![]() |
Предоставянето на информация по реда на ЗДОИ включва и създаване на нарочна справка, ако информацията не е налична точно в търсения вид. Това важи още по-категорично, когато информацията се съхранява само и единствено у задължения субект и не може да бъде получена от никъде другаде.
До този извод стигна състав на Административен съд София-град (АССГ) по дело на д-р Елена Георгиева (София) срещу отказ на директора на „Майчин дом“ ЕАД.
На 26 юли 2024 д-р Георгиева подава заявление до „Майчин дом“ ЕАД, с което иска информация описана в 27 точки като първите 25 точки касаят приходи по обособени позиции от ценоразписа на болницата, а точки 26 и 27 касаят разходването на приходи от немедицински услуги.
С решение от 19 август 2024 г. директорът на „Майчин дом“ ЕАД отказва достъп с мотиви, че информацията не се създава и съхранява във вида, в който е поискана.
Отказът е обжалван пред АССГ. ПДИ поема делото преди първото съдебно заседание.
С Решение № 27838/10.07.2026 г. на АССГ, Второ отделение, 39 състав, по а.д. № 8867/2024 г., съдия Миглена Николова отменя отказа и връща преписката на ответника с указания да предостави заявената информация в цялост и в заявения вид в 14 дневен срок.
Съдията посочва, че между страните няма спор, че всички 27 точки от Заявлението касаят обществена информация по см. на чл.2 от ЗДОИ, че "Майчин дом" ЕАД е зад. субект по чл. 3 ал. 2 от ЗДОИ и че търсената информация се създава и е налична у "Майчин дом" ЕАД. Информацията е служебна като касае изцяло приходи и разходи на публични средства. Съдебната практика приема, че когато информацията касае публични средства надделяващият обществен интерес по см. на ЗДОИ винаги е налице, поради което съдът приема, че не е нужно същият да бъде доказван от жалбоподателката /с представяне на медийни публикации/. Нещо повече, съдебната практика приема, че ответникът следва да доказва липсата на надделяващ обществен интерес, а не обратното. Видно от решението за отказ, ответникът не се позовава на каквото и да е основание от ЗДОИ за непредоставянето на информацията, като не твърди, че предоставянето й е недължимо. Единственото основание за отказ за предоставяне, посочено в решението, е липсата на създадена и съхранена от "Майчин дом" ЕАД информация по отделни видове – немедицински дейности (няма изложен такъв довод за мед. Дейности).
От доказателствата по делото се установява, че търсената със заявлението информация категорично не е достъпна никъде публично - по простата причина, че изобщо не е създадена и не съществува в електронен вид, а съществува само в първичните счетоводни документи на "Майчин дом" ЕАД т.е. на хартиен носител, а до тях няма публичен достъп.
Ответникът потвърждава пред съда, че създава и съхранява търсената информация по начина по която е формулирана в заявлението, но тя трябва да се извлече от многобройните хартиените носители /първични счетоводни документи/ - ръчно от служители на „Майчин дом“ ЕАД. В тази връзка твърдението в съдебна фаза е, че ответникът може да предостави заявената информация, но това ще му коства значителни усилия ръчен труд на много служители за продължително време. От съдебните експертизи по делото се установява, че в първичните счетоводни документи - фактурите за платените медицински и немедицински услуги се изписват с точното им наименование каквото е посочено в ценоразписа на болницата. Това позволява да се направи електронна справка чрез написване на програмен код. Видно и от писмените доказателства, за целта болницата трябва да предостави достъп до електронната си база, да възложи и да заплати на разработчика /носител на авторските права на програмата / - по цени и условия съобразно действащия между тях договор за съответния период. По него цената за работа на програмист на разработчика е 102 лв. на час с ДДС. Това опровергава твърдението на ответника, че справката би струвала хиляди евро. Справката можеше да бъде направена и от вещото лице при посещението му в болницата, но там ответникът му е предоставил само потребителски достъп до компютър – без да му даде оторизиран достъп с потребителско име и парола. Видно от писмото на разработчика, представено по делото, служителите на болницата с оторизиран достъп /сред които и такива от отдел „Счетоводство“, начело с Гл. счетоводител/ - могат да създават или променят вече програмирани от разработчика шаблони за отчитане на услугите.
Според съд. практика, предоставянето на информация по реда на ЗДОИ включва и създаване на нарочна справка, ако информацията не е налична точно в търсения вид. Това важи още по-категорично когато информацията се съхранява само и единствено у задължения субект и не може да бъде получена от никъде другаде. В случая - доказано информацията се създава и се съхранява само и единствено в болницата /на хартиен и на електронен носител/, като дори разработчикът няма достъп до ел. носител, ако болницата не му предостави достъп до компютри на място в болницата.
Решението е окончателно.
***
Въпросите, свързани със законността на строителството, устройството на територията и извършваните проверки от съответните контролни органи, определят наличие на надделяващ обществен интерес за предоставяне на информация.
До този извод стигна състав на Административен съд - Бургас по дело на Асен Йорданов (Биволь) срещу отказ на кмета на Община Камено.
На 23 януари 2026 г. Асен Йорданов подава заявление до кмета на Община Камен, с което иска информация, свързана с имот, находящ се в с. Константиново, община Камено, с посочен идентификатор, собственост на трето лице, конкретно посочено:
- Съгласно действащия режим по § 4 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ), счита ли се за законосъобразна построената в посочения имот масивна сграда с фундамент и тухлена зидария, при положение че § 4 допуска единствено поставяне на временни, преместваеми обекти за земеделски труд и отдих, без застрояване и без промяна на предназначението на земята?;
- Издавано ли е каквото и да е разрешение за въпросната постройка, включително, но не само: разрешение за поставяне по чл. 56 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), разрешение за строеж, виза за проектиране, друг административен акт, легитимиращ изграждането на масивна сграда в имота?;
- Ако е издавано разрешение какъв е видът на разрешението, на коя дата е издадено, от кой административен орган, въз основа на коя правна норма, за какъв обект (описание, параметри и предназначение);
- Ако не е издавано разрешение, извършвани ли са от страна на община Камено проверки на място, констативни актове, сигнали или действия по компетентност до Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) или Регионалната дирекция за национален строителен контрол (РДНСК), други административни действия във връзка с установяване на евентуално незаконно строителство;
- Налице ли е в общинската администрация акт за въвеждане в експлоатация, удостоверение за търпимост или друг акт, с който сградата е третирана като допустима или законна?.
Със заповед от 20.02.2026 г. кметът отказва достъп с мотиви, че информацията не е обществена по ЗДОИ, засяга лични данни и не съществува във вида, в който е поискана.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред Административен съд - Бургас.
С Решение № 6199/10.07.2026 г. на Административен съд - Бургас, IX състав, по а.д. № 501/2026 г., съдия Павлина Стойчева отменя отказа по т. 2, 3, 4 и 5 от заявлението и връща преписката на ответника за ново произнасяне с указания по тълкуване и прилагане на закона, отхвърля жалбата по т. 1 от заявлението.
Съдията посочва, че в случая търсената информация касае строеж, документи за неговата законност и извършени за целта проверки от страна на общината – въпроси по т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6 от заявлението. Така поисканата информация отразява дейността на общинската администрация по изпълнение на публични контролни функции по прилагане на ЗУТ, поради което имат характер на официална обществена информация, въз основа на която лицето да състави мнение относно дейността на задължения субект в тази област на компетентност, поради което той дължи предоставянето й. Въпросът по т. 1, както и органът е отбелязал, няма характер на обществена информация. Жалбоподателят е поискал да узнае дали съгласно действащия режим по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ изпълненият строеж се счита за законосъобразен. Така поставен въпросът той не е насочен към съществуваща информация, а изисква правна преценка, анализ или становище на администрацията и доколкото органът не е длъжен да извършва такъв правен анализ в контекста на ЗДОИ, то отказът в тази част е законосъобразен.
Становището на административният орган, че исканата информация засяга предоставяне или представлява лични данни, е неправилно. Предоставянето на информация относно изпълнен строеж не представлява разкриване на лични данни. Видно от поставените въпроси заявителят не е поискал данни за конкретно лице, в чиято полза е издадена строителна документация за изпълнения строеж, а дали изобщо е издадена такава документация, като се посочи нейния вид, дата на издаване, орган, който я е издал, правно основание на издаването и за какъв обект, както и дали са извършени проверки относно законността на строежа. Нито едно от така поисканото не засяга защитими лични данни. Органът е изпратил запитване до собственика на строежа, но от мотивите е видно, че кметът на общината всъщност не се е позовал на отказа на третото лице. Той е изброил какво представляват лични данни – имена, ЕГН, адрес, данни за финансово състояние, но нито едно от изброеното не е поискано от жалбоподателя. Ако документът, обективиращ търсената информация, съдържа лични данни, те биха могли да бъдат заличени за заявителя. Фактът, че имотът е собственост на трето лице, не означава задължително основание за отказ, тъй като въпросите, свързани със законността на строителството, устройството на територията и извършваните проверки от публични органи, определят надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ. Административният орган всъщност не е изложил никакви мотиви относно обществения интерес, което е задължителна преценка в случай на отказ на третото лице, респ. не е обсъдил процедиране в хипотезата на чл. 31, ал. 4 и ал. 5 от ЗДОИ.
Решението е окончателно.
***
Когато административният орган не обори презумпцията за надделяващ обществен интерес, заявлението за достъп до информация следва да бъде уважено и търсената обществена информация следва да бъде предоставена.
До този извод стигна състав на Административен съд - Габрово по дело на Емилия Димитрова (sevlievo-online) срещу отказ на секретаря на Община Севлиево.
На 1 април 2026 Емилия Димитрова подава заявление за достъп до обществена информация до кмета на Община Севлиево, с което иска информация, описана в 7 точки, за дейностите по информиране на обществеността от страна на общината и в частност за дейността на служителя за връзки с обществеността:
- По какъв ред се организират и изпълняват дейностите по информация и публичност в Община Севлиево?
- Служителят за връзки с обществеността, посочен на интернет страницата на Община Севлиево в раздел „Контакти“ като главен експерт „Протокол и връзки с обществеността“, назначен ли е към датата на получаване на настоящото заявление? Моля да бъде посочен видът на правоотношението (трудов или друг вид договор).
- Какъв е размерът на основното месечно възнаграждение на главния експерт „Протокол и връзки с обществеността“, както и на допълнителните възнаграждения (ако има такива) към датата на подаване на настоящото заявление?
- В случай че отговорът на въпрос 2 е положителен – колко присъствени дни има за 2025 г. и до датата на получаване на настоящото заявление главният експерт „Протокол и връзки с обществеността“?
- Възлага ли Община Севлиево дейности, които по длъжностна характеристика следва да се изпълняват от главния експерт „Протокол и връзки с обществеността“, на други лица? Моля да бъде уточнено по какъв ред се ангажират външни изпълнители (включително фотографи) за отразяване на събития и какво е тяхното възнаграждение.
- Какъв е размерът на изплатените средства за външни услуги, свързани с отразяване на събития в Община Севлиево за 2025 г. и до датата на получаване на настоящото заявление?
- Възложена ли е на главния експерт „Протокол и връзки с обществеността“ комуникацията с медиите? Ако да, разполага ли общинската администрация с информация за начина, по който тази комуникация се осъществява? Въпросът се поставя във връзка с обстоятелството, че на посочения служебен имейл не се получават отговори, а обявеният телефон за контакт е стационарен и продължително време остава без отговор.
С Решение от 29.04.2026 г. секретарят на Община Севлиево предоставя достъп до част от исканата информация и изрично отказва информация по т. 4 от заявлението. Мотивите за отказ са, че информацията не е обществена, представлява лични данни и е налице изрично несъгласие за предоставянето й от страна на трето лице – експертът, заемащ длъжността.
С подкрепата на ПДИ отказът по т. 4 от заявлението е обжалван пред Административен съд - Габрово.
С Решение № 1118/20.07.2026 г. на Административен съд - Габрово, IX състав, по а.д. № 209/2026 г., съдия Мариета Спасова отменя отказа по т. 4 от заявлението и връща преписката на ответника за ново произнасяне в тази част с указания по тълкуването и прилагането на закона.
Съдията посочва, че в случая секретарят на община Севлиево, за да откаже достъп до обществена информация по т. 4 от заявлението на жалбоподателката, се позовава на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ и се мотивира с изричното несъгласие на трето лице да се предостави информация и на второ място сочи, че исканата информация представлява лични данни и не попада в приложното поле на ЗДОИ.
В случая предпоставките на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ за отказ да се предостави исканата информация не са изпълнени. В решението на секретаря при община Севлиево не са изложени мотиви, от които да се установи по какъв начин исканата информация се отнася до третото лице и какви негови интереси биха били засегнати от предоставянето ѝ. Лаконично е посочено, че експертът изрично е изразил несъгласие да бъде предоставена исканата информация.
На следващо място липсата на съгласие на засегнатото лице не е абсолютна пречка, нито е достатъчно основание за отказ на органа да предостави информация. В този смисъл от административния орган не са изложени никакви аргументи относно наличието на надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ. Надделяващ обществен интерес има винаги, когато чрез искания достъп се търси постигането на определени, посочени в закона цели. По тази причина позоваващият се на този текст не е длъжен да доказва съществуването на надделяващ обществен интерес. Този извод следва от разпоредбата на §1, т. 5, б. "б" и б. „в“ от ДР на ЗДОИ, която въвежда оборима презумпция за наличие на обществен интерес, когато сведенията и данните са свързани с улесняване на прозрачността и отчетността на задължените субекти относно взиманите от тях решения, както и гарантира законосъобразното и целесъобразно изпълнение на законовите задължения на субектите по чл. 3 от ЗДОИ. Във всички случаи, когато посочената презумпция не е оборена, искането следва да бъде уважено и търсената обществена информация следва да бъде предоставена.
Липсата на мотиви прави акта незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 2 от АПК във вр. чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, поради което следва да бъде отменен на това основание. Преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне. При новото разглеждане на преписката административният орган следва да обсъди приложението на ЗЗЛД, на което се позовава третото лице, доколкото със заявлението не се иска достъп до информация за конкретни присъствени дни, ползвани отпуски или болнични листове, както неправилно е прието с обжалваното решение. Направено е искане за предоставяне на статистически данни за брой присъствени дни през 2025 г. и съответно за 2026 г. до датата на заявлението на лицето при изпълнение на дейността му на общински служител – експерт „Връзки с обществеността“.
Решението е окончателно.
Спечеленото дело е отразено в статия на Емилия Димитрова от 21 юли 2026 в сайта „За истината: „Съдът: Община Севлиево незаконно крие информация за присъствието на общинския си PR“.
