До този извод стигна състав на Административен съд - Хасково по дело на Христо Христозов (Димитровград) срещу частичен отказ на Регионална инспекция по околна среда и води - Хасково (РИОСВ - Хасково).
На 29 май 2026 Христо Христозов подава заявление до РИОСВ - Хасково, с което иска информация за контролната дейност на РИОСВ – Хасково по отношение на ТЕЦ „Марица 3“ АД - гр. Димитровград, описана в 7 точки.
С решение от 12 юни 2026 директорът на РИОСВ - Хасково отказва информация по т. 6 от заявлението (брой на подадените сигнали до РИОСВ, касаещи дейността на ТЕЦ Марица 3 – дата на постъпване, предмет, подател и резултата) с мотив, че не е обществена, а за предоставяне на останалата информация определя заплащане на 500 евро за нарочно обработена информация.
С подкрепата на ПДИ решението е обжалвано пред АС - Хасково.
С Решение № 4802/26.10.2026 г. на Административен съд - Хасково, VI състав по а.д. № 887/2026 г., съдия Павлина Господинова отменя решението в частта, в която е постановен отказ по т. 6 от заявлението и в частта, в която са определени 500 евро разходи за предоставяне на нарочно обработена информация.
Съдията посочва, че за да постанови оспорвания отказ в т.6 от решението си, административният орган е посочил мотиви, че информацията не се определяла като обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Съгласно чл. 4 от ЗДОИ всеки гражданин има право на достъп до обществена информация при ограниченията на закона. Информацията по ЗДОИ се предоставя, когато е обществена и когато в друг закон не е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. В настоящия случай следва да бъде отчетено, че исканата информация по т. 6 касае дейността на органа, защото съдържанието ѝ ще посочи какъв контрол се осъществява от органа при сезиране от граждански лица. Редът по ЗДОИ се прилага за достъп до обществена информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България. Безспорно в РИОСВ има регистър, в който са описани сигналите за нарушения – конкретно между тях и тези сигнали, касаещи дейността на ТЕЦ Марица 3, като от този регистър може да се установи дата на постъпване, предмета на сигнала, както и да се проследят последващите контролни действия, както е поискал заявителят. Исканата информация по т .6 е информация за дейността на самия орган, а не за подателите на сигналите, в каквато връзка заявителят изрично сочи, че не търси посочване на лични данни, а само обобщено посочване на източника на сигнала – дали постъпва от „граждани, институции, организации, анонимни сигнали“, т.е. не се търси информация за личния живот на конкретни лица. Исканата информация е относно дейността на органа по приемане на сигналите и органът е длъжен да съобщава тази информация, тъй като исканата информация по т. 6 представлява обществен интерес.
По отношение на оспорването, касаещо определената сума за заплащане по чл. 20, ал. 2 от ЗДОИ, в тази си част жалбата също е основателна. В решението и представения проект на договора има изрично посочване, че сумата от 500 евро е определена за нарочно обработена информация при спазване на Вътрешни правила и е остойностена чрез докладите на експерти, които е следвало да извършат изпълнението по възложената задача да бъде предоставена информацията, като включва и „технически разходи“. Въпреки това в случая не е ясен действителния способ при определяне на размера на разходите. На първо място следва да се отчете, че съгласно чл. 20, ал. 1-2 от ЗДОИ достъпът до обществена информация е безплатен, а разходите по предоставяне на обществена информация се заплащат по нормативи, определени от министъра на финансите, които не могат да превишават материалните разходи по предоставянето. В случая няма конкретни стойности относно евентуалните извършени от органа технически разходи. Към момента на издаването на оспорения акт е действаща Наредба № Н-1 от 07.03.2022 г. за определяне на нормативи за заплащане на разходите по предоставяне на обществена информация, с която се определят различните материални носители, върху които се предоставя информацията, количествената им стойност, както и за всеки от тях се сочи норматив за разход. Но нито от оспорения акт, нито от договора, може да бъде установена нужда от предоставянето на информацията на материални носители. Още повече и че заявителят иска предоставянето чрез електронна поща, като е посочил ел. адрес, както и няма изявление по реда на чл. 27, ал. 2 от ЗДОИ от органа за предоставяне във форма, определена от органа, при установените предпоставки, изрично посочени в чл. 27, ал. 1 от ЗДОИ. Страните нямат спор, че исканата информация по т. 1-5 и т. 7 представлява „нарочно обработена информация“ по смисъла на пар. 1, т. 9 от ДР на Закона за опазване на околната среда (ЗООС) – информацията е събирана, обработвана, обобщавана и анализирана по искане на заинтересувано лице, както и че с оглед заявения период е сравнително обемна. Действително съгласно специалната разпоредба на чл. 29 от ЗООС за предоставяне на нарочно обработена информация заплащането се договаря за всеки конкретен случай, като това е изключение от общото правило на чл. 20 от ЗДОИ – относно безплатно предоставяне на информацията. Тази разпоредба обаче отразява големият брой хипотези, които могат да възникнат при заявен достъп до обществена информация, и е създадена с цел да не се възпрепятства достъпа при установени големи разходи относно необходими технически /материални средства за предоставянето. В посочената наредба няма разходи, които да касаят труд и ангажираност на служителите в съответния орган, от който се търси достъп до обществена информация, и ответната страна няма правно основание да включва разходи, касаещи остойностяване на дейност на служителите, назначени в съответната администрация и изпълняващи своите служебни/ трудови задължения по съответно им служебно/ трудово отношение срещу заплащането му. Калкулирането на дейността на служителите, изготвящи исканите справки по заявлението за достъп, при условие, че те получават възнаграждение за положения от тях труд в съответната администрация, представлява повторно, неоснователно и незаконосъобразно заплащане на дейността им във връзка с искания достъп.
Решението е окончателно.
Подкрепи ни, за да продължим!
30 години защитаваме правото на гражданите да знаят. Необходимостта от независима защита на правото на информация обаче не е намаляла. Тъкмо обратното - атаките срещу демокрацията се усилват.
