Години наред в определени общински администрации и общински съвети властва информационен здрач, твърди носителят на наградата „Координатор на 2013”
 Гергана Жулева връчва наградата на Любомир Йорданов |
Координатор си на от създаването на журналистическата мрежа. Помниш ли как се включи?
Беше си като една Търновска завера, понеже създателят на мрежата Николай Нинов е възпитаник на Великотърновския университет. Все светли присъствия - Йордан Георгиев бе координатор за Силистра, Веселка Венкова – за Велико Търново, Петър Симеонов – за Габрово, Людмила Господинова – за Добрич, Анелия Славейкова– за Видин, моя милост - за Монтана. Шегата настрана, предполагам, че като дългогодишен кореспондент на „Труд” съм допаднал на Николай, който подбираше журналисти с опит, познаващи обстановката, общуващи с институциите.
Кой беше първият случай на търсене на достъп до информация в Монтана?
Нямам спомен, все пак това са 17 години. Помня обаче една емблематична история, влязла в аналите на ПДИ. Свързана е с кмета на Лом, който обяви бойкот и на журналистите, и на гражданите. Когато всеки месец изпращахме казуси с откази на информация в офиса на ПДИ, аз написах едно към едно какво се случи. Бяха бурни години – 1997, 1998, инфлация, падане на правителства. Всичко това се отразяваше на местната власт. Когато отидохме при кмета, за да го убедим да даде пресконференция, той ни показа среден пръст. От фондацията решиха, че се шегувам. И ето че на една национална конференция Гергана Жулева се видяла с ломския кмет и му споменала за случая, коментирайки че сигурно е преувеличен. Кметът отговорил, че трябвало да сме доволни, че не ни е напердашил…
Кои случаи оказаха съществено влияние върху използването и прилагането на ЗДОИ в Монтана и региона?
Не мога да не отбележа казусите, с които се занимаваше и продължава да се занимава Петър Пенчев – един от най-активните сътрудници и съмишленици на Екогласност. Неговите питания за строежа на регионалното депо за отпадъци, за сепариращата инсталация към депото и нейната ефективност, помогнаха на много хора да разберат, че Законът за достъп до обществена информация е инструмент за влияние на гражданското общество върху властта, върху управлението.
В последните години постъпват по-малко случаи за консултации от журналистите в страната. Как си го обясняваш – липса на интерес от местната общност, липса на проблеми или институциите се понаучиха да отказват информация?
Получи се една обществена апатия. Тя е резултат от напразно изразходваната обществена енергия. Протести, протести, никой не обръща внимание. Всичко се повтаря. Част от хората се отдръпнаха . Другата причина е, че част от институциите, които желаят да работят, а такива има – увеличават прозрачността си и нямат нужда от подтикване и заявления. В същото време териториални звена не изпълняват ЗДОИ. Не ти отказват пряко, карат те да подадеш заявление. После го препращат до централните си органи, които отговарят завоалирано и дават цензурирана информация. На практика човек няма полезен ход. И се стига до парадокса да се отказва информация чрез ЗДОИ.
С кои други лоши практики не се примиряваш?
Възмущава ме абсолютното затваряне на определени институции. Това са местни власти, общински управи, общински съвети. А те са най-близо до хората, издържат се от тях. Избрани са, за да работят за тях, да се отчитат пред тях, а не го правят. Това продължава години наред. Цари информационен здрач. Но се надявам това да е здрачът на развиделяване, а не здрачът на свечеряването.
Като опитен журналист и координатор на ПДИ коя добра практика при искане на достъп до обществена информация е изпитана и винаги работи, според теб ?
За съжаление, добрите практики са личните контакти. Като журналист мога да получа много повече информация чрез личните си контакти, отколкото ако вървя по законовия път. А това не е добре. Редовите граждани нямат тези контакти. За мен ЗДОИ си остава единственото оръжие, както и заявлението. То стряска администрацията. Защото има възможност за реакция. Когато има отказ, можеш да отидеш в съда.
Смяташ ли, че са необходими някакви промени в ЗДОИ?
Според мен част от нещата и сега ги има в закона, но не са ясно и категорично казани. Например електронният достъп до информация. Чиновникът, тип бюрократ използва всяка вратичка в закона, за да го заобиколи. Когато му се каже не само чрез решение на ВАС или друг съд, че трябва да се отговаря на електронно подадени заявления - той няма къде да мърда.
Ние като народ и като администрация сме свикнали на санкции. Трябва да се наложат сериозни и то персонални санкции, за да се изпълняват законовите разпореждания.
За мен е интересно и предложението да има информационен комисар или омбудсман. Друг е въпросът какви ще са неговият статут и правомощия.
Разговора води
Ралица Кацарска, ПДИ