07 май 2019 г.

С този мотив АССГ отмени отказ на председателя на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) да предостави копие от Указания за работа по прилагане на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, приети от комисията на 25.01.2013.

 

Информацията е поискана от Росен Босев (в. „Капитал“) със заявление от ноември 2018, а отказът на председателя на КПКОНПИ е с мотив, че исканите указания са вътрешно-служебни правила за подпомагане на пряката дейност на комисията и служат за издаване на актове, чието съдържание представлява класифицирана информация. Като основание за отказ е посочен чл. 13, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ.

 

С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.

 

С Решение № 2923 от 30.04.2019 на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на председателя на КПКОНПИ за ново произнасяне по заявлението с указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът приема, че според чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ основание за отказ на обществена информация е налице, когато: исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2. Липсва обаче в оспорения акт прецизиране чрез конкретно посочване на приложимата хипотеза. Не става ясно на кое от двете и/или и на двете основания ответникът е отказал поискания достъп - дали като е приел, че исканата информация е свързана с подготовката на актове на органите и няма самостоятелно значение /чл. 13, ал. 2 т. 1/ или по съображения, че е квалифицирана /чл. 37 ал. 1, т. 1 от ЗДОИ/. Въз основа на съществуващата позитивна правна уредба съдът намира, че за да се приеме, че отказът да се предостави обществена информация на основание чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ е законосъобразен, ответникът трябва да докаже, че исканата информация е класифицирана. Не е достатъчно същата да попада в приложното поле на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). Необходимо е провеждането на процедурата по маркиране на информацията с гриф за сигурност. Ответникът не е представил доказателства, че документът, съдържащ посочената информация, е маркиран с гриф за сигурност, нещо повече, той не твърди, че исканите указания представляват класифицирана информация, а излага доводи, че въз основа на прилагането им биха могли да се издадат актове, чието съдържание представлява класифицирана информация. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ може да бъде отказан достъп до обществена служебна информация, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение и представлява мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации. Смисълът на тази разпоредба е, че тя ограничава достъпа до служебна обществена информация, само когато е свързана с подготовката на актове на органите и няма самостоятелно значение, защото обществото може да си я набави от издадения акт от органа. С оглед характера и предназначението на Указания за работа по прилагане на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, съдът намира, че тези Указания не са свързани с оперативната подготовка на краен /конкретен/ акт и са със самостоятелно значение. Указанията са вътрешен акт, регламентиращ правила за работа, не подготвят издаването единствено на конкретен/и акт/ове и следователно имат самостоятелен характер. Ето защо, съдът приема, че не е налице и хипотезата на чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДОИ за отказ за предоставяне на достъп до поисканата обществена информация.

 

Решението подлежи на обжалване.

Подкрепи ни, за да продължим!

30 години защитаваме правото на гражданите да знаят. Необходимостта от независима защита на правото на информация обаче не е намаляла. Тъкмо обратното - атаките срещу демокрацията се усилват.