Отказът да бъде предоставена информация с мотив липса на съгласие от трето засегнато лице е незаконосъобразен, когато административният орган не е провел процедура за търсене на съгласие на това трето лице

С този мотив състав на АССГ отмени отказ на Националната агенция за приходите (НАП) да предостави информация за два конкретни ревизионни акта, съставени на „Лукойл Нефтохим Бургас“ ЕАД.

Информацията е поискана от партия „Движение Да България“ със заявление от юни 2018, а отказът на НАП бе с мотив, че в ревизионните актове се съдържат лични данни, както и данъчна и осигурителна информация, за чието разкриване е налице специален ред по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.

В резултат, с Решение № 1349 от 05.03.2019 на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на НАП за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът приема, че в случая не са налице „лични данни“ по смисъла на чл. 2, ал. 5 във връзка с § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ, тъй като защита на личните данни касае физическите лица, а не търговските дружества. Ревизионният акт представлява индивидуален административен акт по чл. 118 от ДОПК. Следователно това са актове, издадени от административния орган в кръга на неговите законови правомощия, и като такива представляват обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ /даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти/ и по-конкретно информация от категорията официална обществена информация по смисъла на чл. 10 от ЗДОИ /съдържа се в издадените от органа актове в изпълнение на правомощията му/. Съдът посочва, че ревизионните актове съдържат данъчна и осигурителна информация, а в чл. 74, ал. 3 от ДОПК лимитивно и императивно са посочени органите, които имат достъп до тази информация по силата на закона. Съществува обаче и разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 1 от ДОПК, според която данъчна и осигурителна информация може да се предоставя и с писмено съгласие на лицето, за което се отнася, без лимитиране на евентуалните получатели на тази информация. Следователно НАП е следвало да потърси съгласие на дружеството, което е адресат на двата ревизионни акта на основание чл. 74, ал. 2, т. 1 от ДОПК, като процедира по чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ /което не е сторено в административното производство/. Следователно обжалваното решение за отказ е процесуално незаконосъобразно, постановено при допуснато съществено процесуално нарушение – не е процедирано по чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ – не е поискано съгласието на лицето. Нарушението е съществено, тъй като ако не бе допуснато, има вероятност актът да е с друго съдържание, различно от обжалваното.

Решението подлежи на обжалване.