ISSN 1313-6496

Новини

Полша: Знаменателен ден за журналистите – президентът подписа Закона срещу SLAPP

19 юни 2026 г. е знаменателен ден за журналистите, активистите и всички, които участват в обществения живот в Полша. Президентът Карол Навроцки подписа закона за специални мерки за защита на участниците в обществения дебат. След години на преговори, застъпничество, обществени кампании и законодателни предложения Полша вече има Анти SLAPP закон.

Законът обхваща вътрешни и трансгранични дела-шамари, като гарантира прилаганетона Анти SLAPP директивата на ЕС (Anti SLAPP Directive) и на Препоръката на Съвета на Европа срещу SLAPP.

Законът съдържа редица прогресивни елементи, за които организациите за защита на свободата на медиите отдавна се застъпват, а именно механизми за ранно отхвърляне на злонамерени съдебни искове, въвеждането на гаранционни депозити за ищците и прехвърлянето на тежестта на доказване върху ищеца в случаи на SLAPP.

Източник: Article 19 и ТУК

***

Свързване на данните за собствеността: Практически подходи за борба с трансграничната финансова престъпност

 
На 11 юни 2026 г. беше публикуван докладът „Свързване на данните за собствеността: Практически подходи за борба с трансграничната финансова престъпност“. В него  са изложени заключенията и препоръките на Работната група за оперативно съвместими данни за действителните собственици, съвместно свикана от Open Ownership,Global Coalition to Fight Financial Crime и Risk Intelligence на London Stock Exchange Group. Докладът е дело на работна група, която обединява над 50 експерти от частния сектор, международни организации и гражданското общество.

Терминът „оперативна съвместимост“ (Interoperability) се използва все по-често. В общи линии оперативната съвместимост означава способността на информационните системи да се свързват помежду си, както и степента, до която данните от различни източници могат лесно да се споделят, обменят и тълкуват по един и същ начин, дори когато съответните правни рамки, технически инфраструктури и институционални механизми не са идентични. Един от основните приноси на работната група е изясняването на това какво означава на практика оперативната съвместимост на информацията за действителните собственици, въз основа на три взаимосвързани измерения: семантична, технологична и управленска оперативна съвместимост.

 
Основни изводи

Работата на работната група потвърждава, чеповишаването на оперативната съвместимост на информациятаза действителните собственици е както постижимо,така и необходимо, но не е самоцел.Оперативната съвместимост е само една част отпъзела, а достъпът до информация за действителните собственици– по-специално от чуждестраннирегистри – както и подробностите до коиполета от информацията имат достъп потребителите и какможе да се осъществи този достъп, също сарешаващи за това данните за действителните собственицида бъдат използвани така, че да имат реалновъздействие. Във връзка с това изводите на работната група са, че:

• Достъпът остава наболял проблем
• Ефективните национални регистри са от основно значение
• Реформата трябва да се ръководи от нуждите на потребителите
• Данните в регистрите за действителните собственици трябва да серазглеждат във връзка с друга информация при изработването на мерки за подобряване на оперативната съвместимост
• Ефективното и непрекъснато управление на инициативите за оперативна съвместимосте от решаващо значение за техния успех

Пълен текст на доклада: https://oo.hacdn.io/media/documents/oo-report-connecting-ownership-data-2026-06.pdf 

***

Доклад на института „Ройтерс“ за цифровите медии

Излезе петнадесетото издание на Доклада за цифровите медии (Digtial News Report 2026) на института „Ройтерс“.  Тази година се очертават три основни теми, свързани със:

• структурния достъп,
• начините за консумиране на новини и
• нивата на доверие сред аудиторията.

Докладът са основава на данни от проучване на близо 100 000 участници в държави със сравнително висока разпространеност на интернет.

Основни изводи: 

• Социалните медии и видеоплатформите изпреварват новинарските уебсайтове и приложенията.
• Използването на чатботове с изкуствен интелект за новини нараства бързо, но не толкова бързо, колкото използването на изкуствен интелект за други цели.
• Онлайн видео платформите продължават да набират скорост.
• Създателите на съдържание са в челните редици на растежа в областта на видеото: Анкетираните споделят, че създателите на съдържание са по-забавни, по-лесни за разбиране и по-близки до хората в сравнение с традиционните медии. От друга страна, те са  по-малко надеждни и по-малко безпристрастни.
• Интересът към новините спада: От 2021 г. насам делът на хората, които заявяват, че проявяват „изключителен“ или „голям“ интерес към новините, е спаднал средно с 13%. При интересуващите се от новините няма голяма промяна по отношение на използването, ангажираността и склонността да плащат, т.е. наблюдаваме по-малък, но устойчив целеви пазар.
• Доверието в новините е ниско: спаднало е в 29 от 48 пазара през тази година, което води до най-ниското ниво, което е регистрирано откакто институтът „Ройтерс“ започва да измерва доверието в новините през 2015 г. (37%).
• Плащането за новини се сблъсква и с предизвикателството, свързано с отклоняването от прякото консумиране: Значителен брой хора подкрепят финансово нетрадиционните медии. Хората плащат за новини главно заради преките ползи, които получават от съдържанието, до което искат да имат достъп (81% посочват, че това е поне част от причината да плащат). Но почти половината (46%) от анкетираните, които плащат за новини, изразяват и мотивация, основана на ценности (като подкрепата за журналистиката поради нейното значение за обществото) и някои новинарски организации се възползват от това.
• Устойчивост в подкрепата на обективността като идеал: почти половината (45%) от анкетираните все още предпочитат новини, които не заемат страна, а подобен дял (46%) също смята, че консумирането на новини, които не заемат страна, е най-доброто за останалите членове на обществото.
• Има съмнения относно достоверността на новините. 

Каква е ситуацията в България

Според доклада на института „Ройтерс“ медийната среда в България се характеризира с дълбоко вкоренени проблеми като политическа намеса и изключително ниско обществено доверие на фона на политическа нестабилност. SLAPP делата често се използват от политици и държавни служители за заглушаване на журналистите. Следването на основните медии като новините на Nova TV и bTV новините остава непроменено както при традиционните, така и при онлайн платформите. Те запазват доминиращите си позиции на пазара и продължават да привличат над 90% от общите рекламни бюджети. „24 часа“ остава лидер на сравнително стабилния пазар на печатни издания. Въпреки въвеждането на платени дигитални абонаменти, „Дневник“ и „Капитал“ отчитат ръст в онлайн потреблението. „Капитал“ е една от малкото традиционни медии, които създават съдържание, специално адаптирано за по-младите читатели.

 
Източник: блог "Медийно право"

***

Преглед на Закона за достъп до информация в Канада

На 16 юни 2026 г. организацията Център за право и демокрация внесе становище в Канадското федерално правителство по повод редовния петгодишен преглед на Закона за достъп до информация.

„Една от основните препоръки е, че прегледът трябва да се извърши от независима експертна група, а не от правителствен орган, който е задължен субект съгласно Закона за достъп до информацията“, заяви Тоби Мендел, изпълнителен директор на Центъра за право и демокрация. „Конфликтът на интереси, който това представлява, се отразява съвсем ясно в предложенията на правителството за реформа, много от които целят удължаване на сроковете за отговор на заявленията и разширяване обхвата на изключенията – точно обратното на това, което е необходимо.“

Най-големият проблем с предложенията на правителството е, че те не отстраняват редица сериозни недостатъци на Закона за достъп до информация като ограничения обхват на закона, прекалено широкия режим на изключения и неефективната система от санкции.

В същото време има редица интересни идеи за подпомагане на достъпа до информация за коренното население, но Центърът за право и демокрация смята, че те не са достатъчно добре разработени.

Източник: Center for Law and Democracy

***

Доклад за състоянието на достъпа до информация в България за 2025

На пресконференция на 26 юни 2026 г. ПДИ представи двадесет и шестия годишен доклад за състоянието на достъпа до информация в България за 2025 г.

Автори на доклада са Александър Кашъмов, Гергана Жулева, Кирил Терзийски и Стефан Ангелов. Докладът започва с препоръки на ПДИ относно подобряване на достъпа до обществена информация в 

България по отношение на:

•        законодателството, свързано с достъпа до обществена информация
•        други нормативни актове, регламентиращи достъп до обществена информация в различни сфери
•        законодателството, свързано с ограниченията на достъпа до обществена информация
•        изпълнението на задълженията по ЗДОИ
•        прилагането на законодателството, свързано с ограниченията на достъпа до обществена информация
•        прилагането на законодателството относно достъпа до информация в съдилищата
•        прилагането на законодателството относно достъпа до информация в Прокуратурата на Република България
•        законодателството и практиката относно свободата на словото и приложението му
•        законодателството и практиките относно тайното следене на граждани и юридически лица
•        законодателството и практиките с цел защита от атаки спрямо гражданското пространство и упражняването на основни права

Текстът на доклада е публикуван ТУК.

***

Закриването на Комисията по досиетата е непрозрачна и вредна за правото на информация стъпка

Заявеното от правителството намерение за закриване на Комисията по досиетата е непрозрачна и необяснима инициатива. 

На конференция в БТА на 30 юни доц. Георги Лозанов подчерта, че има сериозен риск 20-годишнината от приемането на Закона за досиетата да бъде ознаменувана със закриването на Комисията по досиетата. Преди приемането на закона "имаше политическа и черна борса, която се употребяваше за различни компромати във връзка с един или друг политически въпрос", коментира той.

Той оприличи архива на Държавна сигурност (ДС) и другите тайни служби на комунистическия режим на "черна кутия на катастрофиралия съветски режим". Той припомни ролята на инициативата "чисти гласове", в рамките на която множество журналисти и общественици през 2006 г. оказаха натиск за приемането на Закон за досиетата.

Александър Кашъмов, директор на ПДИ, представи мъчителния процес по приемането на Закона за досиетата. Първият закон бе приет през 1997 г., след което редица негови разпоредби бяха обявени за противоконституционни от Конституционния съд. Последва изменение и допълнение, при които се създадоха двете комисии "Андреев" и "Тамбуев", които започнаха работа по осветляването на висши служители за принадлежност към бившата ДС.

През 2022 г. законът бе отменен по непрозрачен начин, както се планира и сега, с преходна и заключителна разпоредба с новоприетия Закон за защита на класифицираната информация. След съдебни дела и инетензивен обществен дебат сегашният закон бе приет през 2026 г. с безпрецедентен консенсус от всички представени в парламента политически партии. 

Битката срещу закона не спря през последвалите години, което показва неговата продължаваща актуалност. Темата за достъпа до документите на бившите комуничстически служби е неделима част от правото на достъп до информация, коментира Кашъмов. Съгласно Конституцията и международните стандарти всеки има право на информация какво и защо прави управлението, но също така и кой говори. Съвременни дебати, свързани с корупцията и тайното следене, са неразривно свързани с разкриването на ролята и наследството на бившите тайни служби.

Журналистът и създател на сайта desebg.com Христо Христов подчерта голямата по обем и съдържание дейност, извършена от Комисията през последните 20 години. Проверени са над половин милион души, установена е принадлежност на повече от 20 хиляди кандидати за публични постове, лица, заемащи публични длъжности или извършващи публични дейности. Създадоха се множество изследвания, филми, документи четат разследващи журналисти, учени, изследователи. Христов предупреди, че механичното прехвърляне на документите на ДС в Държавния архив би довело до затварянето на достъпа и опасност от унищожаване и изгубване на документи. 

Присъстващите на пресконференцията се обединиха около разбирането, че непрозрачното закриване на Комисията по досиетата обслужва кремълската идеология и законодателни промени с подобна значимост за обществения интерес трябва да се извършват само след широко обществено обсъждане, анализ на въздействието и гаранции за правото на достъп до информация и прозрачност на управлението, гарантирани с Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека.

***

Епизод 40 на подкаста "Дела и демокрация": Черната писта и отворените данни

Разговор на адв. Александър Кашмъов, ПДИ, с Мартин Атанасов, създател на "Черна писта"

Как един гражданин може да принуди големите държавни институции да отворят данните си и да започнат да работят прозрачно? Разказваме „от кухнята“ за създаването на проекта „Черна писта“ (интерактивната карта за ПТП в България) и как Законът за достъп до обществена информация (ЗДОИ) се превръща в най-мощното оръжие за граждански контрол в дигиталната ера.

В този епизод ще разберете още:

1. Защо решенията за пътни ремонти се вземат на база „шесто чувство“, а не на реални анализи? Как МВР беше принудено под обществен натиск да отвори данните за катастрофите в реално време.
2. Какво предстои в проекта „Черна писта 2“ и кои митове за катастрофите и марките автомобили у нас ще бъдат разбити?
3. Административни абсурди: Защо заплатите на чиновниците са публични, но тези на министрите се крият като „лични данни“? Как държавата умишлено затруднява анализите с изкуствен интелект (сканирани PDF-и в ЦАИС).
4. Как да използваме системата СЕБРА и Портала за отворени данни, за да следим за какво отиват парите на данъкоплатците.

"Дела и демокрация" e видеоподкаст, посветен на съдебните дела, които съпътстват демократичните процеси в България. Епизодите са резултат от партньорство между „Програма достъп до информация“ и КАЯ ПРО ООД.