С оглед публичните функции на лицата, заемащи държавна служба или упражняващи държавна дейност и възнагражденията на същите следва да бъдат публични. Размерът на получаваното възнаграждение не е свързан с неприкосновеността на личността и личния живот, а е обективно съществуващ факт, като безспорно същото се определя и изплаща въз основа на нормативни и вътрешни правила. Налице е надделяващ обществен интерес за предоставяне на пълен достъп до информацията за получените възнаграждения от висшето ръководство на Българска народна банка (БНБ).
С тези мотиви Върховния административен съд (ВАС) отмени частичен отказ на управителя на банката да предостави информация за методиката за определяне на възнагражденията в БНБ и за конкретно получените основно възнаграждение и бонуси от членовете на Управителния съвет (УС) и управителя на БНБ за 2014 и 2015. Информацията бе поискана от народните представители Мартин Димитров и Петър Славов. С отговора си управителят на БНБ уведомява заявителите, че на заседание на 30.07.2015 УС на БНБ е приел политика за определяне и оповестяване на възнагражденията на управителя, подуправителите и членовете на УС на БНБ, като те са публикувани на страницата на БНБ в Интернет. Информация за размера на възнагражденията, изплатени преди 30.06.2015 на членовете на УС на БНБ, в това число и на управителя е отказано да бъде предоставена, по съображения, че те представляват лични данни, както и че за посочения период исканата информация е била класифицирана като служебна тайна.
С Решение № 652/20.01.2016 по а.д. № 9103/2015 ВАС, Пето отделение отменя частичния отказ на управителя на БНБ и го задължава да представи исканата информация. Съдебният състав приема, че тогава, когато е налице надделяващ обществен интерес, наличието на двете кумулативни предпоставки - засягане на интересите на третото лице и липсата на негово съгласие, губят своето прекратяващо правото на достъп до обществена информация действие и за органа е налице задължение да предостави поисканата обществена информация. Именно тази хипотеза е била налице в конкретния случай и управителят на БНБ като задължен субект е следвало да приеме наличието на „преобладаващ обществен интерес“ и да предостави информацията относно получените възнаграждения за посочените периоди в заявлението за всеки членовете на УС на БНБ. Отделно, съдът посочва, че трудовите възнаграждения на членовете на УС на БНБ и на ръководните длъжности в БНБ не могат да бъдат класифицирани като служебна тайна, тъй като не попадат в категориите информация по чл. 23 от ЗБНБ, който дефинира „служебната тайна“ за целите на БНБ.
Подкрепи ни, за да продължим!
30 години защитаваме правото на гражданите да знаят. Необходимостта от независима защита на правото на информация обаче не е намаляла. Тъкмо обратното - атаките срещу демокрацията се усилват.
