До този извод стигна състав на Върховния административен съд (ВАС) по дело на Мирела Веселинова (в. „Капитал“) срещу решение на председателя на КПК, с която е спряно производството по заявление за достъп до информация.
Предисторията на казуса е следната:
Със заявление от 29 март 2024 г. Мирела Веселинова иска да й бъде предоставена следната информация:
- Какъв е размерът на основните и брутните заплати на председателя и членовете на КПКОНПИ /поотделно/ до влизане в сила на законовите промени, разделили комисията на две отделни юридически липа? Какво е основанието, на което те са определяни?;
- Какъв е размерът на основните и брутните заплати на председателя и членовете на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) /поотделно/ след 6 октомври до настоящия момент и основанието, на което тези заплати се изплащат?;
- Какъв е размерът на основните и брутните заплати на председателя и членовете на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) след 6 октомври до настоящия момент и основанието, на което тези заплати се изплащат? и
- Налице ли е дублиране на възнаграждения за изпълняваните функции в две комисии или не?
В законоустановеният 14-дневен срок за отговор не е получен такъв, поради което с подкрепата на ПДИ е обжалван мълчалив отказ.
С Решение № 13787/02.08.2024 г. на АССГ, Второ отделение, 32 състав по а.д. № 4872/2024 г., съдия Красимира Милачкова отменя мълчаливия отказ и връща преписката на КПК за изрично произнасяне по заявлението. Съдът приема, че мълчаливият отказ по заявление за достъп до обществена информация е незаконосъобразен. Единствената призната от закона възможност за процедиране е задълженият субект да постанови изричен акт в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ – с решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата информация. Решението е окончателно.
При изричното си произнасяне по заявлението, с решение от 28 август 2024, председателят на КПК създава привидност за предоставяне на исканата информация, но всъщност достъп е отказан.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.
С Решение № 5605/18.02.2025 г. на АССГ, Второ отделение, 23 състав по а.д. № 9305/2024 г., съдия Антоанета Аргирова оставя жалбата без разглеждане в частта по т. 4 от заявлението, отменя отказа по т. 1 - 3 от заявлението и връща преписката на председателя на КПК за ново произнасяне по т. 1 – 3 от заявлението с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Относно информацията по т. 4 от заявлението съдът приема, че жалбата е недопустима в тази част, тъй като с обжалваното решение тази информация е предоставена като е отговорено, че за изпълнение на функциите си председателят и членовете на КПК/ КОНПИ получават едно възнаграждение, следователно няма дублиране на заплати.
Относно информацията по т. 1 и 2 от заявлението съдът приема за неоснователно препращането на заявлението от КПК на КОНПИ, тъй като към момента на подаване на заявлението, а и досега, функциите на председател на КПК и КОНПИ се изпълняват от председателя на несъществуваща вече КПКОНПИ.
Съдът посочва, че исканата в случая обществена информация е свързана с размера на получаваните брутни възнаграждения от председателя на КПКОНПИ, сега КПК и КОНПИ, и от техните членове. Тя разкрива белезите на служебна обществена информация. Настоящият съдебен състав споделя категоричното убеждение, че възнаграждението на лицата, заемащи публични длъжности не може да е скрито от обществото. Това е стандарт, освен всичко друго, свързан с прозрачността при изразходването на публични средства, от една страна, а от друга исканата информация позволява да се прецени ефикасността и ефективността при функционирането на публичните органи и повишава отчетността им пред обществото.
Следователно, административният орган дължи предоставянето на поисканата с т. 1 - 3 от заявлението информация на заявителката.
Решението е окончателно.
Вместо да изпълни съдебното решение председателят на КПК подава искане до АССГ за обявяване на съдебното решение за нищожно и с решение от 28.02.2025 г. спира изпълнението на производството по заявлението, докато бъде разгледано искането му за обявяване на нищожност.
С подкрепата на ПДИ е подадена жалба до АССГ срещу решението за спиране на производството по заявлението.
С Решение № 29625/11.09.2025 г. на АССГ, Второ отделение, 30 състав по а.д. № 3131/2025 г., съдия Мая Сукнарова отхвърля жалбата и осъжда Мирела Веселинова на 100 лв. разноски.
Съдията приема, че спирането на административното производство е правилно, тъй като трябва да се изчака решението на съда по жалбата за нищожност на решението за отмяна на отказа.
С подкрепата на ПДИ е подадена касационна жалба срещу решението на АССГ.
С Решение № 3983/08.04.2026 г. на ВАС, Пето отделение, по а.д. № 832/2026 г., съдия-докладчик Диана Добрева, е отменено решението на АССГ, отменено е и решението на председателя на КПК за спиране на производството по заявлението и преписката му е върната за изпълнение на съдебното решение, с което е отменен отказа.
Върховните съдии приемат, че не е вярно, че оспореното решение на председателя на КПК не противоречи на чл. 54, ал.1, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), отразено от първоинстанционния съд погрешно като съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 54, ал.1, т. 5 от АПК административното производство се спира при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване. Целта на закона в този случай е да обезпечи правилното и законосъобразно развитие на производството по издаване на административния акт. В случай на друго висящо административно или съдебно производство с преюдициално значение, същото трябва да бъде изчакано, за да бъдат установени обуславящите административното производство факти – предмет на преюдициалното административно или съдебно производство, които от своя страна са с правно значение за обусловените факти – предмет на спряното административно производство. Затова фактът, който представлява основание за възобновяването на вече спряно административно производство е именно отпадането на висящността (приключването) на административното или съдебното производство – чл. 55, ал. 1 от АПК. От своя страна самото приключване става с влизането в сила на административен акт (без да бъде обжалван или след като е бил обжалван, е бил потвърден от по-горестоящ административен орган или съд), както и с влизането на съдебно решение, с което е бил отменен обуславящия административен акт.
Производството по чл. 128а АПК, както и тези по чл. 99, чл. 128, ал. 2 и чл. 237 и сл. от АПК не са основание за спиране по чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК. Цитираните разпоредби уреждат извънредни и извънинстанционни способи за защита на предвиден в закона кръг от лица (субекти или страни в административния процес), които разпоредби целят да гарантират основно принципа на законност и истинност в административния процес, без да нарушават стабилитета на административните актове или силата на присъдено нещо на съдебните решения. Независимо от пороците, от които биха могли да страдат хипотетично административният/те акт/ове и съдебното/ите решение/я с преюдициално значение за едно административно производство, до момента, в който не бъдат отменени или прогласени за нищожни по надлежния процесуален ред, същите „приключват“ съответното административно или съдебно производство. Поради тази причина, от този момент липсва основание за спиране на обусловеното административно производство, а ако последното е било спряно, то следва да бъде възобновено.
При това положение, процесното решение за спиране на председателя на КПК е следвало да бъде отменено от АССГ като процесуално незаконосъобразно и да се върне преписката на административния орган за решаване на искането по същество със срок за произнасяне. Като е сторил обратното, съдът е извършил второ съществено процесуално нарушение, защото не се е съобразил с нормата на чл. 200, ал. 2 от АПК.
Доколкото и двете гореизложени съдопроизводствените правила на първоинстанционния съд не обуславят връщането на делото за извършване на нови или за повтарянето на съдопроизводствени действия, тоест не е нарушено равенството на страните в съдебното производство, настоящата съдебна инстанция намира, че делото следва да се изпрати директно на административния орган за решаване на административното производство по същество в 14-дневен срок от получаване на препис от настоящото решение.
Решението е окончателно.