Международна конференция на информационните комисари
Между 23 и 25 юни 2025 г. в Берлин, Германия, се проведе 16-тaта Международна конференция на информационните комисари под надслов „Достъп до информация за околната среда в дигиталната епоха“ (ICIC 2025).
Международната конференция на информационните комисари (ICIC) е световен годишен форум, който събира информационните комисари, омбудсманите и други органи, отговорни за контрола върху прилагането на законодателството за достъп до обществена информация. Нейната цел е да подпомага защитата и насърчаването на достъпа до обществена информация като основен стълб на социалното, икономическото и демократичното управление.
Конференцията е платформа за обсъждане на актуални предизвикателства, иновативни решения и най-добри практики от различни държави за подобряване на достъпа до информация за околната среда.
Основните теми:
- Адаптиране на достъпа до информация за околната среда към променящите се обстоятелства като технологичен прогрес, динамика в политическите ситуации и социални промени.
- Сравнителни анализи на международните и национални правни рамки за достъп до информация за околната среда.
- Проактивен достъп до данни за околната среда.
- Цифрови технологии за подобряване на прозрачността в областта на околната среда.
- Засилване на активното участие на гражданите, особено на маргинализираните групи.
- Значимостта на ролята на гражданското общество и медиите в политиката в областта на околната среда.
Програмата на конференцията включва 11 панела, регионални срещи на информационните комисари, съпътстващи събития. По време на конференцията европейските партньори учредиха Европейска мрежа за прозрачност и право на информация (ENTRI).
По този повод федералният комисар на Германия по защита на данните и свобода на информацията проф. д-р Луиза Шпехт-Рименшнайдер заяви: "ENTRI е силен глас за повече прозрачност и свобода на информацията в Европа. Заедно с нашите европейски партньори създадохме мрежа за обмен и сътрудничество. За нас свободният достъп до информация е стълб на доброто управление и демокрацията."
В престижното събитие участва и изпълнителният директор на ПДИ адв. Александър Кашъмов, който сподели, че „трябва да се вземат мерки срещу увеличаващите се атаките срещу гражданското общество и демокрацията, които приемат формата на закони за чуждестранните агенти, лобизма и заплашват да ограничат основни права на гражданите“.
На 25 юни, в последния ден на конференцията, организациите на гражданското общество, сред които и ПДИ, за първи път проведоха паралелно събитие по случай Деня на неправителствените организации и приеха Берлинска декларация на организациите на гражданското общество относно правото на информация и екологичното правосъдие, в която се определят основните ангажименти на гражданското общество, наред с призивите за действие от страна на държавите, информационните комисари и всички заинтересовани страни.
С нея активистите на гражданското общество се ангажират:
- Да работят колективно за насърчаване правото на информация и достъпа до информация за околната среда.
- Да продължат да насочват усилията си за застъпничество за решаване на въпроси като недостатъчното финансиране на различните заинтересовани страни в сектора на правото на информация.
- Да работят за засилване на сътрудничеството и обмена на най-добри практики.
Берлинската декларация призовава държавите да ратифицират Конвенцията на Съвета на Европа за достъп до официални документи (Конвенцията от Тромсьо) и да гарантират, че техните закони за правото на информация предвиждат силни, независими и достатъчно ресурсно обезпечени административни надзорни органи (информационни комисaри/комисии).
Източник: International Conference of Information Commissioners (ICIC) 2025
***
Глобалната свобода на изразяване през 2024 г.
В средата не месец юни международната неправителствената организация ARTICLE 19 публикува доклад за свободата на изразяване по света през 2024 г.
Глобалният доклад за изразяването (GxR) е годишен преглед на правото на свободно изразяване и информация в световен мащаб. Неговата метрика, базирана на 25 показателя, проследява свободата на изразяване в 161 държави, за да създаде оценка между 0 и 100 за всяка от тях. Този резултат поставя всяка държава в една от 5-те категории за свобода на изразяване: „Отворена“, „По-малко ограничена“, „Ограничена“, „Силно ограничена“ и „В криза“.
Свободата в числа:
- През последните 10 години свободата на изразяване на повече от 5,6 милиарда души е била ограничена.
- В 77 държави резултатите са се понижили и само 35 държави вече са класирани като „отворени“.
- Свободата на изразяване в Европа и Централна Азия продължава да се поляризира.
- Докато почти половината от населението на региона живее в „отворени“ държави, повече от една трета от него вече живее в държави, класифицирани като „в криза“.
- Всички държави в глобалния Топ 10 са в Европа и Централна Азия, но много страни в региона преживяват сериозни спадове.
- През последната година 6 държави отбелязват спад, като при 3 от тях спадът е значителен (с 5 или повече пункта). Най-големият спад е регистриран в Грузия (16 точки), Молдова (11) и Словакия (7).
- През последната година само 1 държава в региона отбелязва напредък. Резултатът на Полша се е увеличил с 19 точки, което я прехвърля в категорията „отворена“.
Къде сме ние?
В региона на Европа и Централна Азия България се намира на 26 място и това й отрежда място в групата на държавите, където свободата на изразяване е по-малко ограничена. Компания ни правят Великобритания, Кипър, Гърция, Черна гора, Словакия, Хърватия, Косово, Румъния, Армения, Молдова, Албания, Босна и Херцеговина, Република Северна Македония.
Куин МакКю, изпълнителен директор на ARTICLE 19, коментира, че "тазгодишният доклад за свободата на изразяване в световен мащаб отново ни показва, че трудно постигнатите ползи от нашите права се изплъзват. За популистките лидери е все по-лесно да подкопават правата ни – да протестираме, да имаме достъп до независими медии и да казваме истината пред властта.“
Източник: ARTICLE 19
***
Отворено писмо: Засилване на антикорупционните усилия в световен мащаб чрез приемане на по-ефективен, прозрачен и приобщаващ механизъм за преглед на изпълнението на Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу корупцията
На 13 юни 2025 г. 370 организации, юридически лица, компании и експерти от 111 държави, публикуваха отворено писмо, с което призовават държавите-страни по Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу корупцията (United Nations Convention against Corruption – UNCAC), да укрепят Механизма за преглед на изпълнението на Конвенцията (Implementation Review Mechanism – IRM), за да увеличат въздействието й в превенцията и борбата с корупцията в световен мащаб.
Конвенцията на ООН срещу корупцията е единственият в света всеобхватен, правно задължителен инструмент за борба с корупцията с почти глобален обхват и 191 държави-страни по Конвенцията. Затова един стабилeн механизъм за преглед, който ефективно да насърчава прилагането й, е изключително важен за справяне с корупцията по света и с други глобални предизвикателства, свързани с нея, и е от решаващо значение за постигането на целите на ООН за устойчиво развитие.
В момента Механизмът за преглед на изпълнението има редица слабости като недостатъчна прозрачност и незадоволително участие на гражданското общество и други заинтересовани страни от неправителствения сектор, дълъг и неефективен процес на преглед и липса на структуриран процес на последващи действия за оценка на изпълнението на препоръките от прегледа на страната и на функционирането на правните рамки на практика.
Формата за присъединяване към писмото е на адрес: https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSeT1YUZhgQ6UJzftUpw80xnsfow8OsNJgdtvxKyhY1_cXmpyg/viewform
Отвореното писмо е част от текуща инициатива за застъпничество пред правителствата за приемане на по-ефективен, прозрачен и приобщаващ Механизъм за преглед на Конвенцията на ООН срещу корупцията по време на 11-ата Конференция на държавите-страни по Конвенцията, която ще се проведе от 14 до 19 декември 2025 г. в Доха, Катар.
Източник: UNCAC Coalition
***
Годишен доклад "Състоянието на достъпа до информация в България 2024"
На 20 юни фондация "Програма достъп до информация" представи двадесет и петия годишен доклад за състоянието на достъпа до информация в България.
Докладът за 2024 г. съдържа:
► Препоръки, свързани с правната уредба за достъп до информация и нейното прилагане;
► Оценка на регулациите в областта на достъпа до информация;
► Сравнителни данни от доклада “Състоянието на администрацията 2024 г.“ на Министерския съвет и проучването на ПДИ за активната прозрачност на администрациите 2024 г.;
► Анализ на правната помощ, предоставена от ПДИ през 2024 г.;
► Тенденции в съдебната практика по дела за достъп до информация, подкрепени от ПДИ през 2024 г.;
► 2 приложения.
На събитието, което се проведе в Пресклуба на БТА, присъстваха представители на Върховния административен съд, Института по публична администрация, Комисията за защита от дискриминация, Софийски университет "Свети Климент Охридски", и граждански обединения като Антикорупционния фонд, гражданско сдружение БОЕЦ, Nuclear Transparency Watch и Обществен център по околна среда и устойчиво развитие, журналисти, медии и граждани, ползващи Закона за достъп до обществена информация.
Текстът на доклада и приложенията четете ТУК.
Пресконференцията гледайте ТУК.
***
Според Европейския съд по правата на човека ограниченият достъп до съдебни решения нарушава член 10 от Европейската конвенция за правата на човека
През месец юни решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Гиргинова срещу България стана окончателно. Съдът констатира, че отказът да се разкрият мотивите на решение на национален съд е нарушение на чл. 10 и чл. 13 от Европейската конвенция за правата на човека.
Още през 2015 г. Софийският градски съд отказа да предостави на журналистката Галя Гиргинова („Съдебни репортажи“) достъп до мотивите за оправдаването на няколко длъжностни лица, включително на бившия министър на вътрешните работи Цветан Цветанов. Те бяха обвинени в неупражняване на контрол при злоупотреба с оборудване за тайно наблюдение.
След изменение на Наказателния кодекс през 2013 г. прокурорите по делото са оттеглили обвиненията, а оправдателната присъда не е била обжалвана пред по-горна инстанция. Отказът за предоставяне на информация се позовава на факта, че мотивите на съдебното решение са класифицирани като „държавна тайна“ и достъпът до тях би позволил ненужно да се получат подробности за начина на функциониране на системата за тайно наблюдение.
Гиргинова обжалва с помощта на ПДИ.
Националните съдилища отхвърлят искането, приемайки, че Законът за достъп до обществена информация не се разпростира върху съдебни документи и класифицирането им като „държавна тайна“ е абсолютно ограничение на правото на достъп.
ЕСПЧ е развил твърдо разбиране, че съдебните решения трябва да бъдат публично достъпни като принцип и дори националната сигурност не би оправдала ограничаване на цялата аргументация. Съдът също така посочва, че тази публичност е крайъгълен камък, в който правото на обществото да знае, доверието в правосъдието и ролята на журналистите като кучета-пазачи изграждат заедно основите на „демократичното общество“, на което е посветена Европейската конвенция за правата на човека.