 |
Софийска районна прокуратура дължи предоставяне на информация за това кой е наблюдаващия прокурор по спряното дело срещу лидера на партия „Възраждане“ и за това има ли други образувани производства срещу депутати.
До този извод стигна Административен съд София-град (АССГ) по дело на Николай Неделчев (София) срещу отказ на ръководителя на Софийска районна прокуратура (СРП).
На 15 май 2023г. Неделчев подава заявление до ръководителя на СРП, с което иска информация за спряното наказателно дело от административен характер срещу лидера на партия „Възраждане“:
1) Кой е наблюдаващият прокурор (име и фамилия) по това дело – и респективно по досъдебното производство?
2) Поискал ли е той/тя имунитета на Костадин Костадинов чрез мотивирано искане до главния прокурор Гешев, за да може делото да продължи в съдебна фаза?
3) Ако го е поискал/а, на коя дата/дати?
4) Има ли писмена резолюция от главния прокурор Гешев в отговор на искането? Ако да, какъв е нейният диспозитив (уважава/не уважава)?
5) Ако няма такова искане до главния прокурор, каква е причината за това?
6) Моля, посочете има ли в момента и други висящи досъдебни производства срещу депутати в СРП – и ако да, колко са на брой и има ли по тях отправени искания до главния прокурор за сваляне на имунитети (и ако да, колко такива искания има). Не е нужно да посочвате имена – така тайната на досъдебното производство ще остане защитена. Под „депутати“ разбирам такива, които са били избирани поне веднъж от началото на 2021 г. насам.
7) Моля, посочете има ли такива дела, които са вече в съдебна фаза (освен това на Костадинов). Ако отговорът е да, моля посочете номер/година на тези дела. Под съдебна фаза разбирам включително и такива, които поне веднъж вече са влизали в съда, но са били връщани на прокуратурата за доразследване (и може и да не са влизали втори път в съда). Пример – Иво Георгиев Русчев от „Възраждане“. Отново, под „депутати“ разбирам такива, които са били избирани поне веднъж от началото на 2021 г. насам.
С писмо от 31.05.2023 г. ръководителят на СРП отказва информацията по т. 1–5 с мотив, че не представлява обществена информация, а такава за конкретни наказателни производства. Съответно достъп до нея се осъществява не по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), а по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и попада в обхвата на следствената тайна по чл. 198 от НПК. Информацията по т. 6-7 е отказана с мотив, че СРП не изготвя статистика по критерии „досъдебни производства срещу депутати“ и няма задължение да съставя такава статистика по искане на конкретен субект.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.
С Решение № 1206/23.02.2024 г. на АССГ, Второ отделение, 58 състав по а.д. № 5715/2023 г., съдия Снежанка Кьосева, отказът по т. 1, 6 и 7 от заявлението е отменен, а отказът по т. 2, 3, 4 и 5 е потвърден.
За да потвърди отказа по т. 2, 3, 4 и 5 от заявлението, съдът приема, че материалите по досъдебното производство, и конкретно актовете на прокурора, съставени в качеството му на орган на досъдебното производство във връзка с предприемането на действия по разследването или на действия, следващи завършване на разследването по реда на глава ХVІІІ от НПК, не съставляват обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ. В приложното поле на ЗДОИ попада само онази категория актове на органите на съдебната власт, които представляват част от извършваната от тях административноправна дейност. Актовете на прокурора, съставени и съхранявани по повод извършването на процесуални действия по разследването по конкретни дела, тези които са в пряка връзка с изпълнение на функциите му на орган на досъдебното производство, а не на орган, осъществяващ административноправна дейност, не са източници на обществена информация по чл. 2 от ЗДОИ. Тази информация се търси по друг ред, така както е посочено в оспореното писмо – по реда на чл. 198, ал. 1 от НПК. Изложеното сочи, че отказът по т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от заявлението е съобразен с действащата нормативна уредба. Обстоятелството, че конкретното досъдебно производство е част от спряно наказателно производство в СРС не променя характера на информацията.
За да отмени отказа по т. 1, 6 и 7 от заявлението съдът приема, че в конкретния случай органът се е позовал на Указание за организация на информационната дейност в Прокуратурата на Република България (Указания) и е посочил, че не се води статистика за висящи досъдебни производства срещу депутати. Действително данните по статистическите показатели за отчитане на дейността на прокуратурата по видове надзори и направления се събират и обработват посредством електронни таблици, а показателите, по които се събира статистическа информация, се определят с посочените Указания. Но в Указанията е инкорпорирана само една таблица (т. V.16), а в т.V.16.3 са посочени и други таблици, които не са общодостъпни и не са представени от ответника по делото. Освен това в Указанията, в частта „Обобщена информация за образуването, движението и приключването на преписките и делата в прокуратурата на Република България“ по т. 7 и от т. 18.1 до т. 18.9 са посочени таблици за отчетност на спрени досъдебни производства за различни по вид престъпления, а едно от основанията за спиране на наказателното производство е деецът да е лице с имунитет. Тоест, за да се изготвят посочените таблици, следва да се установи и броят на досъдебните производства срещу лица с имунитет. Изложеното сочи, че от мотивите на оспорения акт не може да се приеме с категоричност, че органът не разполага с информацията, която се търси по т. 6 и 7 от заявлението.
Предвид изложеното, жалбата е основателна по отношение на отказа по т. 1, т. 6 и т. 7 от заявлението. В останалата част по изложени по-горе аргументи жалбата е неоснователна.
Решението е окончателно.
***
Налице е надделяващ обществен интерес за предоставяне на информация за договорите за външни правни услуги, сключени от Столична община и районните администрации през последните 5 години.
До този извод стигна състав на АССГ по дело на Анина Сантова (в. „Капитал“) срещу отказ на зам.-кмета на Столична община (СО).
Със заявление за достъп до информация е поискана информация в три точки за договорите за външни правни услуги, сключени от СО, „Център за градска мобилност“ ЕАД и районните администрации на СО през последните 5 години. С отговор по заявлението зам.-кмета на СО предоставя само статистическа информация за броя сключени договори с адвокатски дружества и адвокати, но отказва конкретна информация за договорите с мотиви за засягане интересите на трети лица и техен изричен отказ да дадат съгласие за предоставяне на достъп до исканата информация.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.
С Решение № 1742/18.03.2024 г. на АССГ, Второ отделение, 33 състав по а.д. № 11066/2023 г., съдия Галин Несторов, отказът е отменен и преписката е върната на Столична община (СО) за ново произнасяне по заявлението с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдът първо прави съпоставка между информацията, поискана по всяка от трите точки в заявлението, и тази, предоставена – съответно отказана, с обжалвания отговор на зам.-кмета на СО. Съдът констатира следното:
По отношение на формулирания в 1. от заявлението въпрос – „Договорите, които е сключвала Столична община за външни правни услуги през годините 2017, 2018, 2019, 2022 и 2023 към месец май", зам.-кмета на СО предоставя информация, че различни направления на СО имат сключени договори за външни правни услуги с 19 адвокатски дружества и 10 адвокати. Всички договори имат за предмет предоставяне на правни и юридически услуги, попадащи в компетентността на съответното направление. В административно-информационната система на Столична община (АИССО) са постъпили изрични откази за предоставяне на информация на подалия заявлението за достъп до обществен информация. С оглед на това, разкриването на всяка друга информация би накърнила интересите на третото лице.
По отношение на формулирания в т. 2. от заявлението въпрос – „Договорите, които е сключвало общинското дружество „Център за градска мобилност" за външни правни услуги през годините 2017, 2018, 2019, 2022 и 2023 към месец май", е предоставена информация, че общинско дружество „Център за градска мобилност" ЕАД е ползвало правни услуги на едно адвокатско дружество, от което в АИССО е постъпил изричен отказ за предоставяне на информация на подалия заявлението. С оглед на това, разкриването на друга информация би накърнила интересите на третото лице.
По отношение на формулирания в т. 3. от заявлението въпрос – „Договорите, които са сключвали всички районни общини към Столична община за външни правни услуги през годините 2017, 2018, 2019, 2022 и 2023 към месец май", е предоставена информация за това кои районни администрации нямат сключени договори за външни правни услуги за посочения в заявлението период и е посочено, че що се отнася до останалите райони, от изисканата и предоставена информация става ясно, че за посочения период са били сключени общо 50 договора за външни правни услуги. В АИССО са постъпили изрични откази за предоставяне на информация на подалия заявлението. С оглед на това, разкриването на всяка друга информация би накърнила интересите на третото лице.
При тази фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:
Въпреки, че формално в отговора на зам.-кмета се сочи, че се предоставя пълен достъп до информация, на практика такъв липсва. Сочи се наличието на сключени договори с адвокати и адвокатски дружества без да се предоставят самите договори, като освен това се сочат и мотиви в тази посока, свързани с липса на съгласие за предоставяне и евентуално увреждане на интересите им.
Изложените мотиви за отказ в процесното решение са неоснователни и недостатъчни, за да обосноват процесния отказ. Следва да се сподели възражението на жалбоподателя, че органът не е изложил основателни (на практика такива липсват) мотиви по отношение наличието на надделяващ обществен интерес. Съгласно нормата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ: „Основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато: достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес. Т.е., за да се постанови отказ от достъп до обществена информация в тази хипотеза, следва достъпът да засяга интересите на третото лице, да е налице изричен негов отказ за предоставяне на исканата обществена информация и да липсва надделяващ обществен интерес. Първите два юридически факта следва да са налице кумулативно, за да се постанови отказа като тяхното действие се проявява само, когато не е налице третият юридически факт – да не е налице надделяващ обществен интерес. Административният орган е изложил съображения в посока, че информацията засяга интересите на трето лице, но не е изложил никакви мотиви защо не е налице надделяващ обществен интерес от предоставянето й.
Съгласно § 1, т. 6 от ЗДОИ надделяващ обществен интерес е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3. В случая информацията е от надделяващ обществен интерес понеже се отнася до това как се разходват общински финанси и в случая се цели повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3.
Съдът връща преписката на СО за ново произнасяне по заявлението с указания за предоставяне на достъп до исканите договори за правни услуги.
Решението е окончателно.
***
Ограничението на достъпа до информация, свързано със следствената тайна, е неприложимо, когато разследването е приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство.
До този извод стигна състав на АССГ по дело на Николай Неделчев (София) срещу отказ на „Българска банка за развитие“ ЕАД (ББР).
На 21 септември 2023 г. Николай Неделчев подава заявление до Министерство на иновациите и растежа, което главният секретар на министерството препратил за отговор на „Българска банка за развитие“ ЕАД (ББР). Със заявлението е поискана следната информация относно разследване на Софийска градска прокуратура (СГП), свързано с евентуално отпуснати от ББР лоши кредити в големи размери:
1. На коя дата постановлението на СГП е получено в ББР? От кой прокурор е изготвено и подписано то? Следва да съобразите решението на решение на Върховния административен съд (ВАС) по дело № 3215/2015 г., че имената на прокурорите не са и не могат да бъдат тайна.
2. Има ли взето решение да не се обжалва постановлението пред съда? Ако да, моля посочете от кого е взето това решение, на коя дата и моля представете копие от документа, обективиращ това решение.
3. Има ли наложени дисциплинарни мерки спрямо служители на банката – и ако да, кои са те – които са пропуснали срока за съдебно обжалване? Кои са тези служители (име и длъжност) и какви са наложените им мерки?
4. Има ли вече произнасяне на Апелативна прокуратура? Ако да, в каква насока е то? Ако ли не, моля, посочете номера на преписката по описа на СГП.
5. Моля да ми предоставите копие от постановлението на СГП. Следва да съобразите константната съдебна практика, че т.нар. следствена тайна важи само и единствено по висящи досъдебни производства. Само през последните 3 години има не по-малко от 20 съдебни решения в този дух.
6. В случай, че вече има произнасяне и на СГП, моля, да ми предоставите копие и от тяхното постановление. Същото важи и за Върховна касационна прокуратура и
7. Предприела ли е банката някакви последващи мерки от наказателно правен или гражданско правен характер? Ако да, кои са те?
С решение от 10 октомври 2023 г. изпълнителните директори на ББР предоставят информация само за номерата и датите на съответните прокурорски постановления. По отношение на направените искания за представяне на документи, които са издадени от органите на Прокуратурата, и данни, свързани с тях, е посочено, че тази информация няма характер на обществена информация, тъй като се касае до актове на прокурор, съставени в качеството му на орган на досъдебното производство по реда на НПК. На основание чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ достъпът до тази информация е изключен от приложното поле на ЗДОИ. Редът за търсене, получаване и разпространяване на информацията е предвиден в чл. 198, ал. 1 от НПК. По отношение на поставените въпроси за приложени мерки спрямо служители е посочено, че търсенето на отговорност се извършва във всички случаи на установени нарушения при наличие на законови основания за това.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред съда.
С Решение № 1615/12.03.2024 г. на АССГ, Второ отделение, 56 състав по а.д. № 10350/2023 г., съдия Мария Ситнилска отменя отказа и изпраща преписката на ББР за ново произнасяне по заявлението с указания по тълкуване и прилагане на закона.
На първо място, съдът посочва, че в обжалвания отказ не е изложено правно основание за отказ, което е самостоятелно основание за отмяна на отказа като незаконосъобразен.
На второ място, съдът посочва, че по отношение на голяма част от въпросите, поставени в заявлението, липсва отговор, а това означава, че в тази част е налице мълчалив отказ, който винаги е незаконосъобразен.
На трето място, съдът приема за неприложимо в настоящото производство ограничението, установено в чл. 198, ал. 1 от НПК, визирано от административния орган. Разпоредбата на чл. 198, ал. 1 от НПК се намира в част III от НПК и се прилага единствено при наличието на образувано и висящо досъдебно производство. В случая от изявлението на задължения субект става ясно, че към момента на депозиране на заявлението за достъп до обществена информация досъдебното производство е вече приключило с постановление на СГП. В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 198 от НПК се отнася до достъпа до „материали по разследването“, а в случая заявеният достъп е до постановление на прокурора, с което това разследване е приключило. Изисканата информация не представлява и материали по разследването по смисъла на НПК, доколкото с издаването на постановление за прекратяване на наказателното производство, отпада фигурата на „наблюдаващия прокурор“. Следователно от момента на издаване на постановлението за прекратяване на наказателното производство няма и материали по разследването по смисъла на чл. 198, ал. 1 от НПК. Отпаднала е пречката по чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ – постановлението не представлява защитена тайна, защото не е част от материалите по разследването по конкретно досъдебно производство, защото такова няма.
На последно място, съдът посочва, че не е извършена преценка за наличие на надделяващ обществен интерес за предоставяне на достъп до исканата информация.
Решението е окончателно.