Информацията за имената на ръководителите на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Сливен за периода 2000 - 2015 е отказана незаконосъобразно, реши Административен съд – Сливен

Със заявление от октомври 2015, журналистът от в. „Капитал“ Йово Николов е поискал от министъра на вътрешните работи информация относно трите имена на лицата, ръководели отделите/секторите „Пътна полиция“ за всички областни дирекции на МВР за периода 2000 - 2015.

Впоследствие заявлението е препратено на основание чл. 32 от ЗДОИ на 28-те областни дирекции за отговор.

В конкретния случай пред Административен съд – Сливен е обжалвано решение на директора на Областната дирекция на МВР - Сливен, който отказва информацията, посочвайки, че тя представлява лични данни на трети лица по смисъла на Закона за защита на личните данни и няма дадено съгласие от тях за предоставянето им.

В решението си № 6 от 03.02.2016 АС– Сливен отменя отказа като изтъква, че с оглед липсата на доказателства, че съгласие на третото лице за предоставяне на информацията е искано и съответно не е дадено, се налага извод, че отказът, мотивиран с несъгласие на лицата е в противоречие със ЗДОИ. От друга страна, според съдебния състав, анализът на нормата на чл.31, ал.4 от ЗДОИ налага извода, че липсата на съгласие на засегнатото лице не е абсолютно и достатъчно основание за отказ да се предостави достъп до исканите сведения, а зависи и от отсъствието на надделяващ обществен интерес. По смисъла на §1, т. 6 от ДР на ЗДОИ надделяващ обществен интерес има винаги, когато чрез искания достъп се търси постигане на определени, посочени в закона, цели. По тази причина позоваващият се на този текст не е длъжен да доказва съществуването на надделяващ обществен интерес, а този, който твърди обратното, е длъжен да го докаже, което в случая не е направено. Съдът приема още, че дори да се допусне, че става въпрос за лични данни, в случая намира приложение разпоредбата на чл.4 ал.2 от ЗЗЛД - когато обработката на данните е за журналистически нужди, ЗЗЛД не осигурява защита на личните данни на физическите лица. В решението се посочва също, че  ръководителите на сектор „Пътна полиция“ като служители в администрацията на изпълнителната власт, са личности, изпълняващи публична държавна длъжност. Защитата на личните данни за тези личности, съгласно практиката на Конституционния съд, изразена в Решение №4 по к. д. № 14/2012, е значително по-занижена в сравнение със защитата на личните данни на останалите граждани, поради което подадената жалба е основателна и следва да бъде уважена. С решението си съдът отменя отказа и връща преписката на директора на ОД на МВР - Сливен за ново произнасяне.

Решението подлежи на обжалване.