Фондация Програма Достъп до Информация
От съдебната зала
Кирил Терзийски, ПДИ
Кирил Терзийски
Кирил Терзийски

Министерство на вътрешните работи (МВР) следва да предостави достъп до информация за експулсирането на 7 турски граждани през октомври 2016. До този извод стигна Административен съд София-град (АССГ) по дело на Александър Терзиев (в. „Капитал“) срещу отказ на директора на Дирекция „Правно-нормативна дейност“ в МВР. В края на октомври 2016 журналистът подава заявление, с което иска достъп до следната информация, свързана с предаването на седем турски граждани от страна на РБългария на Република Турция: 1. Изходяща и входяща кореспонденция между структурите в рамките на МВР; 2. Изходяща и входяща кореспонденция между структурите на рамките на МВР и други държавни институции; 3. Заповеди и други административни актове; 4. Докладни записки от служители на МВР по темата. С решение от 3 ноември 2016 министерството предоставя на заявителя копие от експресна стенограма от проведен парламентарен контрол по въпроса на 28.10.2016 и отказва достъп до конкретно поисканите документи с мотив, че не представляват обществена информация, тъй като не са свързани с дейността на МВР, а се отнасят изцяло до издаден индивидуален административен акт, който съдържа лични данни за определени физически лица. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ. В резултат, с Решение № 2226 от 04.04.2017 съдът отменя отказа и задължава министерството да предостави достъп до исканите документи. Съдът приема, че исканите документи представляват обществена информация по смисъла на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), тъй като са създадени и съхранявани от задължения субект във връзка с осъществяване на правомощията му и предоставянето им ще даде възможност на заявителя да си състави собствено мнение за работата на МВР по конкретния случай. Според съдебния състав в случая е налице и надделяващ обществен интерес за предоставяне на информацията, а в отказа на министерството не са изложени мотиви, които да преодоляват законовата презумпция за наличие на такъв интерес. На последно място в решението на съда е посочено, че дори да не получи съгласие от трето засегнато лице, задълженият субект е длъжен да предостави частичен достъп до информация. Решението подлежи на обжалване.

 

Върховният административен съд (ВАС) като втора инстанция потвърди отмяната на отказ на секретаря на Столична община (СО) да предостави копие от заповед за организацията и контрола на документооборота и изпълнение на задачите на администрацията на СО, издадена от кмета на СО. Копие от заповедта е поискано от Иван Петров (София) още през август 2015. Отказът на секретаря на СО е с мотив, че по реда на ЗДОИ може да се иска достъп до информация, но не и само достъп до документи. Отделно в отказа е посочено, че исканата заповед представлява вътрешноведомствен акт, който има спомагателен характер и няма самостоятелно значение (основание за отказ по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ). С подкрепата на ПДИ отказът бе обжалван пред АССГ. В резултат, с Решение № 7719 от 10.12.2015 АССГ отменя отказа и връща преписката на секретаря на СО за ново произнасяне. Съдът приема, че исканата със заявлението информация е служебна обществена информация по своя характер, тъй като е създадена във връзка с дейността на служителите на СО. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация е свободен, като са предвидени хипотезите, при които достъпът до нея може да бъде ограничен, които обаче в разглеждания случай не са налице. Съдът намира, че исканата информация ще даде възможност на заявителя да си състави собствено мнение за работата на служителите на СО, както и доколко същите осъществяват дейността си в съответствие с действащата нормативна уредба. В заключение съдът посочва, че неправилно секретарят на СО е приел, че по реда на ЗДОИ не може да се иска достъп до документи. Дали се иска конкретният материален носител на информацията или се иска описателно самата информация е ирелевантно за дължимостта й, тъй като материалният носител на информацията - в случая заповед, не е нещо, което се иска заради своя материален субстрат, а заради информацията в него. В този смисъл достъпът до обществената информация е равносилен и на получаване на документа, в който се съдържа тази информация. Решението на АССГ е атакувано от секретаря на СО с касационна жалба пред ВАС. С Решение № 5711 от 09.05.2017  ВАС намира касационната жалба за неоснователна и оставя в сила решението на първата инстанция. Върховните съдии приемат, че не е налице хипотезата на чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДОИ, на която задълженият субект се позовава, за да откаже информацията. Съгласно цитираната норма достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации). С оглед характера и предназначението на заповедта за организацията и контрола на документооборота в общината, административният съд правилно приема, че тази заповед не е свързана с оперативната подготовка на краен акт и е със самостоятелно значение. Заповедта е вътрешен акт, регламентиращ правила за поведение и контрол при работа с документи, не подготвя издаването на конкретни актове и следователно има самостоятелен характер. Върховните съдии споделят  и извода на първата инстанция, че дали се иска конкретният материален носител на информацията или описателно самата информация е ирелевантно за дължимостта й. Решението е окончателно.

 

Административен съд – Сливен отмени мълчалив отказ на управителя на „ВиК – Сливен“ ООД да предостави достъп до информация, свързана с дейността на дружеството. Информацията е поискана със заявление от август 2016 от Живко Желев (Сливен). Същата е описана в пет точки от заявлението и е свързана с водоснабдяването с питейна вода на територията на областта. Конкретно е поискана информация за използваните измервателни уреди и подадените количества питейна вода на територията на Област Сливен, както и с резултатите от извършена финансова инспекция в дружеството и броя освободени и назначени в него служители за последната година. В 14-дневния срок за отговор по ЗДОИ управителят на „ВиК – Сливен“ ООД не се произнася по подаденото заявление, поради което с подкрепата на ПДИ мълчаливият отказ е обжалван пред Административен съд – Сливен. В резултат, с Решение № 38 от 21.03.2017 съдът отменя мълчаливия отказ и изпраща преписката на управителя на дружеството за изрично произнасяне по заявлението със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В мотивите си съдът посочва, че от извършената служебна справка в Търговския регистър е видно, че „ВиК – Сливен” ООД е търговско дружество с 51 % държавно участие, от което следва че е публичноправна организация по смисъла на § 1, т. 4, б. “в” от ДР на ЗДОИ и съответно – задължен субект по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ  - за предоставяне достъп до обществена информация, която се създава или съхранява от дружеството. Съдът приема, че единствената призната от закона възможност за процедиране по заявление за достъп е задълженият субект да постанови изричен акт – решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп. Като не е сторил това, управителят на „ВиК – Сливен“ ООД е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, установени в чл. 38 и чл. 39 от ЗДОИ, които изискват издаването на мотивирано решение във всички случаи на отказ, без значение на основанията за това. И в случаите, когато задълженият субект прецени, че търсената информация не е обществена или не може да бъде получена на основание ЗДОИ, за него съществува задължение да издаде решение, с което да се произнесе по направеното искане. Мълчалив отказ в производството по ЗДОИ е недопустим, поради което само на това основание оспореният акт следва да бъде отменен. Решението на Административен съд – Сливен е обжалвано от управителя на „ВиК – Сливен“ ООД.

 

Административен съд – Пазарджик отмени мълчалив отказ на кмета на община Белово да предостави достъп до информация за дейността на „ВиК – Белово“ ЕООД. Информацията е поискана със заявление от октомври 2016, подадено от Тодор Гроздев - координатор на ПДИ за Пазарджишка област и старши репортер във в. „Знаме“. Исканата информация е конкретно описана в 8 точки от заявлението и е свързана с дейността на „ВиК – Белово“ ЕООД и множество нарушения, установени при извънредна проверка, извършена в края на 2015 от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Интересът на журналиста е предизвикан от обстоятелството, че според констатациите на КЕВР, дружеството е предоставяло услуги на потребителите без наличието на задължителните Общи условия, а в типовите договори, сключвани с клиентите, има 16 неравноправни клаузи. Освен това липсва механизъм, който да отчита реално потребената вода на половината от населените места - обект на проверката, тъй като водомерите са стари и не са минавали задължителните периодични проверки за годност. Операторът не изпълнява задължението си да монтира, поддържа и контролира водомерите в продължение на години, е становището на КЕВР. В 14- дневния срок за отговор по ЗДОИ кметът не се произнася по подаденото заявление, а мълчаливият отказ е обжалван пред Административен съд – Пазарджик с подкрепата на ПДИ. В резултат, с Решение № 208 от 25.04.2017 съдът отменя мълчаливия отказ и изпраща преписката на административния орган за изрично произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът приема, че задълженият по ЗДОИ субект винаги дължи писмено мотивирано произнасяне. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. В случая е налице мълчалив отказ, който според трайната съдебна практика е незаконосъобразен. Решението подлежи на обжалване.

 



© 2017 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.