Кирил Терзийски, ПДИ
Кирил Терзийски
Кирил Терзийски

Имената на съдебните и прокурорски помощници, звеното от съдебната власт, в което работят, датата и основанието за назначаването им, не представляват лични данни. До този извод стигна състав на Административен съд София-град (АССГ) по дело на Доротея Дачкова (в. „Сега“) срещу частичен отказ на Върховна касационна прокуратура (ВКП). Със заявление от октомври 2013 журналистката поиска да й бъде предоставена следната информация.

1)   Какъв е заетият щат за съдебните и прокурорските помощници в цялата страна. Колко са те по щат?

2)   Справка по звена на съдебната власт – в кое звено колко помощници има. Колко от тях са назначени по заместване или временно по други съображения (и какви са те)?

3)   Списък на всички съдебни и прокурорски помощници, който да съдържа имената им, звеното на съдебната власт, в което работят, датата и основанието за назначаването им.

С решение от 7 ноември 2013 ВКП предостави достъп до информацията по т. 1 и 2 от заявлението и отказа информация по т. 3 с мотив, че имената на служителите и звеното, в което работят дава възможност за идентификация на същите, следователно тази информация представлява защитени лични данни на съответните лица. С Решение № 1860 от 24 март 2014 АССГ отмени отказа и върна преписката на ВКП с указания да предостави информацията на заявителката. В мотивите си съдът посочва, че информацията за структурното звено, в което работят прокурорските помощници, видът на правоотношението, датата и основанието за сключване на договорите, по никакъв начин не попада в обхвата на определението за лични данни, дадено в чл. 2, ал. 1 Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Съдът споделя доводите на жалбоподателката, че тази информация се отнася до публичната институция и нейните структура и състав, а не към личността, изпълняваща съответната длъжност. Съдебният състав приема, че предоставянето на списък с имената на прокурорските помощници за целите на журналистическата дейност също не влиза в противоречие с принципите на ЗЗЛД. Това е така, тъй като информацията не засяга личното качество, респективно личният живот на съответното лице, а е свързана с обществената му идентичност като служител в органите на съдебната власт.

 

Кметът на Столична община (СО) дължи произнасяне по заявление, с което се иска информация за разпоредителните сделки и приходите от общински имот, представляващ помещение в трафопост, което се използва за заведение. До този извод стигна състав на АССГ по дело на Светла Василева (в. „Дума“) срещу мълчалив отказ на кмета на СО.  С Решение № 2616 от 17 април 2014 АССГ отмени мълчаливия отказ и върна преписката на кмета на СО за изрично произнасяне. В мотивите си съдът посочва, че съгласно ЗДОИ е налице законов императив за произнасяне по заявленията за достъп до информация и писмено уведомяване на заявителя за взетото решение. Неспазването на тези изисквания представлява мълчалив отказ, който е недопустим и само на това основание подлежи на отмяна. Съдът отбелязва, че исканата от журналистката информация е обществена, тъй като предоставянето й дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължените по закона субекти, тоест по какъв начин кметът на СО (като орган на изпълнителната власт), съответно Столичния общински съвет (като орган на местно самоуправление), а също и общинската администрация, изпълняват своите функции, свързани с управлението и разпореждането, съответно събирането на приходите за общинския бюджет от имот – общинска собственост.

 

Задължен субект не може да отказва информация с мотив за наличие на защитени лични данни без да е провел процедура за търсене на съгласие на съответните лица. До този извод стигна състав на Административен съд – Габрово по дело на Камен Кръстев срещу частичен отказ на Регионално сдружение на общините „Централна стара планина“ (РСО). Със заявление от декември 2013 Кръстев иска да му бъде предоставена информация за наетите лица и техните длъжностни характеристики по Проект „Иновативни политики за насърчаване на предприемачеството в сектора на занаятите (Infocrafts)”. С решение от 21 декември 2013 директорът на РСО предостави списък на длъжностите и длъжностните характеристики на лицата, заети по проекта, но отказа да предостави имената им с мотив, че същите представляват защитени лични данни. С Решение № 23 от 28 март 2014 Административен съд – Габрово отмени отказа и върна преписката на директора на РСО за ново произнасяне. В мотивите си съдът посочва, че директорът на РСО безспорно е задължен субект по ЗДОИ в качеството си на представител на юридическо лице, което извършва дейност финансирана със средства, предоставени от Европейския съюз (ЕС) по проекти  и програми. Според съда имената на заетите по проекта лица представляват лични данни, тъй като съгласно чл. 2 от ЗЗЛД такива данни са всяка информация, която позволява идентифицирането на конкретно физическо лице, а името на едно лице е основен белег за идентифицирането му. След като прави този извод, съдът посочва, че директорът на РСО е следвало да поиска съгласието на съответните лица, да прецени обществения интерес за предоставяне на информацията и едва тогава да се произнесе мотивирано като предостави или откаже исканата информация.

© 2014 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.