Фондация Програма Достъп до Информация
ОЩЕ ОТ БРОЯ:
Премиери
„Съдебна практика по законодателството за достъп до обществена информация” анализира натрупаната практика по дела за достъп до информация
Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на ПДИ
Александър Кашъмов и Кирил Терзийски
Кирил Терзийски и Александър Кашъмов

Новата ни книга е озаглавена „Съдебна практика по законодателството за достъп до обществена информация”. Заглавието вече не е, както в предходни издания, „съдебни дела по Закона за достъп до обществена информация” (ЗДОИ) първо защото решихме, че вече можем да си позволим да коментираме по-обстойно натрупаната практика на съдилищата по сходни случаи. На следващо място, говорим за законодателство за достъп до обществена информация, тъй като правото на достъп до определени видове обществена информация се регламентира от други закони, като например Закона за опазване на околната среда.

 

Целта ни беше на първо място да проследим практиката от гледна точка на международните стандарти, съдържащи се в Конвенцията на Съвета на Европа за достъпа до официални документи (2008), т.нар. Орхуска конвенция и др. Правото на достъп до информация не е уникално за дадена държава, а е част от един по-общ контекст, характерен за демократичните общества. През последните години на международно и регионално ниво то бе признато за основно човешко право, национални закони за достъп до информация вече са приети в около 90 държави, а ролята на това право за развитието на гражданското общество, държавните институции и благосъстоянието на хората е неоспоримо. Предмет на нашето внимание бе доколко решенията на националните съдилища се доближават до тези стандарти, от една страна, и доколко бележат последователна и предвидима практика – от друга. Във фокуса на вниманието ни бе и практиката, свързана с новоприетите през 2008 г. изменения и допълнения в ЗДОИ и особено с разширения кръг задължени субекти, баланса на интереси и стеснения обхват на приложимост на търговската тайна като ограничение на правото на достъп до информация.

 

Извън обхвата на изследването са вероятно доста въпроси, които занимават правната ни общност, и са свързани с темата. Това обаче се дължи на подхода, който бе посочен. Важен е въпросът например какво означава „информация от обществения сектор”, както и какво означава тя да бъде предоставена за „повторно използване” (чл. 41а-41к от ЗДОИ). Конвенцията за достъп до официални документи обаче не включва в обхвата си тази тематика. Това е логично, тъй като внимателният прочит на Директива 2003/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 г. за използване на информация от обществения сектор показва, че става въпрос за използване, а не за достъп, и то на цели бази данни, а не на отделни документи. Използването се ограничава до информацията, която не попада в ограниченията. Обратно, в редица случаи съдържащите се в документите на институциите лични данни или данни, засягащи търговски и други интереси на трети лица, трябва да се предоставят по ЗДОИ при условията на надделяващ обществен интерес. В ЗДОИ е предвидена и възможност за оспорване пред съда на законосъобразността на маркирането на документи като класифицирани, която е реализирана в част от разгледаните дела.

 

Книгата съдържа три основни раздела, посветени съответно на общите въпроси; понятието, обхвата и процедурите по ЗДОИ и ограниченията на правото на достъп до информация. В първия от тези раздели накратко резюмираме съдържанието на ЗДОИ, даваме щрих по контекста, национален и международен, и правим опит да изведем тенденции в съдебната практика през последните дванадесет години като идентифицираме периоди, в които се дава разрешение на отделни въпроси или се появяват определени казуси.

 

Във втория раздел са разгледани понятията, обхвата и процедурите по ЗДОИ. Понятието „обществена информация” е широко дискутирано през годините, като сме посочили съдебните решения, които извеждат максимално широк обхват, кореспондирайки по този начин на международните стандарти и целта на чл.41 от Конституцията и ЗДОИ. Естествено, става въпрос за решения, които са създали практика и са послужили за уеднаквяването на противоречива практика на съдилищата. Другото важно понятие на закона е кръгът на задължените субекти. Той бе разширен законодателно през 2008 г., но съдилищата засега се придържат към стеснително тълкуване на този кръг, приемайки един по-консервативен подход. Като допълнителни въпроси в този раздел сме разгледали обжалваемостта на мълчаливите откази, сроковете за обжалване на решенията и отказите и разноските по делата.

 

Третият и най-обемен раздел обхваща практиката по ограниченията на достъпа до информация. Тук са собствено и най-трудните въпроси, свързани с прилагането на закона, преминаващи през принципите на това законодателство и балансирането със защитата на други права и законни интереси. По тази причина сме посочили отново относимите международни стандарти и е проследена във времето практиката по отделни видове ограничения. Внимание е отделено на решенията, отнасящи се до въведения през 2008 г. баланс на интереси. Посочени са и различните последици, които произтичат от различните приложими норми, като например неприложимостта на ограничението по чл.13, ал.2 от ЗДОИ спрямо т.нар. „информация за околната среда”, отчетена в съдебната практика. Особено интересен се явява въпросът за баланса между достъпа до обществена информация и защитата на личните данни, който се осъществява на основата на няколко критерия, изводимо от несистематизираната в това отношение практика. По тези въпроси са налице и относими решения на Конституционния съд, от които произтичат важни последици за прилагането на законодателството.

 

Последната част от книгата съдържа тематично подредени резюмета на съдебни дела. От тях може да се придобие представа кои въпроси са били дискусионни по съдебните дела във връзка с разгледаните проблеми.

 

Нашето впечатление от прегледаната и анализирана практика е, че е налице несъмнена тенденция към широко разбиране за правото на достъп до обществена информация и стеснено тълкуване на неговите ограничения. Някои въпроси не са намерили окончателно решение и подлежат на още развитие, като например свързаните с баланса между достъпа до обществена информация и защитата на личните данни. По други въпроси можем да се надяваме да има положително развитие, като тези, свързани с кръга на задължените субекти. Съдебната власт функционира като независим абритър в споровете относно достъпа до обществена информация и неговите ограничения, като статистически в голям брой от случаите отказите се отменят. Едновременно с това е добре случващото се в България да не изостава от общия европейски и западен контекст, в който се обсъжда достъпът до и-мейли на държавните служители. Добре е и да станем свидетели на по-големи успехи на съдилищата в това да създават и следват единна практика по сходни случаи.



© 2012 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.