Фани Давидова, ПДИ

През 1890 адвокатите Самюъл Д. Уорън и Луис Д. Брандис публикуват в Harvard Law Review статия със заглавие „Правото на личен живот“[1]. Текстът за първи път разглежда правото на всеки да „бъде оставен на мира“ или „правото да бъдеш забравен“. В статията се посочва, че съвременните достижения на техниката, изобретенията и всевъзможните нови средства за развиване на търговска дейност, като моменталната фотография, рекламата, вестниците, нахлуват в свещената територия на личния и семеен живот. В същата статия авторите подчертават важността на стъпките, които следва да се предприемат за защита на личното пространство на всяка личност.

 

През далечната 1890 едва ли двамата юристи са си представяли колко далеч ще стигнат човешкото въображение и възможности особено на полето на свободния пазар. Днес, 124 години по-късно, „правото да бъдеш забравен“ или „правото да бъдеш оставен на мира“ дефинираме по същия начин, но стъпките, които ни препоръчват Уорън и Брандис, за да защитим отделната личност, се усложняват значително.

 

На 13 май 2014 съдът на ЕС в Люксембург публикува Решение[2] по дело C-131/12 Google Spain SL, Google Inc./Agencia Española de Protección de Datos, Mario Costeja González. Делото е първото, по което от Съда на ЕС се иска да тълкува Директива 95/46 относно защитата на личните данни, по отношение на търсачките в интернет. Това е съществен въпрос за националните органи за защита на личните данни и съдилищата на държавите членки. Както запитващата юрисдикция посочва, в момента пред нея има няколко подобни висящи дела.

 

Казусът

 

В началото на 1998 испански вестник публикува в печатното си издание две съобщения за търг за недвижим имот по повод на възбрана, наложена за дългове към социалноосигурителната система. Публикацията е в съответствие с местното законодателство, което изисква публично обявяване на провеждането на подобни търгове. Длъжникът (впоследствие жалбоподател по делото срещу Google) e посочен като собственик на имота. По-късно издателят на вестника прави достъпна електронна негова версия в интернет. През ноември 2009 съответното физическо лице се свързва с издателя и твърди, че при изписването на името, презимето и фамилията му в търсачката на Google се препраща към страници от вестника, съдържащи съобщенията за търга на недвижимия имот. Гражданинът твърди, че възбраната е изцяло вдигната, въпросът е решен преди много години и понастоящем не е релевантен. Издателят отговаря, че няма да заличи данните му, тъй като публикуването е направено в съответствие със законодателството и по заповед на Министерството на труда и социалните въпроси. Февруари следващата година гражданинът се свързва с Google Spain с искане при изписване на неговото име, презиме и фамилия в търсачката на Google да не се появяват в резултатите от търсенето връзките към страниците на вестника. Google Spain предава това искане на Google Inc. със седалище в Калифорния, САЩ, тъй като това е фирмата - майка, която предоставя услуги за търсене в интернет.

Паралелно гражданинът подава жалба до испанската Агенция за защита на личните данни (ИАЗЛД), в която настоява да се изиска от издателя на вестника да отстрани или измени публикацията така, че да не се появяват неговите лични данни, или да се използват предоставените от търсачките средства за защита на неговата лична информация. Той настоява също да се изиска от Google Spain или от Google да отстранят или заличат неговите данни, така че те да престанат да се появяват в резултатите от търсенето и да спрат да водят до появата на връзките към вестника. С решение от 30 юли 2010 ИАЗЛД уважава административната жалба на съответното физическо лице срещу Google Spain и Google Inc., разпореждайки им да приемат необходимите мерки за оттегляне на данните от техния каталог и да направят невъзможен достъпа до тях в бъдеще, но отхвърля административната жалба в частта й за издателя, тъй като публикацията е направена на основание законова процедура.

След произнасянето на ИАЗЛД Google Spain и Google Inc. подават две жалби до запитващата юрисдикция, с които искат отмяната на решението на агенцията. Националният испански съд спира производството по делото и отправя преюдициални въпроси до Съда.

 

Първата група въпроси се отнася до териториалното приложно поле на правилата на Съюза относно защитата на личните данни.

 

Втората група въпроси се отнася до правното положение на доставчик на услуги за търсене в интернет с оглед на Директивата и по-специално с оглед на нейното приложно поле.

 

Третата група въпроси се отнася до това, дали съответните физически лица могат да изискат достъп до информация за тях да не се предоставя чрез използването на интернет търсачка и резултатите от нея.

 

В своето заключение Генералният Адвокат по казуса отбелязва, че по отношение на интернет трябва да се разграничат три хипотези, свързани с личните данни.

 

В първата хипотеза личните данни са публикувани на уеб страница в интернет (наричана по-нататък „изходна уеб страница“).

 

Във втората хипотеза - търсачка в интернет предоставя резултати от търсенето, които насочват потребителя към изходната уеб страница.

 

Третата хипотеза се отнася до извършване на по-невидими действия от доставчика на електронни услуги. Тук потребителят в интернет осъществява търсене чрез търсачка, като по този начин част от личните му данни (напр. IP адресът му по интернет протокол) се прехвърлят автоматично към доставчика на услуги за търсене в интернет.

 

В настоящето дело, съдът следва да се произнесе по казус, попадащ във втората хипотеза.

 

Относно първата група въпроси или териториалния обхват на приложимото право

 

По тази група въпроси, запитващата юрисдикция е установила следното:

- Google Search се управлява от Google Inc., което е дружеството майка в групата Google и чието седалище е в Съединените щати.

- Вариантът на испански език - Google Spain - е самостоятелен правен субект, регистриран на 16 септември 2003 и има седалище в Мадрид, Испания. Тъй като е самостоятелно юридическо лице, то представлява дъщерно дружество на Google Inc. на територията на Испания, следователно представлява и „обект“ по смисъла на член 4, параграф 1, буква а) от Директива 95/46.

 

Съдът приема, че Директива 95/46 е приложима:

-  когато обработването на лични данни се извършва в контекста на дейностите на установен на територията на държава членка обект на администратора;

-  когато лицето, което управлява интернет търсачка, се намира в държава членка клон или дъщерно дружество, чието предназначение е да осигури рекламирането и продажбата на рекламните пространства, предлагани от търсачката.

 

Относно втората група въпроси - правния статут на интернет търсачките или администратор на лични данни ли е търсачката?


Според ответниците по делото Google Spain и Google Inc. дейността на интернет търсачките не може да се счита за обработване на лични данни, а те (търсачките) не са администратори на данни и за тях не следва да се прилагат общите изисквания на Директива  95/46. Според Google Spain и Google Inc. това е така, защото търсачките обработват вече достъпна в интернет информация в нейната цялост, без да се прави подбор между данните с личен характер и останалата информация. Освен това, дори да се приеме, че тази дейност трябва да се квалифицира като „обработване на данни“, лицето което управлява интернет търсачка, не можело да се счита за „администратор“, тъй като не познава тези данни и не упражнява контрол върху тях.

По този въпрос съдът приема, че с автоматизираното, постоянно и систематично обхождане на интернет в търсене на публикуваната в него информация лицето, което управлява интернет търсачка, „събира“ такива данни и ги „извлича“, „записва“ и „организира“ впоследствие посредством програмите си за индексиране, „съхранява“ данните на сървърите си и евентуално ги „разкрива“ и „предоставя“ на ползвателите на търсачката под формата на списъци на резултатите от извършените търсения. Тъй като тези операции са посочени изрично и безусловно в член 2, буква б) от Директива 95/46, те трябва да се квалифицират като „обработване“ по смисъла на тази разпоредба, независимо че лицето, което управлява интернет търсачката, прилага тези операции и към други видове информация, без да прави разграничение между същата информация и личните данни. Колкото до въпроса дали лицето, управляващо интернет търсачка, трябва да се счита за „администратор“ на личните данни, обработвани от тази търсачка в рамките на дейност като разглежданата в главното производство, следва да се напомни, че съгласно определението в член 2, буква г) от Директива 95/46 „администратор“ е „физическо или юридическо лице, държавен орган, агенция или друг орган, който сам или съвместно с други определя целите и средствата на обработка на лични данни“. Следователно в рамките на дейността си лицето, което управлява интернет търсачката, самò определя нейните цели и средства и така определя целите и средствата на извършваната от него обработка на лични данни, поради което то трябва да се счита за „администратор“ по силата на посочения член 2, буква г).

 

Дейността на интернет търсачка, изразяваща се в намиране на публикувана или въведена в интернет от трети лица информация, автоматичното й индексиране, временно съхраняване и накрая, предоставянето й на разположение на потребителите на интернет в определен ред на предпочитание, трябва да се квалифицира като „обработване на лични данни“ по смисъла на Директива 95/46. Лицето, което управлява интернет търсачката, трябва да се счита за „администратор“ на данни.

 

Относно третата група въпроси или правата на физическите лица „да бъдат забравени“.

 

С третата група въпроси запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 12, буква б) и член 14, първа алинея буква а) от Директива 95/46[3] трябва да се тълкуват в смисъл, че позволяват на съответното лице да изисква от администратора на  интернет търсачката, да заличи от списъка на резултатите, който се показва след търсене въз основа на името на въпросното лице, връзки към уебстраници, които са публикувани законосъобразно от трети лица и съдържат достоверна информация, по съображението че тази информация може да му нанесе вреди и че желае тя да бъде „забравена“ след определено време.

Ответниците Google Spain, Google Inc., гръцкото, австрийското и полското правителство, както и Комисията считат, че на този въпрос следва да се отговори отрицателно. Те поддържат становището, че цитираните текстове от директивата предоставят права на съответните лица само при условие, че въпросното обработване на данни е несъвместимо с тази директива или поради неопровержими законови основания, свързани с тяхното конкретно положение, а не само по съображение, че те смятат, че посоченото обработване на данни може да им нанесе вреда или по съображение, че желаят данните, които са били предмет на обработване, да бъдат забравени.

Жалбоподателят Costeja González, както и испанското и италианското правителство, считат че основните права на защита на гражданите и на зачитане на личния живот, обхващащи „правото на забрава“, имат преимущество пред легитимните интереси на лицето, което управлява интернет търсачка, и пред общия интерес от свободата на информация.

 

В своето заключение съдът допуска възможността едно лице да се обърне към компания, която управлява търсачка, и да иска заличаване на връзки към страници, а ако искането не бъде уважено – към съответния надзорен или съдебен орган. Съдът приема още, че за да зачита правата, предвидени в Директива 95/46,  и за да изпълни условията, предвидени в нея, администраторът, който управлява интернет търсачка, е длъжен да заличи от списъка на резултатите, който се показва след търсене въз основа на име на лице, връзки към уебстраници, съдържащи информация за последното. Това следва да бъде направено включително и в хипотезата, при която първоначалното публикуване е извършено законосъобразно.

 

Всеки конкретен казус следва да бъде разглеждан след преценка на  условията за прилагане на разпоредбите на Директива 95/46  и по-конкретно дали при лицето има право определена информация за него „да бъде забравена“. Иначе казано, дали лицето има право определена информация за него актуална в миналото да не бъде свързвана повече с името му към настоящия момент. С оглед спазването на членове 7 и 8 от Хартата на основните права в ЕС, всяко лице може да поиска определена информация за него да не се предоставя повече на разположение на широката общественост чрез индексиране от интернет търсачки. Правото „да бъдеш забравен“ по принцип има предимство не само пред икономическия интерес на лицето, което управлява интернет търсачката, но и пред интереса на обществото да има достъп до посочената информация при търсене, отнасящо се до името на въпросното лице.

 

Важно е обаче, да се подчертае заключението на съда, според което от горните правила, изключение следва да се прави в случаите, в които по определени причини, например важна роля на лицето в обществения живот, предоставянето на информация за него е обосновано поради преобладаващ обществен интерес.

 

 



[3] Директива 95/46
Раздел V

                Право на съответното физическо лице на достъп до данните

                Член 12 - Право на достъп

                Държавите-членки гарантират на всяко физическо лице правото да получи от администратора:

                б) според случая, поправянето, изтриването или блокирането на данните, чиято обработка не е в съответствие с разпоредбите на настоящата директива, и по-конкретно поради непълнота или неточност на самите данни;

                РАЗДЕЛ VII

                Член 14 - Право на съответното физическо лице на възражение

                Държавите-членки предоставят на съответното физическо лице правото:

                а) най-малкото в случаите, упоменати в член 7, букви д) и е), на възражение по всяко време, въз основа на неопровержими законови основания, свързани с неговото конкретно положение във връзка с обработваните данни, освен ако националното законодателство не е предвидило друго.

© 2014 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.