09 ноември 2026 г.

До този извод стигна състав на АССГ по дело на Иван Петров (гр. София) срещу отказ на секретаря на Столична община (СО).

 

Със заявление от 20 февруари 2026 Иван Петров иска от СО копие от заповед на кмета за определяне на режим на достъп до сградата на общината.

 

С решение от 26 март 2026 секретарят на СО отказва с мотив, че информацията не била обществена, тъй като същата регламентирала техническия достъп до административните сгради на СО, правното й действие било отпаднало, и не можела да формира мнение за дейността на СО.

 

С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.

 

С Решение № 40747/20.10.2026 г. на АССГ, Второ отделение, 23 състав по а.д. № 5726/2026 г., съдия Антоанета Аргирова отменя отказа и връща преписката на СО за ново произнасяне по заявлението с указания по тълкуване и прилагане на закона.

 

Съдията посочва, че за съда е необяснимо изложеното съображение, че поисканата заповед не разкрива белезите на обществена информация съгласно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като регламентирала техническия достъп до административните сгради на СО. Именно упражняването на правомощията на кмета на СО за достъп до административните сгради на гражданите пряко рефлектира върху процесите на добро управление, прозрачност и отчетност на местното управление. Противоречи на закона и второто изложено съображение за упражненото правомощие да се откаже предоставянето на информацията, а именно, че към момента на подаването на заявлението заповедта не е действаща. Такова изискване в ЗДОИ няма поставено. Със заповедта е упражнено властническо правомощие и по своята същност тя представлява официална обществена информация по смисъла на чл. 10 от ЗДОИ. Нейното предоставяне ще позволи на заявителя да формира мнение налице ли е промяна в регламентацията на отношенията, свързани с достъпа до административните сгради, а ако е налице- позитивна ли е тя при сегашното управление на общината. Неоснователно е най-сетне и последното изложено съображение за постановения отказ, а именно, че се искало не сведение, а документ. Законът е поставил знак на равенство между информацията, съдържаща се в даден документ и самия документ като неин материален носител. В случая не се иска просто документ, а акт, с който е било упражнено властническо правомощие и който е засягал неограничен отнапред брой правни субекти.

 

Решението е окончателно.

Подкрепи ни, за да продължим!

30 години защитаваме правото на гражданите да знаят. Необходимостта от независима защита на правото на информация обаче не е намаляла. Тъкмо обратното - атаките срещу демокрацията се усилват.