Конвенция 108 – 45 години защита на личните данни и отбелязването на 28 януари като Ден за защита на личните данни
На 28 януари 1981 г. Съветът на Европа приема Конвенция за защита на лицата по отношение на автоматизираната обработка на лични данни, накратко Конвенция 108.
Конвенция 108 е подписана и ратифицирана от 55 държави: 46 държави- членки на Съвета на Европа и 6 държави, които не членуват в Съвета.
България подписва Конвенция 108 на 2 юни 1998 г., ратифицира я на 18 септември 2002 г. и Конвенцията влиза в сила на 1 януари 2003 г.
Денят на защитата на данните отбелязва подписването на Конвенция 108, първият правно обвързващ договор за защита на личния живот в дигиталната ера.
Модернизирането на Конвенция 108 чрез Конвенция 108+ потвърждава основните права в дигиталната ера и определя глобалния стандарт за защита на личните данни. Почти десетилетие след влизането в сила на Общия регламент относно защитата на данните (GDPR), дискусиите за неговото бъдеще — под формата на реформа, опростяване, изясняване или модернизация — поставят въпроса за това как Европа може да запази лидерството си в областта на защитата на данните в бързо променящата се технологична среда, като същевременно гарантира гъвкавост, съгласуваност и доверие.
По този повод Съветът на Европа и Европейският надзорен орган по защита на данните организираха съвместно еднодневно събитие, посветено на новите граници в защитата на данните.
Конференцията „Ден за защита на личните данни 2026: Нулиране или прецезиране?“ разгледа предизвикателствата и възможностите, които възникват, когато иновациите и новите технологии се пресичат с рисковете за личния живот и регулаторната рамка.
Участниците в конференцията – политици, регулатори, учени и практици - обсъдиха поуките от Конвенция 108+ и законодателството на ЕС за защита на данните и как те могат да бъдат полезни за следващото поколение закони.
Въз основа на устойчивостта на европейската рамка за защита на данните, конференцията поставя следните въпроси: Как можем да се модернизираме, без да компрометираме основните принципи? Как „опростяването на регулаторната рамка“ може да се съчетае със силни гаранции за физическите лица? И как нормативният модел на Европа може да продължи да вдъхновява едно дигитално бъдеще, ориентирано към човека?
Откривайки конференцията, Войчех Виеворовски, Европейски надзорник за защита на данните, каза: „Днешното събитие ще бъде уникална възможност да обсъдим дали и как можем да „актуализираме“ и опростим съществуващите правила, без да компрометираме основните принципи на защита на данните, като същевременно запазим силни гаранции за физическите лица. Като общност за защита на данните, ние също трябва да размислим как европейският нормативен модел може да продължи да вдъхновява едно цифрово бъдеще, ориентирано към човека.”
Към участниците се обърна и Беатрис де Анхорена, председател на Комитета по Конвенция 108 и ръководител на Агенцията за достъп до обществена информация в Аржентина: „В деня на годишнината от приемането на Конвенция 108 бих искала да призова всички страни да потвърдят ангажимента си към Конвенция 108+, тъй като нейното ратифициране ще привлече и други страни, желаещи да се присъединят, превръщайки този правнообвързващ инструмент в универсална обща основа за защита на личните данни и неприкосновеността на личния живот.“
Всичко за Конвенция 108 четете на: https://www.coe.int/en/web/data-protection/home
Източник: Европейски надзорен орган по защита на данните
***
Нов ресурс документира злоупотреби и подкрепя пълна забрана на шпионски софтуер в Европа
Европейската мрежа за дигитални права (EDRi) пуска платформа, която ще документира злоупотреби и ще подкрепя пълна забрана на шпионския софтуер в Европа.
Шпионският софтуер остава една от най-сериозните заплахи за основните права, демокрацията и гражданското пространство в Европа. През последните години многократни разследвания показаха, че най-малко 14 държави-членки на ЕС са използвали шпионски софтуер срещу журналисти, защитници на правата на човека, адвокати, активисти, политически опоненти и други. Тези случаи разкриват реалността на един непрозрачен и опасен пазар, който процъфтява, като се възползва от уязвимостите и ни излага на опасност, както и нежеланието на държавите да поемат отговорност или да осигурят правосъдие за жертвите.
Европейската комисия отказва да предложи законодателство за забрана на шпионския софтуер.
В същото време политическото бездействие среща съпротива.
Разследващи журналисти, изследователи и организации на гражданското общество продължават да разкриват въздействието на шпионския софтуер върху хората, както и непрозрачните пазари, които стоят зад неговото разработване и разпространение. Широка коалиция от организации на гражданското общество и на журналисти открито призоваха институциите на ЕС да прекратят бездействието си и да приемат пълна забрана на търговския шпионски софтуер. В допълнение към този натиск, Европейската мрежа за дигитални права публикува доклад, призоваващ за пълна забрана на шпионския софтуер в Европейския съюз като единствения възможен път напред от гледна точка правата на човека.
В този контекст Европейската мрежа за дигитални права създава архив с документи (document pool): централизирано, общодостъпно място, което събира анализи, застъпничество и изследвания, заедно с внимателно подбрани външни ресурси.
Източник: Европейската мрежа за дигитални права (EDRi)
***
ЮНЕСКО отказва достъп до документи относно световното културно наследство
ЮНЕСКО – агенцията на ООН, която защитава правото на достъп до информация в световен мащаб, отказала да направи публично първото решение на своята комисия по достъп до информация.
Решението на комисията се отнася до искане от неизвестно лице за документи относно избора на обекти на културното наследство. Списъкът на световното наследство на ЮНЕСКО включва 1248 обекта, които Комитетът за световното наследство ги определя като с изключителна общочовешка стойност.
ЮНЕСКО отхвърля искането и решението му е потвърдено от седемчленната комисия (съставена предимно от служители на ЮНЕСКО), която разглежда жалби срещу първоначални откази.
На 20 януари 2026 г. EYE ON GLOBAL TRANSPARENCY подава официално искане за становището на комисията. Искането е отхвърлено на 27 януари.
ЮНЕСКО обосновава отказа на информация с три изключения в политиката за достъп. Казва, че решението на комисията „е част от вътрешните обсъждания и комуникации на ЮНЕСКО“; „отнася се до индивидуално запитване, разгледано на базата на конкретен случай,“ и „може да включва лични данни, включително чрез непряка идентификация на лица“.
Eye on Global Transparency ще обжалва отказа.
Източник: Eye on Global Transparency - Блог на Тоби Макинтош
***
2026: Цифровото законодателство на Европейския съюз
През 2026 г. в Европейския съюз се очакват важни законодателни актове, засягащи цифровите индустрии:
Digital Omnibus – 2026 г. е годината на предложенията за Digital Omnibus, целящи опростяване на Общия регламент относно защитата на данните (GDPR), Законодателния акт за данните и Законодателния акт за изкуствения интелект. През ноември 2025 г. Европейската комисия публикува две предложения за цифров омнибус (Digital Omnibus и Digital Omnibus on AI Regulation Proposal) и откри Digital Fairness Fitness Check, част от мащабна програма за дерегулация на цифровите политики на ЕС. Предложенията Digital Omnibus бяха посрещнати критично.
Европейската мрежа за дигитални права (EDRi) наричa предложението предателство.
Digital Networks Act (DNA) – На 21 януари 2026 Европейската комисия поставя началото на промени в регулацията на електронните съобщения със законодателно предложение за Законодателен акт за цифровите мрежи с цел модернизиране, опростяване и хармонизиране на правилата на Европейския съюз относно мрежите за свързаност. Настоящите правила трябва да бъдат актуализирани, за да се създадат условия за операторите да инвестират в разгръщането на модерни оптични и мобилни мрежи. Мрежите с голям капацитет дават възможност за иновативни технологии като изкуствен интелект и компютърни услуги в облак. Важни теми: хармонизиране на политиката в областта на радиочестотния спектър, мрежова неутралност, облачна свързаност, механизми за разрешаване на спорове, както и потенциално опростяване за насърчаване на инвестициите и иновациите. Предложението беше посрещнато критично: първи анализ на цифровите правозащитни организации.
Cybersecurity Act (CSA) – На 20 януари 2026 г. Европейската комисия предложи нов Акт на Европейския съюз за киберсигурността, който трябва да засили допълнително устойчивостта и способностите на Съюза в областта на киберсигурността. Съгласно предложението Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност (ENISA) ще подкрепи допълнително дружествата и заинтересованите страни, които работят в Съюза, като издават ранни сигнали за киберзаплахи и инциденти. Комисията също така ще представи ревизии на Директивата относно мерките за високо общо ниво на киберсигурност в Европейския съюз (Директивата NIS2) и Законодателния акт за киберустойчивост.
Digital Fairness Act – По-късно през 2026 г. Европейската комисия ще представи законодателно предложение за Законодателен акт за дигитална справедливост, чиято цел е да подобри регулаторните гаранции за потребителите по отношение на пристрастяващия дизайн, тъмните модели и новите правила за видеоигри, нелоялните практики за персонализация и маркетинга на инфлуенсърите. Европейската мрежа за дигитални права представи своя позиция по проекта.
Извън това, стратегията "Европейски щит за демокрация" предвижда промени, по-тясно свързани с медиите и медийните услуги.
Източник: Блог „Медийно право“
***
Борби за прозрачност, които предстоят в Европейския съюз през 2026 година
На 3 февруари 2026 г. излезе първото за годината издание на бюлетина Secrecy Tracker, който е резултат от сътрудничеството между Follow the Money, EUobserver и Investigate Europe.
През последните години прозрачността отслабва и се затруднява контролът върху институциите на Европейския съюз. Това води до забавяне на отговорите на заявленията, по-рестриктивните правила и дори до законодателни опити за увеличаване на секретността.
Въпреки това журналистите и застъпниците за прозрачност продължават да се борят срещу тези тенденции.
Ето някои важни въпроси, които трябва да се проследят през 2026 година:
- Заплахата за информационната сигурност
- Предизвикателствата пред отмяната на прозрачността от страна на Европейската комисия
- Омбудсманът на ЕС разследва информационно затъмнение около технологичните закони и „въртящите се врати“ (израз за персонал, който е работил в обществения сектор, напускайки, отива в частния сектор)
- Съдебния процес срещу Урсула фон дер Лайен заради промяна в позицията по законопроекта на закон за технологиите след срещата с вицепрезидента на САЩ Дже Ди Ванс по време на срещата на върха за изкуствения интелект в Париж през 2025г.
- Проверката на текстовите съобщения на фон дер Лайен
Източник: EUobserver