Фондация Програма Достъп до Информация
ОЩЕ ОТ БРОЯ:
Подбра Ралица Кацарска, ПДИ
Ралица Кацарска
Ралица Кацарска

17 години Закон за достъп до обществена информация в България

На 7 юли 2000 г. в Държавен вестник е обнародван Законът за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Един от факторите за приемането на закона бе застъпническата кампания на Фондация Програма Достъп до Информация.

От тогава ЗДОИ претърпя няколко изменение и допълнения. Най-съществените промени бяха въведени с измененията от 2002 г., 2007 г., 2008 г. и 2015 г. Историята на измененията могат да се проследят в специалната секция на интернет страницата на ПДИ.

 

ЗДОИ урежда конституционното право на гражданите на информация и задълженията на публичните институции да публикуват и предоставят информация.

 

През септември 2000 г. ПДИ издава наръчник за граждани „Как да получим достъп до информация“, претърпял досега 5 преработени издания. Наръчникът е достъпен и онлайн: http://www.aip-bg.org/howto/Наръчник/.

Подробности за историята на приемането и измененията на ЗДОИ и за неговото прилагане четете тук.


Разговор за достъпа до информация - Париж, 28 септември

Какво става с климатичните промени? Къде сме по отношение равенството между половете? Как да спрем корупцията? Как да държим отговорни правителствата за техните решения?  Няма как да получим отговор на тези въпроси, без да има свободен достъп до информация.

По повод 28 септември – Международния ден на всеобщия достъп до информация, през 2017 Международната програма за развитие на комуникацията (IPDC) към ЮНЕСКО ще бъде домакин на еднодневно събитие под мотото „Засилване на устойчивото развитие чрез обществен достъп до информация“. Събитието, наречено IPDC Talks, има за цел да подчертае значението на достъпа до информация за успешното постигане на целите за устойчиво развитие.

Философи, журналисти, интелектуалци, предприемачи, представители на академичните среди и обществени лидери ще говорят за ключовата роля, която достъпът до информация, независимите и свободни медии и свободата на словото имат за постигане на устойчиво бъдеще.

Всеки ще има възможност да зададе въпроси онлайн чрез Twitter като използва #IPDCtalks и #AccessToInfo.

Тук може да гледате видеото, в което генералният секретар на Репортери без граница Кристоф Делоар обяснява защо достъпът до инфромация е важен за обществото.

Повече информация и програмата на IPDC Talks има на специалната интернет страница:  http://en.unesco.org/ipdc-talks


Украйна – първи стъпки към края на корпоративната тайна

Украйна предприе стъпки за борба срещу корпоративната тайна и корупция чрез постигане на съгласие за обмен на данни относно кой притежава и контролира украинските компании. 

Прозрачност без граници – Украйна, правителството на Украйна и консорциумът Open Ownership (Отворена собственост) подписаха меморандум за разбирателство да интегрират информацията за собствеността в глобалния регистър Отворена собственост. Това означава, че националните данни за собствеността в Украйна автоматично ще се свържат с данни от други държави и ще бъдат достъпни безплатно за световната общественост. 

В случая под собственик (beneficial owner) се разбира реално лице, което притежава, контролира или се облагодетелства от компания или фонд и генерира доходи от това.

Осветляването на реалните собственици на компаниите е основната защита срещу корупцията.

Хосе Угаз, председател на Прозрачност без граници, който подписа меморандума от името на Open Ownership отбелязва: “Важно е меморандумът да не бъде само документ за намерение на страните, но също да бъде реална основа за ефикасни и ефективни действия. Отварянето на данни е световна тенденция, която отрича много от рисковете от корупция“.   

Източник: Transparency International

 

Достъп до информация и борба срещу бедността

На 19 юли Article 19 и Кампания за свобода на информация публикуваха доклад, озаглавен „Отворено развитие: Достъп до информация и целите за устойчиво развитие“.  Докладът е представен на политическия форум на високо равнище на ООН в Ню Йорк, където представители на гражданското общество и правителства от цял свят се събират, за да направят преглед на напредъка по Целите за устойчиво развитие (SDGs) – инициатива на ООН срещу бедността.

118 държави – 61% от членовете на ООН – обхващащи близо 90% от населението на света, имат приети закони, гарантиращи достъпа до информация.  Въпреки това има още много какво да се направи, за да се гарантира възможността всички хора да получават необходимата им информацията – независимо дали съответната държава има или не такова законодателство.

В доклада са представени случаи, при които достъпът до информация е използван, за да се помогне на общностите да постигнат своите права според Целите на хилядолетието за развитие – насърчаване на здравните грижи в Тунис и Сенегал, образованието в Индонезия, защита на околната среда в Бангладеш. Докладът представя разбирането и прилагането на правото на достъп до информация в ежедневието на гражданите.

Целия доклад четете тук

Източник: Article 19

 

Европейската комисия (ЕК) не може да откаже достъп до писмени становища на държавите членки, съхранявани от нея на основание, че становищата са документи, свързани със съдебни производства

Съдът на Европейския съюз потвърди мнението на Общия съд, според което решението по такова заявление за достъп трябва да се вземе въз основа на разпоредбите в Регламент 1049/2001, регулиращи публичния достъп до документи, съхранявани от Европейския парламент, Съвета и Европейската комисия.  

През месец март 2011 г. Патрик Бреър иска от ЕК достъп inter alia до писмените становища, представени от Австрия пред Съда на Европейския съюз по дело, заведено от Комисията срещу Австрия за това, че не е транспонирана Директивата за проследяване на данни. Делото приключва с произнасяне на 29 юли 2010 г. Комисията отказва да предостави достъп до документите, чиито копия съхранява, с мотив, че не попадат в обхвата на Регламент 1049/2001. Тогава Патрик Бреър предприема действия пред Общия съд, за да анулира решението на комисията за отказ. Общият съд намира действията на Бреър за основателни и на 27 февруари 2015 г. отказът на комисията е анулиран. Комисията от своя страна подава жалба в Съда на Европейския съюз.

На 18 юли 2017 г. Съдът на Европейския съюз излиза с решение, с което отхвърля жалбата на Комисията и потвърждава решението на Общия съд. В решението се казва, че фактът, че Регламент 1049/2001 не се прилага при заявления за достъп до документи, адресирани до Съда на ЕС не означава, че документи, свързани със съдебната дейност на институцията, по принцип, са извън обхвата на регламента, когато те се съхраняват в институциите на ЕС, изброени в регламента, като например Комисията.

Пълният текст на решението е достъпен тук.

Източник: Съд на Европейския съюз



© 2017 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.