Дарина Палова, ПДИ
Дарина Палова
Дарина Палова

Публикуването на информация за договори по обществени поръчки в регистъра за обществените поръчки не изключва предоставянето на същите по реда на ЗДОИ, реши съдът по дело срещу отказ на главния секретар на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията /МТИТС/. Със заявлението по случая бе поискано предоставянето на договор за извършване на обществени услуги с железопътен транспорт между министерството и „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД заедно с приложенията към него, както и годишните отчети на МТИТС за изпълнение на Договора за 2009, 2010, 2011 и 2012. Главният секретар на МТИТС отказа предоставяне на информацията. Мотивите: ЗДОИ е неприложим в случая, тъй като за предоставянето на информация за договорите, сключени след провеждане на процедура за възлагане на обществена поръчка, следва да намират приложение разпоредбите на Закона за обществените поръчки (ЗОП), съгласно които възложителите изпращат информация за сключените от тях договори в публичен регистър в интернет. Според министерството наличието на специален закон – ЗОП, изключва приложението на ЗДОИ по отношение на тази информация. Отделно в отказа е посочено, че заявлението не представлява искане за достъп, тъй като не съдържа описание на поисканите сведения, а е цитиран документ (договор), представляващ материализиран носител на информация. В решението си №1703/17.03.2014 състав на АССГ не приема изтъкнатите от министерството доводи за непредоставяне на информацията като посочва, че предвидените в ЗОП разпоредби за публичност на информацията по сключените договори не изключват тези на ЗДОИ по отношение на достъпа до обществена информация. Предвидените в ЗОП гаранции за спазване на принципа на прозрачност, според съда, имат допълнителен характер по отношение на общия принцип за достъпност на обществената информация, предвиден в ЗДОИ.

По второто основание за отказ преценката на съда е, че от текста на заявлението е видно, че е поискан достъп до съдържанието на документите, а не е поискано само копие на посочените документи. В случай, че за административния орган е останала неясна волята на заявителя за това какво точно се иска със заявлението, то той следваше да му предостави възможност да уточни това, посочва съдът. Решението подлежи на обжалване. 

 

Допълнителните възнаграждения в Министерство на финансите не са лични данни, а обществена информация според окончателното решение на съда. С решение № 3033 от 04.03.2014  Върховен административен съд остави в сила решението на първата инстанция по делото, заведено от журналистката Марта Младенова от „Дарик радио”. Със заявлението си от януари 2013 тя поиска информация за допълнителните възнаграждения на служителите от МФ и второстепенните разпоредители – Агенция „Митници”, Национална агенция по приходите, Агенция за държавната финансова инспекция, ИА „Одит на средствата от ЕС” и Държавната комисия по хазарта. Достъпът беше отказан с позоваване на защитата на личните данни. С решение от юли 2013 АССГ отмени отказа на директора на дирекция „Човешки ресурси и административно обслужване” в МФ да предостави информация на журналистката. В решението си АССГ посочи, че Европейският съд по правата на човека още през 1986 е приел по делото „Лингенс срещу Австрия”, че за разлика от частното лице, публичната фигура „неизбежно и съзнателно се излага на близко наблюдение на всяка нейна дума и действие, както от журналистите, така и от цялото общество”. Според съда поисканата със заявлението информация е от надделяващ обществен интерес с оглед предизвикания в обществото сериозен дебат по темата и съществуващото съмнение за действителното положение. В решението си ВАС посочва, че тази информация дава възможност на гражданите да си съставят мнение за начина на функциониране и отчетността на държавни органи чрез разходване на бюджетни средства, както и за моралния облик на висши държавни чиновници във връзка с истинността на техни изявления относно получени  или неполучени допълнителни възнаграждения в централни органи на държавна власт във време на финансова криза в страната.

 

На втора съдебна инстанция бе спечелено дело срещу отказ на началника на РИО – Хасково да предостави информация по електронен път. С решение 1864/11.02.2014  Върховен административен съд потвърди решението на Административен съд – Хасково по дело, образувано по жалба на Лиляна Вълчева. Със заявлението си, подадено по електронна поща, Вълчева иска да й се предостави наличната в инспектората информация – заповеди, писма, протоколи и др. - свързана с водените преписки по подадените от нея сигнали за нередности в СОУ „Д-р Петър Берон“ - Тополовград. Началникът на инспектората отказа да предостави информацията, поради това че в закона не била предвидена посочената от заявителката форма за получаване - „по електронен път“. В решението си първата инстанция по делото счете, че посоченото фактическо основание за постановяване на отказа не може да бъде възприето като надлежно, поради обстоятелството, че не попада измежду предвидените в чл.37 ал.1 от ЗДОИ изчерпателно изброени случаи, единствено при наличието на които може да бъде постановен отказ. С решение №189/17.10.2012  Административен съд - Хасково отмени отказа и върна преписката на инспектората за ново произнасяне, но вместо това последва касационно обжалване. Състав на Върховен административен съд посочва в решението си, че в случая началникът на РИО неправилно е приел, че исканата от Вълчева форма не попада в изброените в разпоредбата на чл.26 ал.1 от ЗДОИ форми на достъп, тъй като в същата е предвидена форма за предоставяне на информацията на технически носител. ВАС потвърждава като правилно постановеното от първоинстанционния съд, че посоченото от инспектората правно основание за отказ не е сред основанията, регламентирани в закона, поради което отказът е незаконосъобразен. Решението на съда е окончателно.

 

Ректорът на Великотърновския университет да предостави информация за проект „Пътят на водата – природни и културно-познавателни маршрути за устойчив туризъм“, окончателно реши съдът. Върховен административен съд потвърди решението на Административен съд – Велико Търново, с което бе отменен отказ на ректора на ВТУ да предостави информация за свършеното  по въпросния проект. Делото беше заведено от Камелия Джанабетска след като ректорът отказа да предостави поисканото с мотив, че информацията не е обществена, тъй като предоставянето й не би дало възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на ВТУ. Повод за заявлението беше отказът на ВТУ да завърши изпълнението на спечелен и започнат проект, финансиран със средства от фондове на ЕС. С решение №482/20.09.2013 АС – Велико Търново прие, че исканата информация безспорно попада в категорията на обществената, доколкото същата е генерирана и съхранявана от задължен субект по ЗДОИ във връзка с проектната му дейност, финансирана от ЕС. Същевременно обстоятелство, че  информацията е свързана с усвояването на средства по европейски фондове предопределя прозрачност и достъпност на същата, каквато е и основната цел на ЗДОИ. Според първата инстанция произходът на средствата, предоставени във връзка с изпълнението на проекта (фондове на Европейския съюз), сам по себе си предполага, че в случая е налице надделяващ обществен интерес за предоставяне на информацията. С решение №4032/24.03.2014 състав на ВАС приема, че на жалбоподателката следва да се предостави поисканата по т.1 и 2 информация относно преписката по проекта, касаеща неговото изпълнение, както и изготвен доклад в тази насока и писмена документация за отказ на университета от участие в изпълнението на проекта. Решението на съда е окончателно.  

 

АССГ отмени отказ на ВСС да предостави информация за работата на депутата от ДПС Делян Пеевски в столичното следствие и статута му като магистрат. С решение №1751/18.03.2014 състав на Административен съд София - град отмени решение на главния секретар на ВСС, с което бе отказана информация по заявлението на журналистката от в. „Сега“ Доротея Дачкова. С него тя поиска информация имал ли е статут на несменяемост Пеевски и ако да – кога го е придобил; атестиран ли е и кога; по колко и кои досъдебни производства е работил; колко са магистратите, които имат изискуемият от закона стаж да придобият статут на несменяемост, но все още не са го получили, както и копие от стенографския протокол от заседанието на ВСС, на което е гласуван статута на несменяемост на Пеевски и атестацията му. За да се произнесе по заявлението от ВСС поискаха съгласието на депутата, който заяви изричен отказ за предоставяне на информацията. Впоследствие тя беше отказана на основание разпоредбата на чл.37 ал. 2 от ЗДОИ -  липса съгласието на третото лице. Съдът отменя отказа като немотивиран, тъй като фактическите и правните основания за издаване на административния акт са необходима и задължителна част от неговото съдържание. Според съда изискванията за мотивировка представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, които законът е установил за защита на правата и интересите на гражданите и организациите – страни в административното производство. Решението подлежи на обжалване.  

 

Административен съд София – град задължи Столична община да предостави достъп до водената от общината книга за положения от служителите извънреден труд през 2012 г.

Информацията беше поискана от Иван Петров и отказана с решение на секретаря на Столична община. Като мотив в решението се посочва, че по реда на ЗДОИ може да се иска достъп до информация, но не и достъп до документи. Освен това според преценката на решаващия по заявлението орган исканата информация представлява лични данни на лицата, положили извънреден труд и същата не може да бъде предоставена без тяхното съгласие. Също така обективно било невъзможно изискването на съгласие от всички лица, визирани в заявлението. С решение №1378/06.03.2014 Административен съд София - град отменя отказа като незаконосъобразен като посочва, че дали се иска конкретният материален носител на информацията или се иска описателно самата информация е ирелевантно за дължимостта й. Според съдебния състав материалният носител на информацията – в случая съответния документ – книгата, водена по реда на Кодекса на труда за положения извънреден труд от служителите на Столична община през 2012 не е нещо, което се иска заради своя материален субстрат, а заради информацията, която съдържа. По отношение на посоченото в отказа основание - липса съгласие на третото лице - съдът счита, че дори да се приеме, че се засягат интересите на трети лица, налице е надделяващ обществен интерес, което преодолява въпросното основание за отказ. Това е така, тъй като с предоставяне на исканата информация ще се повиши прозрачността и отчетността на задължения субект - Столична община. Информацията за положения допълнителен труд по трудово отношение и то в полза на Столична община не представлява лична информация или лични данни на служителите, смята още съдът. Решението подлежи на обжалване.    

 

Административен съд София - град отмени отказ на секретаря на Столична община да предостави документация, свързана с възстановяването и стопанисването на езерото „Ариана“. Заявлението по случая бе подадено от арх. Весела Тончева като информацията касае сключения между Столична община и Областна администрация на област София – град договор за съвместно ползване; както и документи, свързани с проведения конкурс за избор на фирма, която да възстанови езерото и да го стопанисва. Информацията беше отказана на основание липса съгласието на третото лице – фирмата, с която е сключен договора. В решението си № 1388/06.03.2014 състав на АССГ приема, че липсата на съгласие на засегнатото лице за предоставяне на информация не е абсолютно и достатъчно основание за отказ да се предостави достъп до исканите сведения, тъй като зависи и от отсъствието на надделяващ обществен интерес. Преценката на съда е, че с оглед характера на информацията следва да се приеме, че независимо от липсата на становище на засегнатото лице исканата информация следва да бъде предоставена при наличието на надделяващ обществен интерес по смисъла на ЗДОИ, тъй като чрез предоставянето й ще се повиши прозрачността и отчетността на Столична община. В  конкретния случай е приложима законова презумпция за наличие на такъв по отношение на информация, свързана със страните, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект /§1 т.5 б.е от ДР на ЗДОИ/. Тъй като в решението липсва позоваване на доказателства и не са изложени доводи, установяващи липсата на надделяващ обществен интерес, информацията е дължима и съдът задължава общината да я предостави. Решението подлежи на обжалване.   

 

Административен съд - Велико Търново отмени отказ на кмета на В.Търново да предостави информация, касаеща реконструкцията на жилищна сграда, част от групов паметник на културата. Със заявлението си група граждани  поискаха от кмета достъп до строителните книжа относно проекта за преустройство на сградата и по-конкретно – виза за проучване и проектиране, разрешение за строеж /преустройство/; одобрен архитектурен проект /в част архитектурна и конструктивна/, както и документ, удостоверяващ одобрението на Националния институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/. Кметът отказа информация по всички точки от заявлението с мотив, че исканите документи са част от административни преписки и като такива не представляват обществена информация, а документи по административното обслужване на граждани и юридически лица, т.е. информация, изключена от приложното поле на ЗДОИ по смисъла на чл.8 ал.1 от закона. В решението се посочва още, че доколкото заявителите нямат качеството на заинтересовани лица по смисъла на ЗУТ, те нямат право на достъп до поисканата информация. Информацията е отказана и на основание „лични данни на трети лица“ и „исканите документи не представляват носители на обществена информация“. С решение №101/11.03.2014 съдът отменя отказа като незаконосъобразен, тъй като информацията е обществена по смисъла на чл.2 от ЗДОИ – същата касае строителни документи, свързани с изменението на облика на историческо селище Велико Търново, представляващо групов паметник на културата. В решението се посочва, че бъдещото построяване, респективно преустройство на недвижими имоти, включени в съответния ансамбъл безспорно касае обществения живот на града и се отразява върху правната сфера на всеки, в това число и на заявителите в качеството им на жители на В. Търново. Одобряването на строителни книжа не е информация, която се предоставя във връзка с административното обслужване, тъй като съставлява издаване на административен акт, а не извършване на административна услуга. Според съда приложимият ред за достъп до поисканата информация е този по ЗДОИ, а не както се твърди в решение по Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Изтъква се още, че липсата на съгласие на третото лице не е основание за отказ – в такъв случай органът е задължен да предостави частичен достъп, което общината не е направила. В заключение съдът счита, че би могло да се приеме и наличие на надделяващ обществен интерес от предоставяне на информацията с оглед съществуващата практика на Община Велико Търново да одобрява строителни книжа в разрез с обществения интерес и без съобразяване с изискванията за опазване на архитектурното наследство. Решението подлежи на обжалване.

 

С решение на Административен съд – Велико Търново беше отменен отказ на кмета на Община Велико Търново да предостави визи за проектиране и разрешителни за строеж на имоти в местността „Дервеня“. Заявлението за предоставяне на строителните книжа беше подадено от неправителствената организация „Велико Търново за гората“ в края на октомври 2013. Отказът на кмета беше мотивиран с това, че приложим закон в случая е Закона за устройство на територията /ЗУТ/, тъй като същият се явява специален по отношение на  ЗДОИ.  В решението се посочва също, че исканата информация може да бъде предоставена само на заинтересовани лица съгласно изискванията на ЗУТ. Административен съд - Велико Търново приема в решението си №119/24.03.2014, че в случая не може да се твърди наличие на отношения между общ и специален закон. Това е така, тъй като ЗДОИ урежда обществените отношения, свързани с правото на достъп до информация, докато ЗУТ урежда тези, касаещи устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството в РБългария и определя ограниченията на собствеността за устройствени цели. Съвсем очевидно е, посочва съдът, че двата закона не уреждат едни и същи правоотношения, поради което не се намират в съотношение на общ и специален закон. Според съда именно фактът, че жалбоподателят не е заинтересовано лице обосновава правото му да иска достъп до информацията по ЗДОИ, а не по друг ред. Решението подлежи на обжалване.

© 2014 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.