Фондация Програма Достъп до Информация
ОЩЕ ОТ БРОЯ:
Новини
Подбраха Диана Банчева и Ралица Кацарска, ПДИ

28 януари: Европейски ден за защита на данните. На 28 януари 1981 е приета Конвенция 108 на Съвета на Европа за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни. Това е първият правно обвързващ международен акт, приет в областта на защитата на данните. Затова 28 януари е избран за отбелязване като Ден за защита на личните данни.

България ратифицира конвенцията със закон, приет от 39-то Народно събрание на 29 май 2002.

В Европейския съюз защитата на личните данни досега бе регулирана от Директива 95/46/EО на Европейския парламент и на Съвета за защита на лицата при обработване на лични данни и за свободно движение на такива данни. Правилата бяха реформирани през 2016 и от 25 май 2018 в ЕС ще се прилага нов Общ регламент за защита на данните (GDPR).

 

Как беше отбелязан Европейският ден за защита на данните?  

Разговор в Twitter с комисар Вера Юрова за защита на данните в ЕС - https://www.pscp.tv/EU_Commission/1OdJrADpLDeGX

На 26 януари Франс Тимерманс, Вера Юрова и Мария Габриел излязоха със съвместно изявление по повод Деня за защита на личните данни - http://europa.eu/rapid/press-release_STATEMENT-18-461_bg.htm.

На 24 януари Европейската комисия (ЕК) публикува насоки за прилагане на новите правила за защита на данните - http://europa.eu/rapid/press-release_IP-18-386_en.htm.

От 24 до 26 януари 2018 в Брюксел се проведе 11 международна конференция на тема Computers, Privacy & Data Protection 2018. The Internet of Bodies.

На 29 януари в София Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) съвместно с еврокомисаря по цифровата икономика и общество Мария Габриел и министъра на българското председателство Лиляна Павлова организира практическа конференция „GDPR София”: https://www.digitalalliance.bg/gdpr.

 

„Снежинките на Доналд Ръмсфелд“: Така наричат бележките, които бившият министър на отбраната Доналд Ръмсфелд е изпращал до подчинените си, за да иска от тях сведения или е давал нареждания. Една такава бележка, датирана 10.09.2001, разкрива, че за Ръмсфелд най-големият проблем за националната сигурност на САЩ е „Бюрокрацията в Пентагона“. Това става ясно от предоставените „снежинки“ на Архив „Национална сигурност“ след петгодишно съдебно дело по Закона за свобода на информацията. Бележката от 10 септември е само една страница от архив от 59 000 страници, които поетапно ще бъдат предоставяни на Архива след съдебното дело. Те ще бъдат публикувани на страницата на Архива, откъдето определят документите като особено важен исторически ресурс. „Снежинките“ служат като хронология на действията на Пентагона, обхващащи разнообразни въпроси, като кадруването в Министерство на отбраната, лични молби на Ръмсфелд, съвети от видни личности и изследователи, комуникация между Ръмсфелд и президента Джордж У. Буш, връзки с Русия, Китай, както и стратегии и действия на министерството във войните в Афганистан и Ирак. 

Източник: Архив „Национална сигурност“

 

Законът за свобода на информацията в защита на регулациите за опазване на околната среда в САЩ. Колумнистът Майкъл Лемов от онлайн изданието The Hill прави преглед на случаи, в които Законът за свобода на информацията в САЩ е използван, за да спре опитите на администрацията на президента Доналд Тръмп да обезсили регулациите за намаляване на изхвърлянето на въглероден диоксид във въздуха, както и токсични химикали в реки и водни континенти на САЩ. Законът е бил използван, за да се разбере кой влиза в работната група към Агенцията за опазване на околна среда и Офисът за управление и бюджет, отговорна за промени в регулациите; за разкриване на връзки на държавни служители, участващи в изготвянето на тези промени, със засегнати от регулациите индустрии; за установяване на неспазени процедури по възлагане на обществени поръчки в Агенцията за опазване на околна среда и избор на изпълнител, близък до администрацията на Тръмп. По част от казусите се водят съдебни дела за достъп до информация, която би разкрила пред обществеността съществуващите икономически зависимости между президентската администрация и индустриите, които в най-голяма степен замърсяват околната среда и застрашават здравето на хората и имат най-голям интерес от премахване на изискванията и ограниченията. „Може да се окаже, че Законът за свобода на информацията е най-силната защита на околната среда“, завършва коментарът си Лемов и обещава да следи развитието по казуса.

Източник: The Hill  

 

Нов наръчник показва дигитални решения за повече прозрачност във финансирането на политически партии и кампании. През януари 2018 Международният институт за демокрация и електорална подкрепа (IDEA), базиран в Стокхолм, Швеция, публикува практическия наръчник „Дигитални решения при предоставянето на информация за политическо финансиране“. Наръчникът съдържа сравнителен анализ на опита на държави, в които са въведени онлайн системи за предоставяне на информация за финансирането на политически партии и предизборни кампании. Изследвани са действащите системи в Австралия, САЩ, Канада, Великобритания, Финландия, Норвегия, Швеция, Бразилия, Аржентина, Мексико, Колумбия, Литва, Естония, Грузия. Наръчникът обхваща стъпките на подготовка и създаване на подобни системи  и показва значението им за лесното и бързо публикуване на данни в удобен за потребителите формат. Това дава по-ясна картина на гласоподавателите за финансовите потоци към политическите партии и техните кандидати, възможност за по-ефективен граждански контрол и увеличаване на прозрачността и интегритета в политиката. Автор на наръчника е Самюел Джоунс. Наръчникът може да бъде изтеглен от страницата на IDEA: https://www.idea.int/sites/default/files/publications/digital-solutions-for-political-finance-reporting-and-disclosure-a-practical-guide.pdf.

Източник: Мрежа за сътрудничество на гражданските организации в рамките на инициативата „Партньорство за открито управление“

 

Заработи портал за публично-частни партньорства в Гана. Порталът (http://ppp.mofep.gov.gh/) бе представен от правителството на Гана на 26 януари 2018 заедно с новата законодателна рамка за предоставяне на информация за публично-частни партньорства. Порталът се поддържа от Дирекция „Публични инвестиции“ към Министерство на финансите. Гана все още няма действащ закон за достъп до информация и липсата на законодателна инициатива от началото на годината стана повод за тревоги от застъпнически организации, които очакват законът да бъде приет преди Международния ден за свобода на пресата (3 май), когато Гана ще бъде домакин на редица събития в партньорство с UNESCO. Все пак порталът и приетата рамка са заявка от правителството за постигане на повече отчетност и прозрачност в управлението. Порталът за пръв път публикува 20 текущи проекта в публично-частната сфера в Гана. Платформата съдържа обяви за обществени поръчки и дава възможност за търсене по региони и сектори (енергетика, транспорт, телекоми, промишленост, здравеопазване, управление на водите и отпадъци). Показва и фазата на договаряне на поръчката и нейната цена. Платформата и регулациите са резултат от мащабен проект на Световната банка за повече прозрачност и отчетност в областта на публично-частните партньорства в няколко африкански държави. От септември 2017 такъв портал работи в Нигерия. Очаква се в следващите месеци да стартират и платформите в Хондурас и Кения.

Източник: Международна мрежа на застъпниците за свобода на информация (FOIAnet)

 


© 2018 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.