05 януари 2012 г.

На 14 декември 2011 в открито съдебно заседание, Върховният административен съд /ВАС/ прие оттегляне на жалбата на НД „Екогласност“ срещу мълчалив отказ на Министерски съвет /МС/ и го осъди да заплати на жалбоподателя направените разноски по делото, тъй като виновното поведение на администрацията е причина за завеждането му.

 

Става въпрос за съдебно заседание по случай, в който през март заместник-председателят на НД „Екогласност“ - Петър Пенчев подава заявление до МС, с което иска информация за твърдяното от министър-председателя 18-кратно поскъпване на електрическата енергия в България в случай, че не бъде построена АЕЦ „Белене“. Повод за заявлението е изказване на премиера Борисов пред Народното събрание на 25 февруари 2011. Министерски съвет не отговори, а мълчаливият отказ бе обжалван в съда.

 

Ден преди първото съдебното заседание през октомври, МС представи на жалбоподателя уведомление за препращане на заявлението по реда на чл. 32 от ЗДОИ до Министерство на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) и до Агенцията за ядрено регулиране (АЯР). От него става ясно, че както уведомлението, така и самото  препращане са направени от администрацията на МС само 2 дни преди съдебното заседание или приблизително 8 месеца след подаване на заявлението. Подобна практика е в противоречие със ЗДОИ, съгласно който, когато органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението той следва да го препрати по компетентност като уведоми за това заявителя. Твърдението на Министерски съвет, че не разполага с исканата информация, обезсмисли продължаването на делото, ето защо във второто заседание по делото адв. Кирил Терзийски от ПДИ направи искания за оттегляне на жалбата и за присъждане на разноски на жалбоподателя, които ВАС уважи.

 

Междувременно от МИЕТ отказаха изрично да предоставят информация по препратеното им заявление. Предстои обжалване на отказа.

Подкрепи ни, за да продължим!

30 години защитаваме правото на гражданите да знаят. Необходимостта от независима защита на правото на информация обаче не е намаляла. Тъкмо обратното - атаките срещу демокрацията се усилват.