Със заместник председателя на Национално движение „Екогласност“, носител на „Златен ключ“ за НПО, най-активно използвала ЗДОИ“, разговаря Диана Банчева

Ден на правото да знам 2013Петър Пенчев с наградата

Защо, според теб, НД „Екогласност“ заслужава да носи „ключа“ за свобода на информацията?

 

Тази награда е оценка, но и признание за емблемата „Екогласност“. Тя започна с онзи протест в градинката „Кристал“ през октомври 1989. Малко след това падна и властта. Но международната общественост вече знаеше, че в България има гражданско общество. Националното движение запазихме като гражданска организация, за разлика от политическия клуб Екогласност. Аз лично влязох в „Екогласност“, търсейки гражданска позиция, но и затова, че на 16 км над Монтана се планираше погребване на радиоактивните отпадъци от АЕЦ „Козлодуй“. Това ме ангажира да оповестя данни от доклади на БАН и на Биологическия институт за това хранилище, бивши уранови мини „Смоляновци“. Аз съм чувствал като привилегия, че държа знамето на Екогласност и все още тичам с него срещу вятъра, за да се вее.

 

Сега държиш и „Златен ключ”.

 

Той за мен е увереност, че обществото знае, че първата екологична организация в България не само съществува, но предприема реални действия в защита на околната среда и пряко за живота на хората. Ако не беше ЗДОИ, това дело щяхме да го загубим.

 

Разкажи по-подробно за него?

 

Делото бе за спиране на възобновяване изграждането на ядрения реактор в жилищния комплекс Младост в София. За нас това беше безумство. До него има училище, жилищни блокове, детска градина. А радиацията няма граници. По думите на експерта Георги Касчиев в комина на реактора все още има ядрени изотопи, частици, които никой не знае кога излитат, къде отиват и в чии организъм биха попаднали. Основен мотив в жалбата ни бе липсата на оценка на влиянието на този реактор върху хората. По ЗДОИ поискахме от Министерство на здравеопазването да ни дадат документ по съгласуване на решението за ОВОС на МОСВ. От министерството бяха честни и добронамерени и отговориха, че не са съгласували този проект. Тази победа бе важна и в още една посока. Стъпвайки в мотивите си върху документа, получен по ЗДОИ, съдът стигна до същината на въпроса в решението си. Не може МОСВ да прави своята оценка за подобни проекти, без да има задълбочена преценка за въздействието върху човека и неговото здраве. По другото дело за радиоактивните отпадъци и хранилището, което спечелихме на първа инстанция, а Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“ и МОСВ обжалват, съдът също разглежда въпросите по същина, а не формално – спазена ли е процедурата или не. Делото с две думи е: искат хранилището да е на повърхността, а ние настояваме да е под земята, тъй като защитата, която трябва да е осигурена за стотици години, е по-сигурна. И ето тричленният състав е написал в мотивите си именно тези подробности. Виждам, че съдът се стреми да се самообучава и съм обнадежден, че България отива към Европа.

 

По какви други казуси работи „Екогласност“ в момента?

 

След като получих мандат да представлявам НД „Екогласност“ от 2004 и подкрепа от всички членове на УС да действам в посока на дела в съда, първата голяма одисея беше за софийския боклук. Без да искам открих 13 граждански групи по селата Мрамор, Петърч и целия район на София, включително Суходол, с които започнахме протести до Брюксел – че избраната технология не е добра, а трябва да бъде екологосъобразна. Бяхме харесали плазмената технология, защото при нея няма замърсяване. При 1300-1500 градуса изгаря всичко и в атмосферата не се отделя нищо. Но в съда тогава не успяхме. Поради липса на правен интерес ни отхвърлиха жалбата. Друго интересно дело започнахме, когато искаха да складират столичния боклук в мината над Нови Хан. Спечелихме го и спряхме проекта.

 

Също и делото за употребата на нелицензирано гориво в АЕЦ „Козлодуй“ по оповестявания на Георги Котев. Ставаше дума за смяна на едно ядрено гориво с друго, което не е оценено от Агенцията по ядрено регулиране. По-голямо престъпление от това няма. По този повод с Котев отидохме при тогавашния министър на енергетиката Трайчо Трайков, който ни посрещна с думите: „Зная, че има енергийна мафия”. Е, тогава си казах, че си заслужава да не мълчим. За сепариращата инсталация за битови отпадъци в депото в Монтана получих информация, че ефективността е нулева. А това все пак са пари на българския данъкоплатец. Плаща се и на персонал от 20-30 души да разделя боклука. А боклукът е страшен. Изхвърля се безотчетно какво ли не.

 

В колко дела ЗДОИ е бил решаващ?

 

Във всички. ЗДОИ е единственото ми оръжие през тези години. През 2003 поставихме въпроса за изгарянето на горивото от ракетите СС23. Всичко друго бе изгорено на полигона в Змейово, но гражданите на Стара Загора възнегодуваха срещу изгарянето на горивото. Ракетите обикаляха като клана „Зрънкови“ из страната и най-накрая ги докараха в бившето военно летище в Габровница на 10 км от Монтана. Тогава легнахме на железопътните линии и спряхме два влака. Така действахме, още не познавахме ЗДОИ. Получих анонимно един документ, който впоследствие разбрах, че бил секретен. Това бяха данните какво би се получило при изгарянето на ракетите – тонове серни образувания. Всички последващи писма, искания, вече ги подготвих по ЗДОИ. Председателят на БАН, акад. Юхновски, ми каза в разговор, след като проблемът беше вече разрешен, че съм го бил заплашил с този закон. Аз действително завърших заявлението си до него, че чакам 14-дневния законоустановен срок и след това ще отнеса въпроса в Софийски градски съд. Положителното е, че ракетите бяха изнесени за Словакия, където бяха унищожени на специална установка.

 

© 2013 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.