За да е законосъобразен отказ с мотив класифицирана информация не е достатъчно информацията да попада в приложното поле на Закона за защита на класифицираната информация, необходимо е и да е била проведена процедура за маркиране на информацията като класифицирана.

До този извод стигна състав на Административен съд - Варна по дело на Спас Спасов („Дневник“) срещу отказ на Министерство на вътрешните работи (МВР).

 

Със заявление от 05.01.2026, допълнено на 08.01.2026, Спас Спасов иска от МВР информация за охраната на Пламенка Димитрова (обвинителката на кмета на Варна – Благомир Коцев). Конкретно е поискана следната информация:

 

1. С какви мотиви е била поискана и назначена охраната на Пламенка Димитрова?
2. Кое е звеното в структурата на МВР, което осигурява охраната?
3. Колко души охраняват Пламенка Димитрова и колко часа в денонощието?
4. Включва ли охраната автомобил, който Пламенка Димитрова ползва през времето, в което е под охрана?
5. Колко струва охраната на Пламенка Димитрова?

 

С решение с рег. № 812104-45/ 19.01.2026 г. на ВПД директор на Дирекция „Правно-нормативна дейност“ в Министерството на вътрешните работи (МВР) отказва достъп. В отказа е посочено, че предоставянето на исканата информация би могло да застраши охраната на лица. Посочена е легалната дефиниция в Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) на понятието „служебна тайна“ без видима връзка със заявлението. Посочено е също основание за защита на държавната тайна /която е различна и несъвместима със служебната тайна/ - също без видима връзка със заявлението. Твърди се общо и без конкретизация, че информацията по заявлението засяга лични данни и информация, пряко свързана с личната сигурност, здравето и живота на конкретно индивидуализирани физически лица.

 

С подкрепата на ПДИ отказът по т. 2 и 5 от заявлението е обжалван пред Административен съд – Варна.

 

С Решение № 7599/11.06.2026 г. на Административен съд - Варна, XV състав по а.д. № 660/2026 г., съдия Виолета Кожухарова отменя отказа по т. 2 и 5 от заявлението и връща преписката в тази част за ново произнасяне с указания по тълкуване и прилагане на закона.

 

Съдията приема, че процесното решение, в оспорените части - по т. 2 и 5, е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Този извод се налага по следните съображения:

 

Съгласно § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ "надделяващ обществен интерес" е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите, визирани в чл. 3 от ЗДОИ. До доказване на противното, обществен интерес от разкриването е налице, когато информацията улеснява прозрачността и отчетността на субектите относно вземаните от тях решения; гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на нормативно вменените им задължения; разкрива лошо управление на държавно или общинско имущество или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица; когато е свързана със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект. С визираната норма е въведена оборима презумпция - в тези случаи е налице надделяващ обществен интерес.

 

В разглежданата хипотеза, отказът на ответника да предостави информацията по т. 2 и 5 е незаконосъобразен.

 

Отказът за предоставяне обществена информация, на основание чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ, е законосъобразен, при провеждане на пълно и главно доказване от ответника, че исканата информация е квалифицирана. Не достатъчно същата да попада в приложното поле на ЗЗКИ. Необходимо е провеждането на процедурата по Глава ІV "Маркиране на информацията", Раздел I "Процедура по маркиране на класифицираната информация" и Правилника за прилагане на ЗЗКИ. В случая, това изискване не е изпълнено. На второ място, дори и да се приеме, че за постановяването на отказ е достатъчно информацията да може да се определи като класифицирана, исканата информация не може да се квалифицира като държавна тайна. Органите, посредством които осъществява защитата на свидетелите са изчерпателно изброени в правна норма - хипотезата на чл. 123, ал. 2 от НПК. Предоставянето на информация по т. 5 от заявлението, е свързано с повишаване на прозрачността и отчетността на дейността на министерството, което обуславя извод за наличие на надделяващ обществен интерес, по смисъла на § 1, т. 6 ДР ЗДОИ.

 

Гореизложеното обуславя извода, че решение, в частта, с която е отказан достъп до обществена информация по т. 2 и 5 от заявлението, е постановено при неправилно приложение на материалния закон – отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК.

 

Решението е окончателно.

 

Казусът е отразен в статия на Спас Спасов във в. "Дневник" от 25 юни 2026 "Съдът задължи МВР да каже колко струва охраната на ключов свидетел срещу Благомир Коцев".

 

Казусът е отразен в статия на Спас Спасов във в. "Дневник" от 28 юни 2026 "Защита на пауза: По празници свидетелки срещу Благомир Коцев спират да се страхуват за живота си".