Отказът на секретаря на Столична община да предостави достъп до заповедта за организацията и контрола на документооборота и изпълнение на задачите от администрацията на Столична община е незаконосъобразен

Това реши състав на Административен съд София–град по делото, заведено от Иван Петров срещу решение на секретаря на Столична община, с което изрично е отказано да се предостави достъп до заповедта за организацията и контрола на документооборота и изпълнение на задачите от администрацията на Столична община по чл. 16 от Вътрешните правила, приети от кмета на Столична община.

обществена информация по подаденото от гражданина заявление. Мотивите в решението са, че исканата информация няма самостоятелно значение, същата представлявала вътрешноведомствен акт, имащ спомагателен характер като елемент на цялостния работен процес на администрацията. В отказа е посочено също така, че административният орган в условията на оперативна самостоятелност винаги може да откаже по целесъобразност достъп до информацията, нямаща самостоятелно значение, на основание чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. В допълнение секретарят на СО е приел, че формулираното от заявителя искане за достъп не съвпада с вложения от законодателя смисъл в ЗДОИ, а е само претенция за предоставяне на документ.

В решението си №7719/10.12.2015състав на АССГ приема, че исканата със заявлението информация е служебна обществена информация по своя характер, тъй като е създадена във връзка с дейността на служителите на Столична община. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация е свободен, като са предвидени хипотезите при които достъпът до такава информация може да бъде ограничен, които обаче в разглеждания случай не са налице. Съдът намира, че исканата информация ще даде възможност на заявителя да си състави собствено мнение за работата на служителите на Столична община, както и доколко същите осъществяват дейността си в съответствие с действащата нормативна уредба.

В заключение съдът посочва, че неправилно секретарят на СО е приел, че по реда на ЗДОИ не може да се иска достъп до документи. Дали се иска конкретният материален носител на информацията или се иска описателно самата информация е ирелевантно за дължимостта й, тъй като материалният носител на информацията - в случая заповед, не е нещо, което се иска заради своя материален субстрат, а заради информацията, която се съдържа в него. В този смисъл достъпът до обществената информация е равносилен и на получаване на документа, в който се съдържа тази информация. Решението подлежи на обжалване.