05 ноември 2016 г.

С този мотив Административен съд – Пазарджик отмени отказ на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да предостави информация, свързана с извършена проверка в затвора в Пазарджик. Информацията бе поискана от Тодор Гроздев – координатор на Програма Достъп до информация за област Пазарджик и старши репортер във в. „Знаме“.

 

Със заявление от 21 април 2016 Гроздев поиска от ГДИН да му бъде предоставена следната информация:

- Резултатите от извършена проверка от ГДИН през април 2016 в затвора в Пазарджик, открила съществени нарушения и данни за престъпление от служителите на тъмничното заведение;

- Информация има ли и какви наказания са наложени на служителите и ако няма, ще бъдат ли наложени такива и какви;

- Има ли открити данни за престъпление/я и ако има, сезирана ли е вече прокуратурата?

 

С решение от 27 април 2016 заместващият главния директор на ГДИН, ст. комисар Свилен Цветанов, отказа достъп до исканата информация. Отказът бе мотивиран с обстоятелството, че докладът от извършената проверка не представлява обществена информация, а вътрешно-служебен документ. Посочено бе още, че докладът съдържа класифицирана и конфиденциална информация. Като правно основание за отказа бе посочена разпоредбата на чл. 37 от ЗДОИ.

 

С подкрепата на ПДИ отказът бе обжалван пред съда. Освен подробни аргументи за незаконосъобразност на отказа в жалбата бе посочено, че е налице и надделяващ обществен интерес за предоставяне на исканата информация, тъй като при извършената проверка са били констатирани множество нарушения - почти всички надзиратели са изловени да спят и са открити ред други драстични нарушения на правилата за охрана в съответното място за лишаване от свобода.

 

С Решение № 522 от 13.10.2016 Административен съд – Пазарджик, ІV състав отмени отказа и върна преписката на ГДИН за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. В мотивите си съдът посочи, че исканата информация безспорно е обществена, тъй като в обхвата на обществената информация по смисъла на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) попадат всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължените по закона субекти. Съдът прие, че в настоящия случай главният директор на ГДИН е изложил непълни мотиви на постановения отказ, което е нарушение на изискванията на чл. 38 от ЗДОИ. В отказа е посочено, че докладът съдържа класифицирана и конфиденциална информация, касаеща безопасността на лишените от свобода и служителите на затвора, а като правно основание е посочен чл. 37, който обаче съдържа множество хипотези. В случай, че административният орган е счел, че достъпът до служебната обществена информация може да бъде ограничен при хипотезите на чл. 13, ал. 2 от закона, към който текст препраща чл. 37, ал. 1, то е следвало да изложи мотиви за липсата на „надделяващ обществен интерес“ по смисъла на § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на ЗДОИ. Преценката на органа налице ли е или не надделяващ обществен интерес е елемент от фактическия състав на хипотезата на чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ и без излагане на фактически основания за това оспореното решение се явява издадено в нарушение на чл. 38 от ЗДОИ. Освен това, не са изложени мотиви дали цялата информация, съдържаща се в доклада, подлежи на ограничен достъп или е налице хипотезата на чл. 37, ал. 2 за разрешаването на частичен достъп до исканата информация. Отделно, административният орган се е произнесъл само по т. 1 от заявлението, а именно: относно резултатите от извършената проверка през април 2016 г., но в т. 2 заявителят е поискал информация наложени ли са наказания на служители и ако не са ще бъдат ли наложени и какви, както и има ли открити данни за престъпление и ако има - сезирана ли е вече прокуратурата (т. 3). По последните два пункта административният орган не се е произнесъл, не е развил и мотиви по направените две искания. Тези нарушения на процесуалните правила са от категорията на съществените, тъй като нарушават правото на защита на оспорващия, както и възможността на съда да извърши преценка относно законосъобразността на постановения отказ.

 

Решението на съда подлежи на обжалване пред Върховния административен съд (ВАС).

Подкрепи ни, за да продължим!

30 години защитаваме правото на гражданите да знаят. Необходимостта от независима защита на правото на информация обаче не е намаляла. Тъкмо обратното - атаките срещу демокрацията се усилват.