf
Изводи от проучването на активната прозрачност през 2026 г.
Резултатите от проведеното през 2026 г. проучване на ПДИ на активната прозрачност на органите в системата на изпълнителната власт, както и независимите органи на власт, показват няколко неща:
- Усилията от страна на ръководителите на административните структури в системата на изпълнителната власт за подобряване на съдържанието на секции ДИ трябва да продължат. Особено внимание трябва да се обърне на териториалните звена. С изключение на регионалните здравни инспекции, които имат много добри резултати, други териториални звена като ОДМВР, областните дирекции „Земеделие“, регионалните дирекции по горите са с доста бедни откъм съдържание и неструктурирани страници. Подходът към секциите ДИ е формален.
- Подобряването на прозрачността зависи до голяма степен и от управлението на вътрешните информационни системи и разбирането за това, че достъпът до информация не е една от услугите, които администрацията предоставя на гражданите, а би трябвало да е основен принцип на нейната работа.
- Регистрирането на създаваните документи и актове и автоматизирането на публикуването предполага във вътрешните информационни системи да са заложени по подразбиране изискванията за публикуване.
- Съдържанието на повечето отчети по ЗДОИ е подчинено на статистиката. Липсват анализи на търсената информация, липсват анализи на прилаганите ограничения и баланса с надделяващия обществен интерес. Тези анализи са необходими за подобряване на прозрачността на институциите.
- Необходими са продължаващи обучения за звената и служителите по достъпа до информация.
[1] Виж: https://data.aip-bg.org/surveys/UMG441/. Тук могат да се проследят резултатите на всяка една от проучваните институции, както и резултатите по индикаторите за наблюдение, рейтинга, получените отговори на подадените заявления и предоставената информация и статистиката: https://www.aip-bg.org/news/Пресконференция_за_представяне_на_резултатите_от_Гражданския/20260522004506/
[2] ДВ. бр.97 от 11 Декември 2015г.
[3] Виж Приложение 1 на настоящия доклад.
[4] До 2024 г. включително проучването се провеждаше ежегодно. Виж: https://www.aip-bg.org/surveys/. Сравнителните графики са част от годишните доклади на ПДИ като приложения: https://www.aip-bg.org/publications/Годишни_доклади_за_състоянието_на_достъпа/206338/
[5] Виж Приложение 2 на настоящия доклад.
[6] Портал обществени консултации, поддържан от Министерски съвет: https://www.strategy.bg/bg
[7]https://www.me.government.bg/bg/news/me-predlaga-za-obshtestveno-obsajdane-dokumentaciyata-svarzana-s-programata-za-predostavyane-na-kompensacii-na-nebitovite-potrebiteli-3836.html?p=eyJ0eXBlIjoiZGlzY3Vzc2lvbm5ld3NfMCJ9
[8] Виж Приложение 2 към настоящия доклад.
[9] Виж Приложение 4 към настоящия доклад.
[10] Годишните доклади “Състояние на администрацията“ могат да бъдат намерени: https://iisda.government.bg/annual_reports.
[11] Там наличието на звена/служители са обобщени данни.
[12] https://iisda.government.bg/annual_reports.
[13] Виж подробности и сравнителни графики за три години в Приложение 4 към този доклад. Данните за 2026 г. могат да бъдат видени на https://www.aip-bg.org/surveys/.
[14] Виж например отчета на РИОСВ - Пазарджик: https://riewpz.org/files/file/god_otchet_zdoi/god_otchet_zdoi_2025-1.pdf. Или отчета на РЗИ - Благоевград: https://rzi-blagoevgrad.egov.bg/wps/wcm/connect/rzi-blagoevgrad.egov.bg-31335/152ff938-02f5-4816-8de6-a7c49d5e7330/%D0%93%D0%9E%D0%94%D0%98%D0%A8%D0%95%D0%9D+%D0%9E%D0%A2%D0%A7%D0%95%D0%A2+%D0%A0%D0%97%D0%98+2025-clean.pdf?MOD=AJPERES&CONVERT_TO=url&CACHEID=ROOTWORKSPACE.Z18_PPGAHG800147206POAE0FQAEN6-152ff938-02f5-4816-8de6-a7c49d5e7330-pR3PpYl.
___________________________________________
Проучването през 2026 г. се провежда в рамките на проект "Достъпът до информация като гаранция за демокрацията“ с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на фондация „Програма достъп до информация“ и не отразяват непременно вижданията на Фондация Америка за България или нейните партньори.