Фондация Програма Достъп до Информация
ОЩЕ ОТ БРОЯ:
От съдебната зала
Кирил Терзийски, ПДИ
Кирил Терзийски
Кирил Терзийски

Информацията за направени разходи от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) в производство по отнемане имуществото на определено лице представлява обществена информация, която не е ограничена за достъп като служебна тайна. До този извод стигна състав на Административен съд София-град (АССГ) по дело на Доротея Дачкова (в. „Сега“) срещу отказ на председателя на КОНПИ да предостави информация за извършени разходи от страна на комисията във връзка с производството по отнемане на придобитото от банкера Цветан Василев имущество. Отказът на председателя на КОНПИ бе с мотив „служебна тайна“. С Решение № 1448 от 6.03.2018 на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на председателя на КОНПИ с указания да предостави исканата информация. Съдът приема, че тя е обществена по дефиниция – касае извършени разходи от комисията във връзка с производството по отнемане на придобитото от Цветан Василев имущество. Тези разходи представляват публични бюджетни средства и комисията дължи прозрачност при разходването им, съответно предоставяне на информация на гражданите по реда на ЗДОИ относно тях, поради което не може да се сподели виждането, че ЗДОИ не намира приложение по отношение дейността на комисията. Търсената информация не представлява служебна тайна по смисъла на ЗЗКИ, тъй като простото позоваване на чл. 26, ал 1 от ЗЗКИ не обосновава наличие на основание за отказ. В случая не става ясно защо ответникът приема, че информацията за направените разходи по конкретния случай представлява служебна тайна, нито по какъв начин предоставянето на тази информация би увредило интересите на държавата или трети лица, още повече, че предоставянето по реда на ЗДОИ не представлява „нерегламентиран достъп“, а точно обратното. Направените разходи не могат да бъдат окачествени и като търговска тайна. Не е направен анализ от задължения субект налице ли е надделяващ обществен интерес, при наличие на който той дължи предоставяне на информацията, въпреки наличие на основание за отказ (което не се констатира) и оборването на която презумпция е възложено от закона в негова тежест. Решението подлежи на обжалване.

 

Отказът да бъде предоставена информация за разходите на община Севлиево, направени за командировки извън страната и посрещане на чуждестранни делегации през 2017, с мотив лични данни е незаконосъобразен. До този извод стигна състав на Административен съд – Габрово по дело на координатора на ПДИ за Габрово – Емилия Димитрова срещу частичен отказ на секретаря на община Севлиево. Със заявление от началото на декември 2017 е поискана следната информация:

- Информация за задграничните командировки на служители на община Севлиево през 2017 по длъжност на командирования служител, точните дати на командировката, цел на пътуването, начин на пътуване (със самолет, автомобил, автобус и др.), и брой дни престой зад граница;

- информация за направените разходи по всяка от командировките за визи, транспорт и изплатени командировъчни;

- информация за посещенията на чуждестранни делегации и гости в община Севлиево през 2017 по дати, цел на посещението, длъжността на гостите, брой дни престой и разходи, направени от общината за обезпечаване съответното посещение.

 

С решение от 20 декември 2017 секретарят на общината предоставя частичен достъп до исканата информация – общият размер на средствата, изразходвани от общинския бюджет за командировки на общински служители в чужбина и общият размер на средствата за обезпечаване на посещения на официални чуждестранни делегации в община Севлиево. Останалата информация – детайлите по всяка командировка и чуждестранно посещение е отказана с мотив, че представлява защитени лични данни.

С Решение № 25 от 09.03.2018 на АС – Габрово частичният отказ е отменен и преписката е върната на секретаря на общината за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът приема, че отказът с мотив лични данни е незаконосъобразен, тъй като исканата информация касае дейността на органите на местно самоуправление и местна администрация, а това означава, че реализираните командировки, за които се търсят данни, са служебни и визира конкретни дейности, свързани с реализирането на дейността на самата община, а тя касае гражданите и техните организации. Тези пътувания и гостувания се финансират от бюджета на общината, а тя ги набира от средства, заплащани от данъци на гражданите и юридическите лица. Последните имат право на такава информация, за да могат да установят как работи администрацията как, за какво и къде, в крайна сметка, отиват индиректно техните пари, по какъв начин се създават и поддържат международните отношения на общината, в тази връзка – какви хора са били канени като гости на същата и посрещани от нея, с каква цел са тези визити, за какъв период. В решението е отбелязано, че органът не е провел процедура за търсене на съгласие на трети лица, нито е отчел възможността да предостави частичен достъп със заличавания. Решението подлежи на обжалване.

 

Столична община (СО) следва да разполага с информация за размера на сумата, получена от общината за предоставянето на общински терен за организиране на изложба „Живите динозаври“ в столицата. До този извод стигна състав на АССГ по дело на Ралица Кацарска (ПДИ) срещу отказ на директора на Дирекция „Сигурност“ на СО. През септември 2017 Кацарска подава заявление до кмета на СО, с което иска следната информация, свързана с изложбата „Живите динозаври“ в парка на Военната академия „Г.С. Раковски“:

1. По чие предложение и решение са инсталирани динозаврите в парка на Военната академия?

2. Има ли сключен договор за инсталирането на динозаврите? Ако има такъв, моля да ми го предоставите по електронен път.

СО провежда процедура по търсене на съгласие на трето лице, след което с решение от 20.10.2017 на кмета на СО е предоставена информация, че изложбата е разрешена след постъпило заявление от „Пуко Енд Пука Ейджънси“ ООД, а договор не е сключван. Предоставено е копие от заявлението на дружеството - организатор на изложбата както и от издаденото от СО разрешение за провеждане на изложбата. В началото на ноември е подадено второ заявление до кмета на СО, с което се иска достъп до следната информация за изложбата:

1. Какъв е размерът на сумата, заплатена на СО от организатора на изложбата за такса (цена) за ползване на общински имот (чл. 23, ал. 6 от Наредбата за обществения ред и опазване на общинските имоти на територията на Столична голяма община във връзка с чл. 30 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община);

2. Получава ли СО процент от печалбата от продадените билети за вход и в какъв размер?

Директорът на Дирекция „Сигурност“ на СО отказва информация с мотив, че същата не е налична в общината, а органът няма задължение да я създаде по повод конкретно искане.

С Решение № 1618 от 12.03.2018 на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на директора на Дирекция "Сигурност" за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът приема, че исканата информация е обществена, тъй като може да послужи за съставяне на мнение относно управлението на общински имоти и приходите, които се получават от предоставянето им за ползване на трети лица. Съдът намира за неоснователен довода на ответника, че информацията не е налична и трябва да се създаде специално за удовлетворяване на заявлението, тъй като СО следва да разполага с изходните данни и съответно да има информация за размера на суматаq получена от общината за предоставения общински терен за организиране на изложба "Живите динозаври", както и да е наясно дали получава процент от продадените билети за вход и ако получава какъв е той. Решението подлежи на обжалване.

 

Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) следва да предостави достъп до информация относно Автомагистрала Струма, изготвена по силата на договор от 29.07.2013 между Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти” (НКСИП) и „Обединение Лот 3.2 Проект”. До този извод стигна състав на ВАС, като втора инстанция, по дело на Ивайло Хлебаров (София) срещу отказ на директора на НКСИП (която междувременно е закрита, а функциите й поети от АПИ) да предостави копия от встъпителен доклад, доклад  за геодезическо заснемане, доклад за геоложко проучване, доклад за идеен проект по част „Пътна”, доклад за идеен проект по част „Тунелна” и доклад за референтен проект по договора за изграждане на съответната част от магистралата. Отказът на изпълнителния директор на НКСИП бе с мотиви, че проектът се разглежда като вариант на реализация на Лот 3.2. на АМ „Струма” в рамките на процедура по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). Предоставянето на исканата информация би поставило участниците в бъдещи процедури по обществена поръчка в неравностойно положение, като предостави на трето лице предимство пред участниците в процедурата, както и би нарушило принципите на свободна и лоялна конкуренция и равнопоставеност, залегнали в чл. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП).

С Решение № 3265 от 13.05.2016 на АССГ отказът на директора е отменен и преписката е върната на административния орган с указания да предостави исканата информация. Съдът приема, че исканата информация касае околната среда и не са налице основания за отказ нито по Закона за опазване на околната среда (ЗООС), нито по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). В мотивите на решението е посочено, че няма пречка по ЗДОИ да се искат копия от документи, както и че евентуалното засягане на интересите на бъдещи участници в подобни поръчки не може да обоснове отказ, тъй като в него не са изложени мотиви как биха се нарушили принципите на лоялна конкуренция, а позоваването на бъдещо несигурно събитие е незаконосъобразно. Срещу решението на АССГ е подадена касационна жалба от АПИ.

С Решение № 3373 от 16.03.2018 на ВАС решението на първата инстанция е оставено в сила. Съдиите приемат, че в нито една от хипотезите на ЗДОИ не е предвидено като основание за отказ да бъде предоставена служебна обществена информация поради това, че тя не може да бъде достъпна веднага след откриване на процедура по провеждане на обществена поръчка. Решението на ВАС е окончателно.

 

Информацията изнасяни ли са цигари на български производители за Обединените арабски емирства, през кои пунктове, с какъв транспорт и какво е общото им количество не представлява нито служебна, нито статистическа, нито данъчна, нито търговска тайна. До този извод стигна състав на ВАС, като втора инстанция, по дело на Атанас Чобанов и Асен Йорданов от „Биволъ“ срещу отказ на директора на Агенция „Митници“.

С Решение № 6342 от 19.10.2016, АССГ, Второ отделение, 32 състав отказът е отменен и преписката е върната на директора на Агенция „Митници“ за ново произнасяне. Съдът приема, че исканата информация има характер на обществена по смисъла на ЗДОИ, тъй като същата е свързана с обществения живот и би послужила на заявителите за съставяне на мнение относно осъществявания износ на български цигари към фирми, регистрирани в Обединените арабски емирства (ОАЕ) и контрола върху този износ, който се осъществява от Агенция „Митници“. Съдът не приема довода, че достъпът до обществена информация не може да се използва от гражданите за провеждане на контрол за дейността на държавни органи. Съдът посочва, че не е налице тайна, тъй като поисканата информация е обобщена, а не конкретна – иска се информация дали са изнасяни цигари и какво е общото им количество. Тези сведения и данни нямат за цел индивидуализиране на конкретните субекти износители на български цигари, а само да информират заявителите изнасяни ли са цигари за определени контрагенти, регистрирани извън България, през кои пунктове и в какво количество. Съдът отбелязва, че исканата информация не е статистическа, тъй като не е създадена по реда на Закона за статистиката. В тази връзка, в отказа не са изложени мотиви защо е прието, че исканата информация е статистическа. Съдът обръща внимание, че това важи за мотивите на отказа като цяло, тъй като същият изобилства от цитирани текстове на нормативни актове без да е направен анализ на поисканата информация. По делото не са представени доказателства, а и в отказа не се твърди наличие на заповед, която да определя исканата информация като служебна тайна. Исканата информация не е и данъчна или търговска тайна, тъй като предоставянето й не би разкрило данни от търговската дейност на дадено дружество, доколкото не се иска информация кои са конкретно фирмите износители или кой е българският производител. Отделно, съдът намира, че в случая е налице надделяващ обществен интерес за предоставяне на информацията, тъй като безспорно тя цели повишаване прозрачността и отчетността на Агенция „Митници“ при осъществявания от нея митнически контрол, включително върху акцизни стоки, каквито са цигарите. Информацията ще даде възможност да се прецени дали агенцията изпълнява законосъобразно и целесъобразно законовите си задължения при осъществяване на митническия контрол. Срещу решението на АССГ е подадена касационна жалба от Агенция „Митници“.

С Решение № 4001 от 28.03.2018 на ВАС решението на първата инстанция е оставено в сила. Съдиите приемат, че доводите на агенцията за наличие на данъчна и статистическа тайна са неоснователни. Естеството на търсената информация - изнасяни ли са български цигари, кога и в какво количество, на две фирми регистрирани в ОАЕ – несъмнено не е защитена информация по ДОПК, защото не разкрива факти относно данъчна и осигурителна информация, съдържаща се в данните от търговската дейност на задължени лица и субекти; стойността и вида на отделните активи и пасиви; всички други данни като банкови сметки, размер на доходите, платени данъци и т.н. Явно търсената от заявителите обществена информация не е статистическа тайна, тъй като не се касае за информация получена следствие статистическо изследване. Решението на съда е окончателно.

 

Информацията за сумите, които Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) е осъдена да заплати към януари 2018, като обезщетения по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), не представлява служебна тайна. До този извод стигна състав на АССГ по дело на Доротея Дачкова (в. „Сега“) срещу отказ на председателя на КОНПИ да предостави информация „По колко дела, заведени по ЗОДОВ срещу КОНПИ, комисията е била осъдена да плати обезщетение на ищците към настоящия момент. Какъв е общият размер на присъдените обезщетения? Какъв е общият размер на изплатените обезщетения?“. Отказът на председателя на КОНПИ бе с мотив „служебна тайна“.

С Решение № 2134 от 30.03.2018 на АССГ отказът е отменен и председателят на КОНПИ е задължен да предостави исканата информация за загубените дела и сумите, които КОНПИ е осъдена да заплати към януари 2018 по ЗОДОВ. Съдът приема, че тази информация не представлява служебна тайна нито по чл. 26 от ЗЗКИ, нито по чл. 16, ал. 1 от вече отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ). В мотивите на решението е посочено, че ответникът не е представил списък с категории „служебна тайна“, в които исканата информация да попада, нито е доказал маркиране на същата с гриф за сигурност. Същевременно информацията за делата, по които комисията е осъдена да заплати обезщетения за вреди, не засяга личността на проверявани лица по начин, който да изисква запазването й в тайна. Решението подлежи на обжалване.

 

ВАС потвърди частично решение на АССГ за отмяна на отказ на началника на Национална служба охрана (НСО) да предостави информация вземано ли е решение за промяна на охраната на Лютви Местан и по какви правила работи комисията по чл. 23 от новоприетия Закон за НСО. Със заявление от началото на 2016 Юлиан Христов (OFFNews.bg) иска достъп до следната информация:

  1. На коя дата е взето решение за назначаване на охрана на Лютви Местан;
  2. Какви са мотивите и основанията за назначаване на охраната му;
  3. Колко души от състава на НСО и съответно – автомобилна техника, са били ангажирани в охраната на народния представител;
  4. Взимано ли е решение от комисията по новоприетия ЗНСО по чл. 23 за промяна в охраната на Лютви Местан и на коя дата е станало това;
  5. Какви са били основанията за това;
  6. По какви правила работи към момента комисията по чл. 23 от новоприетия Закон за НСО, след като редът за свикване на заседанията ѝ и правилата за нейната работа се определят с правилник, който все още не е приет?

Отказът на началника на НСО е мотивиран със служебна тайна, като по отношение на последната точка от заявлението е посочено, че още не е изтекъл срокът за приемане на правилника. С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван в частта по т. 2, 4, 5 и 6 от заявлението. С Решение № 2929/28.04.2016 на АССГ е отменен отказа на началника на НСО по т. 2, 4 и 6 и същият е задължен да предостави достъп до тази част от информацията. Съдът отхвърля жалбата срещу отказа по т. 5 относно информацията за основанията за промяна на охраната. В мотивите си съдът посочва, че не може със служебна тайна да бъде обоснован отказ до информацията по т. 2 за мотивите и основанията за назначаване на охрана, тъй като към момента на вземане на решението за назначаване на охраната (24.10.2013) не е действащ нито ЗНСО, нито Списъкът категории служебна тайна в НСО. Относно информацията по т. 4 взимано ли е решение от комисия за промяна на охраната и на коя дата, съдът приема, че отказ с мотив служебна тайна е незаконосъобразен, тъй като служебна тайна е съдържанието на решенията на комисията, но не и информацията съществува ли такова решение и от коя дата е то. Съдът мотивира отхвърлянето на жалбата по т. 5 за основанията за промяна на охраната като приема, че в тази част искането касае информация за фактическото основание за снемане на охраната, а това са данни, които се определят в съдържанието на решението на комисията и поради това са защитени като служебна тайна за период от 6 месеца, който не е изтекъл към момента на разглеждане на делото, но след изтичането му няма да са налице пречки за получаване и на тази част от информацията. По т. 6 съдът приема, че в отказа не са изложени мотиви и указва на административния орган, че следва да предостави информация като посочи приложимите правила за работа на комисията към момента, а ако такива липсват – това да се укаже изрично като се посочи дали за всеки конкретен случай се определят такива. Решението на съда е обжалвано от началника на НСО пред ВАС.

С Решение № 4180 от 30.03.2018 на ВАС решението на първата инстанция по т. 2 от заявлението (информация за мотивите и основанието за назначаване на охрана на Лютви Местан) е отменено и в тази част делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ, решението на първата инстанция е оставено в сила в останалата му част. Съдът приема, че по делото не е изяснен въпросът дали естеството на търсената информация по т. 2 от заявлението не съдържа данни относно оперативната работа на НСО, съответно дали е провеждана процедура по маркиране с гриф за сигурност на тази информация. Съдът намира за правилен изводът на АССГ, че отказът по т. 4 от заявлението е незаконосъобразен, тъй като естеството на търсената информация - взето ли е решение от комисията по чл. 23 ЗНСО - и на коя дата - сама по себе си не може да бъде класифицирана като служебна тайна - доколкото не се търси конкретна информация за съдържанието на решението, а единствено вземано ли е такова и на коя дата. Съдът приема за правилни изводите на АССГ за незаконосъобразност на отказа, поради липса на мотиви, по т. 6 от заявлението относно правилата за работа на комисията по чл. 23 от ЗНСО към определен момент. Решението е окончателно.

 

Декларацията по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ) на зам. кмета на Столична община (СО) представлява обществена информация по смисъла на ЗДОИ. До този извод стигна състава на ВАС, като втора инстанция, по дело на Боряна Христова (БИПИ) срещу отказ на кмета на СО. Отказът бе с мотив, че исканата декларация не представлява обществена информация по ЗДОИ.

С Решение № 6822 от 07.11.2016 на АССГ отказът е отменен и преписката е върната на кмета за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът приема, че в случая потърсената и отказана информация има характера на обществена такава, тъй като е свързана с обществения живот в страната. В частност, информацията представлява служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ и не са налице основания за ограничаване на достъпа до тази информация. Срещу решението на съда е подадена касационна жалба от СО.

С Решение № 4305/ от 3.04.2018 на ВАС решението на първата инстанция за отмяна на отказа е оставено в сила. Съдът приема за безспорно, че исканата информация - копие от декларацията за конфликт на интереси на зам. кмет на СО, по своята същност е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, тъй като е свързана с обществения живот в страната и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект във връзка с предоставените му по закон правомощия. Търсената информация е и служебна по смисъла на чл. 11 ЗДОИ, тъй като се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации (чл. 11 във връзка с чл. 9, ал. 1 от ЗДОИ). Правилен и съобразен с нормите на материалния закон е изводът на първоинстанционния съд, че кметът на СО е дължал мотивирано произнасяне по постъпилото заявление и предоставяне на търсената информация, която законодателят е предвидил да се обявява публично на интернет страницата на органите при спазване на ЗЗЛД (чл. 17, ал. 1 и ал. 2 ЗПУКИ – отм.). Решението на съда е окончателно.

 

Заявление, с което е поискана цялата налична информация, свързана с изпълнението на конкретен договор, сключен от администрацията, е достатъчно ясно и точно формулирано и не се нуждае от конкретизация. До този извод стигна състав на ВАС, като касационна инстанция, по дело на Генка Шикерова срещу отказ на директора на Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) – София да предостави информация за изпълнението на договор за поддръжка на автомобили на ЦСМП. Заявлението по случая е подадено през март 2016 и с него е поискана информация относно:

  1. Договор № 5 за поддръжка и текущ ремонт на извънгаранционни автомобили от автомобилния парк на ЦСМП;
  2. Цялата налична информация, свързана с изпълнението на договора по т. 1.

След получаване на заявлението от ЦСП искат от заявителя да уточни предмета на търсената информация по т. 2. Впоследствие, с решение от юни 2016 заявлението е оставено без разглеждане с мотив, че направеното уточнение е просрочено, тъй като е получено след изтичане на 30-дневния срок, предвиден в ЗДОИ. С подкрепата на ПДИ отказът на ЦСМП е обжалван пред АССГ.

С Решение № 7822/09.12.2016 на АССГ отказът по т. 1 от заявлението е отменен, а този по т. 2 - потвърден. Съдът приема, че правилно заявлението е оставено без разглеждане относно поисканата информация по т. 2, тъй като заявителят не е спазил крайният срок за депозиране на уточнението, но не така стои въпросът по отношение на т. 1. Според съда задълженият субект е приел, че заявлението по т. 1 не страда от пороци, търсената информация е ясна и конкретно формулирана. Ето защо, по същество липсва произнасяне относно договора за поддръжка и текущ ремонт на автомобилите на Центъра за спешна медицинска помощ при все че в тази си част заявлението е прието за редовно от формална страна и съдържа реквизитите по чл. 25 от ЗДОИ. Последното налага извод за незаконосъобразност на решението. В тази част то следва да се върне на задължения субект, който след като прецени какъв е характерът на търсената информация и съобрази евентуалните интереси на трети лица, да се произнесе с нарочен акт.

Срещу решението на съда, в частта, в която жалбата е отхвърлена, е подадена касационна жалба от ПДИ.

С Решение № 3855 от 26.03.2018 на ВАС, Пето отделение решението на АССГ е отменено в частта за отхвърляне на жалбата, отменен е отказът на директора на ЦСМП да предостави информация по т. 2 от заявлението и преписката му е върната за произнасяне по същество по отношение на исканата информация по т. 2 от заявлението. Съдът приема, че АССГ неправилно е възприел становището на ответника, че искането по т. 2 било прекалено общо и се нуждаело от конкретизиране. Видно е, че подаденото заявление за достъп до обществена информация в двете си точки е взаимно свързано и в цялост е достатъчно добре конкретизирано. По т. 1 се иска договор за поддръжка, текущ ремонт на извънгаранционни автомобили от автопарка на ЦСМП, който предшества публикувания в профила на купувача документ, а по т. 2 - цялата налична информация, свързана с изпълнението на посочения договор. Доколкото е конкретизиран договорът, цялата налична документация, свързана с неговото изпълнение, е лесно определяемо и няма нужда от конкретизация. Така формулирано, искането е достатъчно конкретно и принципно съответства на задължението на всеки административен орган да изпрати цялата административна преписка по издаването на един акт. Основателно се сочи в касационната жалба, че заявителят няма информация каква документация има, свързана с изпълнението на конкретния договор, за да може същата да се конкретизира. В същото време, още в самото заявление за достъп, молителката е поискала достъпът по т. 2 от искането да се осъществи чрез преглед на място на документацията, съдържаща се в досието на договора, поради което не е имало какво да се уточнява. При това положение искането е достатъчно ясно и точно формулирано, поради което същото не е следвало да се конкретизира и независимо, че не е спазен дадения срок, органът не е имал основание да дава указания да се уточнява искането, а е следвало да се произнесе с решение по същество, на основание чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ. Решението е окончателно.

 

Министерство на финансите (МФ) дължи предоставяне на информация за финансовите обосновки към три решения на Министерски съвет (МС) за одобряване на законопроекти и две постановления на МС за одобряване на допълнителни разходи и плащания от централния бюджет. До този извод стигна състав на ВАС, като втора инстанция, по дело на Таня Петрова (в. „Сега“). Със заявление от март 2016 журналистката иска от МФ да й бъде предоставен достъп до копия от приложената финансова обосновка и от изготвената стандартна оценка на въздействието върху стопанската активност и заетостта по три решения на МС, както и копия от финансовите обосновки по две постановления на МС. Директорът на Дирекция „Човешки ресурси и административно обслужване“ (ДЧРАО) при МФ отказва с мотив, че търсената информация има подготвителен характер и няма самостоятелно значение (основание за отказ по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ).

С Решение № 4562/29.06.2016 АССГ отменя отказа и връща преписката на директора на  ДЧРАО като го задължава да предостави исканата информация. Съдът приема, че тя е обществена и представлява документи, създадени и съхранявани от МФ. Съдът намира, че исканата информация в частност представлява служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, тъй като е създадена по повод дейността на МФ и неговата администрация. Информацията действително представлява подготвителна информация, която няма самостоятелно значение по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ, но въпреки това достъпът до нея не следва да бъде ограничаван, тъй като е налице надделяващ обществен интерес за предоставянето й. Съдът отчита като пропуск на административния орган това, че не е извършил проверка за наличие на надделяващ обществена интерес. Според съда по отношение на поисканата служебна информация е налице надделяващ обществен интерес за предоставяне, тъй като с узнаването й се цели повишаване на прозрачността и отчетността на задължен субект по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ. Решението е обжалвано от МФ пред ВАС.

С Решение № 4393 от 03.04.2018 на ВАС, Пето отделение решението на първата инстанция е оставено в сила. Съдът приема за правилно прието от АССГ, че съгласно чл. 13, ал. 1 ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация е свободен и доколкото административният орган сочи основанията на чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДОИ, предвиждащи ограничения на достъпа до тази информация, е следвало да прецени дали по отношение на поисканата информация не е налице основанието по чл. 13, ал. 4 вр. § 1, т. 6 ДР на ЗДОИ - надделяващ обществен интерес, в които случаи достъпът до нея не може да се ограничава, което не е направено. Съдебният състав намира, че за административния орган е налице задължение да обсъди липсата и наличието на надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 ДР на ЗДОИ независимо дали заявителят се е позовал на цитирания текст, предвид липсата, доколкото разпоредбата на чл. 13, ал.4 ЗДОИ не поставя условие тази преценка да бъде извършена само при позоваване на наличието на такъв интерес от заявителя и предвид задължението на органа да постанови акта си при спазване на задължението си по чл. 35 АПК - след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и принципите за законност (чл. 4 АПК), истинност (чл. 7 АПК) и служебното начало в административния процес (чл. 9 АПК). Решението е окончателно.

 

Информацията, свързана със заповеди за премахване на незаконни строежи е обществена и следва да се предоставя по реда на ЗДОИ. До този извод стигна състав на ВАС, като втора инстанция, по дело на Сдружение „Инициатива за равни възможности“ (ИРВ). Със заявление от февруари 2016 ИРВ искат от кмета на община Благоевград да им предостави достъп до следната информация:

  1. Колко заповеди са издадени от кмета или упълномощено от него длъжностно лице с правно основание чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) за премахване на незаконни строежи на територията на община Благоевград в периода от 26.11.2012 до момента на подаване на заявлението?
  2. Какво е съдържанието на тези заповеди? (Искат се копия от всяка от съответните заповеди със заличени лични данни и имена на засегнатите лица, предоставени по електронен път или на интернет адрес съгласно чл. 26, ал. 1, т. 4 от ЗДОИ).

Кметът на общината отказва с мотив, че исканата информация не попада в обхвата на понятието обществена информация, тъй като по ЗДОИ може да се иска достъп до обществена информация, но не и достъп до заповеди за премахване на незаконни обекти. Вторият мотив за отказ е, че ЗДОИ е неприложим за достъп до исканата в случая информация, тъй като ЗУТ съдържа специален ред за обявяване и съобщаване на актовете за премахване на незаконни строежи на заинтересованите лица.

С Решение № 1018/08.07.2016 Административен съд –Благоевград отменя отказа и връща преписката на кмета за ново произнасяне с мотиви по тълкуване на закона.  Съдът приема, че исканата информация по подаденото заявление е обществена такава, тъй като съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗУТ общинските съвети и кметовете на общините, в рамките на предоставената им компетентност, определят политиката и осъществяват дейности по устройство на територията на съответната община. Съгласно чл. 225а от ЗУТ кметовете на общината или упълномощено от него длъжностно лице издават заповеди за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или части от тях. В случая информацията, която създава кметът на общината по отношение на издадени заповеди за незаконно строителство, е обществена, защото именно кметовете определят политиката и осъществяват дейности по устройство на територията. Устройството на територията и спазването на законовите изисквания за него, включително и издаване на заповеди за премахване на незаконно построени строежи, е част от обществения живот в страната и конкретно в отделните общини и гражданите трябва да имат възможност да си съставят мнение за работата на компетентните органи, в случая кметът на община Благоевград. Съдът посочва, че сдружението заявител не е било страна в производствата по премахване на незаконни строежи и не може да иска достъп по реда на АПК. В ЗУТ също не е предвиден специален ред за достъп до тези заповеди. Това ще рече, че исканата информация може да се получи по реда на ЗДОИ. Решението е обжалвано от кмета на Благоевград пред ВАС.

С Решение № 3865/26.03.2018 на ВАС, Пето отделение решението на първата инстанция е оставено в сила. Съдът намира за законосъобразен изводът на първата инстанция, че исканата информация е обществена по смисъла на закона и незаконосъобразно е отказан достъп до нея. На основание чл. 9, ал. 1 от ЗДОИ, обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна. Съгласно чл. 10 от ЗДОИ, официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия. Безспорно, съобразно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът или упълномощено от него лице, издава заповеди за премахване на незаконни строежи. В този смисъл информацията за броя на издадените заповеди за премахване на незаконни строежи, дава възможност на гражданите и юридически лица да си съставят мнение за дейността на задълженото лице. Правилни са доводите на Административен съд - Благоевград, че тъй като не е страна в производството по издаване на тези заповеди, сдружението не разполага с друг ред за защита на правото му на достъп до информация. В същото време, разпоредбите на ЗУТ не са специални по отношение на достъп до обществена информация, поради което не е налице друг ред за защита. Решението е окончателно.

 

© 2018 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.