Заявлението по случая беше подадено преди близо две години от еколога Александър Дунчев.
Тогава, вместо да се произнесат по заявлението, от министерството го оставиха без разглеждане, посочвайки в решението си, че същото не представлява искане за достъп до информация по смисъла на чл.2 от ЗДОИ или информация за околната среда съгласно чл. 19 от ЗООС.
С определение на Върховния административен съд №5791 от 20.05.2015 решението на министъра на околната среда и водите, с което бе оставено без разглеждане заявлението за достъп до информация, беше отменено. Съдът прие жалбата за основателна, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ сезираният задължен субект при редовно подадено заявление има две правни възможности - да вземе решение за предоставяне на достъп или за отказ от предоставянето му, като писмено уведоми за това заявителя. Следователно, законът императивно изисква постановяване на изрично решение, при което недопустим е както мълчаливият отказ от произнасяне, така и оставянето на заявлението без разглеждане, беше посочено още в съдебното определение.
Впоследствие от министерството отказаха информацията с ново решение с мотиви, че по своето естество тя няма характер на обществена такава свързана с околната среда, т.е. информация за фактори по чл.5 от ЗООС или административни мерки, които могат да окажат въздействие върху компонентите на околната среда. Освен това в решението се посочва още, че достъпът до същата следва да бъде ограничен, съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2, т.1 от ЗДОИ - доколкото се касае до служебна обществена информация, свързана с оперативната подготовка на актовете и няма самостоятелно значение. Извън тези основания, от министерството твърдят, че исканата информация се отнася до трето лице, което е изразило изрично своето несъгласие за предоставянето й. В оспорения отказ е посочено също, че търсената информация засяга интересите на изготвилото я адвокатско дружество, доколкото в правния анализ е вложен специализиран юридически труд на висококвалифицирани юристи и подготвеният от тях документ следва да се счита за авторски.
В решение №9591/29.08.2016 на ВАС се посочва, че несъмнено и безспорно информацията за националните паркове - „Рила”, „Пирин” и „Централен Балкан” е свързана с обществения живот в РБългария. Според съдебния състав изготвянето на „Правен анализ на сградите, съоръженията и други обекти на територията на националните паркове „Рила”, „Пирин“ и „Централен Балкан” от висококвалифицирани юристи, само по себе си не го превръща в обект на авторско право по смисъла на чл.3,ал.1 от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/ - необходимо е да е произведение на науката, което е в резултат на творческа дейност. Така например от обектите на авторското право са изключени идеите и концепциите. Непредставянето на сочения по-горе правен анализ, липсата на каквито и да било данни за обхвата и съдържанието му не позволява да се обоснове изводът, че се касае за творческа дейност на изготвилите го, превръщайки го в защитен авторски труд. Освен това от министерството не са предоставени каквито и да било доказателства, че е налице пречка анализ, изготвен по негова поръчка, да бъде публично оповестяван, респективно съдържащата се в него информация да бъде предоставяна на трети лица. Относно посоченото в отказа, че правният анализ, е документ без самостоятелно значение и има служебен характер, поради което на основание чл.13,ал. 2 достъпът до него следва да бъде ограничен, тъй като съдържа мнения, препоръки, изготвени за административния орган, във връзка с бъдещи негови актове, съдът прима, че това твърдение противоречи на твърдението, че търсената информация е авторски труд на адвокатското дружество.
С решението си съдът отменя отказа и връща преписката на административния орган като го задължава да предостави достъп до поисканата със заявлението информация.
Подкрепи ни, за да продължим!
30 години защитаваме правото на гражданите да знаят. Необходимостта от независима защита на правото на информация обаче не е намаляла. Тъкмо обратното - атаките срещу демокрацията се усилват.
