Арх. Калина Павлова от Варна получи „Златен ключ“ за упоритостта и последователността, с които отстоява правото си на достъп до информация. Битката й с различни институции е битка и за по-активно участие на гражданите при взимането на решения.
Арх. Калина Павлова с наградата |
Преди две години бе отличена с грамота, сега със „Златен ключ”. Честито.
Благодаря. Не го очаквах.
Водиш битки, свързани най-вече с ОУП на Варна и строежа на „Алея Първа“.
Да, има сериозни закононарушения, затова и търся цялата информация, която се съхранява във всички отговорни институции – община, Министерство на регионалното развитие и благоустройство, браншови организации като Камарата на архитектите (защото те имат свои представители в различните комисии, които взимат решения), Общински съвет – Варна. Атакувайки ги според отговорността им, аз пускам заявление до всяка от тях. И навсякъде се натъквам на откази и на различни варианти да ни се спести част от информацията.
Защо според теб?
Защото разбират, че са извършили закононарушения. А когато има смущаващи обстоятелства никой не иска да предостави документация, която ще го уличи.
Въпреки отказите, продължаваш да търсиш информация, да водиш дела. Какво те мотивира?
На първо място - съществува ред, по който имам право на достъп до информация и мога да я изискам. На второ място - след като съм избрала да остана в България и да живея тук, ще трябва да се промени ситуацията, така че да се живее нормално. Правото на информация е основополагащо да имаме добър живот и добро управление. В това се убедих лично.
Миналата година извикаха теб и още граждани в ОД на МВР-Варна, за да давате обяснения по кампанията за подаване на заявления към Община Варна. Има ли и други случаи, в които институция да препъва устрема на търсещите информация?
Това бе най-запомнящото се събитие, което целеше да ни спре. Защото масовостта на търсенето на информация, подаването на куп заявления по един въпрос, наистина е предизвикателство за една институция. Общината трябваше да бълва откази, да води 20 или 30 дела, което служителите осъзнаха, че не е по силите им и не биха могли да си го позволят. Опитаха да се защитят, като се обърнат към полицията. После разбрахме, че досъдебното производство е прекратено. Община Варна обжалва, но без резултат. Група граждани, чули за нас от Интернет, радио и телевизия, на които бяха необходими едни градоустройствени планове, ме потърсиха за помощ. На първо време не искаха да се афишират и лично да подават заявления. Аз внесох от мое име заявление. Получих отказ от Община Варна и заведох дело. Отказът бе мълчалив. Спечелих делото, след което последва изричен отказ. След като гражданите видяха какво се случва и как се процедира, решиха да излязат с имената си и да потърсят лично информацията и то по този масов начин, защото им казах, че това ще е може би най-бързият вариант да се сдобият с документите. Те наистина организираха свои приятели и роднини и подадоха около 15 заявления за една и съща информация. Въпреки, че моето дело още се води, те получиха информацията.
Какво си пожелаваш за в бъдеще?
Правото на информация не се използва максимално от обществото. Мечтая това да стане по масово прилаган механизъм за контрол над управлението и властта. Следващата стъпка е гражданите да дават конкретни предложения и да извоюват общините и другите органи на власт да приемат техните предложения, тоест да се включат активно във взимането на решения. Това би затворило кръга, с който гражданинът е наистина активен.
Разговора води
Диана Банчева, ПДИ