Фондация Програма Достъп до Информация
ОЩЕ ОТ БРОЯ:
Премиери
Изказване на изпълнителния директор на ПДИ Гергана Жулева на представянето на книгата „Съдебна практика по законодателството за достъп до обществена информация”
Гергана Жулева, изпълнителен директор на ПДИ
Гергана Жулева
Гергана Жулева

Дами и господа,

 

Разрешете ми да открия представянето на книгата на Програма достъп до информация „Съдебна практика по законодателството за достъп до обществена информация”.

 

Тази книга е петата в поредицата, отразяваща развитието на съдебната практика след приемането на закона за достъп до информация през 2000 година и е най-хубавата.

 

Авторите на аналитичния текст и на резюметата на делата по теми  са адвокатите от правния екип на ПДИ, неговият ръководител - Александър Кашъмов и Кирил Терзийски.

 

Освен за правната теория рефлексията, върху развиващата се вече 12 години съдебна практика по законодателството за достъп до информация, има още няколко измерения и това я прави значима не само за професионалната общност на юристите, макар представянето й да става точно в сградата на Съюза на юристите, но и за много по-широк кръг интересуващи се.

 

Това са търсещите достъп до обществена информация –  граждани,а  през последните години хора без гражданство, журналисти, представители на бизнеса, неправителствени организации. Много от тях упражняват своето право без да се обръщат към адвокат, като се представляват сами пред административните съдилищата.

 

В последно време не минава и ден, в който в медиите – печатни и електронни да не се спомене, че някой е подал заявление по ЗДОИ. Това не беше така преди години.

 

Законът за достъп до информация проработи, тъй като много хора упражняват правата си по него,  включително като обжалват решенията на органите на власт, от които не са доволни.

 

При липсата на информационен комисар или комисия систематизацията и анализът съдебната практика са изключително важни за прилагането на закона. Ето защо

 

Практическият смисъл и значение на книгата са неоценими. Систематизирането и анализа на съдебната практика има важно значение за административната практика на органите на власт по прилагането на закона за достъп до информация,  за окуражаване на заявителите, които упражняват своето право,  и макар и косвено за подобряване на практиките на откритост на институциите.


Контекстът


След издаването на предпоследната книга от тази поредица беше приета Конвенцията на Съвета на Европа за достъпа до официални документи, един регионален международен договор създаващ стандартите в тази област.

През 2011 г. Правителството се присъедини към глобалната инициатива „Партньорство за открито управление” като през 2012 г. прие оперативен план за изпълнение на ангажиментите към инициативата. Основните Цели на инциативата са:

  • Утвърждаване на прозрачността на управлението
  • Овластяване на гражданите
  • Борба с корупцията
  • Използване на новите технологии за по-добро управление

В оперативния план е заложено и изменение на ЗДОИ.

Важен елемент от международния контекст е и предложението на европейската комисия за изменение на Директивата от 2003 година за повторното използване на информация от обществения сектор, която след приемането ще постави нови законови рамки на онлайн подържането и публикуването на информационните масиви и бази данни на държавните институции.

 

Какво се случва в органите на изпълнителната власт в България относно прилагането на ЗДОИ ние научаваме всяка година от доклада на Министерски съвет за състоянието на администрацията. Това е един добър преглед и източник на статистически данни за състоянието, но и поставя редица въпроси – като контрола по изпълнението, продължаващи обучения, включително способността на администрацията да решава при баланса надделяващия обществен интерес и законово предвидените ограничения.


Според официалната статистика от Доклада за състоянието на администрацията на Министерски съвет (МС) броят на  отказите по писмени заявления нараства през последните две години:

 

Ако през 2009 година са подадени 9 211 писмени заявления, а постановените откази са били 247 (2.68% ), то  през 2010 г. при подадени 8 247 писмени заявления са решенията за отказ са 478 (5,9%), а през 2011 при 7 245 заявления, отказите са 366 (5%). Последните две години процентът на отказите макар и малко се увеличава спрямо всички предшестващи години. 

 

Жалбите по постановените откази постоянно се увеличават от времето, когато тази статистика се публикува в годишния доклад за администрацията (2006 ) и в последната година ръстът е  с 10 процента.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

През 2011 г. от подадени 158 жалби срещу решения и откази за достъп до информация от органите на изпълнителната власт,   116 са срещу изрични откази за достъп, а 42 са срещу решения по заявления за достъп.

Пак по данни от доклада на МС през 2011 г. 168 от решенията за предоставяне на достъп до информация са в полза на надделяващ обществен интерес.

 

Най-често срещаните основания за отказ от предоставяне на информация са че са засегнати интересите на третото лице (фирма) и няма неговото изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата информация.  На второ място – в 19 случая информацията е отказана на основание служебна тайна.


Очевидно, че именно практиката на съдилищата ще подпомогне и администрацията как да прави баланса на надделяващия обществен интерес и този на третите лица. Що се отнася до служебната тайна през последните години Държавната комисия по сигурност на информацията и ПДИ свършиха според нас полезна работа за уточняване и редуциране на служебната тайна. 


Друг важен фактор за анализа на проблемите и препоръки  за подобряване на състоянието на откритостта са годишните доклади на ПДИ. В тях се прави оценка на законодателството, активното публикуване, анализират се проблемните случаи и  съдебните дела.   


Книгата


В нея на основата на международните стандарти и на основата на съдебната практика в България се извеждат константни достижения на тази практика по отношение на основните понятия на закона, процедурата, прилагането на ограниченията по отношение на достъпа до инофрмация.

 

Като човек участвал в дебатите по проекто закона бих казала, че съдебната практика постепенно създаде позитивно тълкуване на разпоредбите на закона, които изглеждаха преди 12 години неясни и ограничителни за правото на достъп до информация.  Естествено, постоянно възникват нови въпроси, които се нуждаят от тълкуване  чрез съдебни решения. Особено важни са тези, свързани с ограниченията на правото на достъп и баланса с надделяващия обществен интерес. 

 

В много случаи за теоретическото осмисляне е необходимо отстраняване от ситуацията. В случая на тази книга бих казала, че това не само не е условие за качеството й, но и фактът, че авторите са активни участници в създаването на съдебната практика по закона създава нейната практическата значимост.

 

Поздравявам ги за това, че сред консултирането на случаи, обученията за журналисти, подготовката на становища и жалби, пътувания у нас и в чужбина, медийни участия в значими обществени дебати,  те успяха да систематизират, анализират и представят на публиката този труд. Колегите от екипа на Програма достъп до информация само подпомагаха процеса.  

 

И бих завършила  - нека пожелаем на авторите да следва още по-добро продължение.    

 

 



© 2012 Програма Достъп до Информация
Материалите в Информационния бюлетин на Програма Достъп до Информация са обект на авторско право.
При цитиране позоваването на източника е задължително.