 |
Информацията за резултатите от проверка на Община Варна на конкретен преместваем обект в район „Приморски“ е обществена и подлежи на предоставяне по реда на Закона за достъп до обществена информация.
До този извод стигна състав на Административен съд София-град (АССГ) по дело на Стилян Йотов срещу отказ на кмета на район „Приморски“, Община Варна.
Със заявление от 17 март 2025 г. Стилиян Йотов (София) поискал от кмета на район „Приморски“, Община Варна, информация във връзка с премествам обект, разположен на ул. „Печ“, във връзка с обществена поръчка „Благоустрояване на междублоково пространство, заключено между бул. „Чаталджа“, ул. „Цар Асен“, ул. „Войнишка“ и ул. „Драва Чех“ по плана на 6‐ти м. р., гр. Варна“, 00081‐2024‐0109) и във връзка с обявената в медиите проверка на преместваемите обекти по райони в гр. Варна. Конкретно е поискана следната информация:
1. Копия от следните разрешения за поставяне на преместваемия обект, разположен на ул. „Печ“:
(а) първоначалното разрешение и (ако е различно от него) датираното преди заповед № 1784/ 30.08.2001 г., с която е било наредено демонтирането му,
(б) издаденото въз основа на заявление АУ011500/ 31.01.2018 г. и
(в) актуалното разрешение за поставяне на преместваемия обект, ако е различно от издаденото въз основа на заявление АУ011500/ 31.01.2018 г.
2. Предвид договор за покупко‐продажба от 31.01.2018 г., касаеща преместваемия обект, разположен на ул. „Печ“, т.е. „разпоредителна сделка“ по смисъла на чл. 13, ал. 1 от Наредба на Общински съвет ‐ Варна за разполагане на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ):
(а) информация дали новият собственик е кандидатствал за разрешение за поставяне върху общински терен „по общия ред“ и
(б) ако съществува, да получа копие от „решението на съответната комисия“.
3. Информация за актуалната площ на преместваемия обект, срока на поставяне и за разположението му, съгласно одобрена схема за поставяне, както и копия от документите, включени в услуга № 9144:
‐ схема (по т. 4),
‐ проектна документация (по т. 5),
‐ конструктивна част (по т. 7).
4. Копие от констативен протокол на инспектори Колективен трудов договор от район „Приморски“ № 10329/20.02.2018.
С Решение от 27 март 2025 г. кметът на район „Приморски“ отказва достъп с мотиви, че исканата информация не попада в обхвата на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), тъй като е свързана с административното обслужване и представлява лична информация, която е част от административната преписката на трети лица.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.
С Решение № 23124/04.07.2025 на АССГ, Второ отделение, 72 състав, по административно дело № 4869/2025, съдия Мария Стоева отменя отказа и връща преписката на кмета за ново произнасяне по заявлението с указания по тълкуването и прилагането на закона.
Съдът отбелязва, че следва да се уточни, че обосноваването на правен интерес за достъп до търсената информация не е задължителен елемент на заявлението по чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. Без правно значение е качеството на лицето, в което то е поискало информацията, както е без правно значение за какво му е необходима поисканата информация. Правен интерес от търсенето на заявената информация не е необходимо да се доказва, като това произтича от характера на информацията, а именно обществена такава, достъп до която може да има всеки гражданин, който по някакъв начин се интересува от заявената информация и чрез която информация може да си състави мнение за дейността на задължения по закон субект.
Съдът приема, че исканата информация има характера на обществена такава по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, свързана е с обществения живот и ще даде възможност на заявителя да си състави собствено мнение за дейността на задължения субект. Това, че се искат копия от конкретни документи не е проблем, тъй като съгласно константната съдебна практика искането за предоставяне на копие от документ е равносилно на искане за достъп до съдържащата се в документа информация, като в този смисъл дали се иска конкретният материален носител на информацията или се иска описателно самата
информация е ирелевантно за дължимостта й, ако са налице останалите предвидени в закона предпоставки за нейното предоставяне.
Съдът намира за незаконосъобразен извода на задължения субект за наличието на изключение от приложното поле на закона по смисъла на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ. Само на тези лица, на които законът е признал качеството на заинтересовани страни по смисъла на чл. 131 от ЗУТ, компетентните органи имат задължението да предоставят съответната информация. Това е така, понеже те са участници в съответното административно производство и задължението за предоставяне на информация е проява на установения в чл. 12, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс общ принцип на достъпност, публичност и прозрачност. В настоящата хипотеза несъмнено жалбоподателят няма качеството на заинтересована страна по смисъла на посочената разпоредба в проведено между третото лице и компетентния общински орган административно производство, свързано с издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект, поради което за него не е налице друг ред за достъп до исканата информация.
Решението е окончателно.
***
Информацията за възнаграждения на държавни служители е обществена, не представлява защитени лични данни и подлежи на предоставяне по реда на ЗДОИ.
До този извод стигна състав на Административен съд - Видин по дело на Гражданско движение „БОЕЦ“ срещу отказ на Министерство на вътрешните работи (МВР).
Със заявление от 14 април 2025 г. Георги Георгиев – председател на Управителния съвет на Гражданско движение „БОЕЦ“ иска информация от МВР за дейността на „Звеното за подпомагане на министъра“ и дейността на Академията на МВР (АМВР), детайлизирана в 22 точки.
С решение от 8 май 2025 г. директорът на дирекция „Правно-нормативна дейност“ в МВР предоставя голяма част от исканата информация и отказва по т. 3, 8, 10 и 13 от заявлението:
По т. 3 – Списък на служителите в Звеното за подпомагане на министъра – отказът е с мотив, че имената на служителите представляват лични данни.
По т. 8 – Какъв е размерът на работната заплата на служителите в звеното – в решението са посочени нормативните актове, които уреждат размера на заплатите, но не са посочени конкретни суми.
По т. 10 – Издавала ли е АМВР диплома за магистър в направление „Национална сигурност“ на лицето К.Г.А. – депутат от политическа партия „ГЕРБ“ в настоящия парламент? Явявал ли се е на лекции и на изпити в АМВР К.Г.А.? – отказът е с мотив лични данни и наличие на специален ред за достъп по реда на Закона за висшето образование (ЗВО).
По т. 13 – Извършвана ли е ревизия или одит на финансите и дейността на МВР и кога? Иска се копия от този одит и/или ревизия. С решението директорът предоставя информация за извършени в периода 2020-2025 г. 4 материални и финансови проверки и одити на АМВР от Звеното за материални проверки и от Звеното за вътрешен одит в МВР и 1 проверка от Агенцията за държавна финансова инспекция, при които не са констатирани нарушения, извършени от ръководството на АМВР. Относно искането за предоставяне на копия от одитите или ревизиите изрично е посочено, че докладите от проверките и одитните доклади съдържат вътрешнослужебна кореспонденция и подготвителни материали, търговска тайна, лични данни и данни, засягащи трети лица, нямат самостоятелно значение и са предназначени за ръководството на МВР, с оглед на което на основание чл. 13, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДОИ достъпът до тази служебна информация следва да бъде ограничен, а наличието на лични данни в тях също представлява пречка за предоставянето ѝ.
С подкрепата на ПДИ отказът по т. 3, 8, 10 и 13 от заявлението е обжалван пред Административен съд - Видин.
С Решение № 886/07.08.2025 г. на Административен съд - Видин, V състав, по административно дело № 160/2025 г., съдия Биляна Панталеева-Кайзерова отменя отказа по т. 8, т. 10 (първи въпрос) и т. 13 от заявлението и връща преписката на органа за ново произнасяне с указания по тълкуване и прилагане на закона. В останалата част (по т. 3 и втори въпрос от т. 10) жалбата е отхвърлена.
Съдът приема, че отказът по т. 3 от заявлението е законосъобразен, тъй като имената на служителите в звеното действително представляват защитени лични данни по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679.
Съдът приема, че отказът по т. 8 от заявлението е незаконосъобразен. Търсената информация относно размера на възнагражденията на служителите е обществена по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ, което е прието и от органа. Приемайки че е дължима, същият е предоставил информация относно актовете, определящи възнагражденията за различните длъжности в системата на МВР. Така предоставена обаче, информацията не удовлетворява искането на заявителя. На практика поисканата информация не е предоставена. Същата е обществена по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ и по аргумент от легалната дефиниция на „надделяващ обществен интерес“ на §. 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ, тъй като цели повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3 от ЗДОИ. Непротиворечива е и съдебната практика за характера на тази информация. Дължимостта ѝ не се оспорва от ответника, но следва и да бъде действително предоставена. В тази част решението е незаконосъобразно, като следва да бъде задължен органът да предостави информация за определените основни възнаграждения по длъжности в звеното.
Съдът приема, че по т. 10 от заявлението отказът е частично незаконосъобразен. Не може да бъдат възприети развитите доводи от ответника за предвиден друг ред за предоставяне на поисканата информация – пречка за предоставянето ѝ съобразно чл. 4, ал. 1, предл. второ от ЗДОИ. Съобразно чл. 7, ал. 1 от ЗВО именно висшето училище издава диплома за завършена образователно-квалификационна степен на висшето образование, като именно висшето училище подава данните за вписване в посочения регистър, съобразно чл. 7 от Наредба № 1 от 13.01.2023 г. за регистъра на всички действащи, прекъснали и завършили студенти и докторанти по степени на обучение и по професионални направления. Именно висшето училище е субектът, който създава подлежаща на вписване в регистъра информация. Същият представлява електронна база данни на всички действащи, прекъснали и завършили студенти и докторанти по степени на обучение и по професионални направления, като не предвижда специален ред за търсене и получаване на информация, изключващ приложението на ЗДОИ. Развитите доводи за наличие на такъв, изключващ приложението на ЗДОИ, са изцяло неоснователни. Неоснователен е и доводът, че са касае за лични данни. Видът и степента на притежаваното образование не водят до възможност за идентификация на лицето и не представляват лични данни по смисъла на §. 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ. Обичайно са изискване за заемане на определена длъжност и когато не се предоставят конкретни данни като номер на диплома, изпитни протоколи и други конкретизиращи данни или копия на съответните документи, съдържащи лични данни, не биха могли да се окачествят като лични данни по смисъла на §. 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ. С наличието или липсата на определено образование не се идентифицира и не може да бъде идентифицирано конкретно лице по смисъла на Закона за защита на личните данни. Условие за приложимостта на реда за достъп по ЗДОИ е исканите данни да представляват обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Доколкото поисканата информация относно вид и степен на образование е за лице - публична личност, осъществяващо публични функции - народен представител, и същата евентуално е създадена от ответника като задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ, поисканата информация по т. 10 от заявлението дали АМВР е издала диплома за магистър в направление „Национална сигурност“ на посоченото лице - народен представител, е обществена по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ.
Не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ поисканата такава относно явяванията на лицето на лекции и изпити, тъй като не е налице едно от условията на чл. 2 от ЗДОИ – не е свързана с обществения живот в Република България.
Съдът намира за незаконосъобразен и отказа по т. 13 от заявлението. Съобразно чл. 13, ал. 3 от ЗДОИ обаче ограничението по ал. 2 не може да се прилага след изтичане на 2 години от създаването на тази информация. В случая органът е посочил броя на извършваните проверки и одити в периода 2020-2025 г., без да е индивидуализирал същите, включително без да е конкретизирал времето на извършването им, за предоставяне на която информация също е отправено искане и такава е следвало да бъде предоставена. Съобразно посочената разпоредба ограничението не може да бъде приложено от органа след изтичане на 2 години от извършването на проверката – създаване на информацията, поради което за извършени проверки, за които е изтекъл посоченият срок, предоставянето на информация не може да бъде ограничена на посоченото основание. Изложените съображения за търговска тайна, лични данни и данни, засягащи трети лица, са общи и необосновани.
На последно място съдът намира за неоснователен и доводът на ответника, че по реда на ЗДОИ не могат да се искат копия на документи. Със заявлението е поискана информация относно извършени ревизии и одити на дейността на АМВР, кога са извършени и копия на тези одити или ревизии – материалният носител на информацията за извършените проверки, като възможността да бъде получено копие на материалния носител на информацията е изрично разписана в закона – чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ.
Решението е окончателно.
***
Достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес.
До този извод стигна състав на АССГ по дело на Николай Неделчев (София) срещу отказ на Върховна касационна прокуратура (ВКП).
Със заявление от 16 януари 2025 г. Николай Неделчев иска от Прокуратурата на РБ (ПРБ) да му бъде предоставен достъп до пълната административна преписка, свързана с отправеното от и.ф. гл. прокурор искане до Върховния административен съд (ВАС) за постановяване на Тълкувателно решение по въпроси, свързани с достъпа до информация за дейността на прокуратурата.
Заместник-главен прокурор при ВКП се произнася по заявлението с Решение № 119/23.01.2025 г. като постановява предоставяне на частичен достъп до заявена информация – предоставя официална обществена информация (копие от искането на главния прокурор за постановяване на Тълкувателно решение на ВАС с рег. № 2536/16.12.2024 г.) и отказва предоставяне на останалата заявена информация (пълната административна преписка) с мотив, че представлява служебна обществена информация, която има подготвителен характер и няма самостоятелно значение – основание за отказ по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ.
С подкрепата на ПДИ отказът е обжалван пред АССГ.
С Решение № 19316/05.06.2025 г. на АССГ, Второ отделение, 39 състав, по административно дело № 1139/2025 г., съдия Мислена Николова отменя отказа и връща преписката на заместник-главния прокурор за ново произнасяне по заявлението с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдията отбелязва, че със заявлението не е поискано предоставяне на самото искане (официална обществена информация, публично достъпна, с посочен линк до нея от самия заявител в заявлението), което води до извод, че решението представлява пълен отказ за предоставяне на служебна информация по чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ.
Съдът намира, че отказът е незаконосъобразен, тъй като от една страна (съгласно твърдата съдебна практика) – не заявителят доказва наличието на надделяващ обществен интерес (т.е. не следва да се търсят от органа представени към заявлението доказателства за наличието на надделяващ обществен интерес), а наличието на такъв интерес се презумира от законодателя. От друга страна, съгласно дефиницията на „надделяващ обществен интерес“, съгласно § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ – такъв е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на задължените субекти. В самото заявление изрично е посочено, че заявената информация ще послужи на заявителя да си състави собствено мнение за административната дейност в ПРБ. Следователно, налице е надделяващ обществен интерес и следва да се приложи чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ, съгласно който достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес.
Решението е окончателно.
***
Отговор по ЗДОИ, с който институцията въвежда заявителя в заблуждение, че информацията му се предоставя представлява опит да се заобиколят разпоредбите на ЗДОИ и е в пряко нарушение на законоустановените задължения, свързани с предоставянето на обществена информация.
До този извод стигна състав на АССГ по дело на Николай Неделчев (София) срещу отказ на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ).
Със заявление от 7 април 2025 г. Николай Неделчев иска от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) да му бъде предоставен достъп до следната информация:
По прокурорска преписка № 13904/2021 г. на Софийска градска прокуратура бяха привлечени следните лица като обвиняеми, съгласно състав на Наказателния кодекс, който попада в обхвата на предметна компетентност на КОНПИ: П.В.П., Любена Г.П. (бивша П.), прокурор Д.С.Д. и прокурор К.С.П.
- Започна ли КОНПИ проверка и установяване на незаконно придобито имущество спрямо всяко от обвиняемите лица?
- Ако да, на кои дати са започнали проверките и на кои дати са приключили?
- Ако да, с какъв резултат са приключили проверките?
- Ако не, защо не? КОНПИ е законово задължена да извършва имуществени проверки на всяко едно лице, привлечено като обвиняем, съгласно престъпните състави, по които бяха привлечени гореизброените четири лица.
- Има ли предприети обезпечителни мерки срещу лицата? С какъв резултат? Мерките преминават ли съдебен контрол? В случай на наличие на такъв, моля, посочете номерата на делата и резултата – потвърждава/отменя.
- Има ли внесени конфискационни искове в компетентния окръжен съд срещу лицата? Ако да, посочете номерата на делата.
С последващо писмо от 8 април 2025 г. заявителят иска допълване на заявлението за достъп до обществена информация със същите въпроси по отношение на следните допълнително посочени лица: С.Т.М., Р.Т.Г.- Ю., И.Е.Г. и А.Д.Д.
В отговор на заявлението е издадено решение от 22 април 2025 на член на КОНПИ, в което е посочено, че се предоставя следната информация по заявлението:
„В случай, че са налице основанията по чл. 110, ал. 1, във връзка с чл. 108, ал. 1 от Закона за отнемане на незаконно придобито имущество за лицата, посочени в заявлението за достъп до обществена информация, КОНПИ предприема действия съобразно компетентността си.“
С подкрепата на ПДИ отговорът е обжалван пред АССГ, тъй като със същия на практика не е предоставен достъп до исканата информация.
С Решение № 24184/14.07.2025 г. на АССГ, Второ отделение, 83 състав, по административно дело № 4687/2025 г., съдия Теодора Милева отменя отказа и връща преписката на КОНПИ за ново произнасяне по заявлението с указания по тълкуване и прилагане на закона.
Съдията намира за основателно възражението на жалбоподателя, че оспореният административен акт фактически представлява изричен отказ да бъде представена исканата информация, макар диспозитивът на решението да е в обратен смисъл („предоставям“). Видно от представеното с административната преписка Решение № ЦУ01-2063/22.04.2025 г., Комисията формално е отговорила на въпроси, които в действителност не са зададени. Нещо повече – цитирани са законови норми, които макар да имат известно отношение към поисканата със заявлението информация, реално не дават отговор на конкретно зададените въпроси. Според съда подобен подход от страна на административния орган представлява опит да се заобиколят разпоредбите на ЗДОИ и е в пряко нарушение на законоустановените задължения на Комисията, свързани с предоставянето на обществена информация, касаеща дейността й.
Съдията посочва, че ако е налице основание за ограничаване правото на достъп, то същото следва да бъде мотивирано, както от правна, така и от фактическа страна в самия акт, което видимо не е направено в нарушение на чл. 38 от ЗДОИ. Съгласно оборимата презумпция за наличие на надделяващ обществен интерес, органът следва да установи липсата на такъв, а не заявителят да доказва неговото наличие. Преценката на органа налице ли е или не надделяващ обществен интерес е елемент от фактическия състав на хипотезата по чл. 13, ал. 4 във връзка с ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. Липсата на мотивировка в тази насока представлява нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на оспорения отказ, тъй като ограничава правото на защита на неговия адресат и възпрепятства осъществяването на съдебния контрол за законосъобразност.
На последно място съдията приема, че исканата информация безспорно попада в обхвата на чл. 2, чл. 9-11 от ЗДОИ, тъй като е свързана с обществения живот и ще даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Действително, в закона липсва легално определение на понятието обществен живот, но с оглед целта на закона следва да се възприеме, че това е всяка информация, която е свързана с живота на обществото като група хора. За да е налице обществена информация, е необходимо не само информацията да е свързана с живота на група хора, но и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Т.е. информацията да е обвързана с правомощията и дейността на органа, защото само тогава тя би могла да притежава сочената от закона специална цел. Доколкото поисканата със заявлението информация се събира, създава и съхранява по повод дейността на КОНПИ, тъй като информацията касае дейността на комисията по извършване на проверки и установяване на незаконно придобито имущество, то същата представлява служебна обществена информация и подлежи на предоставяне по реда на ЗДОИ.
Решението е окончателно.